№ 140
гр. Оряхово, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100161
по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Х. Ц. К., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ №24, чрез адв.
К. И. Б. от АК-Русе, с която е предявила кумулативно обективно съединени
искове, против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К., както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр.
София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1130015
от 03.09.2018г. е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за
задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. да бъде признато за
установено, че клаузата в чл.4 от Договор за потребителски кредит №1130015
от 03.09.2018г., предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита, като
условие за отпускане на заема, срещу което ищцата дължи допълнително
възнаграждение, надхвърлящо размера на отпуснатия заем, както и клаузата, в
която договорната лихва е фиксирана на 41,24℅ е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави;
и против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш., както следва:
1
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София,
че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г. е нищожен.
Претендират се и направените в настоящия процес разноски.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г., сключен с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********
гр. София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на
3000 лева на 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 185,58 лева, всяка, като
общата дължима сума по кредита е в размер на 4453,92 лева.
Релевира се, че ищцата е сключила на същия ден – 03.09.2018г. Договор
за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на длъжника по Договор за потребителски
кредит №1130015 от 03.09.2018г..
Сочи се, че ищецът е следвало да заплати за предоставената гаранция
сума в общ размер на 3383,28 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 140,97 лева, заедно с вноската по кредита.
Излагат се доводи, че допълнителното задължение за поръчителство, по
същество представлява допълнителна такса, която е била дължима по силата
на чл.4 от Договора за потребителски кредит, на юридическо лице –
„Поръчител”, одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД, което в случая е „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД – едноличен собственик на капитала на кредитодателя.
Твърди се, че действителната месечна вноска, заплащана по двата
договора, възлиза на сумата в общ размер на 326,55 лева, както и че
допълнителната сума от 3383,28 лева по договора за поръчителство,
надхвърля дължимата сума по договора за потребителски кредит в размер на
3000 лева.
Излагат се доводи, че е налице недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит,
тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /изискване за шрифт
на договора – не по-малък от 12, както и да е съставен в предвидената в закона
форма, по ясен и разбираем начин, доколкото не отговаря на изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕП. Сочи се, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР, не е включено дължимото от ищцата възнаграждение за поръчител,
което не се събира от поръчителя от от кредитодателя и по този начин то
представлява скрита лихва по кредита.
Релевира се, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК, тъй
като в сключения договор за потребителски кредит не е посочен срок на
договора.
На следващо място се сочи, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.9а от ЗПК, доколкото в договора за потребителски кредит не е посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и на чл.11,
2
ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като от договора и погасителния план към него, не може
да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна
вноска суми, като главница, лихва, такса, които се погасяват с всяка вноска.
Твърди се, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК,
тъй като договорът за потребителски кредит не съдържа клаузи, относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и
размерът на лихвения процент на ден.
Направен е извод, че на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-т.12, т.20 от ЗПК,
чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Излагат се доводи, че с въвеждането на задължение за потребителя да
предостави обезпечение, с одобрено от кредитора юридическо лице, за да му
бъде отпуснат кредита, е налице нарушение на Директива 2008/48, която
задължава кредитора при сключването на договор за кредит да направи оценка
на кредитоспособността на потребителя.
Счита се, че таксата /възнаграждението/ за поръчителство в размер на
3383,28 лева е недължима, тъй като се основава на нищожно споразумение,
както и че сама по себе си тя представлява допълнително възнаграждение по
усвояване и управление на кредита, което е недопустимо, с оглед на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Релевира се, че клаузата на чл.4 от ДПК, регламентираща сключване на
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО”
ЕАД юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че акцесорният договор за предоставяне на поръчителство,
сключен с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД също е нищожен, на първо място поради
недействителността на основното правоотношение - Договор за
потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., а наред с това и на
самостоятелно основание, поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне
на закона и други нарушения на ЗПК и ЗЗД.
Моли се съдът да постанови решение, с което:
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за
установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:********** и
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е нищожен,
поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за
електронния документ и електронния подпис;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
3
за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. да бъде признато за
установено, че клаузата в чл.4 от Договор за потребителски кредит №1130015
от 03.09.2018г., предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита, като
условия за отпускане на заема, срещу което ищцата дължи допълнително
възнаграждение, надхвърлящо размера на отпуснатия заем, както и клаузата, в
която договорната лихва е фиксирана на 41,24℅ е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави;
- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде
признато за установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с
ЕГН:********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че
сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г. е нищожен.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът „КРЕДИСИМО” ЕАД гр. София оспорва предявените искове, като
неоснователни.
Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г. с ищцата, по силата на който тя е получила в заем
сумата от 3000 лева, като се е задължила да върне сумата в общ размер на
4453,92 лева /включваща главница – 3000 лева и договорна лихва – 1453,92
лева/, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41,24 ℅ и ГПР 50,00 ℅, както и факта на
сключването между Х. Ц. К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне
на поръчителство от 03.09.2018г.
Твърди се, че Договор за потребителски кредит №1130015 от
03.09.2018г. е сключен между страните при условията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като на
основание чл.13, ал.4 от него, между страните е постигнато съгласие той да
бъде подписан с обикновен електронен подпис, който за страните ще има
силата на саморъчен.
Сочи се, че тъй като договорът за кредит е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, то няма изискване,
аналогично на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно шрифтът на договора да бъде поне
12 пункта.
Оспорва се твърдението на ищцата, че е налице нарушение чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, тъй като в Приложение №1 към него по ясен и разбираем начин
са посочени ГПР и общата дължима сума по кредита.
Признава се фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.
Релевира се, че възнаграждението за поръчител не е включено като
разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход
по кредита, формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Излагат се доводи, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство не е задължително условие за сключването на договор за
потребителски кредит.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва
4
след договора да предоставяне на кредит и то с друго юридическо лице, като
кредитодателят не знае размера на възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, поради което е в невъзможност да го включи в ГПР по
кредита.
Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен
между ищцата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е договор за поръчка по смисъла на
чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата
на общи разходи по кредита.
Релевира се, че са спазени законовите изисквания при изчисляването на
годишния лихвен процент, както и че за целия срок на договора за
потребителски кредит е приложим фиксиран лихвен процент.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г.
като неоснователен и недоказан, както и да бъде отхвърлен предявеният в
условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата на
чл.4, ал.1 от договора.
Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищцата е
материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното
от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД гр. София оспорва предявения иск като
неоснователен.
Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г. между ищцата и „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на
който тя е получила в заем сумата от 3000 лева, като се е задължила да върне
сумата в общ размер на 4453,92 лева /включваща главница – 3000 лева и
договорна лихва – 1453,92 лева/, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41,24 ℅ и ГПР
50,00 ℅, както и факта на сключването между Х. Ц. К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД
на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г.
Твърди се, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г. представлява договор за поръчка по смисъла чл.280 от ЗЗД,
съгласно който „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поело задължение да сключи договор за
поръчителство с „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който се е задължил да
гарантира на последния, задължението на ищцата по сключения от нея
договор за потребителски кредит.
Сочи се, че съгласно Договора за предоставяне на поръчителство,
ищцата дължи на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД възнаграждение в размер на 140,97 лева
на месец, за срока на действие на договора.
Излагат се доводи, че възнаграждението за поръчител има
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, както и че
размерът му е съобразен с риска, който поръчителят поема.
Описан е механизмът на сключване на договора за потребителски
кредити и договора за поръчителство, като се твърди, че възнаграждението за
5
поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като същото не отговаря
не дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК, респективно на чл.3, б. „ж” от
Директива 2008/48/ЕО. Излагат се съображения, че това е така, тъй като
сключването на договора за поръчителство не е задължително условие за
получаване на кредита, поради което и възнаграждението за поръчителя не
следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място се сочи, че договорът за поръчителство се сключва
след сключването на договора за кредит, поради което той не попада в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, не е общ разход по кредита и не следва да
бъде включван в ГПР.
Релевира се, че наличието на свързаност между „КРЕДИСИМО” ЕАД и
„АЙ ТРЪСТ” ЕООД не води до „скрито оскъпяване на кредита”, тъй като в
конкретния случай кредитополучателят единствено получава от името и за
сметка на поръчителя възнаграждението за поръчителство, но той не е титуляр
на вземането и не се разпорежда със същото.
Моли се съдът да отхвърли предявения иск за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищцата е
материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното
от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г. и Приложение №1 към него, сключен между
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:********* гр. София – „кредитор“ и ищцата Х. Ц.
К. от гр. Мизия, в качеството на „кредитополучател“, последната е получила
сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като е поела задължение да я
върне на 24 /двадесет и четири/ месечни погасителни вноски в размер на
185,58 лв. /сто осемдесет и пет лева и 58 ст./ всяка, в периода от 10.10.2018г.
до 10.09.2020г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен
процент в размер на 41,24 % и ГПР 50,00%, като дължимата лихва за целия
период е в размер на 1453,92 лв. /хиляда четиристотин петдесет и три лева и
92 ст./ или общо дължимата сума по кредита е в размерна 4453,92 лв. /четири
хиляди четиристотин петдесет и три лева и 92 ст./.
Установява се от чл.4 на посочения Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г., че в случай, че кредитополучателят избере да
предостави обезпечение, той се задължава в срок от 10 дни, считано от датата
на подаване на заявлението да предостави обезпечение – банкова гаранция,
съгласно Общите условия или в срок от 48 часа от подаване на заявлението да
6
сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от
„Кредисимо” юридическо лице. Уточнено е, че при това положение, срокът за
одобрение на заявлението ще бъде 24 часа от предоставянето на
обезпечението, като ще се приложат разпоредбите на общите условия,
относно обезпечението.
В ал.2 от Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е
регламентирано, че в случай, че кредитополучателят на предостави в срока по
ал.1 съответното обезпечение по кредита, то ще се счита че заявлението не е
одобрено от кредитора, както и че договорът не поражда действие между
Кредисимо и кредитополучателят.
От представен по делото Договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г., сключен между „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК:********* гр. София
– „поръчител” и Х. Ц. К. – „потребител” се установява, че последната е
възложила на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД да сключи договор за поръчителство в
полза на „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:********* гр. София по сключения от К.
Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., по силата на
който ще отговаря пред кредитора за всички задължение на потребителя
/кредитополучателя/, включително главница в размер на 3000 лева,
задължението за плащане на възнаградителна лихва, всички дължими от
потребителя разноски по сключването на договора за потребителски кредит,
както и задължението за плащане на законна лихва за забава в случай на
забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и
адвокатски хонорари.
В Приложение №1 към договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г. е отбелязано, че потребителят дължи на поръчителя
възнаграждение в размер на 140,97 лв. /сто и четиридесет лева и 97 ст./,
месечно, в периода на действие на договора за потребителски кредит от
10.10.2018г. до 10.09.2020г..
По делото са представени, освен Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г. и Приложение №1; Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.09.2018г.; Приложение №1 към договор за предоставяне
на поръчителство; Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен
европейски формуляр /СЕФ/.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на експертизата, което съдът приема изцяло като
обективно, пълно и професионално изготвено след извършена проверка на
материалите по делото и след проверки в „КРЕДИСИМО” ЕАД,
ЕИК:********* гр. София, се установи, че ищцата Х. Ц. К. е платила на
ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД следните суми: главница – 640,43 лева;
договорна лихва – 658,63 лева; лихва за забава – 1,25 лева и възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. – 1008,69 лева
или общо сумата в размер на 2309,00 лв. /две хиляди триста и девет лева и 00
ст./. Вещото лице е изчислило, че размерът на ГПР по Договор за
7
потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., определен след включване на
дължимите главница и възнаградителна лихва е в размер на 50,00 ℅, докато
реалният ГПР по договора, определен след включване на начислените суми за
главница, лихва и възнаграждение за поръчителство е 203,95 ℅, като
надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени кредити. При
извършването на необходимите изчисления е установено, че размерът на
сумата за поръчителство /гаранция/, не е включена в посочения в Договор за
потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. – ГПР.
Според вещото лице ищцата не е погасила изцяло дължимите суми по
Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. и Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г..
Съдът кредитира заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже, твърдението си, че сключените с
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София - Договор за потребителски
кредит №1130015 от 03.09.2018г. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София - Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. са
нищожни, на твърдените основания.
В тежест на ответниците е да докажат онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни
последици.
Предявените искове са допустими, като предявени от страна с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Съдът с доклада по делото прие за безспорно между „КРЕДИСИМО”
ЕАД, ЕИК: ********* гр. София и Х. Ц. К., с ЕГН:**********, че помежду
им е сключен Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., в
който е предвидена клауза за предоставяне на обезпечение, като прие за
безспорно, че между „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София и Х. Ц.
К., с ЕГН:********** е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от
03.09.2018г., с който е обезпечен Договор за потребителски кредит №1130015
от 03.09.2018г., като възнаграждението за поръчителя е в размер на 3383,28
лева.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищцата за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:
********* гр. София Договор за потребителски кредит №1130015 от
03.09.2018г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
8
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Договорът за поръчителство е уреден от законодателя в чл. 138 от ЗЗД,
където е предвидено, че поръчителят се задължава пред кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Посочено е още, че
договорът за поръчителство съществува само при действително задължение.
Изначално поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не
получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да
бъде включена клауза за заплащане на такова.
В конкретния казус съдът след справка в търговския регистър
констатира, че едноличен собственик на капитала на дружеството „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София е „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:
********* гр. София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство, според
настоящата инстанция определя факта, че се касае за „скрито“ възнаграждение
за кредитора. За съда фактът, че претендираното възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падеж на главните задължения към кредитора „КРЕДИСИМО” ЕАД, цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от
обстоятелството, че жалбоподателят извършва финансови услуги и на други
търговци. С този договор за поръчителство се преследва забранена от закона
цел-неоснователно обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява
кредитът.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
9
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
50,00 % е неточен и заблуждава заемополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл.4 от Договор за потребителски
кредит №1130015 от 03.09.2018г., условие за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство и дължимата по него сума, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това
ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания
ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /50.00%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ищеца да прецени икономическите последици от сключването на
договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22
от ЗПК.
Съгласно чл.4 от Договор за потребителски кредит №1130015 от
03.09.2018г.., получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство.
На следващо място следва да се отбележи, че с приетото съдържание на
уговорката в чл. 4 от Договор за потребителски кредит №1130015 от
03.09.2018г., сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и длъжника Х. Ц. К.
кредиторът „КРЕДИСИМО“ ЕАД предварително определя, че дружеството –
поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят
не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи
поръчител, различен от одобрен от кредитора. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
10
изискването за добросъвестност, като лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне.
Също така видно от договора за поръчителство, сключен едновременно с
договора за кредит, със свързано с кредитора лице, възнаграждението не е
уговорено ясно и точно, а е посочено в приложение № 1 като изчислено
месечно за периода на действие на договора, в размер на по 140.97 лева.
Същото не зависи от конкретната неплатена част по кредита и от платеното
накрая от поръчителя. Съотнесено е с погасителния план по договора за
кредит и уговорено като месечен размер и брой вноски, които съвпадат с тези
по кредита - 24 вноски по 140.97 лева, които съставляват около 75% от
кредитния дълг, в месечен размер от 185.58 лева.
Според съда, всичко това противоречи на закона и на добрите нрави, а
също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1
от ЗЗД.
От заключението на приетата по делото, съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за потребителски кредит
ГПР от 50.00%, не е включена сумата, представляваща възнаграждение за
поръчителство. С тази сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата на
чл.4 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на договор за
поръчителство /гаранция/.
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация, да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
Както беше посочено по-горе, включването на клаузата за обезпечаване
на задължението по кредита в Договор за потребителски кредит №1130015 от
03.09.2018г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
забрана предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
11
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на
чл.4 от договора за паричен заем, изискваща предоставяне на поръчителство
от кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла
на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146 ал. 1 ЗЗП, а
също и на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
В случая, съдът приема в отношенията между страните Х. Ц. К., с
ЕГН:********** с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко
Банков“ №24 и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К., че сключеният
между ищеца по главния иск и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********
Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което й предявеният установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява
основателен и доказан.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от Х. Ц. К. срещу
ответника „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, който да бъде разгледан, в
случай, че бъде отхвърлен предявеният главен иск, съдът намира, че същият
не следва да бъде разглеждан. Това е така, тъй като не се осъществи
условието, което да наложи разглеждането на предявения в условията на
евентуалност иск, доколкото беше уважен предявения главен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от Х. Ц. К. срещу ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,
ЕИК: ********* гр. София, с който се иска да бъде признато, че сключеният
между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. е
нищожен, съдът намира следното:
Съгласно чл.1 от този договор поръчителят „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:
********* гр. София поема задължение да отговаря солидарно за всички
задължения на ищцата Х. Ц. К. съгласно, сключения Договор за
потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г.. От това следва, че Договор за
предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. е акцесорен и единствено
основание за сключването му е сключеният от Х. Ц. К. Договор за
потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г.. Като се вземе предвид
недействителността на посочения Договор за потребителски кредит №1130015
от 03.09.2018г., а също и обстоятелството, че от постигнатите между страните
договорки не може да се изведе друга причина за сключването му, различна от
осигуряването на обезпечение по заема, чрез поемане на поръчителство, то
липсва основание за сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 03.09.2018г..
12
Предвид изложеното, съдът намира, че сключеният между ищеца Х. Ц.
К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София Договор за предоставяне
на поръчителство от 03.09.2018г. е нищожен, поради липса на основание,
съгласно чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, от което следва извод, че и предявеният иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът по главните искове има право
на разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищцата се дължи сумата в общ размер на 613,49 лв.,
включваща държавна такса в размер на 313.49 лева и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300.00 лева.
На пълномощника на ищеца адв. К. И. Б. от АК-Русе следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът
определя възнаграждение на процесуалния представител адв. К. И. Б. от САК
за оказана правна помощ на ищеца Х. Ц. К. в размер на 745,39 лв.
/седемстотин четиридесет и пет лева и 39/ по предявения иск срещу
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* гр. София и в размер на 638,33 лв.
/шестстотин тридесет и три лева и 39 ст./ по предявения иск срещу „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, които следва да бъдат възложени
в тежест на всеки от посочените ответници.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ №24 и
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К., че сключеният между К. и
„КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: ********* Договор за потребителски кредит
№1130015 от 03.09.2018г. е нищожен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.26, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ №24 и „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България”, представлявано от И.М.Ш., че сключеният между К. и „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: ********* Договор за предоставяне на поръчителство
13
от 03.09.2018г. е нищожен.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/,
ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К. да заплати
на Х. Ц. К., с ЕГН:********** с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул.
„Петко Банков“ №24, направените пред настоящата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 328.16 лв. /триста двадесет и осем лева и 16
ст./, представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш. да заплати на Х. Ц. К.,
с ЕГН:********** с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко
Банков“ №24, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 285.33 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 33 ст./,
представляващи заплатена държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул.
„Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от С.Р.Я и И.Ц.К. да заплати на адв. К. И. Б. от АК-Русе с адрес: гр. София ул.
„Г. С. Раковски” №165, ет.2, вход от ул. „Неофит Рилски” сумата в размер на
745,39 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и 39/, за оказана правна помощ
по делото на ищеца Х. Ц. К. от гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул.
„Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано
от И.М.Ш. да заплати на адв. К. И. Б. от АК-Русе с адрес: гр. София ул. „Г. С.
Раковски” №165, ет.2, вход от ул. „Неофит Рилски” сумата в размер на 638,33
лв. /шестстотин тридесет и три лева и 39 ст./, за оказана правна помощ по
делото на ищеца Х. Ц. К. от гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
14