Р Е Ш Е Н И
Е № 623
гр.Видин, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 3042 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против С.М.А. ***,
ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди се от ищеца, че с Договор за потребителски
заем с № CREX-12419200/25.12.2015 г. на ответника е
отпуснат паричен кредит в размер на 862.92 лева.
Поддържа се,
че сумата, предмет на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в
чл. 1 от договора, с което ищеца е изпълнил задължението си по него.
Сочи, че
ответникът е удостоверил с подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”,
получаването на сумата по договора, както и че въз основа на чл. 1 от същия
договор за ответника възниква задължението да погаси заема на 9 месечни вноски
- всяка по 107.96 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите на договора.
Излага се, че
ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2016 г.,
като към тази дата са погасени 0 месечни вноски, а така също и че на основание
чл. 3 от договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска.
Твърди се, че
по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на
971.64 лева /представляващ оставащите 9 броя погасителни вноски/ към 20.02.2016
г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия
падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си.
Твърди се, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 205/2017 г. по описа на ВРС, и по
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 862.92 лева -
главница, 108.72 лева - възнаградителна лихва, 78.45 лева - законна лихва за
забава за периода от 20.02.2016 г. до 11.01.2017 г.
на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски в
заповедното производство и в настоящото такова.
С
отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва предявения иск по основателност и размер. Релевира възражение за
нищожност на договора, като сочи, че е
налице неравноправност и нищожност на клаузите по договора и на тези по
приложените общи условия.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 205/2017
г. по описа на РС - Видин.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното: в
резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 205/2017 г. по описа на ВдРС, по което на 24.01.2017 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 165-РЗ/24.01.2017 г. за сумите от: 862.92-главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски заем с номер
CREX-12419200 от 29.12.2015 г., сключен между страните, 108.72 лева-възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г., 78.45 лева-мораторна лихва
за периода от 20.02.2016 г. до 11.01.2017 г. и законната лихва върху главницата
от постъпване на заявлението в съда 23.01.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 300.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от
ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното
ч.гр.д. № 205/2017 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит CREX-12419200, е видно, че на 25.12.2015 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 862.92 лева. В
договора е посочено, че кредита е отпуснат за закупуване на климатик, марка Дайкин
на обща стойност 899.00 лева, с включена застрахователна премия от 63.92 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.09.2016 г. да
погаси заема на 9 месечни вноски, всяка по 107.96 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема и възнаградителна лихва. В договора с подписа си ответникът е удостоверил
получаването и в частност плащането на сумата.
Представен е и препис на фактура дубликат № **********
от 25.12.2015 г. за закупената от ответника стока, по която като получател е вписан ответника, фигурира подпис за
получател и дата на получаване на стоката 25.12.2015 г.
С молба вх. № 9959/28.08.2019 г.,
ищецът е уточнил периода на претендираната възнаградителна лихва.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че дължимата главница,
договорната лихва, и законната лихва за забава са в претендирания размер.
Вещото лице е посочило, че няма извършено плащане по
кредита до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-20.01.2017 г.,
както и след тази дата до момента на изготвяне на заключението.
Исковата претенция намира своето основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца
следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му,
респективно, че ответника дължи сумите, за които в
заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
От
събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по
договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения
размер на заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно
задължение да погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.
Доказателства
за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и поради това
съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.
Поради гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв ще следва
да бъде уважен като ще следва да се признае за установено, че БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон
България притежава право на вземане към С.М.А. *** в размер на сумата от 862.92 лева-главница по кредита и сумата от 108.72 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г. до 30.09.2016 г.
Тъй като ответникът
е неизправна страна по договора и е изпаднал в забава, същата дължи и лихва за
забава върху просрочената главница, чийто размер за периода от 20.02.2016 г. до 11.01.2017 г., в размер от 78.45 лева.
Във връзка с
направените възражения настоящия състав приема следното: договора отговаря на
законовите изисквания по ЗПК,в частност чл.11 ал.1 т.7-12,поради което надлежно
обвързва страните и не е недействителен.
Договорът
отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП,като клаузите от същия са предмет на
индивидуална договорка между страните/обективиран е индивидуален погасителен план с посочени
размер,брой, периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,поради което
чл.146 от ЗЗП е неприложим и в тази връзка възраженията за неравноправност са несъстоятелни.
На следващо
място, ответникът поддържа нищожност на клаузите относно годишен процент на
разходите и лихвен процент,посочени съответно като 34.96% и 30.35%.
Към момента
на сключване на процесния договор – 25.12.2015 г., е била приета разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочените
разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските
кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите
в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на
уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените
нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при
приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите
за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна
по договора – потребителя кредитополучател, е по-слабата икономически страна в
правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната
свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент ,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 30.35 % и ГПР- 34.96 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения,а по тази
причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на
морала, като ограничаващи договорната свобода. Затова и възражението за
нищожност на уговорката,касещи посочените компонентни , като противоречаща на
добрите нрави и като неравноправна, е неоснователно.
В случая възнаградителната лихва, представляваща по естеството си договорна лихва,се дължи,както се посочи
по-горе , в размера в който е уговорена и посочена в погасителния план.
Задължението по настоящия договор
не е цедирано,поради което твърдението за липса на уведомяване в тази връзка е
несъстоятелно.
В случая последната падежна дата
по договора е 20.09.2016 г.,така че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК вземането е ликвидно и изискуемо в целия си размер и
обстоятелството,че липсва обявяване на предсрочна изискуемост е без значение.
По отношение на възражението на ответника за
липса на доказателства относно представителна власт на пълномощника на ищеца следва
да се отбележи, че представителната власт е абсолютна предпоставка за
допустимостта на иск, предявен от представител, за наличието на която
предпоставка съдът следи служебно.
Представителната
власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото.
Доказването става с акта, от който представителната власт произтича.
В конкретният случай настоящата инстанция
приема, че представителната власт за образуването на гр.дело е надлежно
учредена. Пълномощникът на страната, която твърди, че е носител на спорното
материално право, е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 32, т.
1-т. 5 от ГПК, а именно – юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ГПК
пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния
представител. В настоящия случай към исковата молба е приложено пълномощно, с
което изпълнителният директор на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е
упълномощил трима юрисконсулти, единият от които е Н. М., която е посочена като
представител в исковата молба. При това положение се налага извод, че
представителната власт на пълномощника по делото е установена въз основа на
посоченото пълномощно.
След като пълномощното изхожда от надлежни
представители на принципала, с чието волеизявление възниква и качеството на
пълномощника като юрисконсулт, то в съдебното производство не е необходимо
извършването на проверка за надлежното възникване на правоотношението, от което
произтича качеството на юрисконсулт и и доказването на юридическо образование. Такава
проверка ще се извърши само, ако бъдат оспорени по
предвидения от закона ред от страната, която има правен интерес от това и върху
която ще лежи и доказателствената тежест за оспорването им, а именно самата
представлявана страна.
В тази връзка следва да се отбележи, че дори извършените
действия да са без представителна власт, то да възрази за това има право само
лицето, твърдящо, че е ненадлежно
представлявано, но не и трето, спрямо това отношение, лице.
При това положение искането на ответната
страна за прекратяване на
производството, поради непредставяне на доказателства за наличие на
представителна власт на пълномощника на
ищеца, е неоснователно.
Ето защо исковата претенция като основателна
следва да бъде уважена като се признае за установено, че ответникът дължи
претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното
предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в
размер от 862.92
лева-главница, 108.72 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г. до
30.09.2016 г., 78.45 лева-законна лихва за забава за периода от 20.02.2016 г. до 11.01.2017 г., ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
По разноските.
Видно от представения
списък в исковото производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена
държавна такса в размер на 125.00 лева, 80.00 лева - депозит за вещо лице, 303.50 лева – разноски за особен представител на ответницата, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Възнаграждението за юрисконсулт,с
оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се
определи в размер
на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00
лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300.00 лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че присъденото в този размер юрисконсултско възнаграждение, не съответства
на разписаното в чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
След направените изменения в чл. 78, ал. 8 от ГПК, се предвижда присъждането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение да е по Закона за правната помощ,
като е предоставено на съда да определи размерът на това възнаграждение.
В чл. 26 от НЗПП е посочено, че възнаграждението за дела по заповедното производство
е от 50.00 лева до 150.00 лева, като в случая същото, с оглед фактическата и
правна сложност, следва да се определи в минимален размер от 50.00 лв.,
която сума е и посочена в списък с разноски представен в исковото производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 608.50 лв. /125.00 лв.
внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
303.50-депозит за особен представител и 80.00 лв.-депозит за вещо лице/, както
и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 75.00 лв. /25.00
лв. - заплатена държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.А.
***, ЕГН **********, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес
Парк София, сгр. 14 следните суми: сумата
в размер от 862.92
лева-главница, 108.72 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.01.2016 г. до
30.09.2016 г., 78.45 лева-законна лихва за забава за периода от 20.02.2016 г. до 11.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-23.01.2017 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА С.М.А. ***, ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А,
Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, направените
разноски в настоящото производство в общ размер от 608.50 лв. /125.00 лв. внесена държавна такса,
100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 303.50-депозит за особен представител
и 80.00 лв.-депозит за вещо лице/.
ОСЪЖДА С.М.А. ***, ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А,
Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”,
клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
“Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 25.00 лв. ,разноски в заповедното
производство за платена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 205/2017
г. по
описа на РС-Видин ,на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП, в
размер на 50.00 лв.,като отхвърля искането в частта
до 300.00 лв..
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след
влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 205/2017 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: