№ 1094
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501568 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Е. С.“ АД, чрез
юрк. В. - С., срещу Решение №1680/14.05.2025 г., постановено по гр. д.
№14474/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, като „Е. С.“ АД е осъдено да заплати на „Ф. А. Л.“ ООД
сума в размер на 4791,39 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи в стойността за ремонт на дефектирала
печатна машина Ko-Pack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus
RCS430 със сериен номер ***, които вреди са настъпили в резултат на
прекъсване електроподаването на обекти с идентификатор *** и *** по КККР,
с административен адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*, ведно със законната лихва от
14.11.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно преценил представените доказателства
по делото и достигнал до погрешни изводи. Изтъква, че от събраните
доказателства не се установявало ищцовото дружество да е закупило
увредените вещи, както и че ползвало електроснабдените помещения. Счита
за неустановена причинно-следствената връзка между смущението в
електрозахранването и прекъсването, а след това възстановяването, на
снабдяването с ел. енергия на процесния обект. Сочи, че не било установено
дали процесните ел. уреди са били изправни и дали са били включени в
електрическата мрежа. По изложените съображения отправя искане за отмяна
1
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Ф. А.
Л.“ ООД, чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице –
помагач на страната на въззивника „Е. С.“ АД - „Застрахователна компания
„У.“ АД.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „Ф. А. Л.“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен иск
срещу „Е. С.“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 4791,39 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи в стойността за ремонт на
дефектирала печатна машина Ko-Pack 250S със сериен номер *** и печатна
машина Gallus RCS430 със сериен номер ***, които вреди са настъпили в
резултат на прекъсване електроподаването на обекти с идентификатор *** и
*** по КККР, с административен адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*, ведно със
законната лихва от 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата молба ищецът „Ф. А. Л.“ ООД излага, че на 20.03.2024 г.
настъпило смущение в електрозахранването на наетите от него помещения,
представляващи обекти с идент. *** и *** по КККР, намиращи се в сгради с
адм. адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*. Настъпилата авария се изразявала в
прекъсване преноса на електроенергия и възстановяване на преноса на
електроенергия. Сочи, че преносът и достъпът до електроразпределителната
мрежа и преносът на електроенергия в помещенията се извършвали от
ответника „Е. С.“ АД, за което била разкрита партида на „Т.“ ЕООД,
собственик на двете помещения, с абонатен №********** и клиентски
№**********. В резултат на смущението били увредени печатна машина Ko-
Pack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен
номер ***, които вещи били негова собственост. Печатна машина Ko-Pack
250S била с неработещо управление на 4 kW UV лампа за сушене номер 6.
Печатна машина Gallus RCS430 била с дефектирали електронни блокове Vipa,
2 бр. 221-1ВН00 и 253-1СА01, участващи в управлението на пета печатна
станция от софтуера на машината, и servo motor M160 ERL PCSI 400 P
M63.65E, сериен номер ***, служещ за придвижване и позициониране на пета
печатна станция на машината. Увредените елементи по двете машини били
заменени с нови поради невъзможност за ремонт, като за отстраняване на
щетите по печатна машина Ko-Pack „Ф. А. Л.“ ООД заплатил сума в размер на
341,70 лв., а по печатна машина Gallus RCS430 – 4449,69 лв. На 22.03.2024 г.
било депозирано писмо до ответника, с което „„Т.“ ЕООД му съобщил за
смущенията и за увредените уреди. На 25.03.2024 г. служители на
електроразпределителното дружество извършили оглед на двете помещения,
проверили електромера, установили увредените вещи и изправността на
електрическата мрежа и съставили Констативен протокол №*** и
Констативен протокол без номер. На 11.04.2024 г. ответното дружество
писмено уведомило ищеца за отказа си да възстанови разходите, сторени за
2
поправка на увредените уреди, и посочило, че смущенията възникнали в
негова мрежа средно напрежение в подстанция „М.“. На 02.08.2024 г. бил
изпратен втори отказ. Поддържа, че ответникът не изпълнил вменените му с
нормите на чл. 89 и 90 ЗЕ и издадената му лицензия задължения по пренос на
електроенергия с грижата на добър търговец, допускайки настъпването на
смущение в електрозахранването, от което за ищеца настъпили вреди.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Е. С.“ АД, чрез
юрк. В., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
бил оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на §1, т. 34б, б.
„а“ от ДР на ЗЕ, както и че „Т.“ ЕООД било потребител на услугата за достъп и
пренос на електрическа енергия за помещенията, представляващи сгради с
адм. адрес: с. Т., ул. „Й. Н.“ №*. Оспорва твърдението, че ищецът „Ф. А. Л.“
ООД бил собственик на печатните машини. Сочи, че липсвали данни дали
вещите са били в гаранция и счита, че ако същите са били гаранционни, то
отговорността за ремонта им била на обслужващото гаранционно дружество.
Поддържа, че нямал вина за настъпване на увреждането. Счита, че между
последното и вредите не била налице причинно-следствена връзка, като
изтъква, че повредата можело да се дължи на неизправност във вътрешната
електрическа инсталация, неправилен монтаж или фабрични дефекти на
уредите. Счита за недоказано, че на 20.03.2024 г. уредите са били в изправност
и са били включени към електрическата мрежа. Не оспорва, че по повод
подадена жалба от титуляря на партидата на 25.03.2024 г. негови служители
извършили оглед на място и съставили констативен протокол, в който описали
повредените печатни машини. В хода на проверката били измерени и
стойностите на подаваното напрежение по трите фази, което отговаряло на
показателите за качество съгласно БДС. Излага, че електроснабденият обект се
захранвал от трафопост К. Т., извод „М.“, подстанция „М.“. При направена
проверка в информационната система на дружеството и от оперативния
дневник за настъпили аварии било установено, че на 20.03.2024 г. било
регистрирано смущение в електрозахранването по съоръжения средно
напрежение, вследствие на аварийно изключване от задействала се релейна
защита в подстанция „М.“. Твърди, че настъпилото събитие било с авариен
характер. Нямало регистриран сигнал за авария по съоръжения на ниско
напрежение в района. Посочва, че задължението му за осигуряване на
непрекъснатост на електроснабдяването не било безусловно, като процесният
случай попадал сред изключенията на чл. 74, ал. 2 ЗЕ. Оспорва претенцията и
по размер, доколкото било недоказано, че резервните части били за увредените
уреди.
В писмения си отговор третото лице – помагач на ответната страна
„Застрахователна компания „У.“ АД признава сключването на договор за
застраховка „Отговорност към трети лица“ с ответното дружество,
включително и „Отговорност за продукта“, оформена в застрахователна
полица, валидна към 20.03.2024 г. Оспорва иска, придържайки се към
възраженията на ответника за липса на предпоставките за ангажиране
отговорността на дружеството поради липса на противоправно деяние,
причинна връзка между последното и вредите, които ищецът твърди да е
търпял, както и че последният е собственик на увредените вещи. Претенцията
се оспорва и по размер.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
3
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД.
В случая от събраната доказателствена съвкупност се установява, че на
20.03.2024 г. е настъпило прекъсване на електроподаването на процесните два
обекта, като в резултат на същото въззиваемият е претърпял имуществени
вреди, изразяващи в стойността за ремонт на дефектирала печатна машина Ko-
Pack 250S със сериен номер *** и печатна машина Gallus RCS430 със сериен
номер ***.
Въведените с въззивната жалба оплаквания за липсата на предпоставките
на чл. 49 ЗЗД за ангажиране извъндоговорната отговорност на въззивника са
неоснователни.
Безспорно е между страните по делото, че процесните два обекта, са
наети от въззиваемия за временно и възмездно ползване, а и същото се
установява от договора за наем и показанията на свид. Х.. Липсва спор и че
помещенията са електроснабдени към 20.03.2024 г.
Отделено като безспорно е, че на същата дата е регистрирано смущение в
електрозахранването по съоръжения средно напрежение, вследствие на което
е прекъснато, а след това възстановено, снабдяването с електрическа енергия
на обектите.
С разпоредбата на чл. 89, т. 4 ЗЕ на ответното дружество в качеството му
на оператор на електроразпределителната мрежа е вменено задължението да
осигурява поддръжката на електроразпределителната мрежа, обектите и
съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите
изисквания. В чл. 89, т. 2 ЗЕ е предвидено и, че дружеството следва да
осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът не е
изпълнил тези свои задължения. Както от показанията на разпитания по
делото свидетел, така и от заключението по СТЕ, се установява, че повредите
по електроуредите са причинени от високо напрежение, възникнало при
включване или изключване на подаваното напрежение. Този извод следва и
при съобразяване на обстоятелството, че по делото няма данни за друга
причина за увреждането на уредите. В тежест на въззивника е да установи, че
е изпълнил точно задълженията си да осигури непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Такова
доказване обаче не е проведено.
Следователно противоправното поведение на електроразпределителното
се изразява в неизпълнението на задължението по всяко време да осигурява
необходимите ресурси за поддръжка на сигурна преносна мрежа в
съответствие с техническите изисквания, да предприема действия по
4
обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната
електрическа енергия. Електроразпредителителното дружество е нарушило
вменените в негова тежест задължения по чл. 89, т. 2 и 4 ЗЕ, доколкото не е
осигурил непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия, поради което е налице противоправно бездействие.
От приобщения по делото Констативен протокол от 25.03.2024 г. се
установява, че към датата на проверката двете печатни машини са се
намирали в процесните помещения и са били в неизправност.
Настъпването на имуществени вреди в патримониума на въззиваемия се
доказва както от констативния протокол от 25.03.2024 г., така и от протокол от
26.03.2024 г., представените по делото фактури и неоспореното от страните
заключение по СТЕ.
Че вещите са собственост на въззиваемия се установява от приетото без
оспорване от страните заключение по ССчЕ, според което двата уреда са
заведени в счетоводството на ищцовото дружество.
Възражението на въззивника за недоказаност на изправността на
машините преди процесното събитие се опровергава от заключението по
ССчЕ, от което е видно, че от въвеждането си в експлоатация машините се
водят като дълготрайни материални активи в патримониума на въззиваемия,
както и от заключението по СТЕ, което сочи на липса на данни за детайли,
увредени в предхождащ смущението в електрозахранването момент или по
начин, различен от заявения в исковата молба. Констатациите на вещите лица
не са оборени от въззивника.
Недоказано остава и възражението, че машините не са били включени
към електроразпределителната мрежа. Освен това ако възражението бе
основателно, то от заключението по СТЕ не би се установила връзка между
смущенията в същата тази мрежа и увредените детайли на уредите, какъвто
настоящият случай не е.
Наличието на причинно-следствена връзка между това противоправното
поведение и вредите, възникнали за въззиваемия, се установява от
заключението по СТЕ. От същото е видно, че повредите и по двете машини са
причинени от високо напрежение, възникнало при включванията или
изключванията на подаването на напрежение към локалния трафопост. Въз
основа на приетото и неоспорено от страните заключение, съдът намира, че не
е възможно повредите да са случайни или да се дължат на неправилен монтаж
или експлоатация на машините. Ето защо, съдът приема, че посочените в
уточнителна молба детайли на печатните машини са увредени именно по
описания в исковата молба начин – смущения в електрозахранването.
Въззивникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на възражението
си, че прекъсването на захранването е било с авариен характер и с цел
предотвратяване непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността
на хора, имущество и съоръжения.
С оглед гореизложеното, предявеният иск е доказан по основание.
Размерът на щетите се установява от заключението по ССчЕ, като
разходите за възстановяването им възлизат на общо 4791,39 лв.
Обезщетението следва да се присъди заедно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
5
49 ЗЗД е основателна и правилно е уважена от първоинстанционния съд за
сумата от 4791,39 лв. Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемия се
дължат сторените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 1080
лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, доколкото размерът му не е съобразен с вида
на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено и в полза на въззиваемия да се присъди сумата от 780 лв. без ДДС
или 936 лв. с ДДС.
Съдът констатира допуснати в Решение №1680/14.05.2025 г., постановено
по гр. д. №14474/2024 г. по описа на РС – Варна, очевидни фактически
грешки, изразяващи се в грешно посочване на модела на печатна машина
Gallus - RCS430, и серийния й номер - ***. Същите след връщане на делото в
РС – Варна следва да бъдат отстранени по реда на чл. 247 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1680/14.05.2025 г., постановено по гр. д.
№14474/2024 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Ф. А. Л.“ ООД,
ЕИК *********, сума в размер на 936 лв. (деветстотин тридесет и шест лева) с
ДДС, представляваща сторените във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето лицe – помагач на
ответника „Е. С.“ АД, ЕИК *********: „Застрахователна компания „У.“ АД,
ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6