МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 10.09.2019Г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 97/ 2019Г. ПО ОПИСА НА ДРЯНОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД
ОБВИНЕНИЕТО
срещу М.П.М. ***, ЕГН ********** е за това, че на 19.08.2019 г., около 18,00
ч., в гр. Дряново, в жилище, намиращо се на ул. “***” № **, след като със
Заповед за незабавна защита № 1/14.08.2019 г., издадена на основание чл. 18,
ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие
на Районен съд Дряново, връчена му и влязла в сила на 14.08.2019 г., е бил
отстранен от съвместно обитаваното с Й. *** жилище и му е било забранено да
приближава М., жилището намиращо се в гр. Дряново, ул. “***” № **, както и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 30 метра, не изпълнил
посочената заповед, като влязъл в жилището на горепосочения адрес и отказал да
го напусне – престъпление по чл. **6, ал. 1 от НК.
ОБВИНЕНИЕТО
срещу Р.П.М. ***, ЕГН ********** е за това, че на 19.08.2019 г., около 18,00
ч., в гр. Дряново, в жилище намиращо се на ул. “***” № **, блъснал с ръце в
тялото майка си Й. ***, събаряйки я на земята, с което ѝ причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза – горно и долно рамо на
срамната кост в ляво, увреждане довело до трайно затруднение на движението на
долния ляв крайник, за срок от около три месеца – престъпление по чл. 1**, ал.
1 от НК. Както и за това, че на 19.08.2019 г., около 18,00 ч., в гр. Дряново, в
жилище, намиращо се на ул. “***” № **, след като със Заповед за незабавна
защита № 1/14.08.2019 г., издадена на основание чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Закона за защита срещу домашно насилие на Районен съд Дряново,
връчена му и влязла в сила на 14.08.2019 г., е бил отстранен от съвместно
обитаваното с Й. *** жилище и му е било забранено да приближава М., жилището
намиращо се в гр. Дряново, ул. “***” № **, както и местата за социални контакти
и отдих на по-малко от 30 метра, не изпълнил посочената заповед, като влязъл в
жилището на горепосочения адрес и отказал да го напусне – престъпление по чл. **6,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от
представителя на Районна прокуратура Габрово.
Подсъдимите,
редовно призовани, се явяват. Не се признават за виновни. Дават обяснения по
делото.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намери за установено следното :
Подсъдимият М.М. е роден на ***г***.
Завършил е средно образование, не работи, разведен. Видно от приложената на
досъдебното производство справка за съдимост подсъдимият е осъждан с влязла в
сила присъда по НОХД № 1644/ 2014г. на Районен съд Велико Търново, като е
определено наказание една година лишаване от свобода, като изпълнението на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Поради липса на други осъждания
подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
Подсъдимият Р.М. е роден на ***г***.
Завършил е средно образование, работи, женен. Видно от приложената на
досъдебното производство справка за съдимост подсъдимият е осъждан с влязла в
сила присъда по НОХД № 67/ 2015г. на Районен съд Дряново, като е наложено
наказание пробация. Видно от служебно изисканото писмо № П 25/ 2015г. от **.06.2016г.
на Районна прокуратура Дряново наказанието е изтърпяно на 25.06.2016г. Поради
липса на други осъждания подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1,
т. 2 от НК.
Подсъдимите са братя и живеят
заедно с майка си свидетелката Й.М. ***.
Видно от показанията на св. Й.И.
– дъщеря на подсъдимия М.М. двамата често злоупотребяват с алкохол и в това
състояние стават агресивни към майка си.
Със Заповед за незабавна защита №
1/ 14.08.2019г., издадена по гр.дело № 281/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗЗДН съдът е задължил
подсъдимите да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо св. Й.М.,
отстранил е всеки от двамата от съвместно обитаваното жилище на ул. *** № ** в
гр. Дряново и им забранил да приближават пострадалата и жилището ѝ на
по-малко от 30 метра. В заповедта е посочено, че същата не подлежи на
самостоятелно обжалване и има действие от издаването ѝ до издаването на
заповед за защита или на отказ от съда.
От приложените заверени копия на
призовки за страни е видно, че всеки от подсъдимите лично е получил препис от
заповед за незабавна защита на 14.08.2019г., връчена му от призовкар при
Районен съд Дряново. Това обстоятелство не се оспорва от подсъдимите, които в
съдебно заседание признават, че са получили заповедта за незабавна защита и са
се запознали с нейното съдържание.
Видно от показанията на св. М.,
прочетени и приобщени по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК откакто е издадена заповедта на съда синовете ѝ са вкъщи и никой не
ги е извеждал от там, а тя не може да го направи понеже е жена и е много слаба.
На 19.08.2019г. цял ден двамата пили ракия в кухнята. Към 18,00 ч. подсъдимият Р.М.
я блъснал силно с ръце в тялото, при което паднала назад и се ударила силно в
лявата част на таза и седалището. Малко по-късно по телефона се обадила
внучката ѝ Й., която я попитала какво прави и като разбрала какво се е
случило, се обадила в полицията. Съдът кредитира показанията на пострадалата с
доверие, тъй като същите са последователни, логични и кореспондират с
показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Около 18,20 ч. на адреса
пристигнали свидетелите Н. и П.. Входната врата им отворила св. М., която
заявила, че синовете ѝ влезли в жилището, започнали да я тормозят и бият
и заявила желание да бъдат задържани и изведени, за да престанат. Видно от
показанията на свидетелите подсъдимите миришели на алкохол, но не били
агресивни към тях и не оказали съпротива, когато ги извели от жилището. Св. М.
била закарана от св. Н. в Бърза помощ, където ѝ била оказана помощ и след
това оставена в дома си.
От показанията на св. Й.И. е
видно, че на следващия ден разбрала, че баба ѝ е закарана на лекар в гр.
Габрово от служители на РУ Дряново. Към 14,00 ч. получила обаждане от Спешна
помощ Габрово, бе същата е със счупен таз, но отказва да постъпи в болница. По-късно
същия ден свидетелката посетила болницата, където говорила с ортопед и прибрала
баба си в дома ѝ.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото пострадалата на 19.08.2019г. е
получила следните увреждания – контузия в областта на левия хълбок и седалището
с оток и болезненост, счупване на таза – горното и долно рамо на срамната кост
вляво. По механизъм установените увреждания отговарят да са причинени при
блъскане с последващо падане на терена и удар в лявата седалищна и тазова
област. Причиненото счупване на таза вляво е довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 1 месец и срок на
възстановяване 3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите,
както и отчасти от самопризнанията на подсъдимите. Показанията на свидетелите
са последователни, логични и напълно съответни помежду си, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Що се касае до обясненията на подсъдимите, че именно майка
им св. М. ги е повикала да се върнат в дома си, за да ѝ помагат, те се приемат
от съда за защитна теза, тъй като видно от показанията на полицейските
служители, посетили адреса, същите са били в нетрезво състояние, а майка им е
била много разстроена и помолила да ги изведат. Св. Н. и П. не са заинтересовани
по какъвто и да било начин от изхода на делото и съдът кредитира показанията им
с доверие.
Дадените от подсъдимите обяснения
пред съда се кредитират от съда само отчасти съобразно установеното по-горе и
то доколкото са в съответствие с останалите доказателства, като също се
разглеждат критично, като се има предвид и тяхната функция на средство за
защита в процеса.
При постановяване на решението си
съдът взе предвид и събраните писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа
обстановка и наличието на обсъдените доказателства, съдът намира, че всеки от
подсъдимите по делото е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. **6, ал. 1, пр. 2 от НК, тъй
като на инкриминираната дата – 19.08.2019 г. не е изпълнил заповед за защита от
домашно насилие, а именно издадената на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН Заповед
за незабавна защита от 14.09.2019 г., като е нарушил вменената на всеки от тях
с нея забрана да приближава св. М. и жилището ѝ на разстояние по-малко от
30 м. Съгласно чл. 19 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на
обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на
съда. Установява се категорично, че всеки от подсъдимите при издаване на
заповедта за незабавна защита (преди инкриминираната в обвинителния акт дата) незабавно
е бил надлежно уведомен от съда за издадената срещу него заповед и съответно за
нейното съдържание и последици, но въпреки това са извършили описаните по-горе
действия по влизане в жилището на св. М. и доближаването ѝ на по-малко от
30 метра. Поради изложеното съдът намери, че следва да признае за виновни подсъдимите
в извършването на престъплението по чл. **6, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт на Районна прокуратура Габрово.
Изпълнителното деяние
съставлява система от действия по
нарушаване законодателството
в страната, с което изпълнителното деяние е довършено. Престъплението е формално и не се изисква за осъществяването му настъпване на определен противоправен резултат.
От субективна страна деянието по
чл. **6, ал. 1 от НК е извършено от всеки от двамата подсъдими умишлено, като всеки
от тях поотделно е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им. За този си извод съдът
взема предвид обективните действия на подсъдимите, описани от свидетелите,
както и техните самопризнания.
Подсъдимият Р.М. е
осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъпление по чл. 1**,
ал. 1 от НК.
Обект на престъплението средна телесна повреда са
обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а в по-общ
аспект - обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
здравето, разглеждано като лично благо за всеки гражданин. Четвъртото предложение
на чл. 1**, ал. 2 от НК визира като
средна телесна повреда трайното затруднение на движението на крайниците. Видно
от приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза на св. М. е
причинено трайно затруднение на движението на левия долен крайник.
В конкретния случай съдът намира, че с действията
си по отношение на св. М. подсъдимият Р. Димитров е
осъществил от обективна страна цитираното предложение от състава на
престъпление по чл. 1**, ал. 1, вр. ал. 2 от НК. С действията си, изразяващи се
в употреба на сила – блъскане на тялото на пострадалата е причинил посоченото
увреждане на здравето ѝ. По тези съображения съдът прие, че дянието,
извършено от подсъдимия е съставомерно по
повдигнатото обвинение за причиняване на средна телесна повреда.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимият с
пряк умисъл. Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само
субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци на
извършеното деяние. В случая безспорно е
установено, че подсъдимият е искал да причини средна телесна повреда на св. М.,
като се има предвид начинът, по който е причинена повредата, обстановката и
състоянието на пострадалия. Така подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Също така подсъдимият ясно е съзнавал, че деянието му е противоправно
и наказуемо.
С оглед субекта на престъплението
– по отношение на подсъдимите е настъпила реабилитация по право, поради което
същите следва да се считат неосъждани
за престъпление
от общ характер. Същите не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV от НК.
Смегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими – липса на предишни осъждания.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на двамата подсъдими – високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние и засегнати значими обществени отношения, които осигуряват изпълнение на
законността, а по отношение деянието на подсъдимия Р.М. и неприкосновеността на
здравето.
Определяне на наказанието. При определяне на наказанието
съдът се ръководи от предвиденото за извършеното престъпление, като
индивидуализира наказанието с цел постигане на обща и индивидуална превенция, с
оглед осъществяване на наказателната политика.
По отношение на подсъдимия М.М..
Престъплението по чл. **6, ал. 1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Подсъдимият М.М. е пълнолетен, не
е осъждан, тъй като е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени имуществени
щети.
При наличието на тези
материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счете, че подсъдимият
М.М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, на основание посочената разпоредба. С оглед на
имотното състояние наподсъдимия, съдът намери, че следва да определи
административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000
лева. Това наказание съдът счете, че е
справедливо и достатъчно за постигане целите на наказанието и по- конкретно за
оказване предупредително и възпитателно въздействие върху наказаното лице към
спазване законите на страната, а така също и ще има превантивна функция спрямо
останалите членове на обществото. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд Дряново сумата от 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на подсъдимия Р.М..
За престъплението по чл. **6, ал.
1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба.
Подсъдимият Р.М. е пълнолетен, не
е осъждан, тъй като е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието не са причинени имуществени
щети. Налице е основание по чл. 78а, ал. 7 от НК за изключване приложението на
чл. 78а от НК, тъй като подсъдимият Р.М. е признат за виновен в извършване на
множество престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1, предл. 2 от НК.
Съдът намира, че подсъдимият Р.М. следва да
носи наказателна отговорност по чл. **6, ал. 1 от НК, като наказанието следва
да се определи при условията на чл. 36, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК. По делото
не са налице многобройни или изключителни смегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосновават приложението на чл. 55 от НК. Предвиденото наказание лишаване
от свобода следва да се определи под средния предвиден размер към минималния
предвиден размер по чл. 39, ал. 1 от НК, а именно шест месеца. Към датата на
извършване на престъплението подсъдимият Р.М. не е бил осъждан, поради което
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По отношение извършеното деяние
по чл. 1**, ал. 1 от НК съдът съобрази, че предвиденото наказание е лишаване от
свобода за срок до шест години. По делото, както се посочи по-горе, не са налице многобройни
или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на този
подсъдим, които да обосновават приложението на чл. 55 от НК. Поради което
съобразявайки правилата на чл. 36, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът осъди подсъдимия
на лишаване от свобода за срок от една година. Към датата на извършване на престъплението
подсъдимият Р.М. не е бил осъждан, поради което изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът
групира наложените по-горе наказания на подсъдимия Р.М., като определи да
изтърпи по-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното
общо наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
При този изход на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка
на Районен съд Дряново сумата от по 5 лв. всеки един от тях – разноски за
явяване на свидетел, както и да заплатят сумата от по 5 лева всеки – държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение направеното искане
от страна на Районна прокуратура Габрово да бъдат присъдени по сметка на ОД на
МВР Габрово направените на досъдебното производство разноски съдът намери, че
същото е неоснователно, тъй като в кориците на делото не се съдържат никакви
доказателства за заплатени от страна на ОД на МВР Габрово средства във връзка с
производството.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :