Решение по дело №184/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260099
Дата: 15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20211630200184
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260099 / 15.4.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

ГР.МОНТАНА, 15.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.........четвърти наказателен състав в публично

заседание на 30 март........…...……..………….……………………………….

през две хиляди двадесет и първа година………….………………в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                    

при секретаря Тодора Владинова..........…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Николова.………………………........………....АН дело 184 по описа

за 2021г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4130701 на ОД на МВР – Монтана от 02.11.2020г. на Х.Г.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от с.з.

Недоволен от така издадения Електронен фиш е останал Х.Г.П., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.  В съдебно заседание моли съда да отмени атакувания ЕФ по мотиви изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 02.11.2020г. мобилна система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата, ATCC ARH CAM S1 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост. След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от камерата.

В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на 02.11.2020г. в 14.19 часа по РП I-1-Е79, в района на км.120+700, извън населено място /в землището на Община Монтана, на кръстовището за град Враца/ при наличие на пътен знак В-26 – 60км/ч с посока на движение от град Монтана към град Враца с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил  „Нисан Х Трейл”, с рег. № ВР 23 78СА, със скорост от 92 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този участък в извън населеното място, урегулирана с пътен знак В-26.   

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4130701, в който като нарушител бил вписан собственика – Х.Г.П.. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП на жалбоподател на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева.

Съдът служебно е изискал справка от ОПУ-Монтана. От същата –арг.л.22 от делото е видно, че мястото, на което е установено нарушението е територия на Община Монтана.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Административнонаказаният прави възражения, че наказващият орган при определяне на наказанието не е съобразил допуснатите отклонения в скоростта от 3км/ч, поради което ако има превишаване на скорост, то тя няма да бъде с 32км/ч, а с 29км/ч. В този случай санкционната разпоредба ще бъде неправилно отпределена, което води до отмяна на атакувания ЕФ. Прави възражения още, че неправилно е определена и нарушената разпоредба – чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, тъй като наказаният не знае срещу какво се защитата – срещу общите ограничения или срещу изключенията от тях.

Съдът намира, че възраженията са неоснователни.

На първо място, видно от снимка от файла за нарушения-арг.л.7 от делото се установява, че жалбоподателят се е движел със скорост от 95км/ч, а разстоянието на записващото устройство е 82 метра. В същата тази обща информация от галерията е вписано, че се извършва приспадане  /толеранс/ от 3км/ч и е прието, че жалбоподателят се е движел със скорост от 92км/ч. Ето защо и така е възведено административното нарушение, като превишаване на скорост от 32км/ч.

На следващо място, съдът намира, че правилно е определена и нарушената разпоредба. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП визира, че „...Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо по никакъв начин не е затруднен наказания да разбере вмененото му нарушение.

В производството фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства.

При събраните в производството доказателства съдът намира, че правилно административно наказващият орган е издал електронен фиш, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. При безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, при което и правилно и законосъобразно е издаден електронен фиш. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП /ДВ бр.19/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги, когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие, че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства.

Електронният фиш, съгласно §1 от ДР на ЗАНН и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е властнически акт, който по правно действие се приравнява едновременно към АУАН и НП. Данните, които следва да съдържа са изрично посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не се изисква същият да съдържа името и подписа на издателя. Издава се в съкратено производство и няма състезателен характер. В този смисъл е изискването по чл.189 ал.4 ЗДвП за отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не физически на мястото на установяване и заснемане на нарушението да не присъства контролен орган.

При постановяване на ТР №1/2014г. на ВАС не е действала Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която урежда условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В мотивите на цитираното ТР ВАС приема, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и при спазване на тези определени изисквания. Процедурата и изискванията са регламентирани именно с Наредба №8121з-532/12.05.15г., а съгласно §6, т.65, буква б/ от ДР на ЗДвП мобилните камери са признати за „автоматизирани технически средства и системи“.

Видно от приложените доказателства се обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание.

От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван контрола, обозначаването му и публичното му оповестяване. Спазени са изискванията на Наредбата.

Жалбоподателят Х.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като на 02.11.2020г. в 14.19 часа по РП I-1-Е79, в района на км.120+700, извън населено място /в землището на Община Монтана, на кръстовището за град Враца/ при наличие на пътен знак В-26 – 60км/ч с посока на движение от град Монтана към град Враца с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил  „Нисан Х Трейл”, с рег. № ВР 23 78СА, със скорост от 92 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този участък в извън населеното място, урегулирана с пътен знак В-26.   

          От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за недоказаност авторството на нарушението са неоснователни.

         Законодателят е предвидил в чл.189 ал. 5 ЗДвП - 14-дневен срок, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова възможност. В случая собственикът на МПС, жалбоподателят в настоящето производство не е подал до наказващият орган доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, той не е управлявал лекия автомобил.

С оглед на гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.

          Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4130701 на ОД на МВР – Монтана от 02.11.2020г, с което на Х.Г.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от с.з, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: