№ 19703
гр. Со. 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110107239 по описа за 2025 година
Ищецът твърди, че е сключил с „В.К“ ООД, праводател на ответното дружество
„В.К“ АД, договор за кредит ...г. при следните условия: размер на предоставената в заем
парична сума – 1 200 лева; годишен фиксиран лихвен процент от 40,30%, ГПР от 49,33%,
брой погасителни вноски – 18, като всяка вноска е дължима на посочена в договора дата;
размер на погасителната вноски – 103,01 лева; дължима такса по експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема от 469,80 лева, като общата сума, която следвало да върне
възлизала на 1 854,18 лв. В договора била предвидена дължима неустойка от 469,80 лева при
непредоставяне на обезпечение. Посочва, че договорът за кредит е изцяло недействителен
по смисъла на чл. 22 ЗПК. Излага обстойни аргументи за недействителност на договора за
потребителски кредит, т. к. не е съставен в законоустановената форма съгласно ЗПК, вр. със
ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП, както и на ясен и разбираем за потребителя начин, съставляващи
допуснато нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. При изчисляване на приложимия ГПР по
договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения с Приложение №1 към ЗПК начин, като в посочения размер на ГПР не са
включени такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за непредоставено
обезпечение, с което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На следващо
място посочва, че в договора за потребителски кредит липсвала конкретизация относно
начина, по който е формиран ГПР, което водело до неяснота относно включените в него
компоненти. Ищецът заявява, че липсата на приложен погасителен план към процесния
договор за потребителски кредит обосновавала извод за недействителност на договора
поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Посочва се, че
договорът е сключен при накърняване на добрите нрави, доколкото кредиторът в качеството
си на икономически по-силна страна едностранно предвидил заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 469,80 лева.
Посредством посочената клауза се целяло заобикаляне на закона и начисляване на скрита
лихва, като се заобикалял законоустановения максимален размер на ГПР. Оспорва като
нищожна клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на възнаградителна лихва,
поради противоречието й с добрите нрави. Оспорените договорни клаузи били съществени
за процесния договор за потребителски кредит, поради което договорът следвало за бъде
1
прогласен за изцяло недействителен поради накърняване на добрите нрави. Оспорва
клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи, като нищожна и излага обстойни доводи за нейната
недействителност поради неравноправния й характер по смисъла на ЗЗП, нарушение на
добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона. Оспорва клаузата на чл. 4,
ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, като
нищожна и излага обстойни доводи за нейната недействителност поради неравноправния й
характер по смисъла на ЗЗП и заобикаляне на закона. Излага доводи на нищожност на
клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва по договора, поради
противоречие с добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.К“ АД е депозирал отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Оспорва като недопустими предявените искове поради липса на
правен интерес у ищцата и развива подробни доводи в тази посока. Посочва, че процесният
договор за потребителски кредит е сключен в съответствие с нормативните изисквания на
ЗПК относно формата, задължителните реквизити, като условията по него са формулирани
по ясен и разбираем начин. Оспорва твърденията на ищеца за допуснати нарушения на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като неоснователни. Уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение не следвало да се включва при формирането на приложимия ГПР, т. к.
съставлявала разход, който потребителят следвало да заплати при неизпълнение на
задълженията си по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗПК и възникването на вземането било
несигурно към момента на сключване на договора. Таксата за експресно разглеждане
представлявала такса за допълнителна незадължителна услуга, изрично заявена от
кредитополучателя, и не следвало да се взема предвид при формиране на размера на ГПР.
Договореният между страните ГПР не надвишавал законоустановения максимален размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва наличието на основание по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12
ЗПК за прогласяване на недействителността на процесния договор за потребителски кредит
и развива подробни доводи за това. Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца за
нищожност на уговорената такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем и на уговорената възнаградителна лихва. По отношение на заявените
оспорвания на отделни договорни клаузи ответникът излага обстойни аргументи за тяхната
неоснователност и необоснованост. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за паричен заем №... от
17.03.2017 г., по силата на който „В.К“ ООД е предоставил на В. И. Г. кредит в размер от 1
200 лева за срок от 36 седмици, при дължима такса за експресно разглеждане на документи
за отпускане на паричен заем в размер на 469,80 лева, при лихвен процент по кредита –
40,30 % и ГПР - 49.33%, при общ размер на всички дължими плащания 1 854,18 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищцата се задължила в тридневен срок от усвояване
на сумата по договора за предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по
договора – поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на посочените изисквания в
договора. В случай на неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение
в срок заемателят дължи неустойка в размер на 469,80 лева, като заплащането на
неустойката се разсрочва на равни части, дължими заедно с погасителните вноски по
кредита, като общото задължение по договора възлиза на 2 323,98 лева.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Стандартен европейски
формуляр с информация за условията по договора за кредит, предоставен на ищцата при
сключването на договора.
По делото е представена и приета като доказателство извадка от електронната
система на ответника за статуса на процесния договор за кредит в информационните масиви
2
на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от В. И. Г. срещу „В.К“ АД,
както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за паричен заем №...г., а при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл.
143 ЗЗП за прогласяване нищожност на клауза на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща такса
за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 469,80
лева; на клаузата на чл. 2, ал. 1, т. 5, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40,30 %; на клауза на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка
в размер на 469,80 лева при непредоставяне на обезпечение.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като
неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове.
Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от
въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в
обстоятелствата част на иска съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за
предявяване на настоящите установителни искове. Определянето на вида и обема на
търсената правна защита е в преценката на ищеца, а наличието на значителен период от
време между предоставянето на кредита и предявяването на иска, както и евентуалното
погасяване на притезателните правата на ищеца, произтичащи от недействителността на
договора, не обуславят извод за отпадане на интереса на ищеца от внасяне на установеност в
отношенията с ответното дружество по отношение на валидността на възникналото
помежду им договорно отношение. Същевременно въведеното възражение на изтекъл срок
на погасителна давност е неоснователно, т. к. с предявения установителен иск се претендира
прогласяване нищожността на договора, а правото да се търси защита чрез обявяване
нищожността на спорното договорно правоотношение не се погасява по давност.
Настоящият състав намира, че Договор за паричен заем №... от 17.03.2017 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана
за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже
факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, както и наличие
на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за паричен заем на
посоченото правно основание.
С оглед представените писмени доказателства в настоящото производство съдът
намира за доказано, че между В. И. Г. и „В.К“ АД /правоприемник на „В.К“ ООД/ е сключен
3
договор за паричен заем №... от 17.03.2017 г., Съгласно постигнатите условия по договора
„В.К“ АД предоставило на В. И. Г. сумата в размер на 1 200 лв., която ищецът се задължил
да върне на 18 погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер 40,30%, годишен процент на разходите от 49,33%, както и при
договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Безспорно е също така, че
ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 1 200 лв. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора,
за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 469,80 лв. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 469,80 лв., която да се разсрочи и
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като
в този случай общото задължение по договора става в размер на 2 323,98 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,33 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
действително приложимия ГПР, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
– таксата за експресно разглеждане на документи, която се начислява от заемодателя и която
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22
по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д.
№ 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор „такса за
експресно разглеждане на документи“ е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния случай посредством уговорената в чл. 1, ал. 3 от договора за заем клауза
се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
4
процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". В случая заедно с таксата за
експресно разглеждане се формира годишен процент на разходите от 255,89 %, който е
значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от
гореизложеното, посочената клауза по чл. 1, ал. 3 от договора противоречи на разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо, въпреки че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 1, ал. 3, те не могат да
изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
СРС приема, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г.
по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Въз основа на така изложените мотиви изложеното съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК следва да бъде уважен и процесният
Договор за паричен заем № ... г., следва да бъде прогласен за нищожен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на исковете за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 2
ал. 5 и чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ....
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищецът е извършил разноски в размер
на 74,16 лв. за държавна такса. Претендира се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. С. Д., представлявал безплатно ищецът в производството.
Съдът като съобрази изложените от ответното дружество възражения срещу
присъждане на претендираното от ищеца възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, отчете фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по
делото е предявен иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД. В рамките на производството е проведено едно
открито съдебно заседание, в хода на което не се е явил процесуалният представител на
ищеца. В предварително депозираното становище във връзка с открито съдебно заседание
по същество се преповтарят доводите и твърденията, изложени в исковата молба. Размерът
на защитавания материален интерес не е значителен. Съдът съобрази и наличието на
утвърдена съдебна практика при произнасянето на съдилищата по сходни правни спорове,
5
както и задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК за служебна проверка за неравноправни
клаузи при потребителски спорове.
С оглед уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 74,16 лв., а в полза на адв. Д. – 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. И. Г., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. Со. ул. „Г. С. Ра.“ №№ ет, вход от ул. „Н. Р“, и „В.К“ АД, ЕИК: ...,
правоприемник на „В.К“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Со. бул. „Д. Н.“ №
ет, ооф.. че сключеният между тях Договор за паричен заем № ....т 17.03.2017 г. е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, с ЕИК: ..., да заплати на В. И. Г., ЕГН: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 74,16 лв. – разноски в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, с ЕИК: ..., да заплати на адв. С. Й. Д., с адрес на кантората: гр.
Со. „Г. С. Ра.“ №№ ет, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6