Решение по дело №437/2022 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 437/2022 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура П. постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Г. ЕМ. Д. - роден на ... г. в гр.
П., живущ в гр. Б., обл. П., бълГ.н, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН: ********** за извършено престъпление по
чл.313, ал.1 от НК за това, че на ... г. в гр. П., в писмена декларация до КАТ ПП при ОД на
МВР - гр. П., която по силата на чл. 141, ал. 2 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се подава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по загубването,
открадването, повреждането или унищожаването на български личен документ, е потвърдил
неистина, а именно, че неговите СУМПС и контролен талон са били изгубени в гр. Б., ул.
„Я.С.“ на ... г.
Прокурорът пледира за признаване на обвиняемия за виновен по
повдигнатото обвинение и освобождаването му от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в минимален размер при
превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Обвиняемият не се явява в съдебно заседание, редовно призован.
Неговият защитник пледира за налагане на административно наказание
глоба в минимален размер, като излага доводи в тази насока.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
С писмо рег. № 3286р-25874/07.06.2021 г. на МВР – ГДНП, сектор „ПП“
при ОД на МВР - П. бил уведомен, че в Дирекцията било получено писмо от
австрийските власти с информация за наложено наказание на българския
водач Г. ЕМ. Д., роден на ... г. Според писмото на обвиняемия Г.Д. било
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за период от
шест месеца, считано от 28.03.2021 г. до 08.09.2021 г., като притежаваното от
него СУМПС № ********* било отнето от австрийските власти и след
изтичане на наказанието и преминаване на последващо обучение
свидетелството щяло да бъде подменено с австрийско такова. Към писмото на
МВР - ГДНП били приложени съответните австрийски документи. След
пристигане на посоченото СУМПС в сектор „ПП“ при ОД на МВР - П. било
установено, че обвиняемият Г.Д. бил подал Заявление с вх. № 5061/... г. по
описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - П. за издаване на ново СУМПС без да
предостави старото такова. Заедно със заявлението обвиняемият съставил
саморъчно декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, която подал на същата дата
пред свидетелката Ц.К.М. - системен оператор в сектор „ПП“ при ОД на МВР
- П.. В декларацията той отразил обстоятелството, че притежаваните от него
1

СУМПС и контролен талон са били изгубени в гр. Б., ул. „Я.С.“ на ... г.
Поради декларираното обстоятелство на обвиняемия бил съставен АУАН и
му била наложена глоба с НП, която той платил. Впоследствие на обвиняемия
Г.Д. било издадено СУМПС-дубликат на отнетото му такова и същото било
получено от него на 26.05.2021 г.
Било образувано досъдебно производство по случая за престъпление по
чл.313, ал.1 НК. Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното
производство в присъствието на упълномощен защитник - адвокат,
обвиняемият Д. се признал за виновен по повдигнатото му обвинение, като
изразил няколкократно съжаление за стореното и дал кратки обяснения пред
разследващия. В тях заявил, че бил допуснал грешка, попълвайки неверни
данни в процесната декларация. Извършил това от глупост и много
съжалявал, като признал, че неверните обстоятелства вписал в декларацията
саморъчно, сам се бил подписал като декларатор в нея и я подал заедно с
визираното по-горе заявление за издаване на СУМПС.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
в наказателното производство доказателства – самопризнанието на
обвиняемия в ДП и дадените от него обяснения, показанията на свидетеля
Ц.К.М. и от писмените доказателства по делото – Заявление за издаване на
СУМПС, Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, писмо рег. № 3286р-25874/07.06.2021 г. на МВР – ГДНП,
справка от 21.12.2021 г., справка за съдимост, характеристична справка,
ДСМПИС. От свидетелството за съдимост на обвиняемия е видно, че същият
е осъждан веднъж, но е реабилитиран по право преди датата на извършване на
настоящото деяние.

При така установената фактическа обстановка се налага правният извод,
че с действията си обвиняемият Г. ЕМ. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК за това, че
на ... г. в гр. П., в писмена декларация до КАТ ПП при ОД на МВР - гр. П.,
която по силата на чл. 141, ал. 2 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД се подава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на обстоятелствата по
загубването, открадването, повреждането или унищожаването на български
личен документ, е потвърдил неистина, а именно, че неговите СУМПС и
контролен талон са били изгубени в гр. Б., ул. „Я.С.“ на ... г. Съдът намира за
установени и доказани всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна обвиняемият Г. ЕМ. Д. е извършил
престъплението виновно, при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. В съзнанието си
обвиняемият е бил наясно, че внася неверни обстоятелства в подадената
декларация и в същото време е целял да използва документа за доказване
2

именно на тези неверни обстоятелства. Касае се за удостоверителен документ,
т.е. за документ свидетелстващ за настъпил в обективната действителност
факт с правно значение – в случая, че на ... г. в гр. Б., ул. „Я.С.“ обвиняемият е
изгубил СУМПС и КТ, за който факт обаче по делото се установява по
категоричен начин, че не е настъпил.
Касае се за престъпление пряко свързано с документооборота. В
Постановление на Върховния съд № 3 от 23 март 1982 г., което е запазило
актуалността на голяма част от своите разрешения, се приема, че
„документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите”.

Санкцията предвидена в посочения член от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-
ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от основанията по чл.78а, ал.7 от НК,
изключваща прилагането на института, тъй като с деянието не е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество
престъпления, както и престъплението не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му.
Поради гореизложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението по чл.313, ал.1 НК, за което му е повдигнато
обвинение и освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН,
като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства съдът съобрази
настъпилата реабилитация по право, балансираните характеристични данни,
семейното положение, оказаното съдействие на разследващите органи и
направеното самопризнание на ДП. Не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на обвиняемия Г. ЕМ. Д. административно
наказание глоба в размер от 1000 (хиляда) лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П..
При определяне размера на глобата съдът съобрази и данните за
3

имущественото състояние на обвиняемия, който е безработен и не притежава
недвижимо имущество или МПС, видно от попълнената лично от него
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
По делото липсват доказателства за сторени разноски.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	224
Дата:	28 април 2022 г. (в сила от 14 май 2022 г.)
Съдия:	Красимир Лесенски

Дело:	20225220200437
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 март 2022 г.

Решение по дело №437/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите