№ 26
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
и прокурора Д. Р. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно
административно наказателно дело № 20213100601181 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:25 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯ М. В. М. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява
се лично. За него адв. П.Ч., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Д. Г. Н. – редовно призована, явява се лично.
ИВ. ИЛ. ХР. – редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът пристъпва към разпит на свидетелите:
1
Свид.Д. Г. Н., със снета по делото самоличност.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 НК.
Свид.Н.: Обещавам да говоря истината. На 8.11. преди 4 години бях на кучешка
площадка. Бях с малкото си кученце, тъй като имам и голямо куче. Бяхме се събрали с
други, които имат кучета. Към 6.30 часа тръгнах да я прибера, за да изведа другото куче.
Излизайки от площадката кучето вървеше до мен, тя е научена, защото е на 12 години. Без
повод беше. „Пинчер мини“ е кучето. Видях преди това, че отгоре идват мъж и жена с куче,
което е пуснато на дълъг повод. Определих породата като „Хъски“. Не предполагах, че може
да има някаква агресия спрямо мен или моето куче. Разминавайки се Хъскито, то отиде да
лае на оградата на другите кучета. Дърпайки го, виждайки моето куче се спусна и го захапа
през гърба. Аз се изплаших, наведох се да си разтървавам кучето. Дръпна се повода. Извика
му на името. Кучето пусна моето куче и си продължиха надолу, без да се спрат да видят
дали има проблем. Взех го и на бегом във ветеринарната клиника, която е близо до нас. В
момента, в който махнаха жилетката бликна кръв. Те ме изкараха навън и я взеха. На себе си
не обърнах внимание. На устната имах кръв и на ръката на показалеца на дясната ръка
също. Обадих се на мъж ми и те дойдоха заедно със сина ми. С колата ме закараха в
поликлиниката и ми сложиха тетатус. Върнахме се в клиниката. Те събраха екип за операция
и казаха, че няма смисъл да чакаме. В 12 без 10 вечерта ми се обадиха, че тя е починала.
Веднага в социалните мрежи започна да се пише, раздуха се случая. Започнаха да ми пишат,
да ми се обаждат и по описание на кучето и човека се стигна въпроса кой може да бъде
собственик на кучето. Ние си мислихме, че кучето е „Хъски“. Това куче друг път не съм го
виждала. И собственика не бях виждала. Не е от тези, които идват в нашия парк, пред
площадката където се събираме. Нашите познати с кучета, има една голяма поляна пред
нашия блок и от „Кайсиева градина“ и Владиславово“ ходят с по-големи кучета там, където
могат да ги пускат за да ходят на свобода. Като обясних кучето и човека какво
представляват ме насочиха, защото другите познаваха кучето. Имало е и други проблеми, че
е агресивно кучето. Средна големина, цветова окраска и, че е с дълъг косъм. То е зимата. Аз
като се наведох да издърпам кучето и другото куче се ядоха и ми удари два зъба на ръката и
като си е вдигало главата ми е разкървавило и устната. Всичко се случваше толкова бързо и
не съм забелязала тези неща. За мен беше важно какво се случва с моето куче, защото тя
започна да пищи. След като аз взех моето куче и се изправих, те си взеха кучето и си
продължиха надолу. Издърпаха си кучето и казаха на кучето си „тръгвай“. Мъжът водеше
кучето. Между нас нямаше никаква комуникация. Тръгваха надолу към „Кайсиева
градина“. След като ни насочиха се оказа, че във въпросния блок живее колега на сина ми.
Синът ми отиде в блока на колега си, който живее в същия блок с подсъдимия. Ние живее
във „Владиславово“. Колегата на сина ми го води, защото той живее в този блок. На нас ни
казаха къде живее човека. Другите, които са от „Владиславово“ и „Кайсиева градина“ ми
казаха къде живее въпросното куче. Колегата на сина ми го закара до този блок, защото той
самия живее там. Изчакали са в колата да излезе да разхожда кучето. Синът ми е направил
снимки и след това сина ми ги показа и това е същия човек. Снимани са и двамата и човека
2
и кучето. Това човекът и кучето, с които стана инцидента. След това аз влязох в болница и
се стигна до ампутация. След като излязох от болницата пуснах жалба.
На въпроси на адв.Ч.:
Свид.Н.: Блокът е в „Кайсиева градина“, но точно сега не мога да каже къде.
На въпроси на Съда:
Свид.Н.: Дадох описание на мъжа и жената. Този мъж беше на не повече на 2-3 метра
срещу мен, с гръб към площадката. Той беше с лице към мен. Жената беше настрани. Той
искаше да дръпне кучето. То беше на макара. Беше с лице към мен мъжа. Това всичко се
разиграва за секунди. Аз съм клекнала. В тази ситуация не мога да определя кой колко е
висок. За мен в тази ситуация не ми е приоритет, кой колко е висок. Мъжът беше с тъмно
яке. Само лицето на мъжа видях, на жената не съм. Като видях снимките, които ми показа
сина ми веднага го разпознах. Но по принцип е трябвало в полицията да се извърши
разпознаването, не по снимка, а чрез други хора и кучето да се доведе за да ги разпозная. Но
това нещо не беше направено. След 6.30 часа вечерта стана инцидента. Ноември месец.
Беше тъмно, но в парка е осветено. Лампата е близо. От 2-3 метра видях мъжа. За секунди
го видях, за 20-30 секунди, но не мога да кажа. Не е било минути. Това беше лицето, което
виждам в залата. Това е лицето, което водеше кучето, което захапа моето куче.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката и същата бе освободена
от съдебната зала.
СВИД.ИВ. ИЛ. ХР., ЕГН **********, българка, българска гражданка, омъжена, не
осъждан, работи, без родствена връзка с подсъдимия.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК.
.
Свид.Х.: Обещавам да говоря истината. За госпожата, което е делото нямам нищо
общо. Не се познаваме. Имам два имота, където живее г-н М.. Ние имам в трети вход
жилище, а майка ми в първи вход и М. има жилище и там живее. Синът ти минавайки е
посегнал да погали кучето. Кучето го е захванал за ръкава. Той си е носил храна и
животното явно заради храната. Синът ми тогава е бил 20 годишен. Кучето, което си е
гледал г-н М. в момента го е захапало за ръката. Мисля, че е „Хъски“, но не мога да ви кажа.
Нещо с „М“ е името на кучето, но не мога да кажа. Това беше зимата някъде ноември 2018
г.. Зимните месеци, може би декември около студентския празник. Не зная дали е било
преди случката с тази жена. Не съм виждала друго куче, което да си мисля, че е на М.. Не
мога да отговора дали има други такива кучета като на М. или подобни. Захванало го е със
захапка, имаше леко отбелязване на зъбите. Нямаше разкъсване. Кучето е било на разходка.
Мисля, че майката на г-н М. го е водила. Кучето е било пуснато. Разговаря ли сме дали е
ваксинирано кучето. Синът ми се ваксинира за тетатус. Със семейството разговарях. Ние
сме съседи да имат в предвид. Ние сме разговаря ли за нашия случай. Синът ми е казал да си
3
връзва кучето, да му се сложи наморник. Да си носят отговорност, да си го връзват, да си го
носят на повод. Точно думи не мога да си спомня. Говорихме, че е ваксинирано животното.
ОБВ.М.: Това мисля, че беше 2017 г.
На въпроси на Съда:
Свид.Х.: Синът ми разговаря с г-н М.. Не мога да кажа какво му е казал г-н М.. Той
питал дали е ваксинирано кучето. Не мога да кажа какво е било отношението на г-н М.. Не
си спомням какво ми каза М.. Минали са 4 години.
С оглед изявлението на свид.Х., че не си спомня за факти и обстоятелства, с оглед
изминалия дълъг период, съдът намира, че следва да прочете показанията дадени в хода на
ДП и на основание чл.281 ал.1 т.2 пр.2 ал.5 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид.ИВ. ИЛ. ХР. дадени на 04.12.2019 г. в хода
на ДП, находящи се в том 1 лист 97.
ПРОЧЕТОХА СЕ!
Свид.Х.: Всичко е вярно, което прочетохте. Поддържам го. Това е.
Страните заявиха, че нямат въпроси към свидетелката и същата бе освободена
от съдебната зала.
Съдът счете делото за изяснено, поради което и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Съдии, поддържам изцяло протеста подаден от РП-
Варна. Моля да отмените изцяло решението на РС-Варна, с което М.М. е признат за
невиновен. Моля да постановите ново осъдително решение, с което да признаете М. за
виновен по възведеното му обвинение по чл.325 В, ал.1 от НК, и да го освободите от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК, и да му наложите административно
наказание глоба в размер на 5000 лева. Считам, че обвинението срещу М. по чл. 325 В ал.1
от НК е доказано по несъмнен начин от събраните по ДП доказателства, както и от гласните
доказателства събраните в съдебното следствие в днешно съдебно заседание. Поддържам
изцяло съображенията, както и наведената съдебна практика подробно описана към
допълнението в протеста. Моля да постановите решение в този смисъл.
4
АДВ.ЧОРБДЖИЙСКИ: Уважаеми Окръжни Съдии, моля да оставите без уважение
протеста на РП-Варна и да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно. Във възражението съм изложил подробни съображения. Ще се
спра на няколко момента. Считам, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
изцяло показанията на пострадалата, тъй като ДП преди разпознаването тя не е дала точно и
конкретно описания на лицето, което е водело кучето, от които да се направи извод, че
именно това е подс.М.. Правилно районния съд е приел, че извършеното разпознаване е
опорочено, тъй като от обясненията на сина й, от нейните обяснения и от обясненията на
свид.Х., че тя е обикаляла пред блока и издирвала мъж, който е видяла на снимката на
телефона на сина си. Не са събрани категорични доказателства за виновността на
подзащитния ми, поради което моля да постановите решение, с което да потвърдите
решението на ВРС.
Съдът дава последна дума на обвиняемия:
ОБВ.М.: Да се потвърди решението на районния съд.
СЪДЪТ, след преведено тайно съвещание, постанови присъда, която
Председателят на състава обяви публично на страните, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срока по чл. 308, ал. 2 от НПК.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5