№ 8696
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110115654 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. А. П., ЕГН ., с ъдрес в гр. София, ж.к. „Христо
Смирненски“ №47А, ет. 3, ап. 3, представляван от адв. М. К., със съдебен адрес в
гр. Костинброд, ел. „Охрид“ № 24А, против М. Ц. ., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. 30, вх. Г, ет. 14, ап. 76, с която е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. Ц. С. дължи
на Н. А. П. сумата от 984,84 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от момента на
подаване на исковата молба (27.03.2023 г.) до пълното изплащане на задължението,
представляващо парично задължение за годишен наем по Договор за отдаване под наем на
земеделска земя, сключен на 29.07.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца Н. А. П., в качеството му
на наемодател и ответника М. Ц. С., в качеството на наемател, е сключен Договор за
отдаване под наем на земеделска земя на 29.07.2021 г., като страните са се споразумели
наемодателят да предостави на наемателя временно и възмездно ползване земеделска земя,
находяща се в землището на ул. Гургулят, общ. Сливница, обл. София, съобразно
притежавано от него право на собственост, а именно ¼ идеална част от: нива с площ от
10054 кв.м., представляващо поземлен имот с идент. №18133.15.13; нива с площ от 1000
кв.м., представляваща поземлен имот с идент. №18133.36.29; нива с площ от 3231кв.м.
представляваща поземлен имот с идент. №18133.14.06; пасище с площ от 3009 кв.м.,
представляващо поземлен имот с идент. №18133.09.42, нива с площ от 1047 кв. метра
представляващо поземлен имот с идент. №18133.028.006; нива с площ от 1171кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.0 30; нива с площ от 12000кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.074; нива с площ от 11 616кв.м.,
представляващо поземлен имот с идент. №18133.02900.7; нива с площ от 5500 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.026.010; нива с площ от 2000 кв.м.
представляваща поземлен имот с идент. №18133.027.003; нива с площ от 6500кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.067; нива с площ от 3632кв.м.,
1
представляваща поземлен имот с идент. №18133.030.19; нива с площ от 5224 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №918133.031.008; нива с площ от 6500кв.м.,
представляващо поземлен имот с и д е н т . №18133.031.020; нива с площ 8000 кв.м.,
представляваща представляващо поземлен имот с идент. №18133 032.021; нива с площ от
12000кв.м., представляваща представляващо поземлен имот с идент. №118133.028.027.
Съгласно чл. 2 с Договора, същият се сключва за срок от 1/една/ стопанска година, като
влиза в сила от 01.10.2021 г. и е валиден до 01.10.202 2г. Наемната цена е в размер на 40
/четиридесет/ лева на декар и е дължима до 01.10.2022г. Съгласно раздел III от Договора:
„НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща годишния наем размера и срока, уговорени в
настоящия договор". В ИМ се твърди, че пълният размер на наемна цена по договора е
съобразно общата площ на отдадените имоти и съобразно притежаваното от наемодателя
право на собственост върху недвижимите имоти в размер на 98 484 кв. м. и възлиза на
984,84 лв. Поддържа, че след като ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, което е било
уважено, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта, което обуславя правото му
на иск за установяване на вземането.
В съдебно заседание е направено искане сторените от ищеца разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал
такъв. В депозираното възражение по чл.414 ГПК, се оспорва вземането, без да са посочени
обстоятелствата, поради които страната мисли, че не дължи. В открито съдебно заседание,
ответникът М. Стоилово признава, че между страните е сключен Договор за наем на
земеделска земя от 29.07.2021 г., но оспорва дължимостта на наемната цена, като посочва,
че ищецът не е осигурил достъп до имотите, както и че по отношение на процесните имоти
е висящо дело за делба, като други наследници били отдали под наем същия имот. Относно
нива с идентификатор 18133.15.13, посочва, че е дол, който не може да се обработва. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са сключили Договор за отдаването под наем на земеделска земя
от 29.07.2021 г., по силата на който Н. П., в качеството си на наемодател е предоставил на
М. С., в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване, земеделска земя,
находяща се в землището на с. Гургулят, общ. Сливница, а именно: нива с площ от 10054
кв.м., представляващо поземлен имот с идент. №18133.15.13; нива с площ от 1000 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.36.29; нива с площ от 3231кв.м.
представляваща поземлен имот с идент. №18133.14.06; пасище с площ от 3009 кв.м.,
представляващо поземлен имот с идент. №18133.09.42, както и ¼ идеална част от нива с
площ от 1047 кв. метра представляващо поземлен имот с идент. №18133.028.006; нива с
площ от 1171 кв.м., представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.0 30; нива с площ
от 12000 кв.м., представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.074; нива с площ от
11 616 кв.м., представляващо поземлен имот с идент. №18133.02900.7; нива с площ от 5500
кв.м., представляваща поземлен имот с идент. №18133.026.010; нива с площ от 2000 кв.м.
представляваща поземлен имот с идент. №18133.027.003; нива с площ от 6500 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.028.067; нива с площ от 3632 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №18133.030.19; нива с площ от 5224 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идент. №918133.031.008; нива с площ от 6500 кв.м.,
представляващо поземлен имот с и д е н т . №18133.031.020; нива с площ 8000 кв.м.,
представляваща представляващо поземлен имот с идент. №18133 032.021; нива с площ от
12000 кв.м., представляваща представляващо поземлен имот с идент. №118133.028.027.
Видно от представения по делото договор, същият е сключен за срок от една стопанска
година, като влиза в сила на 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. Страните са уговорили наемна
2
цена (рента) за съответната година в размер на 40 лева за всеки декар.
Предмет на процесното наемно правоотношение е земеделска земя, поради което
съдът намира, че отношенията между страните се регулират от Закона за арендата в
земеделието. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАЗ договорът за аренда се сключва в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, извършени едновременно.
Ако договорът не е сключен в изискуемата от закона форма, същият е нищожен е не
поражда целените от страните права и задължения.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк.
Дело № 1/2020 г., ОСГТК недействителни са сделките, които съдържат недостатък,
осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Разпоредбите, уреждащи
недействителността са императивни и са установени в публичен интерес, тяхното
предназначение е да бъдат защитени общественият ред и правната сигурност. Под страх от
недействителност, при сключване на договорите, страните трябва да се съобразяват с
повелителните правни норми.
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги
лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента
на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и
всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът
на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД предвижда, че нищожни са договорите,
при които липсва предписана от закона форма. Съгласно мотивите на горецитираното
тълкувателно решение, съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че процесният договор за наем на
земеделска земя от 29.07.2021 г. е сключен в проста писмена форма, съдът намира, че
същият е нищожен, поради липса на форма и като такъв не поражда целените от страните
правни последици.
По тези съображения и предвид липсата на валидна облигационна връзка между
страните, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на уговорената по договора наемна
цена следва да отхвърлен като неоснователен, тъй като по нищожния договор не е
възникнало валидно облигационно правоотношение, което да задължава ответника да
заплати цената по него.
За пълното на изложеното, следва да се посочи, че по делото е представено Писмо от
Общинска служба земеделие – Сливница с изх. № ПО-24-33-1/31.01.2024 г., съдържащо
информация за очертаната площ за субсидиране към Държавен фонд „Земеделие“ за
стопанската 2021-2022 г. за имоти в землището на с. Гургулят, община Сливница по
сключен между Н. П. и М. С. договор за аренда от 29.07.2021 г. От така представеното по
делото писмо се установява, че от общо предоставените по договора за аренда 37,593 дка,
ответницата е очертала 30,200 дка, като за същите тя е придобила качеството “бенифициент“
– кандидат за подпомагане по схемите и мерките за на директните плащания, очертал
земеделския парцел в границите, на които попада съответния имот или част от него.
От изслушаните по делото свидетелски показания на свидетелката П.а, съпруга на
ищеца, чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че
ответницата М. С. е била запозната с висящото дело за делба на процесните поземлени
имоти, предмет на договора за аренда, като дори е посещавала открити съдебни заседания
по делото през 2021 г. в РС – Костинброд. Свидетелката сочи, че точно след едно от
заседанията в производството по делба, ответницата е проявила интерес към имотите и е
изразила желание за сключване на договора. Между страните е поддържана връзка до
момента, в който е настъпил падежът за плащане на наемна цена, като ответницата никога
3
не е отправяла възражения във връзка с ползването на поземлените имоти. След настъпване
на падежа, при телефонно обаждане, ответницата отказала заплащане на дължимата наемна
цена.
С оглед горното, съдът намира, че ответницата действително е ползвала процесните
поземлени имоти, но доколкото настоящият иск е предявен на договорно основание, макар
така установено, с оглед констатираната липсата на валидно облигационно правоотношение
между страните, исковите претенции следва да се отхвърлят в цялост. Ищецът има
възможност да се удовлетвори чрез предявяване на друг
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на ищеца
не следва да бъдат присъждани. Ответникът има право на разноски, но не е ангажирал
доказателства за реално извършени такива, поради което съдът не присъжда разноски в
негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Христо Смирненски“ №47А, ет. 3, ап. 3, представляван от адв. М. К., със съдебен адрес в
гр. Костинброд, ел. „Охрид“ № 24А, против М. Ц. ., ЕГН **********, с адрес в гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл. 30, вх. Г, ет. 14, ап. 76, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. Ц. С. дължи на Н. А. П.
сумата от 984,84 лв., ведно с дължимата законна лихва за забава от момента на подаване на
исковата молба (27.03.2023 г.) до пълното изплащане на задължението, представляващо
парично задължение за годишен наем по Договор за отдаване под наем на земеделска земя,
сключен на 29.07.2021 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4