Р Е Ш Е Н И Е - 152
гр. Видин, 10.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател: Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева като
разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 2588 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от Б.П.Н., ЕГН **********,***,
против Главна дирекция „Гранична полиция“ - София.
Твърди се, че от 1999г. ищецът е
служител в Министерство на вътрешните работи, като изпълнява служебните си
задължения на територията на ГПУ - Видин. За времето от 11.09.2016г. до месец
август на 2018г. работел като „младши инспектор“ в МГПГ на ГПУ – Видин при РДГП
- Русе. През цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са
били по 12 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.
Ответната страна не е заплатила извънреден труд, формиран чрез превръщане на
нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
служителите на МВР. Съгласно последната наредба при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00часа и 06.00часа
за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Съгласно чл. 9 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Иска да бъде постановено решение,
с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 843,77лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 11.09.2016г. до 31.08.2018г., както и сумата от 141,92лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по тримесечия, считано
от последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася до
подаване на исковата молба в съда. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна е подала писмен
отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че
ищецът се намирал в служебно правоотношение с ГД “Гранична полиция“ през
исковия период. Твърди, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия
положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на
разпоредбите на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити
доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице
регламентация на заплащането им.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намирали в служебно правоотношение, през исковия период, на посоченото основание, както и не е се
оспорва, че за исковия период от 11.09.2016г. до 31.08.2018г. ищецът е работил на сменен режим по
график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена
въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово
възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява че през исковия
период ищецът е отработил общо 897часа
нощен труд, за който му е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 224,25лева.
Приравненият с коефициент 1,143 нощен труд в дневен
възлиза на 128часа положен извънреден труд, който се равнява
на 843,77лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на
плащането на главниците за заявения период по периоди на възникване до 11.09.2019г.
е в размер на 141,92лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото
лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна :
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби е предвидена
възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С
първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен
нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта
общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143.
Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г. Тя пък
е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и
обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно
чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и
чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила
от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен
нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално
правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
С оглед изложените
съображения, исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за периода от 11.09.2016г. – 31.08.2018г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът е положил 897часа нощен труд, който
изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1 025часа. Разликата между тези стойности е в размер
на 128часа, което представлява положен от ищеца извънреден
труд, поради което дължимото възнаграждение според заключението на вещото лице
възлиза в размер на 843,77лева.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми, до депозиране на исковата молба – 11.09.2019г., възлиза според заключението на вещото лице в размер на 141,92лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него
извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
съответно 300,00лева за изготвяне на искова молба и депозирането й в съда, 300,00лева
за процесуално представителство по иска с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата
от 300лева за представителство по иска по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, при възражение за
прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер за защита в една инстанция по оценяем иск
/какъвто е предявеният/, при интерес до 1 000лева е 300,00лева. В случая, така изчислен минимален размер от 300,00лева се явява справедлив и обоснован с оглед на фактическата и правната
сложност на делото.
Ответната
страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин държавна такса, по
всеки иск, в общ размер на 100,00лева, както и разноски за вещо лице в размер
на 100,00лева.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -
София, адрес: гр. София,
бул. „Мария Луиза“ 46, да заплати на Б.П.Н., ЕГН **********,***, сумата
от 843,77лева, представляваща дължимо допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 11.09.2016г. – 31.08.2018г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
в съда – 11.09.2019г. до окончателното плащане.
Осъжда ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София, адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати на Б.П.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 141,92лева, представляваща лихва за забава върху главницата по
периоди на възникване до 11.09.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. “Мария
Луиза“ 46, да заплати на Б.П.Н., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 900,00лева, като искането в останалата част
отхвърля като неоснователно.
ОСЪЖДА ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин сумата
от 100,00лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - София с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 46, да
заплати по сметка на Районен съд Видин
сумата 100,00лева за разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: