Р Е Ш Е Н И Е
№1059
гр. Хасково, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито
съдебно заседание на тринадесети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №1231/2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г.Г.Т. ***,
с посочен съдебен адрес:***, офис .., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0304-000419 от 18.08.2019 г., издадена от Началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с правно основание чл.171, т.2а, б. „а“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Оспорващата твърди, че не тя управлявала
процесното МПС на датата и мястото, посочени в ЗППАМ, а лицето Д. С.. Така, тя
притежавала валидно свидетелство за управление на МПС, а изводът на наказващия
орган, който не изследвал този въпрос и приел, че на нея следва да се наложи
принудителната мярка, бил неправилен. На следващо място сочи, че от заповедта
не ставало ясно за какво нарушение се налага мярката. В акта пишело, че мярката
е по чл.171 т.2а б.а от ЗДвП. Тази разпоредба обаче имала няколко предложения,
по-конкретно шест. Органът, издал заповедта, обаче не сочел кое точно
предложение според него нарушила оспорващата, което от своя страна водело до
обективно нарушаване на правото ѝ на защита. Освен това не ставала ясна и
волята на органа, който издал обжалвания акт. На следващо място, не била спазена
и разпоредбата на чл.59, ал.2 т.8 от АПК. По-конкретно заповедта не била
подписана. Това било съществено нарушение на законовите изисквания и
самостоятелно основание за отмяна на акта. Освен изложеното сочи, че водачът на
МПС разполагал със СУМПС, издадено от компетентен орган. Оспорващата,
предоставяйки автомобила, изхождала от презумпцията, че след като СУМПС се
намирало в него, то той бил правоспособен водач и не бил лишен от права. Поради
това не можело ПАМ да има негативен резултат върху нея. Моли се за отмяна на
оспорената заповед.
Ответникът, Началник сектор към ОДМВР
гр. Бургас, Районно управление – Несебър, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-0304-000419 от 18.08.2019 г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, на Г.Г.Т. е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че на 18.08.2019
г., около 20.50 часа в гр. Н., ул. „П.“, пред бензиностанция „Петрол“, срещу хотел
„Свежест“, посока хотел „Персани“ лек автомобил „О.. В.“ с рег. №…ВР,
собственост на Г.Г.Т., се управлява от лицето Д. А. С. ЕГН **********, като при
проверката се установило, че СУ МПС е обявено за невалидно от 23.02.2017г., не
притежава валидно СУ МПС.
Видно от писмо рег.
№304000-16383/11.11.2019г. на Районно управление – Несебър, ЗППАМ №
19-0304-000419 по описа на РУ Несебър е изпратена с рег.
№304р-23313/19.08.2019г. до сектор „Пътна полиция“ Хасково за връчване на
лицето Г. Г.Т., като до момента преписката не им е върната и не могат да
предоставят доказателства за датата, удостоверяваща връчването ѝ.
Жалбата е подадена на 30.09.2019 г.
По делото е представено заверено
копие от АУАН № 388452 от 18.08.2019 г., издаден против Д. А. С. за това, че на
18.08.2019 г., около 20.50 часа в гр. Н., на ул. „П.“, пред б-я „Петрол“, срещу
х-л „Свежест“, посока РУ – х-л „Персани“, управлява л.а. „О. В.“, с рег. №Х…,
собственост на Г.Г.Т. ЕГН **********,***, като не представя СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното МПС, с което виновно нарушил чл.150а
от ЗДвП. Иззети били два броя табели с рег. номер Х…ВР и СР част II №*********. Актът е подписан от
актосъставителя, свидетеля и нарушителя без възражение.
По делото като доказателства са
представени и: Справка за нарушител/водач за Д. А. С.; Заповед №251з-209/2017г.
на Директор ОДМВР Бургас относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Бургас
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
Закона за движението по пътищата.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква „а”, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед №
8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която са
определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко
основни структури на Министерство на вътрешните работи, като изрично са
посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи.
По делото е представена и приета като
доказателство Заповед №251з-209/2017г. на Директора на Областна дирекция на МВР
– Бургас, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Бургас да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по Закона
за движението по пътищата, като сред оправомощените лица са и началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Бургас. В случая,
оспорената заповед е издадена именно от началник сектор към ОДМВР – Бургас, РУ
Несебър, като действието на тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не
е отпаднало правното основание за издаването ѝ, съдът приема, че
обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и
териториално компетентен орган.
Заповедта за ПАМ е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и
мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването
ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо свидетелство за управление на
МПС.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Тоест, предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е не само извършено от водача на МПС административно нарушение, а и когато
административното нарушение е извършено от лице, което управлява автомобила на
собственика.
Не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила при издаване на заповедта.
Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно се
установява, че лицето Д. А. С. е управлявал собствения на жалбоподателката
автомобил на посочените в акта дата и място без да е правоспособен водач. Тези
факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и
относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че е
нарушена забраната по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, като така установеното нарушение
е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи
на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и при
точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни
административни мерки за осигуряване безопасност на движението и
преустановяване на административни нарушения. Към датата на съставяне на АУАН и
на издаване на обжалваната заповед - 18.08.2019 г., водачът Д. А. С. е
управлявал МПС, собственост на Г.Г.Т., без свидетелство за управление на МПС.
Видно от представената справка за нарушител/водач, издадена по отношение на Д.
А. С. от ОДМВР - Бургас, за същия няма данни към момента на извършване на
нарушението да има валидно СУМПС, като в справката същото е със статус в АНД и
БДС, съответно „отнето“, „отнет/иззет“. След като липсват данни за налично
свидетелството за управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице
хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, от ЗДвП. В случая, административният орган
не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и органът действа в условията на обвързана
компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка
са направени от законодателя при създаване на правната норма.
Наложената принудителна
административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които са неправоспособни и представляват
сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по
пътищата. Не се установява и засягане на права и законни интереси на
жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта,
за която е издадена оспорената заповед. В този смисъл не са налице основания за
отпадане на процесната принудителна административна мярка.
Принудителните административни мерки
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по
реда на чл.171 от ЗДвП, е да се осигури безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна
административна мярка, приложена по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, видно
от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си,
т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като
цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Това предполага
към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ,
административното нарушение да съществува. В случая административният орган
правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на преустановителна ПАМ, като
законоустановените изисквания за взетото административно решение са
обективирани към датата на волеизявлението на административния орган,
последното е задължително условие за точното прилагане на закона.
Неоснователни са наведените от
жалбоподателката доводи за липса на вина при осъществяване на нарушението, тъй
като същата е била длъжна да се увери, че предоставя автомобила си на
правоспособен водач, а не само да предполага, че същият е такъв.
По изложените съображения съдът
счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Г.Т. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0304-000419 от 18.08.2019г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Бургас,
РУ Несебър, с правно основание чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по
пътищата.
Решението на основание чл.172, ал.5
от ЗДвП е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: