Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секР.таря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 824 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе пР.двид следното:
ПР.дявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на А.А.А. се твърди,
че на 22.06.2015 г., в гр. Д.Ч., по ул. „Е.“, до дом № *** е бил блъснат от лек
автомобил с ДКН ******, марка Пежо 406“, управляван от П.С.П.. От удара ищецът
получил множество счупвания на подбедрицата закрито вдясно, счупване на седмо Р.бро
закрито вдясно, счупване на костите на носа, натъртвания и охлузвания. Бил
приет в Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна,
където му било направено оперативно лечение – фиксация със заключващ пирон и
винтове и останал за лечение в период от 10 дни. Изложени са твърдения, че след
инцидента не можел да се грижи самостоятелно за себе си, разчитал на чужда
помощ, не се чувствал добР. физически и емоционално, преживял изключителен
стрес. Сторил и разходи във връзка с проведеното лечение.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лекия
автомобил да му заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания, частична
претенция при пълен заявен размер от 80 000 лв., както и сумата от 2036,
14 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за
прегледи и закупуване на медикаменти и медицински изделия. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.д.Е.Р.“ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
като в срока за допълнителен отговор такъв е заявен.
По делото като трето лице на страната
на ответника е конституиран П.С.П., редовно уведомен не заявява становище по
иска.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1882/22.06.2015
г., съставен от ОД на МВР, от който се установява, че на същата дата около 07,00
часа на ул. „Е.“ до дом № ***, в гр. Д.Ч. се е осъществило ПТП от водача на лек
автомобил „Пежо 406“ с рег. № ****** – П.С.П. , от което пострадал пешеходецът А.А.А.
с диагноза – контузия на глава, фрактура дясна подбедрица.
По делото е представено решение 587 от
21.03.2016 г., постановено по нохд 1002/2016 г. на РС - Варна, 23 състав, влязло
в сила на 06.04.2015 г. От съдържанието на решението се установява, че П.С.П. е
признат за виновен в това, че на 22.06.2015 г., в гр. Д.Ч., на кръстовището
между ул. „Е.“ и ул. „К.“, при управление на лек автомобил „Пежо 406“ с рег. № ******,
без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.А.А.,
изразяваща се в счупване на дясна подбедрица – голям и малък пищял с разместване
на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от 4-5 месеца като същият е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл.
78а от НК.
По делото е изслушана и съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.Л.К.. В заключението на същата
вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то А.А. е получил „счупване
на носните кости без разместване, счупване на седмо ребро вдясно без
разместване и многофрагментарно счупване на средно-долната част на двете
пищялни кости на дясната подбедрица“. Обоснован е извод за проведено
стационарно лечение за времето от 22.06.2015 г. – 01.07.2015 г., при което е било
извършено открито наместване с метална фиксация на счупванията на дясната
подбедрица. Обоснован е извод за протекъл възстановителен период между 4-6
месеца като с оглед възрастта на пострадалия най-вероятно възстановителния
процес е приключил към горната граница на срока. Обоснован е извод за сковаване
на дясна глезенна става като последица от травмата и необходимост от още едно
оперативно лечение за изваждане на поставената метална остеосинтеза, което ще
допринесе за нови болки и страдания за 15-20 дни. Обоснован е извод за нужда от
чужда помощ на ищеца през първия месец от изписването от болница, като към края
на месеца е следвало да бъде вертикализиран и да започне да се предвижва с две
патерици. Обоснован е извод, че представените документи, без представените
лекарствени бонове, от които не става ясно какви лекарства са закупени с тях,
са относими към лечението и възстановяването на ищеца.
В съдебно заседание на 10.10.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С.А.С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в З.правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от влязлото в сила решение на РС-Варна,
постановено по реда на чл. 78а от НК, която е задължителна за настоящия съдебен
състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, включително и досежно
противоправността на деянието.
Установено по делото, от решението на наказателния съд е обстоятелството,
че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение на чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл.
150 от ЗДвП.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните гласни доказателства.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания – счупване на носните кости без
разместване, счупване на седмо ребро вдясно без разместване и многофрагментарно
счупване на средно-долната част на двете пищялни кости на дясната подбедрица представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /62 години към
датата на ПТП/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения
/около 6 месеца/. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание, периодът, в който същите са търпени,
наложените му ограничения от социално-битов характер, които неминуемо са довели
до промяна в стереотипа му на живот, понесените неблагоприятни последици от
емоционален и психологически характер, преживеният стрес, остатъчната последица
от увредата, изразяваща се в скованост на глезенната става, претърпяната
хирургическа интервенция и необходимостта да бъде осъществена още една
оперативна намеса справедливо би било да се присъди сума от 35 000 лв., а за
горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед заключението на СМЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективна и компетентно изготвена следва да се присъди и сумата от 1864, 20
лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи, както следва: сумата от
1600 лв. – стойността на закупен тибиален титаниев пирон, сумата от 40 лв. –
преглед и издаване на медицинско удостоверение, сумата от 52,20 лв. – такса към
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна и сумата от 172 лв. – заплатени медикаменти по фактура
293/28.07.2015 г., като за горницата до пълния предявен размер искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт. По отношение претенцията
за имуществени вреди началото на периода на дължимата законна лихва е датата,
на която разходите, съставляващи имуществени вреди са сторени.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 10.10.2016 г. процесуалният му представител е заявил искане да се
определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, легитимиращ адв. К. с
представителна власт. Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В
пълномощното е посочено основание по чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА за оказване на
безплатна правна помощ. Това обуславя извод, че се дължи присъждане на
адвокатско възнаграждение по този ред. С оглед цената на заявения иск и
съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сума в размер на 2691, 08 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че това е адекватният размер на
възнаграждението. С оглед степента на уважаване на ищцовата претенция
съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в
размер на 1377, 15 лв., която следва да се присъди на процесуалния представител
на ищеца. Към сумата с оглед на ангажираните доказателства, че процесуалният
представител е регистрирано лице по ЗДДС следва да се присъди и 20% ДДС т.е.
общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 1652,
58 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е отправил искане за присъждане
на юрисконултско възнаграждение, чийто размер по съображенията, изложени
по-горе следва да се приеме, че е 2 691, 08 лв. Припадащата се част от
разноските за ответника с оглед отхвърлената част от иска възлиза на сума в
размер на 1313, 93 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1574, 57 лв. – дължима ДТ и припадащата се част от
разноските, заплатени от бюджета на съда, съответни за уважената част от
претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на А.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 22.06.2015 г.,
в гр. Д.Ч., ул. „Е.“ пред дом № ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.06.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв., частична
претенция при пълен заявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и сумата от 1864, 20
лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи, както следва: сумата от
1600 лв. – стойността на закупен тибиален титаниев пирон, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 24.06.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 40 лв. – преглед и издаване на медицинско удостоверение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.07.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 52,20 лв. – такса към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 01.07.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от
172 лв. – заплатени медикаменти по фактура 293/28.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.07.2015 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния му предявен размер от
2 036, 14 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К., с адрес: *** сумата от 1652, 58 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
„З.д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1313,
93 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно д.Е.Р.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
сумата от 1574, 57 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебни
експертизи.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– П.С.П., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: