РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр. Плевен, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430105839 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
М. И. С., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Р. И. Ц., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез адв. Д. С. от *** против ***.
Ищците твърдят следните релевантни факти, на които основават
исковата претенция: Твърдят, че в началото на 2025 г. направили справка в
Техническа служба в *** и установили, че за част от ***, находящ се в ***,
попадащ понастоящем в землището на ***, опознат като поземлен имот с
идентификатор *** по КККР имало съставен акт за частна общинска
собственост ***
Излага се, че според нотариален акт за публично завещание ***, дядото
на ищците - П.П.М., завещал на родителите им И.С.Я. и Д.П.М., част от имота
си, съставляваща дворно място от 1000 кв.м. с къща, находящо се в ***,
представляващо идеална част от УПИ, *** по плана, одобрен със заповед ***,
цялото от 1570 кв.м. Останалата част от имота на завещателя, с площ от 629
кв.м., съставляваща процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР,
1
попадала към момента извън регулационните граници на *** и за нея бил
съставен горепосочения АЧОС ***
Навеждат доводи, че имотът бил собственост на дядо им П.П.М. и
неправилно бил актуван като общинска собственост.
Претендира се постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на *** с площ от 629кв.м., както и да се постанови отписването
му от актовите книги за общинска собственост на ответика.
С уточняваща молба от 04.11.2025г. ищците твърдят придобИ.е на
процесния имот на основание давностно владение, упражнявано от
родителите им И.С.Я. и Д.П.М., които са го владели след смъртта на
наследодателя П.П.М. до своята смърт, заедно със завещания имот с
намерение за своене.
Ответникът *** е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който признава иска. Твърди, че по данни от разписният лист, съпътстващ
предходния регулационен план на ***, одобрен със Заповед ***, парцел
представляващ *** бил записан на лицето П.П.М.. По данни от
регулационният план на ***, одобрен със Заповед ***, част от имот с
планоснимачен *** в размер на 629 кв.м. попадал извън строителните граници
на населеното място и по силата на Закон за собствеността и ползването на
земеделските земи бил земеделска земя. Като елемент на кадастъра,
процесния имот имал самостоятелен кадастрален номер и бил включен в
разписния лист, съпътстващ действащия регулационен план, като част от
имота в размер на 1000 кв.м. и бил записан на лицата И.С.Я. /Б./ и Д.П.М..
Поради изключване от регулационните планове на ***, част от имот ***, в
размер на 629 кв.м. се третирал като земеделска земя. Поради статута му на
изключен от регулацията имот и поради незаявяването му за възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, същият заедно с други съседни имоти с Протоколно
решение № 1 от 15.10.2008 г. на Общинска служба по земеделие - *** за
възстановяване на земи по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за ***, одобрено със Заповед
***, били възстановени с право на собственост на ***. С това Решение било
възстановено правото на собственост на *** върху земеделски земи в
землището на ***, сред които и нива с площ 629 кв. м., представляваща имот
2
*** по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОС, със Заповед
*** по чл. 45-в (7) от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имотът
бил актуван като частна общинска собственост с АОС № 5573/18.12.2009 г. С
КВС /карта на възстановената собственост/ бил образуван имот ***, с площ
629 кв.м. С изготвянето и одобряването на КККР на ***, имот по КВС *** бил
обозначен като ПИ с идентификатор № ***.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От представената скица №178/2025г., издадена от ***, Отдел „ТСУ“, се
установява, че по кадастралния план на *** процесния имот съставлява част
от Урегулиран поземлен имот ***, който е с обща площ от 1587 кв. и част от
него – с площ от 629 кв.м., попада извън строителните граници, определени с
регулационния план, одобрен със заповед №432/29.02.1972г., препис от която е
представен по делото. Отразено е в скицата, че имота е бил записан на името
на наследници на И.С.Я. и Д.П.М., на основание нот.завещание ***, като това
е отбелязано и в разписния лист, в частта му, съдържаща данни за този имот.
Установява се от приложения препис на Нотариален акт за публично
завещание ***, че със същото П.П.М. от *** е завещал на И.С.Я. и Д.П.М. –
негови зет и дъщеря, част от дворно място, находящо се в ***, ***, с площ на
завещаната част 1000кв.м.,представляваща част от цялото дворно място с
площ от 1570кв.м., заедно с построената в него къща.
Видно е от приложените скици, изд. от ***, че описанието на имота в
съставеното нотариално завещание е по регулационния план от 1915г., като по
регулационния план от 1972г. имота съставлява УПИ ***.
Установява се от приложеното удостоверение за наследници с изх.
№ГРК-05-652 от 15.08.2025г., изд. от ***, че завещателя П.П.М. е починал на
*** Видно е, че заветника Д.П.Б. е негова дъщеря, починала на 01.12.2023г. и
оставила за свои наследници по закон ищците М. И. С. и Р. И. Ц.. Видно е
също така от приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, че заветника И.С.Я. е вписван в различни документи и с имената Б., Я.
и Я., като е починал на ***
Видно е от представените от *** Решение №1 от 15.10.2008г. на *** и
копия на актове за частна общинска собственост, че поради изключване от
3
регулационните планове на ***, част от имот ***, в размер на 629 кв.м. се
третирал като земеделска земя. Поради статута му на изключен от регулацията
имот и поради незаявяването му за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, същият
заедно с други съседни имоти с Протоколно решение № 1 от 15.10.2008 г. на
*** за възстановяване на земи по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за ***, одобрено със
Заповед ***, били възстановени с право на собственост на ***. В полза на ***
било възстановено правото на собственост и върху нива с площ 629 кв. м.,
представляваща имот *** по плана за земеразделяне. На основание чл. 2, ал. 1
от ЗОС, със Заповед *** по чл. 45-в (7) от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ, имотът бил актуван като частна общинска собственост с АОС №
5573/18.12.2009 г. С карта на възстановената собственост бил образуван имот
***, с площ 629 кв.м. С изготвянето и одобряването на КККР на ***, имот по
КВС *** бил обозначен като ПИ с идентификатор № ***.
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства по
искане на ищците.
Установява се от показанията на свидетелите Н.Г.П., Й.Г.А. и Т.Н.Й., че
след смъртта на завещателя П.М., в дворното място, което е било с площ от
около 1600кв.м., са останали да живеят заветниците И.С.Я. и Д.П.М..
Установява се, че същите са живели в този имот до смъртта си, обработвали са
го и са правели подобрения. След тяхната смърт, ищците са продължили да
ползват и обработват имота Свидетелите твърдят, че всички знаели дворното
място в неговата цялост като собственост на И. и Д., и никой не оспорвал
демонстрираните права върху имота.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, т.к. в
тях се излагат лични възприятия и напълно кореспондират помежду си. В
същото време не противоречат на други събрани в производството по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Претенцията на ищците за установяване правата им на собственост
върху процесния имот се основава на твърдените факти, че е бил придобит на
основание давностно владение, осъществено от наследодателите им И.С.Я.
(Б.) и Д.П.М. (Б.а), които от смъртта на собственика П.М. през 1973г. до своята
смърт – 2002г. за И. Я. и 2023г. за Д. М., са осъществявали необезпокоявано
4
давностно владение.
Съдът счита, че от обсъдените писмени и гласни доказателства се
установи, че наследодателите на ищците действително са осъществили
необезпокоявано владение на процесния имот през сочения период от време –
от 1973г. до смъртта им.
Ответната *** не твърди и не ангажира доказателства за установяване
обстоятелството, че процесния имот попада в приложното поле на чл.19 от
ЗСПЗЗ, на което основание е съставен акт за частна общинска собственост.
Както е прието в решение №21 от 04.02.2011г. на ВКС по гр.д.№1327/2009г., II
г.о., в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били
включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ /В
същия смисъл и решение №427 от 21.07.2009г. на ВКС по гр.д.№3255/2008г.,
ІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост върху него по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. ЗТПС/отм./ в чл.12,ал.1
изрично предвижда възможността за реално запазване правото на собственост
върху определен размер земеделска земя и ако собственикът на такава земя не
е бил член-кооператор, не е установено и земята да е била отнета или
одържавена, а е била владяна от собственика си до влизане на ЗСПЗЗ в сила,
то върху такъв имот правото на собственост не подлежи на възстановяване по
реда на този закон, а оттам и не намира приложение разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ.
В случая процесния имот не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, т.к. не се установи да е представлявал земеделска земя, включена в
ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети
или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Поради това не е било
необхоД. заявяването му за възстановяване в предвидения в закона срок и в
този смисъл не е сред имотите в землището на ***, които са останали след
възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на това не е
станал общинска собственост на приетото от ответника основание – наличие
5
на предпоставките по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено
по отношение на ответната община, че ищците са собственици на процесния
имот.
При уважаване на иска за собственост, съдът не постановява с
решението си отписване на имота от актовите книги, в каквато насока се
съдържа искане в исковата молба, а това е последица от съдебния акт след
влизането му в сила. При отказ да се отпише имота, този отказ подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ал.1 от ГПК, по
отношение на ***, че М. И. С., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Р. И.
Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, са СОБСТВЕНИЦИ на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, ***, одобрени със Заповед *** на ***,
адрес на поземления имот: ***, местност ***, площ:629 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 6, предишен идентификатор:
няма, номер от предходен план: ***, при съседи: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6