О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 71
гр. Габрово, 20.01.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 234 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от адв. Р.В.,
пълномощник на жалбоподателя Й.К., с която, на осн. чл. 253 ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, е направено искане за изменение на постановеното в с.з. от
16.01.2023 г. определение, с което жалбоподателят е задължен в 10-дневен срок от постановяване на
определението да представи по делото превод на български език на всички
търговски документи, приложени от него към процесната митническа декларация,
които са на чужд език, като вместо това съдът да задължи ответната страна да
представи превод на български език на доказателствата на чужд език, част от
административната преписка, които са предоставени без такъв.
В молбата се излагат аргументи, че съгласно разпоредбите на Регламент /ЕС/
952/2013 и ЗМ, при подаване на митническа декларация лицето няма задължение да
представя превод на български език на придружаващите декларацията документи на
чужд език. С приемането на митническата декларация не се поставя начало на
административно производство, а производството, в което е прието оспорваното
решение е започнало по инициатива на компетентния административен орган. В него
жалбоподателят не е представял други доказателства на чужд език освен тези,
приложени към процесната МД. Съгласно разпоредбата на чл. 152 ал. 2 от АПК,
административният орган е длъжен да изпрати на съда заверено копие от цялата
административната преписка по издаването на акта, като документите на чужд език
представляват неразделна част от нея. Съгласно чл. 170 ал. 1 в задължение на
органа е да установи съществуването на фактическите основания в решението, а
когато се ангажират доказателства на чужд език – и да осигури надлежния им
превод, тъй като това е езикът на съдебното производство.
Така изложените в молбата аргументи, допълнени и чрез посочване на съдебна
практика на ВАС, представляват доразвиване на доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, изложени в с.з. Същите са взети предвид от съда при
постановяване на горепосоченото определение. Наведените с молбата допълнителни
съображения съдът намира за неоснователни във връзка с правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
С оспорваното решение е отказано приемането на митническата стойност на
декларираната от жалбоподателя стока №1 по митническа декларация с MRN20BG002002023737R7/24.01.2020 г. и е определена нова митническа стойност
на същата, като е разпоредено е да се коригират данните по митническата по
посочения в решението начин.
Наред с другите изложени
възражения, в жалбата изрично се твърди, че от митническите органи немотивирано
и необосновано е отхвърлен метода на договорната стойност по чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което и прилагането на следващите методи
за остойностяване на процесния автомобил е незаконосъобразно. Възразява се
както срещу метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне
на митническата стойност за автомобила от стока № 1 от МД с MRN 20BG002002023737R7, така и срещу размера от 56484,12 лв. на митническа
стойност, определен по този метод. От изложеното е видно, че жалбоподателят
твърди, че митническата стойност следва да се определи по метода на чл. 70 от
цитирания регламент, а именно – въз основа на договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Тази стойност е посочена в подадената от него
декларация с MRN20BG002002023737R7/24.01.2020 г.
При това положение, в тежест на
жалбоподателя е да установи както наличието на предпоставките за прилагане на посочения
метод, така и договорната стойност, посочена в от него декларацията,
представляващи благоприятни за него факти, на които се основават неговите
искания и възражения. Действително, декларацията и придружаващите я документи са налични при
административния орган, но това не променя обстоятелството, че са изначално представени
от жалбоподателя за установяване на декларираните от него обстоятелства. Позоваването
на разпоредбата на чл. 36 ал. 4 от АПК е неоснователно, тъй като същата касае
оригинални документи, а не преводите им, по отношение на които е приложима
разпоредбата на чл. 14 от АПК.
Неотносима към разглежданото
определение е и посочената незадължителна практика на ВАС, която не касае напълно
идентични случаи.
В определението, чиято отмяна се
иска, съдът посочи, че при непредставяне на превода на обсъжданите документи,
същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Последиците от
евентуалното им неприемане им ще бъдат обсъдени в мотивите на решението, като
се вземат предвид и изложените от страните доводи.
Поради изложеното настоящият
съдебен състав намира, че не са налице изменения на обстоятелствата, при които е
постановено обсъжданото определение, постановено
в с.з. от 16.01.2023 г. и не се касае за грешка или пропуск при постановяването
му. Затова ще остави молбата без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Р.В., пълномощник на
жалбоподателя Й.К., с която е направено искане за изменение, на осн. чл. 253 ГПК във вр. с чл. 144 от ГПК, на определение, постановено в с.з. от 16.01.2023
г. по адм. д. № 234/2022 г. на АС Габрово, с което жалбоподателят е задължен в
10-дневен срок от постановяването му да представи по делото превод на български език на
всички търговски документи, приложени от него към процесната митническа
декларация MRN 20BG002002023737R7/24.01.2020 г. и касаещи стока №1, които са на чужд
език.
Препис от определението да се изпрати на адв. Р.В..
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Д.
Атанасов/