Решение по дело №731/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 166
Дата: 26 септември 2024 г.
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20241630200731
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Монтана, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 8660/13.05.2024г. на Началника отдел
„Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, на В. И. В. от гр.С., обл.Б. е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по
пътищата.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло като издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила от страна на АНО, за което
излага подробни мотиви, на следващо място поддържа, че нарушението
представлява „маловажен случай” по см. на чл.28 ЗАНН, а алтернативно да
бъде изменено, като се намали размера на глобата до минимума, предвиден в
закона, тъй като не съответства на тежестта на нарушението и се явява
несправедливо.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юр.П., която
поддържа, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП законосъобразно и
1
следва да бъде потвърдено. Нарушението е установено от обективна и
субективна страна, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган в кръга на
правомощията му. Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН, касаещи
„маловажност” на случая. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, постъпила в
законоустановения срок и от лице имащо правен интерес да обжалва
постановения акт. Разгледана по същество се явява частично
ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен акт за това, че 04.04.2024г. в 10.05 часа, на
път ІІ-81, км. 102+300, в посока гр.Лом - гр.Монтана, на отбивна площадка на
КПП Маонтана, управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС
с 5 оси – МПС с две оси, марка Волво, с рег.№ А 4040 РВ и полуремарке с три
оси с рег.№ А 0093 ЕМ, като в процеса на извършената проверка е установено,
че водачът извършва превоз на царевица, като при извършеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118807 и ролетка №
1313/18/(5м.), при което е констатирано надвишаване на нормите на
Наредбата №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, както следва: измереното
натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на МПС е 13.205 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4,
б.”А” от Наредбата, като превишаването е с 1.705 тона.
При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.205 т., при максимално допустимо
натоварване на оста 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредбата, като
превишаването е с 4.205 тона.
Извършеното е нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, предл.3
ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
2
тежко по см. на чл.3, т.2 от горецитираната наредба.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на горните разпоредби, с което е
наложено и съответното административно наказание глоба в размер на 2
000.00 лева.
Жалбоподателят оспорва констатациите по издаденото наказателно
постановление, както и по съставения АУАН, като поддържа, че НП не е
мотивирано, не съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Оспорва и самото нарушение, както и счита, че не
попада в категорията лица „превозвач“ по см. ДР на ЗАП, поради което и не е
административно наказателно отговорно лице. Оспорва и годността на
средството за измерване, както и начина на измерване.
Административното нарушение се установява по несъмнен и
категоричен начин от писмените и гласни доказателства по делото, а именно
че административнонаказания управлява ППС с осово натоварване,
надвищаващо нормите, установени и регламентирани в Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
по см. на чл.3, т.2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите
норми по чл.7, ППС е тежко. Натоварването е установено и посредством
измервания на осите на управляваното ППС с технически средства, които са
сертифицирани и преминали метрологичен контрол, видно от приложените
заявление и сертификат за съответствие (л.47-л.57 от делото), надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност.
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите И. П. И., Н. М.
А. и П. З. П., последният служител на сектор ПП Монтана, оказал съдействие
на колегите си от АПИ, и всичките присъствували на извършената проверка и
констатиране на нарушението, както и съставянето на акта, които в с.з.
разпитани поддържат, че при извършеното измерване, в което първите двама
участвували лично, е установено претоварване на задвижващата втора
единична ос с 1.705 тона, измереното е 13.205 тона, при максимално
допустимо 11.500 тона, както и претоварване на полуремаркето на 3, 4 и 5 ос
натоварване от 28.205 тона, а максимално допустимо по наредбата е 24 тона,
тоест претоварването е с 4.205 тона, което освен, че е опасно за другите
3
участници в движението, то компрометира и пътната мрежа.
Свидетелите твърдят, че актът е съставен на място, в присъствието на
нарушителя, който е запознат с неговото съдържание и с извършеното
нарушение, като отказал да подпише АУАН, което е установено с подписа на
свид.П. З. П.. Свидетелите поддържат, че везната, с която е извършено
измерването е била поставена на равна повърхност, а именно отбивната
площадка на КПП Монтана, а ако не е поставена правилно, същата не
„сработва“. Свид.А. поддържа, че везната е самонивелираща се. В тази връзка
направените възражения в жалбата, че измерването не е извършено правилно
не се установиха, поради което са неоснователни.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като
предават преки и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от изхода
на делото и обясненията им се допълват от писмените доказателства –
приложената кантарна бележка на л.19 от делото.
Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати
нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по
никакъв начин не са нарушени правата на последния.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно Заповед
№РД-11-247/ 31.03.2022г., приложена на л.25 и л.26 от делото.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57, ал.1 и ал.2 от същия закон. Издадено е от компетентен орган –
Началника отдел “Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” към АПИ гр.София, който видно от приложената
заповед на л.24 от делото е оправомощен, в това му качество, като длъжностно
лице, да издава наказателни постановления на физически и юридически лица.
Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, същият е разбрал
какво нарушение му е вменено да е извършил и ефективно е организирал
защитата си чрез подаване на жалба срещу издаденото НП.
Отговорността на водача е реализирана по реда на ЗДвП, тъй като
управлява тежко ППС с установено натоварване на осите, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, при което се нарушават обществените отношения,
4
свързани с безопасността на участниците в движението по пътищата.
Правната квалификация на деянието, осъществено от жалбоподателя, сочи, че
същият е наказан за това, че управлява тежко ППС с претоварване на осите
над установените норми, които отношения в случая се контролират от АПИ и
съответните дирекции.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1,
предл.3 ЗДвП, предвиждаща, че се наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред:
1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
Жалбоподателят представлява физическо лице, което е водач, т.е.
управлявало процесното ППС с натоварване над допустимите размери в
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“А“, чл.7,
ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което същият е годен субект на
нарушението. В качеството си на водач на тежкотоварно ППС,
жалбоподателят е следвало да знае максимално допустимите стойности по
Наредба № 11 от 3.07.2001г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че
не превозва товар над тези стойности.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Същото е формално, без да се установява наличие на значително по -
ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Наложеното административно наказание, по убеждение на съда обаче,
не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, досежно степента на
обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на
нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На
същия е определена санкция над средния размер на нормата, която с оглед на
факта, че нарушението е за първи път, тъй като по делото липсват писмени
данни жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, не са настъпили
вредни последици от деянието, наказания по същество осъзнава извършеното
и неговата тежест, поради което следва да бъде намалена на предвидения в
5
закона минимум от 500.00 (петстотин) лева.
В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите
участници в движението по пътищата. Наказанието има за цел поправяне и
превъзпитание на нарушителя, както и да му се въздействува
предупредително, но не и репресивна функция, затова като първо нарушение
от този вид, съдът намира, че следва да бъде наложен предвидения минимален
размер от санкционната разпоредба.
Предвид гореизложеното, издаденото Наказателно постановление
следва да бъде изменено, като се намали размера на наложената парична
санкция от 2 000.00 лева на 500.00 лева.
Въззиваемата страна претендира заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП и чл.27 е Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да бъдат присъдени такива в минимален размер от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 вр. ал.2, т.4 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 8660/13.05.2024г.
на Началника отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на
В. И. В. от гр.С., обл.Б. ЕГН ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева на основание чл.177,
ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение по пътищата, като НАМАЛЯВА
наложената глоба на 500.00 (петстотин) лева на основание чл. 177, ал.3 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА В. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София сумата от 80.00 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните,че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7