Решение по адм. дело №361/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на А. Х. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат В. Р., срещу заповед № А-71/14.01.2025 г., издадена от кмета на община Асеновград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Реконструкция и основен ремонт на трети жилищен етаж, ведно с покривната конструкция“, в сграда с кадастрален [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица].

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на мотиви, неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с принципа за съразмерност. Поддържа се, че нареденият за премахване строеж не е ясно индивидуализиран, поради което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя в степен, по – голяма от необходимата. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Ответникът – кмет на община Асеновград, чрез процесуалния си представител – юрк. М., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. По силата на покупко – продажба, отразена в [нотариален акт], том 3, рег. № 5305, дело № 507/2024 г., А. Х. М. придобил собственост върху поземлен имот с к.и. № 00702.519.176 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с построената в имота жилищна сграда с магазин с к.и. № 00702.519.176.1 със застроена площ от 71 кв.м.

6. На 19.12.2024 г. длъжностни лица в служба „Кадастър и незаконно строителство“ при община Асеновград извършили проверка на строеж: “Реконструкция и основен ремонт на трети жилищен етаж, ведно с покривната конструкция“, в сграда с кадастрален [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място] с административен адрес: [населено място], [улица]. В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 10 от 19.12.2024г., в които е отразено, че имотът и строежът са собственост на А. Х. М., същият е посочен и като възложител на строежа, за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: “Реконструкция и основен ремонт на трети жилищен етаж, ведно с покривната конструкция“, обхващаща трети жилищен етаж на сградата в поземлен имот с кадастрален [идентификатор], представляващ сграда със смесено предназначение, брой етажи - 3, застроена площ 71 кв.м. Състои се във възстановяване, замяна на конструктивни елементи и изпълнение на нови такива, с които се увеличават носимоспособността и устойчивостта на строежа. Извършват се строително монтажни дейности, свързани с промяна на конструктивни елементи по фасадата на сградата и покривната конструкция. Изградени са нови стени /посоки - север и запад/. Покривната конструкция е изцяло променена /четирискатен покрив без капандура/. Фасада от север – нова тухлена стена, бетонови колони и бетонов пояс. Посока – юг /клакан на сградата и вътрешна стена с нова тухлена зидария и нов бетонов пояс/. Изготвена е и схема, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и размери в дължина.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

7. Оспорващият е подал възражение вх. № 94-А-1017/20.12.2024 г. до кмета на община Асеновград, в което се поддържа, че строежът е изграден след като с писмо изх. № 94-А-911/1/19.11.2024 г. от главния архитект на община Асеновград било дадено становище, че в случая не е необходимо да се одобрява инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж. Строителната намеса била продиктувана от наличието на голям теч към стената на калкан. Изпълнените строителни дейности било съобразени с одобрен инвестиционен проект на жилищната сграда от 1970 г., който проект към времето на построяването й не бил спазен. За покриването на калканната стена било взето изрично писмено, нотариално заверено съгласие от собственика на имот к.и. № 00702.519.177 по КККР на [населено място].

8. Със № А-71/14.01.2025 г. кметът на община Асеновград, възприемайки отразената в Констативен акт № 10 от 19.12.2024 г. фактическа обстановка, наредил да се премахне процесният незаконен строеж като в мотивите си е посочил, че същият е изпълнен без разрешение за строеж и представлява пета категория.

9. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Я. Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според експерта и от огледа на място се установява, че сградата, в която се намира наредения за премахване строеж има първи етаж с магазини и два жилищни етажа, без тавански помещения или таванско подпокривно пространство. Описаният в обжалваната заповед и в констативния акт към нея „трети жилищен етаж" не съществува. Наличен проект за сградата, одобрен на 03.03.1970г. от ГНС – Асеновград, за: „Надстройка и преустройство на жилищна сграда на Б. К. С. и Е. Б. К. - [населено място] в парцел XVII-3455, кв.252. Запазена е издадената скица с виза за проучване и проектиране на 14.06.1969г., с която е разрешено „Надзиждане на съществуващ тавански етаж до нормален за жилищни нужди". Този проект е реализиран от предходните собственици, но на места не са били спазени точно предвижданията. Стрехите не са покривали изцяло терасите, на фасадата по улицата не е бил изравнен калкана на съседната сграда, не е изпълнена вътрешна преградна стена между двете спални, а в общото пространство е създадена дневна с трапезария. При това преустройство през 1970 г. таванският етаж е оформен като нормален етаж, над който има само дървена покривна конструкция без помещения. След придобиването на собствеността върху имота и сградата, жалбоподателят извършва ремонт на втория етаж и покривната конструкция. Процесната сграда е стара, изпълнена със стени от тухлена зидария от плътни тухли, укрепени със стоманобетонови пояси върху тях. Сградата няма стоманобетонов скелет, а подовата конструкция на процесния етаж представлява дървен гредоред. Огледът на място показа, че във втория жилищен етаж е извършен ремонт, при който е подменена съществуващата дървена покривна конструкция, като са президани части от стените на местата, където след разкриване са установена начупени тухли. На достъпни за оглед места се виждат зидове, които в долната част са от стари тухли, а нагоре са продължени с нови тухли тип „четворка". Някои от зидовете, по информация от жалбоподателя, са били изцяло президани. Изляти са нови пояси върху подменените участъци от зидарията. Монтирана е нова дървена покривна конструкция с изолации и покривно покритие от бетонови керемиди, монтирани са нови водосточни тръби. При ремонта не е засегната подовата конструкция - дървен гредоред. От вътрешната страна по стените и таваните е монтиран гипсокартон, но върху него все още не е изпълнена шпакловка. Подменена е старата дървена дограма по фасадите с алуминиева, но няма вътрешни врати. При ремонта са спазени очертанията на сградата в план, запазени са вътрешните стени и местата на отворите в тях, запазена е планировъчната схема на жилището от времето на построяване на сградата и одобреното през 1970г. преустройство. При изпълнението на новата покривна конструкция не е променена височината на сградата, не са променяни наклоните на покривните скатове. Вътре помещенията имат светла височина 2,60м. В етажа съществуват ВиК и ЕЛ-инсталации. В момента на огледа видима е подмяната на ел. инсталацията по отношение на кабели по стените, без монтирани изводи и ел. обзавеждане. ВиК-инсталацията не е изпълнена, няма монтирани вътрешни сградни инсталации в жилището, като видими са само водопроводната и канализационната вертикали.

Помещенията в етажа не са завършени - няма подови настилки, шпакловка по стени и боядисване, не са обзаведени.

Действащият ПУП - ПРЗ за територията на процесния строеж е одобрен със Заповед №А-698/1993г. Процесният ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта се идентифицира като [УПИ] от кв.191 по плана. В кадастралната основа на плана процесната жилищна сграда е отразена като съществуваща със сигнатура „2МЖ+М". В Плана за застрояване е предвидено нейното запазване, дадено със сигнатура „2+М". В Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №А-459/1973г. процесният ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта е отреден за УПИ П-3454,3455 от кв.252 по плана. В този план сграда е отразена като съществуваща в кадастралната основа със сигнатура „2МЖ" в имот пл.№ 3455.

Сградата, в която е извършен процесния ремонт е записана в кадастралната карта като „Жилищна сграда със смесено предназначение", но от извършения оглед на място се установи, че в действителност тя представлява „Жилищна сграда" по определението на т.29 от ДР на ЗУТ. Като сграда ниско застрояване представлява строеж от Пета категория съгласно категоризацията на чл.137, ал.1, т.5, буква „а” от ЗУТ.

Сградата, в която се намира процесния строеж представлява основно застрояване в имота, определено с действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със Заповед №А-698/1993г.

Процесният строеж е реализиран в последната една година. Предвижданията на действащият план за застрояване са за запазване на съществуващата сграда, която е показана със сигнатура „2МЖ+М", а като предвиждане със сигнатура „М+2". След извършване на ремонта по обжалваната заповед, сградата има един етаж с магазини и два жилищни етажа, с което отговаря на предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ.

При ремонта не е променена височината на сградата, не са променени начина и характера на застрояване в имота. Частичното презиждане на стени и подмяната на поясите върху тях не са променили съществуващата конструкция. Новата покривна конструкция следва елементите на старата. Подовата конструкция не е засегната при ремонта. Видимо не са изпълнявани нови конструктивни елементи, а отворите в съществуващите стени са на местата, на които са били и преди ремонта. Не е променено предназначението на помещенията.

Извършените строително - монтажни работи могат да се квалифицират като „Основен ремонт" по определението на т.42 от §5 на ДР на ЗУТ, при който е извършено частично възстановяване /частична замяна/ на конструктивни елементи /стени и пояси, дървена покривна конструкция/, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други с цел да се възстанови експлоатационната им годност. При изпълнението на ремонтните работи не е извършена „Реконструкция" на етажа или сградата по смисъла на т.44 от §5 на ДР на ЗУТ, тъй като няма замяна на конструктивни елементи и основни части, с които да се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Процесният строеж може да се определи като „Основен ремонт на втория жилищен етаж и покрива на сградата с включване на дейностите по текущ ремонт на етажа, покрива и инсталациите в него". При изпълнението са следвани предвижданията на одобрен на 03.03.1970г. архитектурен проект. Извършеното преустройство представлява „Строеж" по определението на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ в рамките на допуснатата промяна с този проект, за който към настоящия момент не се установяват несъответствия с конкретни правила и нормативи.

Даденото в заповедта описание на незаконния строеж може да се индивидуализира като обект на място, доколкото в нея са описани „Реконструкция и основен ремонт на трети жилищен етаж ведно с покривната конструкция". На място съществува сграда с един етаж за магазини и два жилищни етажа, като покривът над вторият жилищен етаж представлява и покрив на сградата. Следва да се приеме, че заповедта касае целия втори жилищен етаж и покрива.

За извършеното незаконно строителство описанието, дадено в заповедта е следното: „Извършваната реконструкция и основен ремонт се състоят във възстановяване, замяна на конструктивни елементи и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособносгта и устойчивостта на строежа. Извършват се строителни и монтажни работи, свързани с промяна на конструктивни елементи по фасадата на сградата и покривната конструкция."

Даденото от контролните органи описание на незаконния строеж е твърде общо и не дава възможност да се отделят части от етажа, които да се определят за изпълнени като „незаконен строеж". Следва да се счита, че административният орган има предвид целия „трети жилищен етаж“ и покрива на сградата. В заповедта не са описани отделни конкретни конструктивни елементи с тяхното местоположение в етажа или видове строително - монтажни работи в отделни участъци. Остава неясно например, подовата конструкция на етажа включва ли се в обхвата, кои точно стени са заменени, а кои не са засегнати, какви са промените в конструктивните елементи по фасадата и за какви или кои точно елементи се отнася констатацията и др. Също остава неясно какви части от етажа не са засегнати от незаконно извършените строително - монтажни работи, които следва да не бъдат премахвани при евентуално изпълнение на заповедта. Липсата на такова разделяне за индивидуализиране на елементите от незаконното преустройство насочва към извода, че изпълнението на заповедта ще изисква цялостно премахване на втори жилищен етаж и покрива. Технически такова премахване е възможно, но при евентуалното му изпълнение безспорно ще бъдат засегнати части от етажа, които не са засегнати от действия, извършени в последната една година при предприетия от собственика ремонт, предмет на обжалваната заповед.

10. По делото се събраха показанията на свидетелите: М. Ш. М. – бивша съпруга на жалбоподателя и Г. Ш. И. – брат на М. Ш. М..

Свидетелят И. твърди, че е запознат с процесния строеж. Самият той работи в строителството от 10-12 г. и помогнал на сестра си да си оправи покрива. Това се случило месец декември 2024 г., в [населено място], близо до сградата на община Асеновград. Започнали поправка на покрива, но след като го свалихме целия установили, че поясът му бил спукан и всеки момент можело да падане. Веднага направили скеле и сложили оградна мрежа. За това действие за премахване на бетона, в общината не уведомили никой, защото действията изисквали спешна намеса. За седмица изпълнили новия пояс.

Свидетелката М. М. потвърждава данните от свидетеля И. като сочи, че първоначалната цел била само ремонт на покрива, защото имало много течове и целият бил изгнил.

ІV. От правна страна:

11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява жилищна сграда, обект на основното застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице в приетата по делото съдебна експертиза. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващият притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт.

На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ. По делото не се формира спор, че строежът е изпълнен след 31.03.2001 г., поради което не попада в нито една от предвидените хипотези на търпимост.

Въпреки това съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за липса на индивидуализация на строежа. Неоспореното от страните заключение на вещото лице недвусмислено сочи, че даденото от контролните органи описание на незаконното строителство не позволява да се отделят нови от стари конструктивни елементи, визира трети жилищен етаж, който на място не съществува и дава поле за засягане на конструктивни елементи, за които не се установява незаконна намеса. Опровергани се явяват и твърденията на контролните органи, че ремонтираният покрив е изцяло променен /четирискатен покрив без капандура/. Не се потвърждават и тъврденията за подмяна на конструктивни елементи. Вещото лице изрично отбелязва, че няма замяна на конструктивни елементи и основни части, които да имат отношение към увеличаване носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Установява се също, че изпълнените строителни дейности не могат да бъдат квалифицирани като реконструкция, каквито са твърденията на контролните органи. При ремонта са спазени очертанията на сградата в план, запазени са вътрешните стени и местата на отворите в тях, запазена е планировъчната схема на жилището от времето на построяване на сградата и одобреното през 1970г. преустройство. При изпълнението на новата покривна конструкция не е променена височината на сградата, не са променяни наклоните на покривните скатове. При наличието на тези съществени противоречия в описанието на незаконния строеж и установената на терен фактическа обстановка, за оспорващия несъмнено се създава пречка да разбере и изпълни вменените му с административния акт задължения. Такава пречка би стояла и в случай, че заповедта следва да бъде предмет на принудително изпълнение.

При издаване на заповед по чл. 225а, ал.1 ЗУТ, административният орган дължи точно описание на предмета и конкретика в указаните с този акт разпоредителни действия, което в случая не е направено. В тази хипотеза волеизявлението на органа в разпоредителната част на оспорената заповед не съответства на фактическите основания за издаване на акта, а нареденият за премахване обект, описан по посочения начин - най-общо и неконкретизирано, не позволява негово индивидуализиране, не дава яснота какво точно следва да се премахне, за да не се разруши изцяло жилищният етаж на сграда и което явно не може да е целта на закона. Порокът е съществен, тъй като е пречка да се установи строежа, който подлежи на премахване, не са очертани конкретните действия, които собственикът следва да предприеме или конкретен резултат, който да бъде постигнат, не е очертан точно вида, в който сградата следва да бъде приведена. Неясният предмет на премахване е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност само на това основание (в този и непротиворечивата практика на ВАС). Допуснатите нарушения са съществени, тъй като конкретното и точно описание на незаконния строеж, е предпоставка за установяване на материалната законосъобразност на заповедта, с която е наредено премахването му, то е основание за доброволното му, респективно - за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено от административния орган, който в нарушение на формалните изисквания на закона, е постановил административен акт, който не може да породи целените с него правни последици.

Трайното е разбирането в практиката на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали е "необходима в едно демократично общество". По отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Въпреки установената незаконност и нетърпимо на строежа, за да бъде допуснато премахването му се дължи и преценка за съразмерността на намесата в правната сфера на собствениците на сградата. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правото на оспорващите по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС на неприкосновеността на жилището им. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно посочени в чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС: „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на „допустимостта“ по чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.), което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото благосъстояние на страната“ /така по делото И. И Ч. срещу БЪЛГАРИЯ пред ЕСПЧ/.

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че правилата на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС целят да гарантират основно право, каквото е правото на жилище и неговата неприкосновеност. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно жилище. Например: законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни жилищни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на жилищния проблем – настаняване в социални, общински жилища и др.; притежавало ли е други законни жилища лицето и разпоредило ли се е с тях, преди да извърши строежа и т.н.

В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

Обсъждайки спецификите на настоящия казус, безспорно се установява, че незаконното строителство отчасти е провокирано от обективно влошеното състояние на съществуващата законно построена жилищна сграда. Действително необходимостта от заздравяването на един строеж /по начало законен/, чрез ремонтни и възстановителни дейности, сама по себе си не оправдава извършването на основен ремонт, като вид строеж по §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, без строителни книжа. Въпреки това постигането на крайния резултат - поддръжката на сградата в състояние, което не застрашава живота и здравето на обитателите й или трети лица, се явява съответен на основната цел на закона, залегнала в правилата на чл. 169, ал. 3 и чл. 195, ал. 1 от ЗУТ. Не следва да се пренебрегва и фактът, че в случая са съобразени изцяло и предвижданията на наличните за сградата одобрени проекти от 1970г. Собствеността върху строежа е придобита законно и добросъвестно. Основният ремонт на покрива е изпълнено в обема на заварената законна жилищна сграда, без да се изменя външното й очертание в хоризонтално и вертикално отношение. Явно е, че с това си поведение собственикът не е манифестирал поведение в ярък разрез с установения ред на държавно управление. Иначе казано, изпълненото незаконно строителство в случая не се явява в крайна несъвместимост със защитаваните обществени интереси и целта на закона.

Освен това, според вещото лице, чието експертно становище е прието без възражения и се споделя от съда, премахването на неясно описания незаконен строеж ще доведе до неоснователно засягане на части от жилищния етаж, които не са били предмет на незаконна строителна намеса. Не може да има съмнение, че един такъв резултат не съответства на целта на закона, принципа за съразмерност и принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3 вр. ал. 5 от Конституцията на Република България. В този аспект частният интерес на оспорващия да съхрани жилищната сграда в текущото й състояние се явява противопоставим на обществения интерес. От друга страна строежът не се установява в императивно забранена територия, сградата е с траен градоустройствен статут, вид и обем, кореспондиращ с действащия подробен устройствен план. При това положение общественият интерес не се явява до такава степен неблагоприятно накърнен с извършените действия по ремонт на покрива на сградата. Строителната намеса в сградата не влияе на правния й статус в цялост, не я прави законна или незаконна, нито я поставя в по – благоприятен режим като застрояване, така че нарушителят да черпи облаги от собственото си противоправно поведение.

В резултат на горния анализ се налага извод, че в случая не се обосновава „необходимостта“ от крайно неблагоприятната намеса в правната сфера на оспорващия, изразяваща се в премахване на извършения ремонт. Поради което административният акт се явява издаден и в противоречие с принципа за съразмерност - чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост – чл. 17, ал. 3, вр. ал. 5 от Конституцията на Република България, и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна.

V. По съдебните разноски:

12. Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 2710 лева, от които 10 лева за държавна такса, 700 лева за възнаграждение на вещо лице и 2000 лева адвокатски хонорар.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № А-71/14.01.2025 г. на кмета на община Асеновград.

ОСЪЖДА община Асеновград да заплати на А. Х. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], сумата от 2710 (две хиляди седемстотин и десет) лева, представляващи съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.