№ 803
гр. Сливен, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20252230100536 по описа за 2025 година
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника Вива Кредит
АД е бил сключен договор за паричен заем на 04.05.2024г. и по силата на
договора му е предоставена сумата от 1200 лв. Твърди се, че с договора е
уговорена погасителна вноска в размер на 73.51 лв., която включва част от
дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Посочено е, че
договора за заем е за 60 седмици, с 30 двуседмични погасителни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент 40.32 лв. и ГПР на заема 50.02%. Посочено
е, че всички плащания с включена такса за експресно разглеждане са в размер
на 2205.30 лв., а плащанията с включена такса експресно разглеждане и
неустойка за непредоставяне на обезпечение възлиза на 2666,70 лв. Твърди се,
че с договора за заем е предвидена клауза, че ако заемателя не предостави
обезпечение – поръчител или банкова гаранция, дължи неустойка в размер на
461,40 лв.
Сочи се, че клаузите за такса експресно разглеждане, както и за
начислената неустойка са нищожни и съответно увеличават ГПР и ГПР не е
посоченият размер от 50.02%, а е в пъти по-голям и това влече нищожност на
сключеният договор за заем.
Поискано е, да бъде прогласен спрямо ответното дружество, че договора
1
за заем сключен на 04.05.2024г. между страните е нищожен и да бъдат
присъдени на ищеца направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 2 и
ал. 4 от ЗПК.
Указано на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията му за сключеният договор за паричен заем между страните,
предоставената сума по договора за паричен заем, сумите за такса експресно
разглеждане, както и сумите за неустойка, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Вива Кредит АД,
е постъпил.
В отговора е заявено, че сключеният договор за паричен заем между
страните е действителен, приложена е правилната математическа формула за
изчисляване на ГПР в съответствие с директивите на ЕС. Твърди се, че
неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като тя е част от
неизпълнение на задълженията по ДПК. Твърди се, че клаузите в ДПК са
индивидуално уговорени, а неустойката е предвидена за реализиране на
договорната отговорност и не противоречи на материалния закон. Посочено е,
че потребителя е имал право да се откаже от ДПК. Сочи се, че таксата за
услугата за експресно разглеждане доброволно е избрана от ищеца и това е
допълнителна услуга.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен, а
при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по
отношение на твърденията му, че страните индивидуално са договаряли
клаузите за неустойка и клаузата за такса експресно разглеждане на кредита, е
негова.
В едномесечния срок за отговор, ответното дружество е предявило
насрещен иск срещу ищеца, с който е поискано насрещният иск да се счита
като уведомление за обявяване на всички вземания по договора за паричен
заем за предсрочно изискуеми. Твърди се, че на 04.05.2024г. страните са
сключили договор за паричен заем и по този договор ответника е усвоил
2
сумата от 1200 лв., като се е задължил да я върне на 30 равни двуседмични
вноски. Посочено е, че ответника е заплатил сумата от 90 лв. по договора за
заем, като съответно е направено на разбивка каква е сумата за главница и
каква е сумата за договорна лихва.
Поискано е, да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1110 лв., представляваща част от главницата
по договор за паричен заем от 4.05.2024г.
Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв, с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество по насрещният иск, че
доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен
договор за паричен заем, предоставената сума в размер на 1200 лв.,
уговорката заемната сума да бъде върната на 30 равни двуседмични вноски,
факта, че ответника е заплатил сумата от 90 лв., е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника по насрещният
иск е постъпил.
В отговора е заявено, че насрещният иск е неясен и съда не следва да
кредитира представените справки.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено
становище, подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъдат уважени
предявения иск, да бъде отхвърлен насрещния иск и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Вива Кредит ООД, редовно
призовано, представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено
становище, да бъдат отхвърлен предявения иск, да бъде уважен насрещния
иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 04.05.2024г., сключен между Вива Кредит
ООД, като заемодател, и Г. Й. М., като заемополучател е уговорено
отпускането на заем в размер на 1200лв,, с фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 40.32%, с размер на погасителната вноска 73.51 лв, като първото
плащане е на 18.05.2024г., тридесет двуседмични погасителни вноски. Като
срок на договора е посочено 60 седмици, обща сума за плащане 2666.70лв,
3
дата на последно плащане 28.06.2025г., ГПР 50.02%.В чл.1, ал.3 от договора е
предвидена и такса експресно разглеждане на в размер на 691.80лв.В
договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните
допускания: договора ще е валиден в посочения от него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение на някое от задълженията по договора. В чл.4 от договора е
предвидено, че заемателя се задължава в тридневен срок от сключването на
договора да предостави на заемодателя едно от следните две обезпечения: две
физически лица поръчители, чийто осигурителен доход да е над 1000 лв., да
работят по безсрочен договор, да не са заематели или поръчители по други
договори или банкова гаранция. В чл.4, ал. 2 от договора за паричен заем е
посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателя дължи неустойка в
размер на 461.40лв. и общото задължение по договора става в размер на
2666.70 лв.
От погасителен план се установява, че вноските са 30, отпуснатата
главница 1 200лв., договорената лихва 313.60 лв. такса експресно разглеждане
е в размер на 691.80, а неустойката е в размер на 461.40лв.
От справка за платени суми се установява, че Г. Й. М. е заплатил по
договора за паричен заем сумата от 90лв. към 18.05.2024г.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се
установява, че по договора за паричен заем е заплатена сумата от 90лв.В
заключението е посочено, че при изчисляване на ГПР е включена само
договорната лихва, а при включване на неустойката и таксата за експресно
разглеждане на договора ГПР възлиза на 158.796%
Съдът кредитира заключението на назначената и изготвена експертиза,
като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се
установи в процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ответното
дружество на 04.05.2024 г., по силата на който ответното дружество Вива
Кредит ООД му е предоставило сумата от 1200 лв.
4
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем е посочен
годишен процент на разходите в размер на 50.02%.Този годишен процент на
разходите е неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в
договора, потребителя да осигури две физически лица, всяко от които да
отговаря на следните условия да има нетен размер на осигурителния доход
над 1000лв, съгласно справочните данни на НОИ;да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити или
заеми към банки или финансови институции с класификация различна от
редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ или да осигури банкова гаранция и
уговорената и посочена в чл.4, ал. 2 от договора за заем неустойка, води до
това, че реално в настоящото производство има драстична разлика между
посочения в договора ГПР и реално приложения от ответното дружество. ГПР
заблуждава потребителя и по отношение на това, че в него не е включена
таксата за експресно разглеждане на кредита.По този начин ответното
дружество е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е
посочено реално ГПР 158.796% .Това е в нарушение на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за потребителски
кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за паричен заем е недействителен и кредитополучателя дължи
само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви,
неустойки и други разходи по кредита. С оглед изложеното, съдът приема, че
предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем от
4.05.2024 г. ,е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество по насрещния
иск сумата от 1110лв, представляваща дължима главница по ДПК от
4.05.2024г., съдът приема предявеният иске основателен и доказан. Безспорно
се установи в производството, че ответникът по насрещния иск е извършила
едно плащане по ДПК в размер на 90лв.Установи се в производството, че
ищцовото дружество е предоставило на ответницата по насрещния иск сумата
от 1200лв, съдът следва да уважи иска за сумата, за която се
претендира1110лв. Искът ще бъде уважен като основателен и доказан за
5
сумата от 1110лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1136.66лв
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане по
насрещния иск ще следва да бъде осъден ответникът по насрещния иск да
заплати на ищеца по насрещния иск направените по делото разноски в размер
на 550лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Вива Кредит ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин,
ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, блок Силвър Център ет. 2, офис
73 Г и Г. Й. М., ЕГН **********, от гр........., че договора за паричен заем от
4.05.2024 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН ********** от гр......... ДА ЗАПЛАТИ на Вива
Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, блок Силвър Център
ет. 2, офис 73 Г неизплатената част от чистата стойност на кредита в размер
на 1110 лв. по ДПК от 4.05.2024г., ведно със законната лихва за забава от
1.04.2025 г. – датата на депозиране на насрещния иск до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА Вива Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28,
блок Силвър Център ет. 2, офис 73 Г ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. М., ЕГН
**********, от гр......... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 1136.66лв.
ОСЪЖДА Г. Й. М., ЕГН **********, от гр......... ДА ЗАПЛАТИ на Вива
Кредит ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, блок Силвър Център
ет. 2, офис 73 Г на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените по делото
6
разноски по насрещния в размер на 550лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7