№ 80
гр. гр. Лом, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20241620200281 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И. А. А. от гр. Ботевград, ***, обл. София, с ЕГН
********** е недоволен от издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. София Електронен фиш № **********, с който на осн. чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лева.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Й. Л. от АК
– Хасково, която поддържа жалбата и моли да се отмени издаденият
Електронен фиш. Представя и писмена защита с допълнително развити
аргументи.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт
К. М., която моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Електронен фиш № ********** на АПИ - София на жалбоподателя А.
на осн. чл. 179, ал. 3а във вр. с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800 лв. за това, че на
22.04.2023 г., в 05:41 ч. е установено нарушение № *** с ППС влекач „ДАФ
ХФ 460 ФТ“ с рег. № *** с технически допустима максимална маса 20500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, в община
Медковец, за движение по път 81 км 127+874, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
ЕФ № ********** е издаден за това, че на 22.04.2023 г. е установено
ППС - влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“ с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, в община Медковец, за движение по път 81 км 127+874, с
посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС частично не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената. Затова на основание чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП при нарушение
установено и заснето от електронната система за събиране на пътни такси в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, по образец, утвърден от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден
2
електронен фиш № **********.
Чл. 139, ал. 7 от ЗДвП предвижда, че „Водачът на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“. Ето защо противно на твърдяното в жалбата правилно е
квалифицирано деянието, като е прието, че именно жалбоподателят А. е
осъществил състав на административно нарушение. ЕФ е издаден вследствие
на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство № 10532,
което е напълно изправно /видно от изисканите и представени като
доказателства Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка –
СКТ и Протокол за ремонт и профилактика на СКТ 1053 – л. 87-93 от делото/.
Това устройство представлява елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в електронната система съгласно чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични
изображения във вид на снимков материал /2 бр./, които представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Предвид
посочената разпоредба, представените по делото доклад за нарушение и
снимки се явяват годни доказателства в процеса. От същите се установяват
мястото, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението,
както и техническото средство, с което то е установено. Поради това
събраните по делото писмени доказателства потвърждават описаното в ЕФ №
********** и извършеното нарушение от 22.04.2023 г.
Правилно е наложена и санкцията от административнонаказаващия
орган, тъй като чл. 179, ал. 3а ЗДвП гласи, че „Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
3
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ В случая бордовото
устройство, което е монтирано в управляваното от А. ППС и съответно
въведените данни трябва да отговарят да действителната категория. Зададени
са данни, че това е камион над 12 т., с две оси, но видно от доказателствата по
делото, става дума за камион с общо 5 оси в състав. Поради въведена грешна
категория за пътното превозно средство, същото се е движило по платената
пътна мрежа, като във всеки километър е заплащало тол – такса, която е в по -
нисък размер от дължимата, т.е. не е заплатена изцяло дължимата пътна такса.
Затова и описанието на нарушението е правилно в издадения ЕФ и съответно
– правилно е наложено административно наказание „глоба“ на водача А..
Вярно, процесното ППС – влекач не е собственост на И. А., а на
„Техноинженеринг – 96“ ЕООД. Чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП въвежда презумпция,
че МПС е управлявано от собственика, а в ал. 2 се предвижда, че ако
собственикът е юридическо лице – му се налага имуществена санкция. Ал. 4
на чл. 187а ЗДвП пък предоставя възможност на собственика на МПС да се
освободи от административнонаказателна отговорност като представи
декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението. Именно това е сторено и в конкретния случай. От подадената
Декларация по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП /л. 61 от делото/ се установява, че на
22.04.2023 г. влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“ с рег. № *** е управляван именно от И.
А.. Към декларацията на собственика е приложено и копие на СУМПС на А., а
по делото е представен и Трудов договор между него и „Техноинженеринг –
96“ ЕООД. Нито пред АНО, нито пред съда са представени доказателства,
опровергаващи самоличността на лицето, управлявало ППС. Затова и
първоначално издаденият ЕФ е анулиран и е издаден друг, с който на
физическото лице – водач на процесното ППС е наложено административно
наказание „глоба“. Размерът на тази санкция – 1800 лв. е абсолютно
определен и за съда не съществува възможност да го намалява. Освен това
нарушителят разполага с възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса по чл. 10, ал. 2 ЗП – 750 лв.
4
Все в тази връзка съдът намира, че в конкретният случай не може да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, защото императивната разпоредба на чл. 189з от
ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон /каквото е и процесното –
по чл. 139, ал. 7/ не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното и от приложените по делото доказателства се
доказва по безспорен и категоричен начин извършеното административно
нарушение а от тук – и правилното налагане на административно наказание на
жалбоподателя А.. В подкрепа на този извод са и: Решение №
260137/13.05.2021 г. на PC – Монтана; Решение № 63/14.09.2022 г. на PC -
Монтана, както и Решение № 25/24.01.2022 г. на АС - Монтана и Решение №
435/03.07.2023 г. по КАНД № 385/2023 г. на АС – Монтана.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, с който на И. А. А. от гр. Ботевград,
***, обл. София, с ЕГН ********** на осн. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800.00 /хиляда
и осемстотин/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН И. А. А., с ЕГН ********** да
ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София разноски в
размер на 100.00 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5