№ 81
гр. Свиленград , 08.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №249/2021 от 17.05.2021 година на
Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна Морска” към Агенция Митници, с което
на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, роден на **********г.в Emirdag,Турция, живущ във
Франция, със съдебен адрес : гр.Перник,ул.В.Левски ,бл.8,ап.5 за нарушение на чл.18,ал.2
във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 7073,82 лв. и е постановено задържаните с разписка №0194680 от 22.03.2021г.
златни изделия , както следва- златна гривна –проба 585-1брой-1,35 грама ; златни гривни-
проба916-9броя-294,50 грама ; златен синджир-проба 916-1 брой-39,00грама и златни
медальони/лири/-проба 916-7броя-12,25грама с пазарна стойност -35 369,10лева ДА СЕ
ВЪРНАТ на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ или на изрично упълномощено за това от него
лице,след влизане в сила на наказателното постановление и след извършване на
предвидените митнически формалности и контрол за стоките.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Д. Б.
/DURDANE BASAGAC/, поради което обжалва същото в законно предвидения срок.
Твърди се в жалбата,че обжалваното наказателно постановление било необосновано и
неправилно, доколкото част от златните накити били на цялото семейство/на снахите на
жалбоподателката и внучката й/,а другата част от златните накити били лична собственост
1
на жалбоподателката,поради което ,счита че не е налице твърдяното валутно нарушение.
Отделно от това се сочат допуснати процесуални нарушения в образуваното
адм.производство,а именно липсата на преводача опорочило същото,тъй като довело до
незнание от страна на наказаното лице за какво точно е санкционирано,както и до незнание
от негова страна относно задължението му по ВЗ.
По изложените доводи, моли съда да постанови решение,с което да отмени атакуваното НП
като незаконосъобразно и неправилно. В условията на евентуалност моли съда да отмени
НП за заплащане на 1/5 от намереното количество от 347,10грама и да постанови такова
само за 26,77грама,като наложи адм.наказание в размер на 545,57лева или респективно за
количеството от 287,10грама ,като наложи адм.наказание в размер на 5851,10лева.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза жалбоподателят ,редовно призован се явява в първото съдебно
заседание.Пълномощника адв.В., подържа жалбата по изложените в нея доводи. Ангажират
се писмени и гласни доказателства в подкрепа на жалбата.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална Дирекция Митница
Бургас/преди Териториална Дирекция „Южна Морска” към Агенция Митници/
изпраща представител, който оспорва жалбата , счита издаденото НП за законосъобразно
,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да
бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на св.
Живко Игнатов К., В.Г. Маджаров,Г. М. Д. и Ж. Ан. Б. се установява,че на
22.03.2021г.около 21.00 часа на МП "Капитан Андреево" на трасе "Входящи леки
автомобили и автобуси" на линията на митническа проверка пристигнал лек
автомобил,марка Ауди на път от Р.Турция за Франция,управляван от френският гражданин
св.Микаил Б. ,като в автомобила пътували общо четирима пътници в това число и
жалбоподателката.
Преди започване на митническата проверка , митническият служител св. Живко Игнатов К.
в присъствието на колегата му св. В.Г. Маджаров поканил устно ,пътниците в това число и
жалбоподателя и водача на лекият автомобил да декларират стоките, които внасят в
България, но същите не декларирали нищо.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служител св. Живко Игнатов К. и св. В.Г.
2
Маджаров извършили митническа проверка на лекият автомобил и багажа на пътниците
,при която не били открити нарушения .
Св. Живко Игнатов К. изпратил жалбоподателката да й бъде извършен личен
преглед,поради което и на основание чл.16,ал.1,т.9 от ЗМ св.Г. М. Д. извършила личният
преглед на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ в присъствието на св.Ж. Ан. Б.,при който преглед
свидетелката установила,че лицето,носи на врата си един синджир от жълт метал,на ръката
си носи три гривни ,също от жълт метал,а в нейната чанта открила недекларирани още
седем гривни и седем медальона,всички от жълт материал.
За така извършения личен преглед бил издаден от св.Г. М. Д. Протокол за личен
преглед №55/22.03.2021г., който бил подписан от съставителя и свидетеля присъствал на
прегледа,като нарушителя отказал да го подпише и този отказ бил удостоверен с подписи от
свидетелите Живко Игнатов К. и В.Г. Маджаров .
На основание чл.16, ал.1. т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от жалбоподателя
,като в писмените обяснения /надлежно преведени от турски на български език/,които били
написани и подписани от св.Микаил Б.,тъй като жалбоподателката не можела да пише/видно
от неговите показания в тази насока/ посочил, че тя носила на себе си 3гривни,1брой колие.
Другите злата били в пакет.Златата в пакета били на снахите им и поръчка. Свалили
златата,които били на нея и ги претеглили заедно с тези в кутията,но не всички били нейни.
Понеже,скоро им предстояла сватба,всички злата ги носели те.
Златните накити били иззети от жалбоподателя за което действие били съставена разписка
№0194680 от 22.03.2021г. за задържаната стока от жълт метал и с приемо -предавателен
протокол от 22.03.2021г. били предадени на отговорно лице в ТД Южна Морска .
Направена била експертиза от 22.03.2021г. на изделията открити и посочени като собствени
на жалбоподателя от Валентина Димитрова Димитрова – вещо лице, от която се установило,
че изделията са от злато, проба 916 и проба 585 с общо нетно тегло 347,10грама на обща
стойност 35369,10 лв. при 76,00лв. за 1 грам злато с проба 585 и за 1гр.злато проба 916-
102лева,като включва цената на материала от световната борса,изработка и ДДС надценка.
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена митническа проверка
№277/22.03.2021г., който бил подписан от св. Живко Игнатов К. и св. В.Г. Маджаров,като
жалбоподателя отказала да подпише същият ,за което обстоятелство били извикани
свидетелите Г. М. Д. и Ж. Ан. Б.,като с полагането на подписите удостоверили отказа на
жалбоподателя.
На основание чл.18,ал.13 от ВЗ бил съставен съставен в присъствието на жалбоподателя
прочетен и преведен от български на турски език на жалбоподателя от С. С. който по това
време се връщал от Турция и тъй като бил по народност турчин ,бил помолен за съдействие
от митническите служители- Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
3
№229 от 22.03.2019г.,за което същият е положил подпис, като жалбоподателя отказала да
подпише същият ,за което обстоятелство били извикани свидетелите Г. М. Д. и Ж. Ан.
Б.,като с полагането на подписите удостоверили отказа на жалбоподателя да подпише
АУАН и да получи екземпляр от него.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е подадено писмено възражение от
страна на жалбоподателя .
Такова е подадено извън срока от адв.В./с пълномощно приложено по АНПр л.3 от нея/,като
е входирано в регистратурата на АНО едва на 14.04.2021г.,поради което не е разгледано по
същество ,респективно липсва взето становище по него.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №249/2021 от 17.05.2021
година на Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна Морска” към Агенция
Митници, с което на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, роден на **********г.в
Emirdag,Турция, живущ във Франция, със съдебен адрес : гр.Перник,ул.В.Левски ,бл.8,ап.5
за нарушение на чл.18,ал.2 във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 7073,82 лв. и е постановено
задържаните с разписка №0194680 от 22.03.2021г. златни изделия ,както следва- златна
гривна –проба 585-1брой-1,35 грама ; златни гривни-проба916-9броя-294,50 грама ; златен
синджир-проба 916-1 брой-39,00грама и златни медальони/лири/-проба 916-7броя-
12,25грама с пазарна стойност -35 369,10лева ДА СЕ ВЪРНАТ на Д. Б. /DURDANE
BASAGAC/ или на изрично упълномощено за това от него лице,след влизане в сила на
наказателното постановление и след извършване на предвидените митнически формалности
и контрол за стоките.
Издаденото НП е надлежно връчено на пълномощника на жалбоподателя адв.В. на
25.05.2021г. по пощата,видно от разписката приложена по АНПр.
По АНПр е постъпило искане от жалбоподателя с вх.№ 32-170379/01.06.2021г. ,с което
се представят доказателства за платена глоба , съобразно размера определен в НП и се
отправя искане за връщане на процесните златни накити.
На искането за връщане на златните накити е отговорено с писмо с рег.№32-
173269/02.06.2021г.,което е връчено на адв.В. на 09.06.2021г. по пощата,видно от разписката
приложена по АНПр.
По делото от страна на жалбоподателя бе представена и приета като доказателство по
делото разписка от златарски магазин Йълмазлар,видно от която на 20.01.2020г. на
Дюрдане Басарагач са продадени 22карата гривни 40гр+3бр за 3750евро и 14 карата колие -
4
1бр на стойност 150евро или всичко на обща стойност 3900евро.
Материалната компетентност на Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна
Морска” към Агенция Митници да издава НП за нарушения по ВЗ не се оспорва по
делото, а и е обективирано пряко позоваване на издадената Заповед № ЗАМ – 265132-58430/
21.02.2020г. на Директора на Агенция Митници и последната е служебно известна на съда и
приложена по АНПр, то този факт се явява установен.
По делото от страна на жалбоподателя се представи и прие,като доказателство по делото
собственоръчно написано на лист с логото на златарски магазин Йълмазлар,че стоката
описана по долу била продадена на Дюрдане Басарагач на 20.01.2020г. ,а именно 22карата
гривни 40грама х3бр.-3750евро и 14карата колие 1бр-150евро или общо 3900евро.
По делото по искане на жалбоподателя бе допуснат и разпитан в качеството на свидетел,
синът на жалбоподателката-Микаил Б.,който не оспорва изложеното в НП,но твърди,че не
били поканени от митничаря да декларират златните накити,а само цигари и пари,както и че
не станало ясно за какво точно нарушение искали тя да се подпише АУАН,поради което
майка му отказала да се подпише,като оспорва,че повикания да превежда и бил превел
АУАН.
Така изложената фактическа обстановка, която съдът прие за установена се изведе въз
основа на съвкупен анализ на доказателствения материал събран в хода на настоящото
производство, като същата изцяло кореспондира с изложената в акта и възприетата от АНО
в НП.
Както писмените, така и гласните доказателства /касателно показанията на
разпитаните митнически служители /не разкриват съществени противоречия помежду, което
дава основание на съда да ги кредитира за достоверните, след съпоставка помежду им и със
закона. Същите са относими към релевантните по делото факти и по своя доказателствен
ефект – преки доказателства, първични, а не производни, формирани са, респ. съставени
непосредствено, въз основа на лични възприятия, като относно писмените източници не
констатираха и техни недостатъци от външна страна, в качеството им на документ.
Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители-св. Живко
Игнатов К., В.Г. Маджаров,Г. М. Д. и Ж. Ан. Б. са напълно безпротиворечиви, с
еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се – във взаимна корелация и надграждане,
изцяло кореспондират и се подкрепят от съдържанието на писмените доказателствени
средства, находящи се в преписката и приобщени по надлежния процесуален ред в хода на
съдебното дирене /чл.283 НПК,вр.чл.84 ЗАНН/. Те са логични, последователни и
изчерпателни с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват.
Поради това съдът възприема изцяло за обективно верни показанията на св. Живко Игнатов
К., В.Г. Маджаров,Г. М. Д. и Ж. Ан. Б. и ги кредитира с доверие, считайки ги и
добросъвестно дадени и непредубени.
5
Относно показанията на свидетеля Микаил Б.,следва да се посочи,че показанията му в частта
в която твърди,че лицето,което е посочено в АУАН не е превело същото,поради което майка
му отказала да подпише същият ,както и че не били поканени от митничаря да декларират
златните накити,а само цигари и пари останаха изолирани от останалия събран по делото
доказателствен материал,в частност от показанията на разпитаните по делото останали
свидетели- Живко Игнатов К., В.Г. Маджаров,Г. М. Д. и Ж. Ан. Б. ,както и от
удостовереното писмено от превелия АУАН,с положения от него подпис, поради което не
се кредитира от съда с доверие.Що се отнася до показанията му в останалата му част,
доколкото не противоречи на останалия събран по делото доказателствен материал,съдът
кредитира показанията на същия.
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които не се
оспориха, от която и да е от страните в процеса.Същите се цениха изцяло по съдържанието
си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до представената бележка за закупено злато от страна на
жалбоподателката,следва да се посочи,че същата има характер на частен документ,липсва
посочване на лицето,което е издало същата,като отделено от това е с дата 1 година и около
2месеца преди констатиране на настоящото нарушение, с оглед на което се разколебава
нейната доказателствена стойност и съотносимост по настоящото производство, поради
което съдът намира,че не може да се ползва от същата.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна – ювелирна експертиза,
назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на последната, се установяват вида
и качеството на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, с
установен титър-проба, както и тяхната парична равностойност – в общ размер 35
369,10лева. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е
извършена от експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации, липсват индиции за
предубеденост, като същата и не се оспорва от страните. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от резервите си по
отношение на външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока/по пощата на 01.06.2021г./ за
обжалване и от легитимирано лице.
6
Преценена по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при
него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е
извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за
невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС
№ 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Извършвайки проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съобразно правомощията си в настоящото производство и
релевираните от защитата възражения, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяната му.
Съгласно чл. 18 ал. 13 от ВЗ , актовете за установяване на административни нарушения по
7
ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се съставят от митническите органи, а наказателните постановления
се издават от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни
лица.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл.
чл.18,ал.13 ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на 57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ е
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на
нарушението и издаване на НП по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл.
чл.18,ал.13 ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и
реквизити, съгласно изискванията на 57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН.
Категорично доказана по основание и в темпорално измерение/време/ е и материалната
компетентност на Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна Морска” към
Агенция Митници, в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия,
делегирани от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.13 от ВЗ - Директора на
Агенция Митници, както и валидното упражняването им по силата на съвместявано
изпълнени на функциите на длъжността Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна
Морска” към Агенция Митници. Изводите в тази насока, следват от предметния обхват,
правното основание за издаването и авторството на всеки от тези административни актове.
При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от
разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Настоящата инстанция счита, че при издаване на наказателното постановление не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. От описанието на
нарушението в обстоятелствената част на НП може да се направи извод, че е описано
нарушение: внос на изделия от благородни метали, без да са декларирани по съответния ред.
Така описаното нарушение е съставомерно по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, поради което съдът
счита, че наказателното постановление съдържа задължителните по чл. 57 от ЗАНН
реквизити и правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение се наказва
не е ограничен.Посочено е ,че е нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от ВЗ във вр.с чл.5,ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за пренасяне през границата на страната
на парични средства, благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене но
митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се съдържа в цялата обстоятелствена част на наказателното постановление,
където е посочено, че наказаното лице при влизане от Турция в Р. България не е
декларирало внасяните от него изделия от злато по предвидения ред и е нарушило
8
чл.14а,ал.1 от ВЗ и от това описание на нарушението може да се направи извод, че е описано
нарушение - внос на изделия от благородни метали, без да са декларирани по съответния
ред.
От др. страна съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото
обвинение –време, място, субекта извършител, констатирани в АУАН и приетата от АНО,
включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима на
сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази
фактически и правни рамки се е произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице
единство между словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата
акта, така и на правната квалификация, при съотв. процесуални изисквания към тяхното
съдържание.
Налице са всички останали реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП,
съгласно императивното предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е
материализиран подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра
приложен в АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и
правното основание за делегацията - чл.18,ал.13 от ВЗ, указано е и правото на обжалване –
срокът, редът и начина за това /отпечатани на санкционния акт/.
Съобразно изложените до тук правни съображения, след като не се установиха допуснати
процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на
съществените такива, съдът не намери формални основания за отмяна. В този смисъл,
обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от процесуалноправна страна.
По отношение наведеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с превод на съставения АУАН - в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във
фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език.
Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред
Административния съд и Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.
Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за
назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при
установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва
да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
9
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на
защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и предвид чл. 47 и чл. 48, § 2 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. При
преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата
по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва
да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него
на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив
процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление
и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на
санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи
единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост,
цитираните Директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод
единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените
административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на
назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
В конкретния случай с оглед установените по делото факти Съдът намира, че е бил
извършен надлежен превод. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение
и дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, то в съдебно
заседание жалбоподател е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно
защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на
преводач е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се
защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателят
Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, приемайки че същият е осъществил съставът на валутно
нарушение по чл.18,ал.2 ВЗ.
От така възприетата фактическа обстановка и съобразно събраните доказателства
10
коментирани по горе се установи по безспорен и категоричен начин ,че на 22.03.2021г. на
МП "Капитан Андреево" турският гражданин Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, като не е
декларирал златни изделия при внос от Р.Турция е нарушил разпоредбите на чл.14а, ал.1 ВЗ
във връзка с чл.5, ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г., за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон, с което е
осъществила състава на нарушението по чл.18, ал.2 от Валутния закон,в подкрепа на който
извод на съда са събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Съгласно нормата на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон - Пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с наредбата по чл. 14г./от същия нормативен акт/.Декларирането е задължително
в случаите на пренасяне на такива стоки над законоустановения размер на безмитен внос,
посочен в чл. 4 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.При всички случаи при нарушение на чл. 14а,
ал. 1 от Валутния закон се носи административно-наказателна отговорност, на основание чл.
18, ал. 2 от ВЗ, като санкцията е една пета от стойността на недекларираните парични
средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях.
Безспорно се доказа, че златните накити са били по тялото и скрити в чантата на
жалбоподателя, в размер който безспорно надвишава допустимите по закон прагове за
пренасянето на които законодателят е предвидил да не се декларират,а именно за злато
60грама /чл.4,т.2 от Наредбата-бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо
до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината /.Също така безспорно се
установи от свидетелските показания , че жалбодателя въпреки ,че е бил поканен да
декларира внасяните от него стоки и цености ,не е декларирал внасяното от него количество
златни накити,което впоследствие е било открито при извършването на щателна митническа
проверка-личен преглед на лицето.
Конкретното правно предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията
на чл.5,ал.1 от Наредбата, е следното - „ пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите посочени в
чл.4, както и…., за и от трета страна се декларира по реда на чл.9”. Аналогично е
изискването на чл.14а,ал.1 ВЗ, съгласно който пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с наредбата. По аргумент за обратното от чл.14б от ВЗ, трета страна е всяка
Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение за
попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна,
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната изделия от
благородни метали, в частност злато над 60 грама, от трета страна. Неизпълнението на
задължението за деклариране на носени валутни ценности – във форма на изделия от
11
благородни метали,вкл.и бижута в наличност, над указаните размери - освободени от
митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл.18,ал.2 ВЗ,
каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието
достатъчно е неизпълнението на задължението за деклариране, в надлежната форма –
писмена, с декларация по утвърдения образец- валутна митническа декларация.
В тази връзка следва да се посочи ,че съгласно ал.2 на чл.14а от ВЗ задължението за
деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна.Такъв отказ съгласно предложение първо
на ал.2 на посочения текст е налице ,когато декларатора заяви ,че няма стоки за деклариране
,което жалбоподателя безспорно е извършил с факта на потвърждаване пред проверяващия
митнически служител,че не внася в страната стоки , валути и цености над
законнопредвидените и респективно няма какво да декларира.
Свободно, без писмено деклариране, местните и чуждестранните лица могат да изнасят
и внасят епизодично за лично и семейно ползване благородни метали и скъпоценни камъни
в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали
и скъпоценни камъни, но до следните размери отнасящи се до извършеното нарушение
визирано в чл.4,т.2 от горецитираната Наредба: бижута и аксесоари от сплави на златото
или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината. При
износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено деклариране се изисква
само когато се надвишават определените за свободно пренасяне и посочени по-горе размери.
Писмено деклариране се изисква и при пренасянето на благородните метали и скъпоценните
камъни във вид на прах или друг вид, различен от допустимия за свободно пренасяне, т.е.
под формата на изделия, в необработен или полуобработен вид или монети. Митническата
декларация по наредбата е по образец, утвърден от министъра на финансите, и следва да се
попълни и подаде в три екземпляра - един за декларатора и два за митническите органи.
Подлежи на обсъждане обстоятелството дали Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ е
била приканена от митническия служител преди пристъпване към митническа проверка да
декларира носените от нея изделия от благороден метал. Това обстоятелство се явява и от
значение за правилното решаване на делото, съгласно чл. 14а, ал. 1 и ал.2 от ВЗ. В
разглеждания случай, няма съмнение, че Д. Б. /DURDANE BASAGAC/не е подала
Декларация, в която да посочи неверни или непълни данни, т.е. изпълнителното деяние, с
което е нарушено правилото на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ би могло да бъде осъществено само чрез
отказ от деклариране. В тази насока са събрани гласни данни от свидетеля Живко Игнатов
К. – актосъставител и служител на Агенция Митници . Той е лицето, което освен участвало
при съставянето на АУАН, е и служителят, посрещнал автомобила, с който е пътувала
жалбоподателя Д. Б. /DURDANE BASAGAC/при влизането й на територията на Република
България . Същият изрично сочи, че преди извършването на митническата проверка,
намиращите се в превозното средство лица, включително жалбоподателят изрично са били
приканени да декларират носените от тях стоки и валутни ценности. Т.е. преди започване на
12
проверката свидетелят е запитал жалбоподателя и другите пътуващи в автомобила лица
дали имат за деклариране стоки, в които несъмнено се включва и благородните метали, в
които пък съгласно § 1, т. 1 от ДР на ВЗ се включва и златото, а Декларациите се
предоставят на лицата при деклариране на стоки и при поискване от тяхна страна като и
двете хипотези не са налице в настоящия случай. Пътниците не декларирали нищо, поради
което било пристъпено към осъществяване на самата митническа проверка.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от
преките гласни доказателства и писмените такива, които съдът цени по изложените по горе
доводи,които по безспорен и категоричен начин установяват релевантни по делото факти, а
именно: относно авторството ,както и обективния факт на откриването златните накити по
тялото и в личният багаж на жалбоподателя Д. Б. /DURDANE BASAGAC/.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна
страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си
във връзка с митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране му е
било известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на
стоки, или ако не са му били известни, следвало е да ги знае, в който случай незнанието не
изключва виновността. Следователно жалбоподателя е съзнавал и противоправния характер
на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните
последици-укриване, непредоставяне на вярна информация, с оглед неизбежността от
настъпването на този резултат.
Стойност на стоката правилно е определена от вещото лице, същата и не е оспорена от
страна на жалбоподателя, по съответния процесуален ред, и приетата от АНО стойност в
размер на 35369,10лева за общото количество стока, следва да се приеме за законосъобразно
определена и доказана.
Наложеното на жалбоподателят наказание - глоба в размер на една пета от стойността на
недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия
със и от тях, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба
към датата на извършване на нарушението-чл.18 ал.2, във вр. с чл.14А ал.1 от ВЗ,
административно-наказателния състав на която е осъществен в случая. Същата, АНО е
индивидуализирал в минималния установен размер, отчитайки всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и липсва правна възможност за неговото
намаляване. Поради което и съдът счита НП, за законосъобразно, правилно и обосновано в
санкционната му част .
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва
да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
13
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание
глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ВЗ. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при
осъществяване на контрол на граничния трафик на стоки в това число и финансовата й
дейност.В чл.93, т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН, е дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на нарушението и
обществените отношения, които то засяга, настоящата инстанция също счита, че не се касае
за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Няма доказателства, които да обосноват
по-ниска обществена опасност на извършеното от жалбоподателя в сравнение с общия
случай на административно наказуемо деяние. Недекларираните златни изделия, пренасяни
от същият, надвишава допустимото за пренасяне без деклариране количество от 60грама за
злато , което опровергава твърдението за маловажност на случая. Не може да го обоснове и
липсата на вреди от нарушението, тъй като всички нарушения от този вид не зависят от
вредоносния резултат. За конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства с
ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото - първо ред нарушение, който да обуславят
значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като формално -
настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото на извършването му и
др. фактически обстоятелства - на МП на държавната граница с Държава трета за ЕС, вкл. и
натовареността на трафика на преминаването й, следва да се отчитат и като отегчаващо
обстоятелство, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност.
Действително в случая са налице и смекчаващи обстоятелства, за каквито могат да бъдат
цени – първо по ред нарушение , но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват
съставомерността на нарушението, по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на
отегчаващото обстоятелството, така че мислимо в случая е съотношение на паритет
помежду им. Ето защо, указаните облекчаващи за отговорността /т.е.смекчаващи/, не
обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние, спрямо
типичната за този род нарушения. .Допълнителен аргумент се извежда и от характера на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически режим и
контрол, които поради важността си са обект на засилена правна защита, с оглед
охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен
контрол за движението на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част
от която е Р.България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на
14
ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло
да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се
квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните охранени от правото интереси.
Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в минимума, АНО е отчел всички
смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват квалификацията
"маловажен случай". Ето защо преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН е законосъобразна. С
оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.В този смисъл не са налице
материалноправни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде потвърдено.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че ирилевантно е обстоятелството,дали
процесното злато е част на жалбоподателя и на др.членове на семействота, доколкото една
част от златните накити са открити в дамската чантичка на жалбоподателя ,а друга част по
тялото й. Отделен е въпросът,че не се ангажираха доказателства безспорни доказателства,че
част от златото открито при извършената ЩМП е на други членове на семейството.
Действително св.Б.,твърди в съдебно заседание,че част от златото е закупено като подарък
на неговата съпруга и съпругата на брат му,поради което било дадено на майка му да го
държи,защото само тя имала чанта,но писмени доказателства,че действително те са
закупили златото не се ангажираха.
За пълнота на съдебният акт не се споделя искането на жалбоподателя за отмяна на НП в
частта за заплащане на 1/5 от намереното количество от 347,10грама и да постанови такова
само за 26,77грама,като наложи адм.наказание в размер на 545,57лева или респективно за
количеството от 287,10грама ,като наложи адм.наказание в размер на 5851,10лева ,по
изложените по горе доводи,доколкото съдът намира,че обжалваното НП в частта относно
наложеното адм.наказание е правилно и законосъобразно.
Що се отнася до постановеното от АНО задържаните с разписка №0194680 от 22.03.2021г.
златни изделия ,както следва- златна гривна –проба 585-1брой-1,35 грама ; златни гривни-
проба916-9броя-294,50 грама ; златен синджир-проба 916-1 брой-39,00грама и златни
медальони/лири/-проба 916-7броя-12,25грама с пазарна стойност -35 369,10лева ДА СЕ
ВЪРНАТ на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ или на изрично упълномощено за това от него
лице,след влизане в сила на наказателното постановление и след извършване на
предвидените митнически формалности и контрол за стоките и тъй като се обжалва изцяло
НП ,следва да се приеме,че жалбата е недопустима,т.к. жалбоподателя няма правен интерес
да обжалва същото в тази му част, доколкото не се накърняват неговите права ,и в
тази част , поради което следва да се прекрати производството като недопустимо.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
15
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал
такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Единствено от страна на жалбоподателят се иска присъждане на разноски по делото,но с
оглед изхода на делото, искането се явява неоснователно.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№249/2021 от 17.05.2021 година на Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна
Морска” към Агенция Митници, в частта с което на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, роден
на **********г.в Emirdag,Турция, живущ във Франция, със съдебен адрес :
гр.Перник,ул.В.Левски ,бл.8,ап.5 за нарушение на чл.18,ал.2 във вр с чл.14а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени
камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание
чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 7073,82 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Д. Б. /DURDANE BASAGAC/, роден на
**********г.в Emirdag,Турция, живущ във Франция, със съдебен адрес :
гр.Перник,ул.В.Левски ,бл.8,ап.5 жалба с която се обжалва Наказателно постановление
/НП/ №249/2021 от 17.05.2021 година на Зам.Директор на Териториална Дирекция „Южна
Морска” към Агенция Митници, в частта с която е постановено задържаните с разписка
№0194680 от 22.03.2021г. златни изделия ,както следва- златна гривна –проба 585-1брой-
1,35 грама ; златни гривни-проба916-9броя-294,50 грама ; златен синджир-проба 916-1 брой-
39,00грама и златни медальони/лири/-проба 916-7броя-12,25грама с пазарна стойност -
35 369,10лева ДА СЕ ВЪРНАТ на Д. Б. /DURDANE BASAGAC/ или на изрично
упълномощено за това от него лице,след влизане в сила на наказателното постановление и
след извършване на предвидените митнически формалности и контрол за стоките, като
недопустима-подадена без правен интерес.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в
14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
16
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17