РЕШЕНИЕ
№ 2455
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110156057 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу П. Т. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36811/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2124.52 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бул. „Ц.
Б.“ № ..., вх. .., ет. ., абонатен номер ..., за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г.,
както и сумата 34.31 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2021г. - 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 314.59 лева - лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. –
23.05.2024г., както и сумата 7.65 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2021г. – 23.05.2024г.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бул. „Ц. Б.“ № .., вх. .., ет. ..,
абонатен номер ...., като ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена,
формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно общите
условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в
сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
Сървисис“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово
разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните
им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36811/2024г. на СРС,
55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по
отношение на ответниците търсените вземания. Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лице. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника П. Т. Д. не подава писмен отговор. В
подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение навежда довод, не дължи процесните
суми, тъй като до месец юли 2024г. е бил налице спор за собственост върху процесния
топлоснабден имот, който го възпрепятствал да упражнява в пълен обем правото си на
собственост и не могъл да встъпи в правоотношение с топлофикация, тъй като не бил
собственик на имота. Твърди, че за процесния период договорни отношения с ищеца
има трето за спора лице, което дължи плащане на тези суми. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Възразява по дължимостта на лихва върху
главницата за дялово разпределение с довод, че е бил поканен да плати. Възразява, че
цената на услугата за дялово разпределение не е определена съобразно договора.
Претендира разноски за заповедното производство, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите
2
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 19.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ж.к.
„Л.“, бул. „Ц. Б.“ № .., вх. .., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“
ЕООД договор от 07.08.2002г. Представен по делото е също договор от 23.09.2020г.,
сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР №
2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се
съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота,
които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Представена е заповед № А-0-08-2013 от 21.09.1978г. на председателя на Ик на СГНС, с
която е определено в обезщетение на П. Т. Д. да се предостави апартамент № ... на ет. ..., вх.
.., в кв. .. ж.к. Л. срещу сумата от 12497 лева.
Видно е, че с нотариален акт за покупко-продажба посочения от 07.07.1999г. правото на
собственост върху посочения имот е прехвърлено от П. Т. Д. на трето за спора лице – П. П.
Л.
Налична по делото е искова молба, подадена от ответника П. Т. Д. срещу П. П. Л. с
искане да се признае за установено по отношение на последния, че първия е собственик на
посочения имот. В обстоятелствената част на исковата молба за наведени доводи, че
прехвърлителната сделка от 07.07.1999г. не е годна да прехвърли правото на собственост и
приобретателя по нея не може да се легитимира като такъв, тъй като за сключването е
използван неистински документ, представен от лицето П. С. Г., който бил признат за
виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 5130/2001г. за това, че на 07.07.199г. в гр.
София, ул. „Г.“ №.. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у П. П. Л.
заблуждение, както и в това, че на същата дата и място съзнателно се ползвал от неистински
официален документ – личен паспорт, издаден на името на ответника П. Т. Д.. В исковата
молба се сочи, че ответникът П. Т. Д. е придобил посочения имот въз основа на нотариален
акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятия по ЗТСУ № 67, том VII, нот. дело № 1267/1987г. Видно от отбелязването
върху исковата молба пред Софийски районен съд е по повод на тази искова молба е
образувано гр.д. № 49826/2022г. по описа на СРС.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
3
сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както
и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в
АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД и е съгласно нормативната
уредба. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена съгласно
зависимост в Приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването. За процесния имот сградната инсталация се разпределя в зависимост
от пълния отопляем обем – 218 куб.м., и този на ЕС – 11579 куб. м. Топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е изчислена служебно за 1 бр. лица по 140 литра дневно, като
количеството ТЕ за подгряване на битова вода са изчислени по т. 5.2. от Приложение към чл.
61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Отговорено е, че размерът на дължимите
суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 2073.57 лева, от които 1017.03 лева за
сградна инсталация и 1056.27 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера
на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 2120.98 лева – главница за сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
4
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Ищецът основава претенцията си на довода, че топлоснабдения имот е придобит от
ответника по реда на правна сделка.
Извежда се от представените към исковата молба документи, че ответникът несъмнено е
бил собственик на топлоснабдения имот, но преди периода на консумация на услугите,
чиято стойност се претендира. Извежда се още, че има разпореждане с правото на
собственост върху този имот през 1999г. и към процесния исков период, за който се
претендира стойността на предоставени услуги, май 2021г. – април 2023г., няма данни
ответникът да е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот. Титуляр на
правото на собственост върху топлоснабдения имот в рамките на периода на консумация на
услугите, чиято стойност се претендира, е трето за спора лице, което се легитимира като
собственик на вещта по силата на посочения по-горе нотариален акт, чието действие не е
оспорено в настоящото производство. В допълнение, по делото ищецът не е представил
5
доказателства за приключването на съдебния спор, по повод на тази искова молба, което да
даде основание на съдебния състав да зачете силата на това решение. Макар в исковата
молба ответникът да твърди, че е собственик на топлоснабдения имот, то това не може да се
зачете като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, тъй като сделката, сключена
под формата на нотариален акт, обвързва страните по нея и трети лица да зачетат
действието и, като позоваването на правото на собственост и изследването на въпроса как е
извършено прехвърлянето подлежи на установяване с влязло в сила решение, което в
принципен план действа занапред. Както се посочи обаче, препис от влязло в сила решение,
с което този спор е приключил, няма представено по делото. Освен това, извежда се от
исковата молба, че ответникът не се е позовал на нищожност на тази сделка – същата не се
констатира да е такава от събраните по делото доказателства, тъй като няма такива, от които
съдът да извлече някое измежду сочените в закона основания за нейната нищожност, нито се
е позовал сделката да е унищожаема /поради измама/, в който случай последиците и отново
следва да се зачетат до прогласяването и като такава с влязло в сила решение, а е предявил
установителен иск за собственост, в който случай решението има действие занапред.
В заключение, за целите на настоящото производство от приетите по делото
доказателства, оценени поотделно и в съвкупност, не се установява пълно и главно, че
посочения в исковата молба ответник П. Т. Д. да е собственик в рамките на исковия период
на апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бул. „Ц. Б.“ № .., вх. .., ет..., и като
такъв да е придобил по силата на правна сделка собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Наличните по делото доказателства не позволяват за целите на
производството еднопосочно да се приеме, че ответника имат качеството на потребител като
собственик на процесния имот за процесния период.
При направено изрично оспорване от ответника относно наличието на твърдяното от
ищеца облигационно правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и главно
доказване на същото, каквото с ангажираните по делото доказателства не е осъществено.
Ето защо ищецът следва да понесе последиците от разпределението на тежестта на
доказване и отнасяне в негова вреда неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно правоотношение за продажба на
топлинна енергия между него и ответника, като исковете за главници за потребена топлинна
енергия и дялово разпределение, както и исковете за мораторни лихви върху тях бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал. 3 ГПК.
Ответникът П. Т. Д. претендира своевременно разноски за исковото производство за
адвокатско възнаграждение за оказано на ответника процесуално представителство по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА видно от представения договор за правна защита и съдействие /л.85/.
6
В тази хипотеза разноските следва да се присъдят на адвоката на ответника. По отношение
на техния размер, съдебният състав взе предвид, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност от този тип дела, протекло е в едно съдебно заседание и без участието
на процесуалния представител на ответника, поради което определя размера на разноските
на 400.00 лева адвокатско възнаграждение.
Претендирани са своевременно и се дължат разноски за подадено възражение по чл. 414
ГПК по ч.гр.д. № 48193/2022г. на СРС, 55 състав, за оказано процесуално представителство
на ответника по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в който случай възнаграждението се присъжда на
адвоката, а размерът му се определя от съда. В тази хипотеза размера на възнаграждението
се определя от съда и се присъжда на адвоката. По размера на разноските по ч.гр.д. №
36811/2024г. по описа на СРС, 55 състав, съдът съобрази, че подаването на възражение в
срока по чл. 414 ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство
в състезателно и двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита
на длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по
исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за
неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране,
законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална
предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на
възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на
същото от изхода на спора за материалното право (в този смисъл е Определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално
дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер
на присъдения, означава да се приравни по сложност извършването на това действие с
депозирането на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно
заседание, каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което размерът на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това
производство, следва да бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В
Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена
заповед за изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се изразява в
попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника
7
и съдържа указания за попълването му, поради което това действие следва да се приравни по
сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата
на сключване на договора, което е сторено на м.08.2024г. – тоест редакация ДВ.
бр.17 от 26 Февруари 2021г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и молби,
за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В конкретния
случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като същата може да се
отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към защитата на длъжника
срещу заповедта. Дължимите разноски в заповедното производство се определят съобразно
текстът на чл. 6, т. 5 НМРА, който служи за ориентир, и възлизат на 200.00 лева, която сума
следва да се присъди.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я.” № .., срещу П. Т. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоя адрес гр. София, ж.к. Л., блок .., вх. .., ет. .., ап. ..,
обективно кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36811/2024г. по
описа на СРС, 55-ти състав, а именно:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2124.52 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бул. „Ц.
Б.“ № ..., вх. .., ет. ..., абонатен номер ..., за периода 01.05.2021г. - 30.04.2023г.,
както и сумата 34.31 лева за извършено дялово разпределение за периода
01.05.2021г. - 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 410 ГПК – 18.06.2024г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 314.59 лева - лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. –
23.05.2024г., както и сумата 7.65 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2021г. – 23.05.2024г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на адв. В. В. Т., САК, с
личен номер ..., със съдебен адрес гр. София, ж.к. Л., блок .., вх. .., офис - партер, сумата
200.00 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 36811/2024г. по описа на СРС, 55
състав, за оказано на ответника П. Т. Д. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Р. К. Р., ЕГН
8
**********, САК, със съдебен адрес гр. София, ж.к. Л., блок .., вх. .., офис - партер, сумата
400.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказано на ответника П. Т. Д. процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в настоящото исково производство пред
тази съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9