Решение по НАХД №658/2024 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 267
Дата: 11 септември 2025 г. (в сила от 11 октомври 2025 г.)
Съдия: Ана Симеонова Андонова
Дело: 20241810200658
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Ботевград, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ана С. Андонова
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от Ана С. Андонова Административно
наказателно дело № 20241810200658 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„ФИРМА“ЕООД ,ЕИК № № със седалище и адрес на
управление:АДРЕС с управител Д. П. М., чрез адв.А. Н. от АК –Монтана е
обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 23-2400356 от
17.09.2024г.издадено от инж.К. Й. ВВ. ,на длъжност Директор на
дирекция“Инспекция по труда София област“ със седалище гр.София към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ с което на основание чл.416,ал.5 от
Кодекс на труда,във вр. чл.414,ал.1 от Кодекс на труда им е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение по чл.152 от Кодекс на труда.
Извършеното деяние е квалифицирано като административно
нарушение, като на основание чл.416,ал.5 от Кодекс на труда,във вр.
чл.414,ал.1 от Кодекс на труда им е наложено наказание „Глоба“ в размер на
1500(хиляда и петстотин) лева. Видно от санкционната норма
двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е
фиксиран и не може да се изменя.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при
1
издаването му, както и за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „ФИРМА” ЕООД, чрез
пълномощника си адв.А. Н. от АК –Монтана поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата и претендира разноски в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Въззивната страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, със седалище град София към ГД ИТ, чрез пълномощника
си ст.юрисконсулт Елена Аврамова в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото
доказателства. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42,
респективно чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като
2
констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в
наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с
оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
На 19.07.2024 г. била извършена проверка в обект-бензиностанция ОМV-
Хемус -57-ми км.,с.Осиковица ,местност „Марковци“ и стопанисвана от
„ФИРМА“ЕООД ,ЕИК № № със седалище и адрес на управление : АДРЕС с
управител Д. П. М., в качеството му на работодател по см.на Пар.1,т.1 от
Допълнителните разпоредби ан Кодекс на труда,по повод постъпил сигнал в
Д“ИТ“ гр.София-област за нарушения на трудовото законодателство –
неосигуряване на минимална непрекъсната междудневна почивка ,която не
може да бъде по – малко от 12 часа на лицето И. М.а Д. , ЕГН : ********** на
длъжност“касиер“
Проверката била осъществена от Д. П. Й.- актосъставител и в
присъствието на свидетелите : М. Д. К. и Д. Н. Н. –служители на Д“ИТ“ –
София област ,които след получаване на сигнал за неспазване на почивките
между отделните смени ,посетили обект - бензиностанция ОМV-Хемус -57-ми
км.,с.Осиковица ,местност „Марковци“.Видно от констатациите на
проверяващите,от предоставените графици за работа за месеците април 2024г.
и май 2024г.(които са и присъствена форма и в тях са отразени действително
отработените часове и въз основа на тях се изготвят възнагражденията) И. М.а
Д. е била нощна смяна ,както следва на дата 30.04.2024г.,за времето от 19.30
до 07.30 часа и дневна смяна на 01.05.2024г., за времето от 07.30 до 19.30 часа ,
без да има прекъсване на междудневна почивка не по – малко от 12 часа.
Нарушението било извършено на 01.05.2024г., в горецитирания обект и
констатирано на дата 19.07.2024г.,при приключване на проверката по
документи на „ФИРМА“ ЕООД в Дирекция“ИТСО“ –гр.София.
За така установеното св.Д. П. Й. – на длъжност“Главен инспектор“ при
дирекция „Инспекция по труда София област“ съставила АУАН № 23-
2400356 от 19.07.2024г.,като било констатирано нарушение на чл.152 от КТ
3
акта било посочено, че нарушението е извършено на 01.05.2024 г. в обект-
бензиностанция ОМV-Хемус -57-ми км.,с.Осиковица ,местност
„Марковци“Той бил съставен в присъствието на свидетеля Л. Ц. М.-
представител на жалбоподателя. М. го подписал и получил копие от него.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.152 КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
По делото са приложени следните писмени доказателства : жалба,АУАН
№ 23-2400356 от 19.07.2024г.,Наказателно постановление № 23-2400356 от
17.09.2024г.,призовка на осн.чл.45,ал.1 от АПК,Протокол за извършена
проверка № ПР2423944 от 19.07.2024г.,идентификационна
карта,сведения,договор за експлоатация на бензиностанция ,график за работни
дни за април 2024г. и график за работни дни за май 2024г.,Трудов
договор,Правилник за вътрешният трудов ред в“ФИРМА“ ЕООД
,заповеди,копия на касови бонове,както и гласни такива : разпити в качеството
им на свидетели : Д. П. Й.,М. Д. К.,Д. Н. Н. ,И. М.а Д.,Радка Венциславова
Т.а,Л. Ц. М.,Пламен Нинов Костадинов,М. Н. Н.,Д. П. М..
Следва да се отбележи, че в случая е наложена имуществена санкция на
юридическо лице, работодател по смисъла на КТ, а съгласно чл. 83 от ЗАНН
тази отговорност е безвиновна и за да е налице административно нарушение,
е необходимо да е осъществен съставът на нарушението единствено от
обективна страна.
Административно-наказващият орган при квалифициране на
нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл. 28
и чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното
прилагане.Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от
най-важните права на гражданите - трудовите, което в никакъв случай не може
да се преценява като маловажен случай. Целта на почивката е да осигури
време за отдих на работника и служителя. Тя е конкретен израз на закрилата
на труда.
Наложената с атакувания санкционен акт имуществена санкция е в
минималния размер, предвиден от чл. 414, ал. 1 от КТ за работодател.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
4
изводи:
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на
процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и е
квалифицирано правилно. Наказателното постановление е издадено в
съответствие с административно – производствените правила от лице,
снабдено със съответната материална компетентност за това. Както АУАН,
така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ работникът или служителят
има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-
малко от 12 часа. В конкретния случай е безспорно установено, че св.И. М.а Д.
,ЕГН : ********** работи на длъжност „касиер" по трудов договор от
01.01.2023г., в бензиностанция ОМV-Хемус -57-ми км.,с.Осиковица ,местност
„Марковци“. АУАН и НП са съставени затова,че св.Д. е работила
непрекъснато,както следва : е била нощна смяна ,както следва на дата
30.04.2024г.,за времето от 19.30 до 07.30 часа и дневна смяна на 01.05.2024г.,
за времето от 07.30 до 19.30 часа , без да има прекъсване на междудневна
почивка не по – малко от 12 часа.Твърденията на актосъставителя обаче не
бяха подкрепени в хода на събраните по преписката изключително
противоречиви доказателства.Разпитана в качеството си на свидетел от дата
04.12.2024г.,И. Д. заявява,че работи във въпросната бензоностанция със
следните смени : дневна ,нощна,два дни почивка ,дневна смяна е от 07.30 до
19.30 часа,а нощна смяна е от 19.30 до 07.30 часа.На дата 30.04.2024г.,св.Д.
пътувала късно вечерта от Сандански по посока Ботевград,тъй като на
другият ден била на работа.И. Д. заявява,че на дата 30.04.2024г.,не е била
нощна смяна на работа ,тъй като е била отпуск и е била на почивка.И. Д.
заявява,че всяка касиерка си има код за достъп до касата и кодове не могат да
се преотстъпват.По проверката обаче има приложени копия на два касови бона
от дати 30.04.2024г., и 01.05.2025г.,от които е видно,че са излезли с името на
И. Д.- касиер.По делото е разпитан в качеството на свидетел и Пламен Нинов
Костадинов-лицето,което е подало сигналът,което заявява,че
касиерките,работещи във въпросният обект ,си знаят кодовете една на друга и
всяка влиза с код на другата.Св.Пламен Костадинов вече не е работел във
въпросният обект на дати 30.04.2024г.и 01.05.2024г.
5
По делото са приложени график за работа за месец май 2024г.,от който е
видно,че И. Д. е била на работа на дата 01.05.2024г.,дневна смяна и график за
работа за месец април 2024г.,от който е видно,че И. Д. не е била на работа на
дата 30.04.2024г.,нощна смяна.Показанията на св.Д. се подкрепят от
показанията на св.Радка Венциславова Т.а,която заявява,че работи като касиер
във въпросният обект ,на монитор със собствена парола ,като смените са
дневна ,нощна и два дни почивка .Графиците се изготвяли от работодател и
всички касиерки се чекирали на специален компютър,а не на този,на който
работели, а компютърът се проверявал от управителите.
След анализ на всички комплексни данни и при неизясненост на
фактическата обстановка , се налага извод ,че АУАН и НП са постановени при
непълнота на събраните доказателства ,и като такива следва да бъдат
отменени.Липсата на достатъчно доказателства ,установяващи
извършеното нарушение ,прави издаденото Наказателно постановление
необосновано,а това е предпоставка и за неговата отмяна.
При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН , в производствата пред
районен , административен и касационен съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв.А. Н.
от АК -Монтана, е осъществил правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателя и определеното възнаграждение е в размер на 1500 лв.(хиляда
и петстотин) лева.С оглед изхода на делото, на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова
- ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че дирекция „ Испекция по труда София
област „ гр.София ,следва да бъде осъдена да заплати на „ФИРМА“
ЕООД,ЕИК № № със седалище и адрес на управление : АДРЕС с управител
Д. П. М., чрез адв.А. Н. от АК –Монтана,сумата от 1500 (хиляда и петстотин)
лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-2400356 от
17.09.2024г.издадено от инж.К. Й. ВВ. ,на длъжност Директор на
дирекция“Инспекция по труда София област“ със седалище гр.София към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ ,с което на ФИРМА“ ЕООД,ЕИК
№ № със седалище и адрес на управление : АДРЕС с управител Д. П. М. , му
е наложено административно наказание “Глоба ” в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение по чл. 152 от Кодекс на труда като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН, Директор на
дирекция“Инспекция по труда София област“ със седалище гр.София към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“, ДА ЗАПЛАТИ на„ФИРМА“ЕООД
,ЕИК № № със седалище и адрес на управление : АДРЕС с управител Д. П.
М., чрез адв.А. Н. от АК –Монтана сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 658/2024г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7