Решение по КНАХД №1507/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Първо районно управление при ОД на МВР - Варна против Решение № 601/22.05.2025г., постановено по АНД № 2084/2024г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0433-000202/07.03.2024г. на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на Г. С. Л., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 180лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. С касационната жалба са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че в НП е посочено място на извършване на нарушението, неотносимо към отразеното в обстоятелствената част на санкционния акт, както и че в съдържанието на АУАН и НП са описани две отделни действия в два различни района, през съществен интервал от време. Оспорват се и изводите на ВРС, че не става ясно дали действията, описани в АУАН и НП съставляват едно нарушение или представляват две, санкционирани с едно наказание. Изложени са съображения, че с НП Л. е санкциониран за това, че при подаден сигнал от контролните органи не е спрял, като се сочи, че останалите посочени действия, описват поведението на водача след това, което наказващият орган е взел предвид при определяне на размера на наказанието, съблюдавайки тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя. Твърди, че извършеното нарушение е безспорно установено и доказано. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да потвърди процесното НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото са депозирани и писмени бележки, с които е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – Г. С. Л., редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки чрез процесуален представител, в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и е отправено искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г. С. Л., [ЕГН], срещу Наказателно постановление № 24-0433-000202/07.03.2024г. на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на Г. С. Л., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 180лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

За да отмени процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 27.01.2024 г. в 12:02 часа полицейски служители при изпълнение на служебните си задължения възприели маневра за десен завой от [улица]към [улица], в посока [улица]от лек автомобил „Мини Купър“, рег. № ***, управляван от Л., за когото вече имали оперативна информация, че е с наложена санкция „лишаване от право да управлява МПС“. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал за спиране, от служебния си автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер]. Вместо да изпълни полицейското разпореждане Г. Л. продължил движението си към [улица], като причинява ПТП, блъскайки се в бордюр и при удара спуква гума, след което отново ускорява скоростта и се отправя в посока [жк] и продължил движението си по [улица], където отново не изпълнява разпорежданията на полицейските служители. След, което се отправя в посока кв. Г. В участъка до спирка „Навеса“ управляваният от Л. автомобил отклонил в ляво от пътното платно и преустановил движението си в тревната площ. Извършеното нарушение било квалифицирано от полицейските служители като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, за което на Л. бил издаден АУАН. Същият бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения. Възприемайки изцяло фактическата обстановка административно наказващият орган е издал и процесното НП.

От правна страна въззивният съд е приел, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а при издаване на НП такова на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице неяснота и непълнота относно времето и мястото на извършване на твърдяното нарушение, както и относно обстоятелствата, при които същото е извършено, което е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице. Според ВРС приетата за установена фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществено от Г. Л. трикратно неизпълнение на разпореждане за спиране на управлявания лек автомобил. Счел е, че Л. е осъществил три самостоятелни нарушения на чл. 103 от ЗДвП и доколкото чл. 18 от ЗАНН предвижда самостоятелна наказуемост за всяко отделно нарушение, като е издал само едно наказателно постановление наказващият орган е допуснал съществено нарушение на материалния закон. С тези мотиви РС – Варна е отменил процесното наказателно постановление в обжалваната част.

Така постановеното решение е неправилно.

Въззивният съд е събрал всички релевантни за решаване на правния спор доказателства, но независимо от това, е достигнал до незаконосъобразни и противоречащи на доказателствата правни изводи.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление, Г. Л. е наказан за допуснато нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно е, че с подаването на сигнал контролните органи по регулиране на движението дават нареждане за извършване на конкретно правно дължимо действие, поради което приложимата санкционна разпоредба за това нарушение е по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, според която: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.

Въззивният съд неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не се споделят мотивите на ВРС, че при издаване на АУАН и НП не е ясно посочено мястото и времето на нарушението. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не изисква посочване на конкретен час на извършване на нарушението. Достатъчно е посочването на дата на извършеното нарушение, което в настоящия случай е сторено.

По отношение на мястото на извършване на нарушението настоящият състав счита, че същото е ясно посочено, както в АУАН, така и в НП, а освен това се установява и от приложената докладна записка от полицейския служител – Х. и от разпита на същата в хода на въззивното производство. Правилно се е позовал ВРС на Решение № 236/13.04.2007г. на Министерски съвет за утвърждаване на списък на общинските пътища и е посочил, че път VR1085 свързва [населено място], обл. Варна, с път III-9004 в участъка между гр. Варна и [населено място], но неправилно е приел, че никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено Л. да се е движел в участъка от път III-9004 към [населено място]. Както в АУАН, така и в НП, така и в докладната записка, приложена по преписката е посочено, че водачът е спрян на общински път 9004 до спирка „Навеса“ в посока [населено място]. Настоящият касационен състав приема, че по този начин описано мястото на извършване на нарушението дава ясна представа къде точно е установено същото. Посочването на [населено място] при описанието на мястото не се явява задължителен елемент, от чиято липса да се приеме, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Не могат да бъдат споделени и мотивите на въззивния съд по отношение да обстоятелството, че от данните по делото се установява, че Л. е извършил три идентични, но отделни нарушения /не е изпълнил три разпореждания за спиране/, поради което е следвало да му се наложат три отделни наказания, а в случая това не е сторено, поради което наказателното постановление е издадено в противоречие с чл. 18 от ЗАНН. Касационната инстанция счита, че от процесното НП се установява ясно и недвусмислено, че Г. Л. е наказан за това, че на 27.01.2024г. в гр. Варна по [улица]до № ** в посока [улица], при подаване на звуков и светлинен сигнал от полицейските служители, не е спрял. Останалите действия, описани в НП, както на полицейските служители, така и на Л., настоящият състав приема, че дават описание на последващото поведение на нарушителя, което АНО е взел предвид при определяне на размера на наказанието, съблюдавайки тежестта на нарушението и обществената опасност на нарушителя.

Настоящият състав счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства с категоричност се установява, както извършеното нарушение, така и неговото авторство. От приложената докладна записка е видно, че неколкократно полицейските служители са дали ясни и недвусмислени разпореждания на касационния ответник да спре, управлявания от него автомобил, като дори свидетелката Х. се е приближила до колата и ясно е заявила на водача да изгаси двигателя и да излезе от автомобилът, ето защо не може да се сподели, застъпената пред въззивната инстанция теза, че Л. не е разбрал, че сигналът се отнася за него. Касационната инстанция счита, че правилно е определен и видът и размерът на наложеното наказание, предвид високата обществена опасност на извършеното нарушение.

С оглед горното следва да се приеме, че издаденото НП, с което на касационния ответник е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 180лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, е законосъобразно. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Варна, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на спора съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции за основателно. С оглед, на което касационният ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 260лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 601/22.05.2025г., постановено по АНД № 2084/2024г. по описа на ВРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0433-000202 от 07.03.2024г. на Началника на Първо районно управление при ОД на МВР - Варна, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на Г. С. Л., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 180лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. С. Л., ЕГН ****заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сума в размер на 260лв. / двеста и шестдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.