№ 1037
гр. Пазарджик, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220105439 по описа за 2024 година
Ищецът В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. П., ул.***** ****
№ ** твърди, че ищецът е сключил от разстояние 14 /четиринадесет/ договора
за потребителски кредит с ответника „Кредисимо“ЕАД в периода от
10.03.2020 г. до 10.04.2024 г., по които договори e усвоявана сума и е
надплащано значително.
Сочи се, че като задължително условие се явявало задължението да се
сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице – Ай Тръст, за
да може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага. Твърди се, че
ответникът не включва в договорите размера на възнаграждение за
предоставяне на гаранция от Ай Тръст, който е задължителен разход, поради
което договорите до един са недействителни. Всички от договорите са били
обезпечени от Ай Тръст, като не са включени разходите по договора с третото
лице. Ето защо се предявяват установителни искове, които да внесат яснота в
отношенията си с ответника като установи, с влязло в законна сила решение,
че между тях съществува или не съществува определена правна връзка
(съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г.
по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС). Сочи се, че данните посочени в договорите за
потребителски кредит са както следва:
1
1. Договор за потребителски кредит № 2204486 от 10.03.2020г. със сума
на кредита 200 лева, с обща сума за връщане в размер на 203,33 лева за 1
месец. Определен е ГПР 49,44 % и ГЛП 40 %.
2. Договор за потребителски кредит № 2207240 от 14.03.2020г. със сума
на кредита 200 лева, с обща сума за връщане в размер на 205,67 лева за 1
месец. Определен е ГПР 40,50 % и ГЛП 34,02%.
3. Договор за потребителски кредит №2217690 от 11.04.2020г. със сума
на кредита 1100 лева, с обща сума за връщане в размер на 1370,98 лева за 13
месеца. Месечни вноски по 105,46 лева. Определен е ГПР 47,73 % и ГЛП
39,66 %.
4. Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020г. със сума
на кредита 500 лева, с обща сума за връщане в размер на 584,46 лева за 9
месеца. Месечни вноски по 64,94 лева. Определен е ГПР 46,63 % и ГЛП 38,90
%.
5. Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. със сума
на кредита 850 лева, с обща сума за връщане в размер на 1023,22 лева за 11
месеца. Месечни вноски по 93,02 лева. Определен е ГПР 46,37 % и ГЛП
38,72%.
6. Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021г. със сума
на кредита 1000 лева, с обща сума за връщане в размер на 1105,56 лева за 12
месеца. Месечни вноски по 92,13 лева. Определен е ГПР 20,67 % и ГЛП 18,94
%.
7. Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021г. със сума
на кредита 1750 лева, с обща сума за връщане в размер на 2113,93 лева за 13
месеца. Месечни вноски по 162,61 лева. Определен е ГПР 39,53 % и ГЛП
33,78 %.
8. Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021г. със сума
на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2209,20 лева за 12
месеца. Месечни вноски по 184,10 лева. Определен е ГПР 20,48 % и ГЛП
18,78 %.
9. Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022г. със сума
на кредита 2100 лева, с обща сума за връщане в размер на 2510,09 лева за 14
месеца. Определен е ГПР 33,36 % и ГЛП 29,14 %.
2
10. Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022г. със сума
на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3407,07 лева за 15
месеца. Определен е ГПР 21.04% и ГЛП 19,25%.
11. Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023г. със сума
на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3396,36 лева за 15
месеца. Определен е ГПР 20,46% и ГЛП 18,76%.
12. Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023г. със сума
на кредита 4000 лева, с обща сума за връщане в размер на 4886,51 лева за 17
месеца. Определен е ГПР 27,26% и ГЛП 30,94%.
13. Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024г. със сума
на кредита 2500 лева, с обща сума за връщане в размер на 2646,97 лева за 8
месеца. Определен е ГПР 16,32% и ГЛП 15,21%.
14. Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024г. със сума
на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2147,52 лева за 8
месеца. Определен е ГПР 20,77 % и ГЛП 19,02%.
В профила на ищеца на сайта на ответника присъства и обединен
погасителен план, в който е включена такса гарант, като общата дължима сума
е в размер на 3279,28 лева. Сочи се, че ищецът е сключвал договор след
договор, като са извършвани рефинанси, за да може да изплаща кредитите.
Ищецът е влезнал в спиралата на дълговете и излизане от там е възможно
само чрез съдебната зала.
По недействителност на договорите се твърди, че ответникът не е
посочил правилно в договорите за потребителски кредит общата дължима
сума, защото не е включил задължителен разход, какъвто е възнаграждението
на Ай Тръст ЕООД. Разходът към Ай Тръст е задължителен и това може да се
извлече от самите договори. Изборът между обезпечение (чл.4, ал. 1 от
договорите) е банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично
и е непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето
лице в срок от 48 часа. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договорите се показва
задължителния характер на обезпечението – няма обезпечение в срок – няма
договор. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договорите пък се вижда, че срокът
за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни, ако няма обезпечение.
Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“,
защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след
3
дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов
ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът. Сочи се, че
според решение С-714/22 на СЕС (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора
за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително
условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
това представлява общ разход по кредита за потребителя. В посоченото
решение на СЕС се тълкуват допълнителните услуги на Профи Кредит
България дали следва да се включат в ГПР или не, като допълнителната
услуга на Ай Тръст (капиталът се притежава от ответника) спада в същата
хипотеза задължителен разход в договора за потребителски кредит, чиято цел
е да прикрие реалните разходи, които потребителят ще понесе. Твърди се, че
срещу потребителят е била упражнена заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 68д, ал. 2, т.4 от ЗЗП, тъй като неправилно е посочена общата
дължима сума в договорите. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Отделно от това, в светлината на решението на СЕС по дело С-
714/22, т.55 от решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява
на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора
по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че
заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Ето защо,
съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди
се, че ответникът кредитодател не посочва правилно годишния процент на
разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничава ищеца да
разбере на какви условия се съгласява, въз основа на което следва договора за
4
потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушаване
на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Сочи се, че включването
на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане
на възнаграждение на АЙ ТРЪСТ е скрито възнаграждение и по своята
същност е задължителен разход. Самата клауза на чл. 4, ал. 1 от договорите е
неравноправна клауза. По осъдителния иск се твърди, че ищецът не пази
почти никакви платежни бележки, поради което се налага да се назначи
съдебно-счетоводна експертиза, за да се установи неоснователното
обогатяване. Направено е особено искане като се иска на основание чл.83, ал.2
от ГПК, съда да освободи ищеца от разноски по делото, тъй като лицето е
материално затруднено. Приложена е декларация за имуществено състояние и
други приложения. Моли се съда, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, да
задължи Ай Тръст ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, бул."Витоша"
№ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", да предостави всички
сключвани с В. П. Н., с ЕГН: ********** договори в периода от 10.03.2020 г.
до 10.04.2024 г.(вкл.). Номерата на договорите за потребителски кредит
принципно трябва да съвпадат с договорите, сключвани с Ай Тръст. Това е с
цел да докаже, че към договорите за потребителски кредит са се начислявали
допълнителни възнаграждения, невключени в ГПР. В условията на
евентуалност, се моли съда да изиска от БНБ – ЦКР да предостави данни за
постъпвали данни за договори от Ай Тръст към В. Н. от 10.03.2020 г. до
10.04.2024 г.(вкл.), като за целта настоящия състав е нужно да прикачи
протоколното определение към писмото до БНБ, съгласно реда на чл. 62, ал.5
от ЗКИ. Моли се съда да се назначи съдебно-техническа експертиза, с която да
се установи колко пари е получил В. Н. от ответника в периода от 10.03.2020 г.
до 10.04.2024 г. (вкл.) и колко В. Н. е върнал на ответника в периода от
10.03.2020г. до 01.12.2024г. (вкл.). Моли се да се установи реалния размер на
ГПР и ГЛП с оглед данните в договора, както и да се изчисли размера на ГПР
по всички договори, ако се включи възнаграждението за предоставяне на
гаранция с Ай Тръст ЕООД. Моли се също така да се изчисли по кои пера на
кредита са отивали плащанията от ищеца и дали са постъпвали.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение с
което: да установи, че Договор за потребителски кредит № 2204486 от
10.03.2020 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10
от ЗПК или заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от
5
ЗЗД. В условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4,
ал.1 от този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Да установи, че Договор за потребителски кредит № 2207240 от 14.03..2020 г.
е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2217690 от 11.04.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
6
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Да
установи, че Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024 г. е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК или
заради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. В
условията на евентуалност да обявите за нищожна клаузата на чл. 4, ал.1 от
този договор, като неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Моли се съда да осъди Кредисимо ЕАД да заплати на В. П. Н. частична
сума в размер на 1000 лева от пълната сума в размер на 15000 лева и законната
лихва на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Частичният иск се
7
разпределя по следния начин: Сумата от 50 лева се отнася за договор №
2247626 от 19.06.2020 г • Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2307284
от 10.11.2020 г. • Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2343196 от
01.02.2021 г. • Сумата от 150 лева се отнася за договор № 2375802 от
14.04.2021 г. • Сумата от 500 лева се отнася за договор №2954862 от
10.04.2024 г. Материален интерес на искове: 1-ви иск: 203,33 лева; 2-ри иск:
205,67 лева; 3- ти иск:1370,98 лева; 4-ти иск: 584,46 лева; 5-ти иск: 1023,22
лева; 6-ти иск: 1105,56 лева; 7-ми иск: 2113,93 лева; 8-ми иск: 2209,20 лева; 9-
ти иск: 2510,09 лева; 10-ти иск: 3407,07 лева; 11-ти иск: 3396,36 лева; 12-ти
иск: 4886,51 лева; 13-ти иск: 2646,97 лева; 14-ти иск: 2147,52 лева; 15-ти иск:
1000 лева. Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответното дружество с който се оспорват исковете изцяло
по основание . Не се оспорва, че между страните са били сключени следните
Договори, с посочените в исковата молба параметри : - Договор за
потребителски кредит № 2204486/10.03.2020г.; Договор за потребителски
кредит № 2247626/19.06.2020г.;Договор за потребителски кредит №
2307284/10.11,2020г.; Договор за потребителски кредит №
2343196/01.02.2021г.; Договор за потребителски кредит №
2375802/14.04.2021г.; Договор за потребителски кредит №
2457925/16.10.2021г.; Договор за потребителски кредит №
2538922/19.03.2022г.; Договор за потребителски кредит №
2645346/26.09.2022г.; Договор за потребителски кредит №
2730952/23.02.2023г.; Договор за потребителски кредит №
2809613/24.07.2023г.; Договор за потребителски кредит №
2946572/27.03.2024г.; Договор за потребителски кредит №
2954862/10.04,2024г.
Сочи се, че горепосочените Договори са обезпечени чрез сключване на
Договор за предоставяне на поръчителство, сключени между „Ай Тръст"
ЕООД, като поръчител и В. П. Н., като потребител. Моли се гореизложеното
да бъде отделено като безспорно по делото. Не се оспорва, че по сметка на
ответното дружество са извършени плащания по следните Договори както
следва: - по Договор за потребителски кредит № 2247626/19.06.2020г.,
кредитополучателят за платил сумата от 50лв., с която са били погасени
8
задължения различни от главница; - по Договор за потребителски кредит
№2307284/10.11.2020г., кредитополучателят за платил сумата от 150лв., с
която са били погасени задължения различни от главница; - по Договор за
потребителски кредит № 2343196/01.02.2021 г, кредитополучателят за платил
сумата от 150лв., с която са били погасени задължения различни от главница; -
по Договор за потребителски кредит № 2375802/14.04.2021 г.,
кредитополучателят за платил сумата от 150лв., с която са били погасени
задължения различни от главница; -по Договор за потребителски кредит №
2954862/10.04.2024г., кредитополучателят за платил сумата от 500лв., с която
са били погасени задължения различни от главница; Моли се гореизложеното
да бъде отделено като безспорно по делото. Оспорва се, че между страните в
настоящото производство са сключени следните Договори: - Договор за
потребителски кредит № 2207240/14.03.2020г. Твърди се, че между ищеца - В.
П. Н., като кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като кредитор, не е
сключван Договор за потребителски кредит №2207240/14.03.2020г. Твърди се,
че ответното дружество не е предавало сумата от 200лв., на ищеца с
основание Договор за потребителски кредит №2207240/14.03.2020г. Сочи се,
че действително като доказателства е представен от ищеца договор за
потребителски кредит с цитирания номер и параметри, но на същият липсва
подпис и не са представени доказателства за получаване на волеизявления от
двете страни за съгласие за сключване на договора. Също така не са
представени и доказателства за предаване на заемната сума с основание,
посочения договор за кредит. Твърди се, че няма сключен такъв договор за
кредит, предмет на настоящия спор и се оспорват представените
доказателства. Ответното дружество не е изразило съгласие с договора под
каквато и да било форма, нито е предоставил в заем уговорената сума
(доколкото настоящият договор е реален и усвояването на заема е част от
фактическия състав за възникване на правоотношението). Сочи се, че съгласно
чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на
„Кредисимо“ ЕАД (включително и тези представени от ищеца) договорът за
кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който
„Кредисимо" ЕАД одобри подаденото заявление. За одобрение се счита
получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от
страна на кредитора, което следва да бъде извършено на указания от
кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване).
9
В случая такова одобрение не е изпратено от доверителя ми, ищецът не е
представил доказателства в този смисъл. Т.е. представения по делото договор
е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на
кредит, но искането не е одобрено от ответника, съответно сумата не е
предадена на ищеца. Твърди се, че представения от ищеца договор е
генериран във връзка с подадена заявка, но същата не е одобрена от ответното
дружество и договорът не е подписан от „Кредисимо“ ЕАД, както и
главницата по заема не е предадена на заемоискателя. Приложено е
представено изпратено от ответното дружество съобщение до електронната
поща на ищцата, която е посочена от нея в заявлението за отпускане на
кредит, с което същата е уведомена, че искането й за финансиране не е
одобрено. С оглед гореизложеното, се твърди, че Кредисимо ЕАД не е
отпускал каквито и да било суми на основание Договор за потребителски
кредит №2207240/14.03.2020г. Поради липса на договор за потребителски
кредит не е сключван и договор за поръчителство към същия. Твърди се, че
между ищеца - В. П. Н., като кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като
кредитор, не е сключван Договор за потребителски кредит
№2217690/11,04.2020г. Ответното дружество не е предавало сумата от 1370,98
лв., на ищеца с основание Договор за потребителски кредит
№2217690/11.04.2020г. Действително като доказателства е представен от
ищеца договор за потребителски кредит с цитирания номер и параметри, но на
същият липсва подпис и не са представени доказателства за получаване на
волеизявления от двете страни за съгласие за сключване на договора. Също
така не са представени и доказателства за предаване на заемната сума с
основание, посочения договор за кредит. Твърди се, че няма сключен такъв
договор за кредит, предмет на настоящия спор и се оспорват представените
доказателства. Ответното дружество не е изразило съгласие с договора под
каквато и да било форма, нито е предоставил в заем уговорената сума
(доколкото настоящият договор е реален и усвояването на заема е част от
фактическия състав за възникване на правоотношението). Сочи се, че съгласно
чл. 3, раздел V от Общите условия към договори за потребителски кредит на
„Кредисимо“ ЕАД (включително и тези представени от ищеца) договорът за
кредит се сключва по отлагателно условие и влиза в сила от момента, в който
„Кредисимо“ ЕАД одобри подаденото заявление. За одобрение се счита
получаването от страна на кредитополучателя на уведомление за одобрение от
10
страна на кредитора, което следва да бъде извършено на указания от
кредитополучателя email и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване).
В случая такова одобрение не е изпратено от доверителя ми, ищецът не е
представил доказателства в този смисъл. Т.е. представения по делото договор
е генериран във връзка с подадено от страна на ищеца искане за отпускане на
кредит, но искането не е одобрено от доверителя ми, съответно сумата не е
предадена на ищеца. Твърди се, че представения от ищеца договор е
генериран във връзка с подадена заявка, но същата не е одобрена от ответното
дружество и договорът не е подписан от „Кредисимо“ ЕАД, както и
главницата по заема не е предадена на заемоискателя. Приложено е
представен изпратено от ответното дружество съобщение до електронната
поща на ищеца, която е посочена от нея в заявлението за отпускане на кредит,
с което същият е уведомен, че искането му за финансиране не е одобрено. С
оглед гореизложеното се посочва, че Кредисимо ЕАД не е отпускал каквито и
да било суми на основание Договор за потребителски кредит
№2217690/11.04.2020г. Поради липса на договор за потребителски кредит не е
сключван и договор за поръчителство към същия. Сочи се, че видно от
Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са
посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел
VII. кредитни продукти. Годишен процент на разходите на приложимите към
Договора Общи условия. Предвид изложеното Договора има необходимото
съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде
посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети предвид при
изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата, по която е
изчислен. Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. На следващо място
се моли съдът да има предвид, че възнаграждение за поръчител не е включено
като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ
разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
11
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо" ЕАД и „Ай
Тръст" ЕООД. На следващо място се сочи, че размерът на възнаграждението за
поръчител не е известен на ответното дружество към момента на сключване
на договора за кредит, като по-конкретно е изразено становище: Оспорва се,
че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите
към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и
задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение,
които „Кредисимо“ ЕАД като кредитор приема са посочени в цитираната
разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването
и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави
обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението
му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да
предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на
риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускат
по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“
ЕАД, условията да договора за кредит ( ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.)
не са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не
обезпечение. Във връзка с горното следва да бъде разгледана и клаузата на чл.
4, ал. 1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит.
Двете клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя
при кандидатстване за кредит. Твърдим, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си
избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска
обезпечен и необезпечен кредит. С оглед гореизложеното, се сочи,че не е
налице в Договора за потребителски кредит задължение или да е
регламентирано задължително условие за отпускане на кредита последния да
бъде обезпечен. Не на последно място, се посочва, че дори и кредитоискателят
да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено
в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия,
съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално
заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от
12
кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното
заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в
телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е
още един аргумент в подкрепа на твърдението , че предоставянето на
поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. Сочи се, че по
съображения, подробно изложени по[1]горе, договорът за предоставяне на
поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма
нарушение на чл. 19 от ЗПК. На следващо място се твърди, че „Кредисимо“
ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР,
не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на
поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването
на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма
как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ
договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който
бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на
поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия договор не е известно на
кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от
кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК. Следва да се обърне внимание на процедурата по отпускане
на кредит. Същата започва с попълване на заявка в електронен формат в
системата на „Кредисимо“ ЕАД на („Сайта"). Кредитоискателят попълва свои
лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и период),
както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към
договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база
подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация
(СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение №1 и др
), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на електронна
поща и като pdf. документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка. Следва
стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски кредит
и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни полета и
натискане на бутона „Вземи парите сега“ (както вече посочихме самите
13
документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които същите
се визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след подписването на
договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да
предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се препраща към
платформата на „Ай Тръст“ ЕООД, където се преминава към процедура по
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която доверителя ми
няма контрол, нито има достъп, като „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят
условията по него (в това число и размерът на дължимото възнаграждение), в
момент когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в
това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни. Твърди се, че
договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай Тръст“
ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното
по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По
силата на договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата) възложените от нея
действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно
с нея за изпълнението на всички нейни задължения по договора за кредит,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
възникват в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД.
Моли се съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявените
срещу ответното дружество установителни искове. Моли се съда да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения срещу ответното дружество
осъдителни иск. Претендират се всички направени разноски в настоящото
производство.
По делото съдът е допуснал извършването на съдебно-икономическа
експертиза,в заключението по която подробно са описани сключените от
ищеца Н. с ответното дружество договори , получените от Н. суми, както и
върнатите от кредитополучателя такива,както и размера на ГПР по
договорите.
В проведеното на 30.05.2025г. открито съдебно заседание по делото,
14
съдът е прекратил производството по гр.д. №5439/2024г. по описа на РС
Пазарджик, в частта му в която е същото е образувано и водено по
претенциите на ищеца за установяване на нищожност на договор за
потребителски кредит №2217690/11.04.2020г. и договор за потребителски
кредит с №2207240/ 14.03.2020г. както и евентуални искове към тези главни
искове, на основание чл.233 ГПК поради отказ от предявените искове.
По делото е постъпила молба с вх.№15880/04.06.2025г. от ищеца В. П.
Н., ЕГН ********** чрез неговия процесуален представител адв.А. А., с която
на основание чл.214, ал. 1, изр. трето, предл. първо от ГПК прави искане за
изменение на осъдителния иск.
В открито съдебно заседание на 11.07.2025г. , съдът е допуснал
изменение в размера на предявения осъдителен иск съгласно молба с вх.
№15880/04.06.2025г., като същият следва да се счита предявен за сумата в
размер на 9395.89 лева при липса на основание и неоснователно се обогатява
за сметка на ищеца, като обогатяването се изразява със следните суми: сумата
в размер на 249.91 лева платени по договор №2247626/19.06.2020г., сумата в
размер на 248.20 лева платени по договор №2307284/10.11.2020г., сумата в
размер на 179.93 лева платени по договор №2343196/01.02.2021г., сумата в
размер на 913.89 лева платени по договор №2375802/14.04.2021г., сумата в
размер на 775.66 лева платени по договор №2457925/16.10.2021г., сумата в
размер на 1069.51 лева платени по договор №2538922/19.03.2022г., сумата в
размер на 1184.26 лева платени по договор №2645346/26.09.2022г., сумата в
размер на 1134.68 лева платени по договор №2730952/23.02.2023г., сумата в
размер на 2553.29 лева платени по договор №2809613/24.07.2023г., сумата в
размер на 72.56 лева платени по договор №2946572/27.03.2024г., сумата в
размер на 1015.00 лева платени по договор №2954862/10.04.2024г.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.22, чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Относно установителните искове:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между
страните по договорите за кредит и при наличие на правен интерес за ищеца
от търсената с тях защита, доколкото недействителността на оспорените
15
договори за потребителски кредит или на оспорените клаузи за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на поръчителство и на възнаградителна
лихва по кредита ще намали финансовата тежест за кредитополучателя.
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че между
страните са сключени договори за потребителски кредит, чиито клаузи
противоречат на закона или накърняват добрите нрави.
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че страните са сключили процесните договори за кредит, както и че ищецът е
получил посочените в тях суми.
От писмените доказателства по делото е видно, че между страните са
сключени следните договори:
1. Договор за потребителски кредит № 2204486 от 10.03.2020г. със сума
на кредита 200 лева, с обща сума за връщане в размер на 203,33 лева за 1
месец. Определен е ГПР 49,44 % и ГЛП 40 %.
2. Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020г. със сума
на кредита 500 лева, с обща сума за връщане в размер на 584,46 лева за 9
месеца. Месечни вноски по 64,94 лева. Определен е ГПР 46,63 % и ГЛП 38,90
%.
3. Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. със сума
на кредита 850 лева, с обща сума за връщане в размер на 1023,22 лева за 11
месеца. Месечни вноски по 93,02 лева. Определен е ГПР 46,37 % и ГЛП
38,72%.
4. Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021г. със сума
на кредита 1000 лева, с обща сума за връщане в размер на 1105,56 лева за 12
месеца. Месечни вноски по 92,13 лева. Определен е ГПР 20,67 % и ГЛП 18,94
%.
5. Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021г. със сума
на кредита 1750 лева, с обща сума за връщане в размер на 2113,93 лева за 13
месеца. Месечни вноски по 162,61 лева. Определен е ГПР 39,53 % и ГЛП
33,78 %.
6. Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021г. със сума
на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2209,20 лева за 12
месеца. Месечни вноски по 184,10 лева. Определен е ГПР 20,48 % и ГЛП
16
18,78 %.
7. Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022г. със сума
на кредита 2100 лева, с обща сума за връщане в размер на 2510,09 лева за 14
месеца. Определен е ГПР 33,36 % и ГЛП 29,14 %.
8. Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022г. със сума
на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3407,07 лева за 15
месеца. Определен е ГПР 21.04% и ГЛП 19,25%.
9. Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023г. със сума
на кредита 3000 лева, с обща сума за връщане в размер на 3396,36 лева за 15
месеца. Определен е ГПР 20,46% и ГЛП 18,76%.
10. Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023г. със сума
на кредита 4000 лева, с обща сума за връщане в размер на 4886,51 лева за 17
месеца. Определен е ГПР 27,26% и ГЛП 30,94%.
11. Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024г. със сума
на кредита 2500 лева, с обща сума за връщане в размер на 2646,97 лева за 8
месеца. Определен е ГПР 16,32% и ГЛП 15,21%.
12. Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024г. със сума
на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2147,52 лева за 8
месеца. Определен е ГПР 20,77 % и ГЛП 19,02%.
В проведеното на 30.05.2025г. открито съдебно заседание по делото,
съдът е прекратил производството по гр.д. №5439/2024г. по описа на РС
Пазарджик, в частта му в която е същото е образувано и водено по
претенциите на ищеца за установяване на нищожност на договор за
потребителски кредит №2217690/11.04.2020г. и договор за потребителски
кредит с №2207240/ 14.03.2020г. както и евентуални искове към тези главни
искове, на основание чл.233 ГПК поради отказ от предявените искове.
Съгласно чл.4 от сключените между страните договори за кредит,
потребителят е длъжен в кратък срок /до 10 дни от подаване на Заявлението/
да обезпечи кредита чрез банкова гаранция или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаването на
заявлението.
С оглед на това наред с Договорите за предоставяне на паричен заем,
ищецът е сключил Договори за предоставяне на поръчителството с
17
дружеството гарант „Ай Тръст“ ЕООД /12 на брой/, на което дружество също
дължи възнаграждение за предоставяне на услугата „поръчителство“.
Спорният въпрос между страните е дали възнаграждението за
предоставяне на поръчителство има обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция по отношение на задължението, във връзка с което е
уговорено, или то е уговорено така, че неминуемо води до възникване на
задължението и по този начин представлява скрит разход за потребителя по
смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и
подлежи на включване в годишния процент на разходите и в общата сума,
дължима от потребителя.
Съдът счита, че в случая така нареченото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство би трябвало да обезпечи изпълнението и
евентуално да обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с
кредита акцесорно непарично задължение на потребителя - да обезпечи
кредита с банкова гаранция или поръчителство. Самото непредставяне на
обезпечението обаче не застрашава интересите на кредитора, докато кредитът
се обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с
евентуални затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане,
а те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това
за кредитора е налице интерес от представяне на обезпечение, тъй като ще
получи банкова гаранция или поръчител, т.е. втори солидарен длъжник, от
който да претендира плащане. Уговарянето на такъв кратък срок показва, че
целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира неговото
връщане, а да получи сумата от възнаграждението за предоставяне на
поръчителство. Следователно действителната цел на възнаграждението за
предоставяне на поръчителство е да оскъпи кредита за сметка на потребителя.
Ето защо съдът счита, че процесните възнаграждения за предоставяне на
поръчителство представляват скрита печалба за кредитора, увеличава цената
на кредита и води до възникването на допълнителни разходи за потребителя,
които би трябвало да са включени в годишния процент на разходите.
При това положение следва да се отговори на въпроса дали посоченият в
договорите за кредит годишен процент на разходите е определен правилно и
дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК?
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
18
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. От цитираната разпоредба е видно, че всички разходи на
потребителя, вкл. косвените такива, на които е придаден вид, че се дължат
поради неизпълнението на договора, са елемент на ГПР и следва да бъдат
включени в него.
При процесните кредити известните и предвидими разходи за
потребителя към момента на сключване на договорите се изразяват в
заплащането на договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на
поръчителство. От заключението на СИЕ е видно, че при тези изначално
предвидими разходи на потребителя годишният процент на разходите по
кредитите е съответно: 386.02%, 306.18 %, 249.50 %, 275.45 %, 240.52% и
др.,в случай че се включи сумата от поръчителство. Следователно посоченият
в договорите за кредит ГПР не съответстват на действителните, което се
установява по несъмнен начин от заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесните договори
за кредит са сключени в периода 10.03.2020г.-10.04.2024г., през който ОЛП
19
варира от 0.00 % до 3.79 %, респ. размерът на законната лихва е между 10 % и
13.79 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити
е между 50 % и 68.95 %. Следователно действителният ГПР за процесните
потребителски кредити значително превишава максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК е
нарушено и договорите за кредит са недействителни на основание чл.22 ЗЗП.
Ето защо исковете за недействителност на договорите са основателни.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че е
заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
основанието за плащането, а ищецът може да репликира и да докаже, че то е
недействително, като установи фактите, които го опорочават.
Съдът формира извод, че договорите за кредит, на които се позовава
ответника, са недействителни. Следователно потребителят дължи на
кредитора само чистата стойност на кредитите - чл.23 ЗПК. От заключението
на СИЕ, което съдът кредитира с доверие, е видно, че ищецът е заплатил на
ответника общо 32 296.89лв.
От приетите доказателства и от експертното заключение се установява,
че Н. е заплатил 32 296.89лв. по процесните договори, а ответното дружество
реално му е предоставило средства в общ размер на 22 900.00лв. Това води до
извода, че без основание са заплатени от ищеца 9396.89 лв., които подлежат
на връщане. Ето защо предявеният осъдителен иск следва да се уважи до
размера, в който е предявен от ищцовата страна.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът дължи на ответника съдебни разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК, но последният е освободен от такси и от
разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК, поради което дължимите суми следва
да се присъдят в полза на съда - чл.78, ал.6 ГПК. Същите са в размер на
1464.00 лв., от които 1014.00 лв. - държавни такси и 450.00 лв. -
възнаграждение за вещо лице.
20
Ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
адвокат А. А. А. от АК - Пазарджик, служебен адрес: гр. П., ул. ******** І **,
служебен №**********. На основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за всеки от обективно съединените искове,
независимо от вида на тяхното съединяване, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за възнагражденията за адвокатска
работа. Следва да се определи справедлив размер съобразно кумулирания
материален интерес от 35 630.11лева, като при това положение, общият
размер на възнаграждение, което следва да се присъди на адвокат А. е 3500.40
лв.
На ответното дружество следва да се присъди сумата от 150.00лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.4 от
ГПК, предвид частичното прекратяване на производството в частта му в която
е същото е образувано и водено по претенциите на ищеца за установяване на
нищожност на договор за потребителски кредит №2217690/11.04.2020г. и
договор за потребителски кредит с №2207240/ 14.03.2020г. както и евентуални
искове към тези главни искове, на основание чл.233 ГПК поради отказ от
предявените искове.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. П., ул.*****
**** № ** против „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес
на управление- гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“№146 /сграда А/,
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я.- изпълнителен
директор, ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на основание чл.22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, сключените между страните договори:
1. Договор за потребителски кредит № 2204486 от 10.03.2020г. със сума
на кредита 200.00 лева
2. Договор за потребителски кредит № 2247626 от 19.06.2020г. със сума
на кредита 500.00 лева
3. Договор за потребителски кредит № 2307284 от 10.11.2020 г. със сума
21
на кредита 850.00 лева
4. Договор за потребителски кредит № 2343196 от 01.02.2021г. със сума
на кредита 1000.00 лева
5. Договор за потребителски кредит № 2375802 от 14.04.2021г. със сума
на кредита 1750.00 лева
6. Договор за потребителски кредит №2457925 от 16.10.2021г. със сума
на кредита 2000.00 лева
7. Договор за потребителски кредит № 2538922 от 19.03.2022г. със сума
на кредита 2100.00 лева
8. Договор за потребителски кредит №2645346 от 26.09.2022г. със сума
на кредита 3000.00 лева
9. Договор за потребителски кредит № 2730952 от 23.02.2023г. със сума
на кредита 3000.00 лева
10. Договор за потребителски кредит №2809613 от 24.07.2023г. със сума
на кредита 4000.00 лева
11. Договор за потребителски кредит №2946572 от 27.03.2024г. със сума
на кредита 2500.00 лева
12. Договор за потребителски кредит №2954862 от 10.04.2024г. със сума
на кредита 2000.00 лева
ОСЪЖДА ответника „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“№146 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я.- изпълнителен
директор , да заплати на ищеца В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр.
П., ул.***** **** № **, обл. Пазарджик, на основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД, сумата от 9395.89 лв. /девет хиляди триста деветдесет и пет лева и
осемдесет и девет стотинки/, която е получена от ответника без основание /в
изпълнение на нищожните договори/.
ОСЪЖДА ответника „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“№146 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я.- изпълнителен
22
директор, да заплати на адвокат А. А. А. от АК - Пазарджик, служебен адрес:
гр. П., ул. ******** І **, служебен №**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 3500.40 лв. /три хиляди и петстотин
лева и четиридесет стотинки/
ОСЪЖДА ответника „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление- гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“№146 /сграда
А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от С. Я.- изпълнителен
директор, да заплати в полза на РС - Пазарджик съдебни разноски в размер на
1464.00 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева/
ОСЪЖДА ищеца В. П. Н., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. П.,
ул.***** **** № **, обл. Пазарджик, да заплати на „Кредисимо“ЕАД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, Район Триадица,
бул. „Витоша“№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“,
представлявано от С. Я.- изпълнителен директор , съдебно деловодни
разноски в размер на 150.00лв. /сто и петдесет лева/ на основание чл.78,ал.4 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
23