Р Е Ш Е Н И
Е
………./30.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 531 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. № 4698/20.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *******, чрез пълномощника
адв. Н.Б., срещу решение № 5889 от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 11116/2019г.
по описа на Варненския районен съд, с което е прието за установено, че М.Б.М.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, няма парично задължение към въззивното
дружество в размер на 1885,75лв., начислена за периода 21.06.2017г. - 20.06.2018г., представляваща
корекция на сметка, по фактура №********** от дата 14.06.2019год., за клиентски
№ ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Братя
Шкорпил“ бл.31,вх.Б,ап.14, на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. При извършена
проверка е установено, че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество
електроенергия, което не се визуализира при редовен отчет и съответно не е
заплатено от потребителя. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от М.Б.М. срещу „Енерго- Про Продажби”
АД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1885,75лв., начислена за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г.,
представляваща корекция на сметка, по фактура №**********/14.06.2019год., за
клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищцата излага, че е
потребител на ел.енергия за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“
бл.31,вх.Б,ап.14. По
информация от ответното дружество е установила, че след извършена проверка на
СТИ на адреса й е начислена за плащане процесната сума за консумираната ел.енергия
по партидата й. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата, както и това
количество да е доставено и потребено от нея. Оспорва процедурата и
констатациите по извършване на корекцията. Оспорва СТИ да е годно средство за
търговско измерване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че е извършена проверка
на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на
корекционната процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
С
обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Междустраните
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От
констативен протокол № 1104444/20.06.2018г. се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца.
Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 001163 кВТч, в регистър 1.8.2. - 005049
кВТч, в регистър 1.8.3. - 010190 кВТч., в регистър 1.8.4 – 000000, в регистър
1.8.0 – 016403 квтч. Отразено е, че СТИ се изпраща за експертиза в БИМ, като е
подменено с ново изправно. Протоколът е подписан от служителите, извършили
проверката и от двама свидетели.
Изготвена
е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за което е съставен
констативен протокол № 1022/04.06.2019. В него е отразено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера - наличие на
преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа 1.8.3. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерването.
Електромерът не съответства на техническите характеристики.
Със
становище от 12.06.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия в размер на 10190 квтч за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г.
Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на
това становище е издадена фактура с № **********/14.06.2019г. за сумата от 1885,75
лева.
От
заключението на вещото лице по проведената съдебно – техническа експертиза се
установява, че СТИ е в метрологична годност. Налице са техническите
предпоставки за остойностяване на неотчетената и консумирана ел. енергия.
Наличните показания в регистър 1.8.3. не отговарят на предварително
определената параметраризация от производител по заявка на купувача.
Остойностяването на определената за доплащане ел. енергия са извършени
математически точно и крайната цена е съобразена с утвърдените от КЕВР цени,
действащи в процесния период. Неправомерните промени в софтуера на електромера
е възможно да се извършат след монтажа на измервателния уред.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищцата е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в редакцията му към датата на процесната проверка/ е
предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в
отчетните регистри на доставчика. В случая се установи, че
начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел.
енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се
снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Горното е установено при
извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на
специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е
констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистъри 1.8.3. Неизяснено е
каква електроенергия се отчита по тези регистри, доколкото липсват данни
абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна
тарифа. Липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на
монтажа на СТИ, както и към датата на проверката, от които да се направи извод
за отчетена в повече от енергията по двете визуализирани тарифи.
На
следващо място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от
ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова,
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г.
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по
адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и останалите
разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните процедури. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния
случай, проверката е извършена на 20.06.2018г., а служебното начисляване на ел.
енергия е въз основа на становище от 12.06.2019г. Следователно, липсва
нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищцата му дължи сумата от от 1885,75 лева, претендирана
като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 21.06.2017г.
до 20.06.2018г., което обуславя извод за основателност на предявената
претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета и
сложността на делото, преценя за основателно. В случая спорът е между
потребител и търговско дружество - доставчик на ел. енергия, по който е налице
трайна съдебна практика, разрешаваща еднозначно подобни спорове. Производството
е приключило в едно съдебно заседание, като между страните не е имало спор по
фактите, а по правото. Изложеното обуславя извод за невисока правна и
фактическа сложност на делото. Ето защо заплатеният адвокатски хонорар следва
да бъде намален до минималния размер, изчислен по правилата на Наредба №
1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 10.02.2020г., а именно 362 лв.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5889
от 19.12.2019г., постановено по гр.дело № 11116/2019г. по описа на Варненския
районен съд, с което е прието за установено, че М.Б.М., ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, няма парично задължение към „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г в размер на
1885,75лв., начислена за периода от 21.06.2017г. до 20.06.2018г.,
представляваща корекция на сметка, по фактура №********** от дата
14.06.2019год., за клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на
потребление: гр. Варна, ул. „Братя Шкорпил“ бл.31,вх.Б,ап.14, на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на М.Б.М., ЕГН **********, настоящ
адрес: *** сумата от 362 лв. /триста шестдесет и два лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: