РЕШЕНИЕ
№ 260035
гр.П., 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 09 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова молба от ищеца ЗКПУ“А.“ гр.П. против Д.М. Т.. В исковата молба се твърди, че на 20.11.2015 г. между страните е сключен
договор съгласно който ответникът на основание чл.31 ал.4, т.3 от ЗК
предоставил на ищцовата кооперация за съвместно
ползване свой недвижим имот-земеделска земя представляваща имот №...99 в землището на с.К. м.“П.“ за
срок от 4 стопански години. Твърди се, че ответникът в нарушение на договора
отчуждил земята предмет на договора преди да изтече срока на договора, без да уведоми кооперацията за това съгласно изискването на чл.11, ал.2 от
договора, като от неизпълнението на това
му задължение се твърди, че кооперацията претърпяла загуби в размер на 1500 лв.
Твърди се, че купувачът установил владение също без да уведоми ищеца. Също така
се твърди, че вследствие действията на ответника, за ищеца е възникнало право на неустойка по
чл.14 от договора, предвидена за лишаване от ползване на земята поради права на
трети лица. Иска се осъждане на ответника
да заплати на ищеца общо 2000 лв., от които 500 лв. неустойка дължима на
основание чл.14 от договора, а 1500 лв. представляващи обезщетение за
претърпени загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на чл.11, ал.2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба- 08.04.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.Претендират се и направените по делото разноски. Представя
доказателства.
Правното основание на предявените искове е по чл.79, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.
Исковата молба
е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е
изпратен на ответника . В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на иска, с който оспорва иска по основание и размер като се твърди, че ответникът
е изпълнил задължението си да уведоми ищеца за продажбата на имота. Моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски . Представя доказателства.
Ищецът, редовно призован, в с.з. се представлява от
процесуален представител- адвокат. Прави изменение на иска с правно основание
по чл.79 от ЗЗД, като същият да се счита предявен за сумата 1050, 24 лв. Поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от
процесуален представител- адвокат. Оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне.
За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
Между страните не
се спори, че е сключен представения в препис договор №К99 /20.11.2015 г. за предоставяне на
земя в кооперация за съвместно обработване. Съгласно договора ответникът в качеството
си на собственик на земеделска земя с обща площ 15,503 дка в землището на с.К.,
общ.П., а именно имоти - №...99 с площ 10,005 дка и №...24 с площ 5,498 дка.,
се задължил да предостави на ищеца – кооперация същите имоти за ползване за срок
от четири стопански години считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. срещу възнаграждение уговорено в чл.2, ал.1 на
договора платимо от кооперацията в сроковете по чл.2, ал.2 и ал.3 от същия
договор. В чл.11, ал.1 от договора страните се уговорили, че при отчуждаване на земята предмет на
договора, приобретателят замества първоначалния
собственик на земята и встъпва в правата и задълженията му като страна по
договора, като стария и новия собственик на земята са длъжни да уведомят
кооперацията за настъпилото заместване. В чл.11, ал.4 от договора страните са
договорили, че приобретателя, не може да влиза във
владение на имота и да иска едноличното му реколтиране
преди да е отправил писмено предизвестие до кооперацията най-малко един месец преди изтичане на стопанската година. В
изр.2 от същата клауза на договора е предвидено, че приобретателят
може да влезе във владение на имота преди прибирането на реколтата, ако заплати
на кооперацията обезщетение в размер на направените разходи по отглеждане на
културите, както и неустойка в размер 50 лв. на декар. В чл.14 от договора е
предвидено, че ако кооперацията бъде лишена изцяло или частично от ползването
на земята поради права на трети лица, собственикът на земята дължи обезщетение
съгласно чл.11, ал.4 от договора. Не се спори между страните и се признава от
ответника факта, че на 16.12.2019 г. ответникът е продал земята предмет на
договора на трето лице- С.Н. с договор за покупко
продажба сключен под формата на нотариален акт. В качеството на свидетели са
разпитани Ю.М. и С.Н.. В показанията си св.М. сочи, че е бригадир в ищцовата кооперация и през октомври месец на 2019 г. процесните земи са били засадени с пшеница, като м.
септември преди сеитбата е извършена
обработка на земята с необходимите за това мероприятия. В края на м.февруари,
началото на м.март 2020 г. св.М. установил, че процесните
ниви са изорани, а впоследствие са засадени с лозови насаждения. Св.Н. сочи, че
е придобил процесните ниви на 16.12.2019 г., които
след това обработил и засял. Св.Н. сочи, че нивите са били засяти
с пшеница и не е подавал писмено уведомление до кооперацията, че е променена
собствеността, а единствено преди сключване на сделката , през м.юли 2019 г.
устно е уведомил председателя на кооперацията, че купи ли земите, ще влезе в
имота. Видно от заключението на извършената агротехническа експертиза направените от ищеца разходи при отглеждането на пшеницата в процесния имот №...98 с площ 10,004 дка през стопанската
2019/2020 г. са в размер 1050,24 лв. без начислен ДДС.
Предвид така установените факти и като съобрази
разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В случая се твърди
, че вземането е възникнало на основание
договор за съвместно ползване на земеделска земя по
смисъла на чл.31, ал.4, т.3 от ЗК. При така изложените твърдения в исковата молба, следва да се
обсъди въпроса относно съществуването на посоченя договор и неговите
правни последици във връзка със
задълженията на страните по него.
В случая за успешното провеждане на иска, ищецът
следва при условията на пълно
и главно доказване да установи съществуването
на договора, както и обстоятелствата свързани с размера на претенцията що се касае до
извършените разходи за обработка на земята предмет на договора и претендираната неустойка. В случая между
страните не е спорно сключването на представения договор, правната
регламентация, на който е дадена в разпоредбата чл.31, ал.4, т.3 от ЗК (ДВ,
бр.42/2007 г.). Редакцията на цитираната
разпоредба , действала към момента на сключване на договора е
предвиждала изискване за писмена форма, без нотариална заверка на подписите на
страните и процесният договор е сключен в
предвидената в закона форма и същият е породил предвидените в него и целени от
страните правни последици. Не е спорно
между страните и се признава от ответника, че на 16.12.2019 г. е продал процесната земя на трето лице- св.Н., като това се
установява и от представената справка от службата по вписванията- гр.П.. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че след продажбата на
земята, която е била засадена с пшеница от ищеца за стопанската 2019г. - 2020
г., същата е изорана от приобретателя и засадена с
лозови насаждения. От заключението на вещото лице, което е правилно и
обосновано, поради което и се кредитира от съда, се установява, че направените от ищеца разходи при отглеждането на пшеницата в процесния имот №...98 с площ 10,004 дка през стопанската 2019/2020 г. са в размер 1050,24 лв. без начислен
ДДС. Предвид изложеното съдът прие, че с извършеното разпореждане с процесната земя от страна на ответника в полза на трето
лице, той е лишил ищеца от възможността да се ползва от земята, което е
неизпълнение на договорното му задължение по чл.5 от договора, а именно да
осигури на ищеца спокойно и безпрепятствено ползване на земята. Поради това
неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, който в
качеството на собственик на земята е сключил договора, следва да се ангажира
отговорността му по чл.14, вр. с чл.11, ал.4,
изр.второ от договора, а именно да
заплати обезщетение в размер на направените разходи по отглеждане на културите,
както и да заплати предвидената неустойка в размер на 50 лв. на декар. По
делото не се доказа, а и не се твърди, ответникът да е изпълнил задължението си
да уведоми писмено кооперацията за извършеното разпореждане, нито пък се
установява да е прекратил договора при условията и в срока на чл.12, ал.3 от
договора- с предизвестие до края на
м.юни на съответната година, както не се установява това да е сторил и приобретателят на земята, поради което и възраженията на
ответника, че е бил добросъвестен и не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността му по чл.14 от договора са неоснователни. Поради изложеното
съдът прие, че искът с правно основание по чл.79 от ЗЗД е доказан по основание
и размер и следва да се уважи изцяло съобразно с направеното изменение на иска
за сумата 1050,24 лв., представляваща обезщетение за
вредите от неизпълнението на договора, в размер на направените разходи по
отглеждане на културите засети в процесния имот. Основателен
е и следва да се уважи така както е предявен и
иска с правно основание по чл.92 от ЗЗД, за присъждане на сумата 500
лв., представляващи договорна неустойка за неизпълнение на договора, в размер
на 50 лв. на декар от площта на процесния имот ,
която е 10, 005 дка.
Предвид уважаването на главните искове, основателен е и
следва да са уважи акцесорният иск с основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху всяка от присъдените
главници считано от 08.04.2020 г.-
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
По
исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: В
настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 660 лв., от
които от които 110 лв. д.т., 350 лв. възнаграждение
на вещо лице и 200 лв. адвокатско
възнаграждение, като предвид уважаването
на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ищеца. Предвид
изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на
300 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ответника Д.М.Т., ЕГН**********, с адрес *** с
адрес за призоваване в гр.Б., ул...., партер ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Земеделска кооперация за производство и услуги
(ЗКПУ) „А.“, ЕИК..., със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.Б., ул...., представлявана от председателя на
управителния съвет С.П. , сумата 1050,
24 лв. (хиляда и петдесет лева и
двадесет и четири стотинки ) представляваща обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, както и сумата 500 лв. ( петстотин лева) представляващи
договорна неустойка, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху присъдените суми считано от 08.04.2020 г.- датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ответника Д.М.Т.,
да заплати на ищеца ЗКПУ „А.“ гр.П. сумата
660
лв., представляващи разноски в
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника Д.М.Т. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Б. в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :