Р
Е Ш Е Н И Е №46
Гр.В*, 31.01.2022 година
ВИМЕТОНАНАРОДА
ВОС търговска колегия в открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АН** П.
при секретаря А** А** в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията П. гр.дело № 507 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от
И.В.Ц., ЕГН: **********, В.З.Ц. , ЕГН **********, двамата с адрес: *** , чрез
Адвокат С.Л.С. СРЕЩУ З** К** “БУЛ ИНС“ АД, с адрес: гр. С** **, Бул. ’’Д** Б**”
№ ** представлявано от Х* К** Б* - Изпълнителен директор, с правно основние: чл. 432,
ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1
от
Кодекса за застраховането и цена на иска в размер - 60 000 лв.
Посочва
в исковата молба, че И.В.Ц., ЕГН: ********** и В.З.Ц. , ЕГН **********
са увредени лица по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ и близки роднини /внучка и
зет/ на покойният Л* Г* Г*, ЕГН: **********. Последният е
пострадал при ПТП състояло се на 19.02.2016г.
около 11:50 часа на
Булевард ’’П*” № 56 в гр. В*, извършено виновно от К*
Т* И., ЕГН: ********** с МПС per. № СА 9809 ТК, което към момента на
извършване на деянието /19.02.2016г./ е със сключена валидна
застраховка ’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № ВG/02/115002773850 в Застрахователна
компания БУЛ ИНС АД.
С
Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело №
259/2016г. на ВОС подсъдимият К* Т* И., ЕГН: ********** е бил
признат за виновен в това, че на 19.02.2016 г.около 11;50 часа в гр. В* на Б* ”П*” № * при управление на МПС -
товарен автомобил Марка "С*” модел “Б*” с ДК № СА 9**** ТК, собственост на
фирма ”Б** КО” ЕООД-гр. С**, е нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал,
блъснал и по непредпазливост причинил смъртта на Л**
Г* Г**, ЕГН: ********** от гр. Видин, поради което и на основание чл.343,
ал.1, б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с
чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване
от свобода” за срок 2 /две/ години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание
“лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една
година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил
изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години.
На
основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и
4 месеца.
Посочва,
че застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането.
И.В.Ц., ЕГН: ********** е
внучка на пострадалият Л* Г* Г* и е родена през 1991г. от неговата дъщеря Г*
Л* Ц.. Поддържали са хармонични и много близки отношения с покойният Георгиев. В.З.Ц.
, ЕГН ********** е баща на И. и съпруг на Г* Л* Ц., която както е посочено е
дъщеря на пострадалият Л* Г*.
Внезапната
смърт на нейният дядото на първата и тъст на втория се е отразила крайно
негативно, като това обстоятелство я е довело до огромна тъга и депресия, които
могат да бъдат причинени само от загубата на изключително близък човек.
Загубата на дядо й за И.Ц. щяла да я принуди до края на живота си да живее с
болката от шокиращата му смърт, която е възникнала при трагичните
обстоятелства, описани в мотивите на цитираната присъда. В.Ц., който е инвалидизиран през 2001 г. разчитал на
помощта на тъста си и след смъртта му неговото състояние рязко се влошило
катополучил мозъчен инфаркт.
Ищците
са в кръга лица, които са правоимащи
съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОС на НГТК на ВКС. Същите са
претърпяли и търпят болки и страдания вследствие смъртта на увреденото лице
- дядо на първата и тъст на втория, тъй
като е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която им
причинява трайни продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени.
В
конкретния случай обаче следва да се отбележи изрично обстоятелството, че
починалия и неговата внучка И.Ц. са развили особено близки отношения, неприсъщи
на обичайните отношения между дядо и внуци.
Тя е възприемала дядо си като неин родител , с оглед на грижите, които е
той е полагал за нея от малка, свързани с осигуряването на всички условия за
физическото й израстване и възпитание, обучение, а след това под формата на
взаимна помощ, присъща на отношенията между родители и деца, каквито на
практика са съществували между тях. Отношенията им са били изключително близки
и изпълнени с обич и уважение.
Ищцата
е предявила претенция пред ЗД „Б* И* АД“
с вх.№ ОИ-60736 от 28.01.2019г., но застрахователната компания отказва да й
определи и изплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, тъй като
приема, че тя е извън кръга на правоимащите лица.
Молят
Съда да
постанови решение, с което да осъди Застрахователна Компания „Б* И* „АД, да заплати на ищцата И.В.Ц., ЕГН: **********,
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие
на ПТП състояло се на 19.02.2016г. с дядо й Л* Г* Г*, в размер на 60 000 лв. /шестдеесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.02.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението, както и да бъде осъдена
Застрахователна Компания „БУЛ ИНС „АД,
да заплати на В.З.Ц. , ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания в следствие на ПТП състояло се на 19.02.2016г. с тъста
му Л* Г* Г*, в размер на 120 000 лв. /шестдеесет
хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.02.2016г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Постъпил е отговор на
искова молба
от ЗД "Б* И*” АД, ЕИК №*********, гр. С*, бул. „Д* Б*”, № 87,
представлявано от С* С* П* и К* Д* К*, чрез пълномощника адв. А.И.
преупълномощен от адв. М.Г., в който се
оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва да е причинена вреда на ищците, като внучка и зет на загиналия в процесното
ПТП – Л* Г*. Според тълкувателната практика на ВКС е въведено правилото само по
изключение, да се присъжда обезщетение на лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В
случая не е налице „изключително” страдание, което да подлежи на обезщетяване,
съгласно т.р. № 1/21.06.2018 година по тълк. д. № 1/2016 годе на на ОСНГТК на
ВКС. Дори и да се докаже страдание, то е в рамките на обичайното, а не е
„изключение”, каквото се визира в тълкувателната практика. Оспорва да е налице ..особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”,
по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Не е налице изключение,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия между ищеца
и починалия Л* Г*. Касае се за нормални в нашето общество отношения между дядо
и внучка и тъст и зет.
Подържа
се възражение за съпричиняване на вредата от страна на
наследодателя на ищцата. С поведението си пострадалият се е поставил в превишен
спрямо нормалния риск, като извършва и конкретно нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая е бил застигнат, попътно върху платното за
движение, предназначено за МПС, в лентата за посоката на лекия автомобил, като
не се движи върху пътния банкет или тротоара или възможно най - вдясно на
пътното платно. С поведението си пострадалият Л* Г* допринася значително на
пътния инцидент. Пострадалият е имал е видимост към автомобила и е можел да се
предпази от ПТП, в конкретната пътна ситуация, но не го е сторил. Имал е
поведение рисково за собствения му живот и здраве.
Съпричиняващото
деяние за разлика от деликта не е необходимо да е противоправно и виновно. В
случая пострадалият е нарушил и конкретни правила за движение по пътищата.
Оспорва
иска по размер. Обезщетението, което се претендира не отговоря на
действителната вреда. Сумата е прекомерно висока и не е справедлива спрямо
вредата и стойностите на обезщетенията, определяни от съдилищата. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди.
Молят
съда да отчете разпоредбата на §96 КЗ,
във връзка с чл. 493 а КЗ. Разпоредбата на чл. 493а КЗ (също обн. в ДВ бр.
101/07.12.2018 година) въвежда не „лимит на отговорност"
(застрахователна сума), който да е различен от Директива 2009/103/ЕО
(изискванията, на която между впрочем са въведени пряко и с § 7 т . 2 ДП на
КЗ), а се въвежда: размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2", тоест въвежда се методика
за определяне размера на обезщетенията, а на „лимит на отговорност”, което е
различно. До въвеждането на методиката, е посочена фиксирана сума за определен
кръг от лица, а не за всички правоимащи, тоест в никакъв случай лимитите
установени в чл. 492 КЗ не са променени или установени в стойност по - ниска,
тъй като методиката не засяга лимита на отговорност. Предвид изложеното не е
налице и нарушение на решение на чл. 9 ал. 1 Директива 200910З/ЕО.
По
отношение иска за лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли
съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като
приема, че ТР 1/2018г. не е действало
към момента на настъпване на вредата и ищците не попадат в кръга на лицата,
имащи право на обезщетение.
ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба,
становището на ответната по делото и съобразявайки представените по делото
доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Предявените искове са с правно
основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1 от Кодекса за застраховането. Установи
се по делото, че И.В.Ц.,
ЕГН: **********, и В.З.Ц. , ЕГН **********
са близки роднини /внучка и зет/ на покойният Л*
Г* Г*, ЕГН: **********. Последният е починал
при ПТП състояло се на 19.02.2016г.
около 11:50 часа на
Булевард ’’П*” № * в гр. В*, извършено виновно от К*
Т* И., ЕГН: ********** с МПС per. № СА 9809 ТК, което към момента на
изършване на деянието /19.02.2016г./ е със сключена валидна
застраховка ’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № ВG/02/115002773850 в Застрахователна
компания БУЛ ИНС АД.
С
Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело №
259/2016г. на Видинският окръжен съд подсъдимият К* Т* И.,
ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това, че на 19.02.2016г.около 11 ;50
часа в гр. Видин на на Булевард ”Панония” № 56 при управление на МПС - товарен
автомобил Марка "С*” модел “Б*” с ДК № СА ** ТК, собственост на фирма ”Б*
КО” ЕООД-гр. С**, е нарушил правилата за движение по
пътищата по ЗДвП: по
чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по непредпазливост
причинил смъртта на Л* Г* Г*, ЕГН: ******* от гр. В*, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З
от НК във вр.с чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване
от свобода” за срок 2 /две/ години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание
“лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една
година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил
изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години.
На
основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и
4 месеца.
Ищците
са предявили претенция пред ЗД „Б* И*
АД“ с вх.№ ОИ-60736 от 28.01.2019г. и № ОИ-** от 28.01.2019г., но
застрахователната компания отказва да им определи и изплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди, тъй
като приема, че те са извън кръга на правоимащите лица.
По
делото е изготвена СЪДЕБНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице: инж. О.С.В., в която
установява, че произшествието е настъпило в населено място - гр. В** на
бул. „П**”, където важат всички ограничения за движение в населено място.
Максимално разрешената скорост е 50 км/час и не е ограничена допълнително. На
19.02.2016 г. около обяд товарен автомобил марка „С*”, модел Б*” с рег. № СА
9809 ТК управляван от К* Т* И. се е движил в гр. В** по бул. „П*” в лявата пътна
лента/от трилентовото пътно платно/ със скорост от около 64 км/час при допустима
скорост 50 км/час , в направление от кръговото кръстовище с ул. „Ш*" към
магазин „К*". В условията на произшествието велосипедистът се е движил
също в лявата пътна лента и в същата посока, но пред товарния автомобил. Ударът
е настъпил на 2,30 м вляво от левия ръб
на платното, което определя, че велосипедистът Л* Г* Г* се е движил около
десния край на лявата пътна лента.
Водачът на автомобила възприема
велосипедиста като опасност и предприема аварийно спиране, като от товарния
автомобил са оставени спирачни следи от влачене на гумите/ефективен спирачен
път/ и със скорост на движение в момента на удара от 45 км/ч е блъснал велосипедиста. В
резултат на удара тялото на велосипедиста
е отхвърлено в посока напред на разстояние 13,50 м , което е установено
в средната пътна лента. Поради недостиг на път и време, автомобила не може да
спре пред велосипеда и последва удар от автомобила с предна странична част на
предна броня и преден десен калник с попътно движещия се велосипед, в областта
на левия педал. Този факт се определя на база отразените в Протокола за оглед и
Фотоалбума деформации по двете ПС.
Поради
закъсняла реакция на водача и управление
със скорост от 64 км/ч. при допустима за населено място 50 км/ч товарният
автомобил е настигнал движещия се пред него велосипедист в лявата пътна лента и
го е блъснал отзад. Велосипедистъп се е движил около десния край на лявата
пътна лента , където е настъпил и ударът. При възприемане на велосипедиста като
опасност в условията на произшествието, водачът е предприел действия за
аварийно спиране, като от товарния автомобил са оставени спирачни следи от
влачене на гумите/ефективен спирачен път, най-дългата следа /лявата/ е с
дължина 21.10 м и със скорост на
движение в момента на удара от 45 км/че блъснал велосипедиста. В резултат на
удара тялото на велосипедиста е отхвърлено в посока напред на разстояние 13,50
м, което е установено в средната пътна лента.
Вещото
лице сочи, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощието,
ясно време, добра видимост и мокра пътна настилка. При тези добри условия на
видимост водачът на товарния автомобил е
имал възможност да възприеме в полезрението си в посока напред на значително
разстояние намиращия се в същата пътна лента и движещ се в същата посока пред
него велосипедист. Като причина за произшествието се сочи движение с превишена
скорост от страна на водача на товарния автомобил и закъсняла реакция от страна на водача му,
който не е бил внимателен и предпазлив към движещия се попътно в същата пътна
лента велосипедист. В случай на движение с максимално разрешената скорост на
местопроизшествието от 50 км/час, автомобилът при идентични действия на водача
би спрял преди мястото на удара и произшествието би се избегнало. От своя
страна велосипедистът е бил длъжен да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
По делото е изготвена и съдебно-медицинска експертиза, като при извършения външен оглед и
аутопсия на тялото на Л* Г* Г* се
установява, че му е причинена тежка закрита
черепно-мозъчна травма, с контузия в тилната част и дясна теменно слепоочна
част на главата; счупвания на тилната кост в дясно, счупване на
черепната основа, преминаващо през трите черепно- мозъчни ямки в дясно и
пирамидната кост, изтичане на ликвор от дясно ухо, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в ляво, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузионни
огнища на мозъка в дясно тилно и теменно-слепоочно. Смъртта се дължи на тежка
съчетана травма, като водещи са черепно-мозъчната и гръбначната травми. Проведено
е специализирано лечение и реанимация. Вследствие на удара велосипедиста Георгиев
почива след няколко дена в болницата.
В настоящето производство бяха разпитани
свидетелите
Ж* А* П* и Л* И* Г* -съпруга на пострадалото лице и баба на ищцата.
Свид.ГЕОРГИЕВА
е съпруга на пострадалото лице Л* Г* и баба на И.В.Ц.. Излага, че живели
в едно домакинство от сватбата на дъщеря й и зет й през 1990 г. Бащата на детето В. разчитал на тъста си за
помощ в къщи и в градината, наричал го „татко“. Впоследствие получил инсулт и лявата
му страна била парализирана. Това наложило семейството да отиде да живее на с.Г*,
тъй като там къщата имала приземен етаж. Л* Г* бил опора в домакинството , бил всеотдаен. Майката на И.
се грижела за съпруга си, който бил инвалид и тя му била асистент. За И.
грижите били от дядо й Л*като ученичка , така и като студентка. Ходил с нея да
се запише като студент, успокоявал я , че винаги ще е до нея, пращал и пари.
Били много близки двамата. И. била
студентка, когато станал инцидента с дядо й. Разстроила се
много, сринала се, не можела да си вземе изпити. Посещавала често гроба
му. Казвала , че такъв дядо като него
няма.
Свид.Първанова
е съсед на семейството, което
били много сплотено и добро, причината за това бил Л*, той бил свързващото
звено. Л* бил опората в домакинството. Семейството на И. –родителите живеели
при дядото Л* и бабата Л*. В.
бащата получил инсулт и парализа на
половината тяло и това наложило да заживеят в с.Г*. И. била привързано към Л*. Преживяла
много тежко инцидента, плачела, не можела да преживее смъртта на дядо си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран със
иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във
връзка с 493а, ал. 2 КЗ във вр с 493а,
ал. 4КЗ , чл.52 от ЗЗД.
Предявена е претенция за
присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, от ищците-внучка и зет на починалият в следствие на
катастрофата от 19.02.2016.
Исковете са предявени срещу
ответника ЗК“Б* И*“АД-гр.С*, тъй като
към ПТП /19.02.2016./ отговорността на водача, управлявал автомобила, е била
обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател. Ищците са подали заявления и
предявили претенцията си , като застрахователя ги е отхвърлил.
Съгласно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Според нормата на чл. 429, ал.1 от КЗ при сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Следователно застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност”
за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е така,
защото при тази застраховка платимите от застрахователя суми имат обезщетителен
характер и са предназначени да бъдат поправени вредите, настъпили в резултат на
застрахователното събитие.
Причинната
връзка между деликта и настъпилия вредоносен резултат е елемент от фактическия
състав на присъдата, според която по непредпазливост деликвентът К* Т* И. е
причинил смъртта на Л* Г* Г**. Присъдата е задължителна относно вината и
противоправността и деянието. Тя по безспорен начин установява, че на
19.02.2016г. подсъдимият виновно под формата на небрежност и несъобразявайки се
с пътните условия е причинил ПТП, а от там и смъртта на Любчо Георгиев.
С Присъда № 47 от
27.10.2016г. по
НОХ дело № 259/2016г. на Видинският окръжен съд подсъдимият
К* Т* И., ЕГН: ********** е бил признат за виновен в това, че на
19.02.2016г.около 11 ;50 часа в гр. В* на на Булевард ”П*” № 56 при управление
на МПС - товарен автомобил Марка "С*” модел “Б*” с ДК № СА ** ТК,
собственост на фирма ”Б**” ЕООД-гр. С*, е нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал,
блъснал и по непредпазливост причинил смъртта на Л* Г*
Г*, ЕГН: ********** от гр. В*, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с чл.5,
ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване
от свобода” за срок 2 /две/ години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание
“лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една
година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил
изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години.
На
основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и
4 месеца.
С нея е обоснована пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от
признатия за виновен К*
Т* И. нарушения на ЗДП и причинената смърт на Л* Г*.
Същата се установи
и от назначената и изслушана съдебна авто-техническа
експертиза от вещо лице: инж. О.В., в
която установява, че Причина за произшествието: е движение с превишена
скорост и закъсняла реакция от страна на водача на товарния автомобил. От своя
страна велосипедистът е бил длъжен да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение.
Вследствие на удара велосипедиста Г* почива след няколко
дена в болницата.
При тези данни
ВдОС приема, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице. От съвкупната преценка на доказателствата относно механизма на настъпване
на ПТП, може да се направи извод за наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалото лице и настъпилия
вредоносен резултат. Водачът
на товарния автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2,т.1 от ЗДвП, съгласно която е бил длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението , каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни ППС. При преценката на степента на
съпричиняване следва да се вземе предвид конкретния принос на всяка от страните
– участници в произшествието (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
3540/2013 г., I т. о., ТК). Това предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Отговорността на
водача на моторно превозно средство за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, от тази на пешеходците или велосипедистите, и това произтича
от качеството на моторното превозно средство като източник на
повишена опасност, който може да нанесе много по-тежки вреди, отколкото
споменатите участници в движението (така Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по
т. д. № 745/2008 г., II т. о.). В съдебната практика
се приема, че принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. При определянето на съпричиняването следва да бъде извършен анализ и
съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях
обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат (Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, І т. о.). Приносът е обусловен от
това, че в нарушение на правилата за движение на велосипедисти пострадалият се
е движил в лявата част на платното за движение на пътни превозни средства,
вместо максимално вдясно, както сочи вещото лице по автотехническата
експертиза. По този начин е изложил живота си на висок риск и е улеснил настъпването
на произшествието, от което е последвала смъртта му. Вещото лице заключава, че
ако пострадалият се е движил в дясната част на платното за движение с
изчислената скорост, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали.
Предвид действията на двамата съдът счита, че приносът на велосипедиста е 1/3.
Поради това обезщетението следва да се намали с 1/3.
Спорът е ищците попадат ли в категорията на лицата, на които се дължи
обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.
С ТР№ 1/2016г. от 21.06.2018г., пост. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, се
конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Възприе се подход за
необходимост от синхронизиране на българското законодателство с европейското.
По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и
прилагано от години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление
№5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане на лицата, за които житейски е логично
да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено
търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и
отглеждани, родители, съпруг-включително и фактическият. По изключение право да
търси обезщетение има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени..” (т.1
от ТР№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се присъди обезщетение са да
е доказано по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с
починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена
близост, връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни” по интензитета
си болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни”, но
изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се възприема, че в
тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и
продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява
ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции, поради липсата на
изключително значим близък.
При преценката налице ли е този критерий съдът намира, че в случая следва
да се отчитат и спецификите на традиционните за българското семейство
отношения. В тях отношенията между дядо
и внуци носят дълбока обвързаност
и емоция, тъй като свързват пазителя на семейните ценности с новия член в
семейството, на когото се възлагат надеждите да продължи рода и предава
традициите.
По
делото се установи, че в семейството на
Л* Г* са запазени и тачени
патриархалните разбирания и достойнства на разширеното семейство. Дядото е имал влияние и авторитет в ежедневните им
дейности- бил е стожерът в семействата на децата си, респ.
на техните деца. Мнението му е било
изключително важно за внучката, тъй като е полагал заместваща грижа поради здравословното
състояние на бащата и полаганите от майката грижи за него като асистент. От
друга страна ,неговият зет В.- другият ищец поради влошеното си здравословно
състояние също е разчитал на неговата помощ и морална подкрепа.
Смъртта
му е внесла изключителна болка, страдания и празнота у внучката И.. Промяната е
съществена, споменът за него, нуждата от съветите
и помощта на дядо, са осезаеми. Макар и да е изминал период от време,
липсата му все още се проявява и определя живота на внучката.
Внезапната смърт се е отразила
крайно негативно на зета , което е установено по делото , от представените
писмени доказателства- Епикриза от 05.08.2017 г. и свидетелските показания, като е довела до
огромна тъга и депресия, които могат да бъдат причинени само от загубата на
изключително близък човек.
При така изложените
констатации съдът приема, че е доказано по категоричен начин, че
между Любчо Георгиев и неговата внучка И. е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, както между него и зетът В.Ц.. От внезапната
му загуба първата е
претърпяла значителни по интензивност и времетраене морални болки и
страдания, в голямата си част и непреодолени към момента и с отпечатък върху
целия й живот. Тези характеристики дават основание да се приеме, че отношенията
им изпълняват критерия „изключителност”, въведен с ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за преживените
от внучката неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на дядо й Л* Г*. Вторият ищец също е претърпял значителни
по интензивност и времетраене морални болки и страдания, който до голяма степен
и поради увреденото си здравословно състояние
е разчитал на помощта и подкрепата на тъста си, както с физически труд
така и с морална подкрепа. Тези характеристики дават основание да се приеме, че
отношенията им изпълняват критерия „изключителност”, въведен с ТРеш.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за
преживените от В.Ц. неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на неговия
тъст Л* Г*.
При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и
налични към момента на увредата вреди. Обективният критерий е, че на
обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от увреждането.
Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е
че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във
времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се
отчитат не само наличните,
вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см.Реш.№95829.09.2009г.пост.по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС,Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете,че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
Критерий при определяне на размера на обезщетението е принципът на
справедливостта, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД. Като показател не следва да се
възприема като абстрактен, а обусловен от общественото възприемане на
справедливостта на дадения етап от развитието му и от съществуващата
икономическа конюнктура. Затова при определяне размера на полагащото се
обезщетение, освен посочените по-горе морални измерения на болката на
пострадалия, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към настъпването
на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните към момента
на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и
константната съдебната практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на
ВКС по т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК,
Реш.№83/06.07.2009г.по т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС,
Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по
т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по
т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г. по
т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните
лимити следва да са ориентир и за размерите на
обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на
договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя,
а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски,
които всеки застрахован дължи.
От събраните по
делото гласни доказателства, бяха доказани
размера на вредите, търпени от
ищците от загубата на дядото на първата и тъст на втория ищец.
Разпитаните по делото
свидетели, описаха и установиха една обща и неповторима картина на отношенията
между ищците и починалия, който през целия си съзнателен живот е полагал неуморно
грижи за семейството на своята дъщеря и зет и тяхната дъщеря.
От
свидетелските показания, стана ясно, че връзката, която са изградили е била
изключително силна, че между тях съществувала силна емоционална близост и
чувство на привързаност, както и че дядо й
е бил неотлъчно до нея, оказвайки
подкрепа и съдействие, замествайки баща й, който е с увредено здраве, че
я е съветвал и дарявал с безусловната
си обич и внимание. Дядо й е бил важен ресурс, който е давал положителни
въздействия върху психическото и емоционалното й развитие.
Пострадалият
е имал своето място и в живота на В. Негов зет. Последният е разчитал на тъста
си, за него е бил като баща, в негово лице е виждал помощ и подкрепа.
Критерият за определяне на обезщетението за причинени неимуществените
(моралните) вреди е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът приема, че
следва да определи размера на дължимите се обезщетения за неимуществени
вреди по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като се приложи
ограничението по чл.3.7 от Методиката по чл. 493А от Кодекса за застраховането,
като определя размер 20 000 лева за внучката И.Ц. и сума в размер на 10 000
лева за В.Ц..
По разноските :
Процесуалният представител на
ответника посочва,
че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед размера на уважената искова
претенция и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва
да определи възнаграждението
в размер на 1 430/ хиляда четиристотин и тридесет / лева.
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално
затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба
не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените
основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2
ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да
е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната,
представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.
При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи
адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2
ЗАдв.) е предоставено на съда.
В конкретния случай ВОС е определи възнаграждението, съобразявайки се
и с конкретните обстоятелства и с осъществените от адв.С. процесуални действия . При оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от
адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност
обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В
хипотезата по чл.38 ал.2
ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от
всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл.
т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за
определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2
ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален
размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1
ЗАдв.), който принцип е взет предвид отВдОкр. съд.
Ответникът
ще следва да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ съобразно уважената част
от исковете в размер на 1200 лв., както и сумата от 400 лева разноски по делото
за експертизи в полза на съдебната система по сметката на Видински окръжен съд.
Воден от горното,
ВдОС,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗК Б* И* АД,
ЕИК **** с адрес: гр. С** **7, Бул. ’’Д** Б**” № **, представлявано от Х**
К** Б** - Изпълнителен директор да заплати на И.В.Ц., ЕГН: **********, с адрес:
***, сумата 20 000/двадесет хиляди/ лв., обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в следствие на ПТП , настъпило
19.02.2016г., при което е причинена смъртта на дядо й Л* Г* Г*, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
19.02.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като в останалата
част до пълния предявен размер-60 000/шестдесет хиляди лева,
/-ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК Б* И* АД,
ЕИК * с адрес: гр. С* 1*, Бул. ’’Д* Б*” № *, представлявано от Х* К* Б*
- Изпълнителен директор да заплати на В.З.Ц. , ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 10 000/двадесет хиляди/ лв., обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в следствие на ПТП , настъпило
19.02.2016г., при което е причинена смъртта на тъста му Л* Г* Г*, ведно със законната лихва от датата на ПТП -
19.02.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като в останалата
част до пълния предявен размер-120 000/сто и двадесет хиляди лева,
/-ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК Б* И* АД,
ЕИК *** с адрес: гр. С** 1407, Бул. ’’Д** Б*” № 87, представлявано от Х*
К* Б* - Изпълнителен директор да заплати на адв. С.Л.С. адвокатско възнаграждение
на основание чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1
430/ хиляда четиристотин и тридесет / лева.
ОСЪЖДА ЗК Б* И* АД,
ЕИК :*,с адрес: гр. С* 1*, Бул. ’’Д* Б*” № *, представлявано от Х* К* Б*
- Изпълнителен директор да заплати на на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ съобразно уважената част
от исковете в размер на 1200 лв., както и сумата от 400 лева разноски по делото
за експертизи в полза на съдебната система по сметката на ВОС
Решението подлежи на
обжалване в двумесечен срок от съобщението до страните пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :