№ 1042
гр. П., 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101443 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение в размер на 388.05 лв., ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
12.07.2023г. до плащането.
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к. „М. 4“, ул. „Б. п. С.“, сгр. 6, твърди да е изправна страна по валидно
облигационно правоотношение с ответника З. Р. М., ЕГН: **********,
настоящ: с. С., общ. С., обл. П., ул. „***“ №8, произтичащо от договор за
мобилни услуги, сключен на 14.02.2018 г., който е изменен с допълнително
споразумение от 04.11.2020 г., със срок от 24 месеца. Твърди, че в изпълнение
на договора е предоставил на ответника мобилни услуги за предпочетен
мобилен номер +*****, променен с допълнителното споразумение на +*****.
Освен това предоставил на ответника устройство марка „SAMSUNG Galaxy
A7 Dual Gold“, което ответникът е закупил на преференциална цена.
Поддържа, че цената на услугите не е заплатена от ответника, поради което
договорите с абоната са прекратени и е начислена сумата от 89.40 лв. –
дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
1
услуги по вина на абоната в размер на три месечни абонамента, както и сумата
от 3.36 лв. – разлика между стандартната цена на мобилното устройство по
ценовата листа на оператора и преференциалната цена, на която то е закупено
от абоната, съразмерно с оставащия срок на договора. Към датата на
прекратяване на договора ответникът имал просрочени задължения към
оператора в общ размер на 295.29 лв.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №2581/2023г. на РС – гр.П.., която е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва получаването на услугите и на устройството. Оспорва размера на
задължението по представените от ищеца фактури. Оспорва предсрочното
прекратяване на договора и клаузите за неустойка, които са недействителни
поради техния неравноправен характер. Предявява възражение за изтекла
погасителна давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По иска за цената на услугите:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже сключването
на договора, предоставянето на услугите, чието заплащане претендира,
тяхната цена, както и нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да установи
положителния факт изпълнението /ако твърди такова/.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства и от
заключението на СИЕ, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги №********* от 14.02.2018 г., изменен с допълнително споразумение от
2
04.11.2020 г. и допълнително споразумение от 04.11.2020 г., по които ищецът
се е задължил да предостави на ответника за срок от 24 месеца мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, променен с последното допълнителното
споразумение на +*****, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от
потребителя в размер на 31.99 лв. през първите шест месеца, а след това – в
размер на 33.99 лв. При подписването на допълнително споразумение от
18.02.2019 г. ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство
„SAMSUNG Galaxy A7 Dual Gold“ на преференциална цена от 503.76 лв. при
стандартна цена на устройството към момента на закупуването в размер на
729.90 лв. Размерът на отстъпката е 226.14 лв. Договорът е сключен при общи
условия. Цената на мобилните услуги е уговорена като месечен абонамент. В
чл.26 и 27 от ОУ е предвидено нейното заплащане да става въз основа на
издадената фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаване. Предвидено е издаването на фактурите за задълженията на
потребителя да става ежемесечно до 15-то число на месеца. Указано е, че
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задълженията за
заплащане на дължимите суми.
Ответникът не оспорва сключването на договора за мобилни услуги.
Оспорва получаването на услугите, но съдът намира това възражение за
неоснователно. Страните са уговорили заплащане на мобилните услуги да
става по предварително фиксирана цена /абонамент план/, която не зависи от
конкретното потребление. Характерът на абонаментната такса е такъв, че
предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този
аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса,
съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.
Според Раздел IV, т.23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер, съобразно избрания от потребителя абонаментен план.
Следователно абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на
мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на
потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да
3
използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той
ще дължи уговорената абонаментна такса. По тези съображения съдът
приема, че ищецът е изпълнил договорите за мобилни услуги, като е
предоставил достъп до мобилната мрежа на ответника, поради което за
ответника е възникнало задължението да заплаща уговорения абонамент и
цената на закупеното устройство, съгласно издадените от ищеца фактури,
които са представени по делото.
От приетата СИЕ е видно, че фактурите за процесните отчетни периоди
правилно отразяват задълженията на ответника. От заключението на ВЛ е
видно, че размерът на тези задължения за периода 15.10.2020 г. – 14.02.2021г. е
в общ размер на 388.05 лв., от които 295.29 лв. – главница и 92.76 лв. –
неустойка.
Налице са договори задължения на ответника за абонаментни такси и
цена на закупено устройство на изплащане в размер на 295.29 лв., за чието
изпълнение същият не е представил доказателства. Поради това съдът намира,
че за сумата от 295.29 лв. искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се
уважи.
По иска за неустойки:
За установяване на вземането за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора ищецът следва да докаже наличието на неустоечна
клауза, размера на неустойката и прекратяването на договора.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже изпълнение,
изключващо прилагането на неустоечната клауза.
Ищецът основава претенцията си за неустойките на разпоредбите по т.
11 от договорите за мобилни услуги и р.4, т.2 от допълнителните
споразумения към тях, които предвиждат, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на
потребителя или поради нарушение на задълженията му по договора или
приложимите общи условия, потребителят дължи неустойка, в размер на
сбора от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план
до крайния срок на договора, но не повече от техния трикратен размер, а
когато на абоната е предоставено мобилно устройство на преференциални
цени, в неустойка се включва и частта от разликата между стандартната и
преференциалната цена на устройството, съответстваща на оставащия срок от
4
договора. Тълкуването на цитираните разпоредби показва, че за възникването
на задължението за неустойка не е достатъчно само допуснато неизпълнение
на договора от страна на потребителя, но и неговото предсрочно
прекратяване.
Възможността за предсрочното прекратяване на договора е предвидена в
т. 75 от представените общи условия, който гласи, че при неизпълнение на
някое от договорните задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б
и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, или
да откаже сключване на нов договор с него. Съгласно т.19б, б.“в“ ОУ,
мобилният оператор има право едностранно да прекрати договора при
незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на
ответника.
Съдът формира извод, че ответникът не е изпълнил точно своето
задължение да заплати цената на мобилните услуги, поради което за ищеца е
възникнало правото едностранно да прекрати договорите. Следва да се
отговори на въпроса дали това право е упражнено надлежно и дали
договорите са прекратени по реда, който страните са уговорили, за да
възникне задължението за неустойката.
Самият ищец в исковата молба не излага категорични твърдения за
прекратяване или разваляне на договорите и за основанието, на което
евентуално е направил това, като изобщо не се позовава на правата по чл.19б
и чл.19в ОУ. Освен това трябва да се има предвид, че едностранното
прекратяване на договора е потестативно право на изправната страна, с което
тя разполага, но за да го упражни е необходимо да направи изрично изявление
до неизправната страна по договора, че счита същия за прекратен. За да
породи действие волеизявлението на изправната страна, то следва да е
достигнало до другата страна в правоотношението. Такова изявление на
ищеца обаче не се съдържа в исковата молба, нито се открива сред
приложените към нея доказателства, а също и в заповедното производство.
Прекъсването на доставката на мобилните услуги до потребителя, дори да е
направено /понеже не е доказано/ не е равносилно на изявление на кредитора
за прекратяване на договора и няма неговите правни последици да разруши
облигационната връзка /вж. решение №196 от 03.06.2024 г. по в. гр. д.
5
№264/2024 г. на ОС – П./. Едва преди първото съдебно заседание ищецът е
представил като доказателство писмена покана за доброволно плащане до
ответника с дата 15.02.2021 г., към която не са представени никакви
доказателства за нейното връчване на адресата. Дори да се приеме, че правото
за представяне на това доказателство не е преклудирано от разпоредбата на
чл.147 ГПК, документът няма достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1
ГПК, поради което не може да се приеме, че е съществувал преди да бъде
представен, както и че обективираното в него изявление на ищеца за
едностранно прекратяване на договорите е достигнало до ответника.
Следователно ищецът не е доказал, че договорът е прекратен, поради
което правото да получи неустойка не е възникнало. На това основание
претенцията за заплащане на неустойка, както в размера на три месечни
абонаментни такси, така и в размер на разликата между заплатената
преференциална цена и действителна такава на предоставеното мобилно
устройство, се явява неоснователна. Ето защо искът за неустойка поради
предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответника в размер на
92.76 лв. следва да се отхвърли. Предвид отхвърлянето на иска на това
основание съдът не дължи произнасяне по възраженията на особения
представител на ответника за недействителност на неустоечните клаузи в
договорите за мобилни услуги.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 1185 лв., от които 125 лв. - държавна такса; 480 лв. с вкл.
ДДС - възнаграждение за един адвокат; 300 лв. - възнаграждение на особен
представител на ответника по чл.47, ал.6 ГПК и 280 лв. – възнаграждение за
вещо лице. От така направените разноски следва да се присъдят 901.74 лв.
съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 505 лв.
От тях съразмерно с установената част от вземането по заповедта за
изпълнение следва да се присъдят 384.29 лв.
По изложените съображения съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът З. Р. М., ЕГН: **********, настоящ: с. С., общ. С., обл. П., ул.
„***“ №8 дължи на ищеца „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „М. 4“, ул. „Б. п. С.“, сгр. 6, сумата от 295.29 лв. –
главница по договор за мобилни услуги №********* от 14.02.2018 г., изменен
с допълнително споразумение от 04.11.2020 г. и допълнително споразумение
от 04.11.2020 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 12.07.2023 г. до плащането, за което
вземане е издадена заповед №1283 от 13.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2581/2023 г. по описа на РС-
П., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 92.76 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
ОСЪЖДА ответника З. Р. М. да заплати на ищеца „Й. Б.“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер на 901.74 лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №2581/2023 г. на РС – П. в размер на
384.29 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7