Присъда по дело №207/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 43
Дата: 13 септември 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 43
гр. Нова Загора , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
и прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212220200207 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. М. – роден на 09.10.1976 г. в гр. Съединение, обл.
Пловдив, живущ в с***, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2020 г. в с. Съдиево, общ. Нова Загора, нарушил
мерки издадени против разпространението на заразна болест по хората със Заповед № РД-
130/17.03.2020 г. /изменена и допълнена със Заповед № 158/26.03.2020 г./ на Министъра на
здравеопазването на Република България във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и на
основание чл. 63 от закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като лице по т.1 от Заповедта –
български гражданин пристигнал на 22.04.2020 г. от Федерална Република Германия,
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина изх. № ДМ-П 361/22.04.2020 г. на Регионална Здравна Инспекция -
Видин, за срок от 14 дни, като на 29.04.2020 г. излязъл от дома си в с*** и посетил магазин
в същото село, с което не изпълнил задължението си по т. 6 от Заповедта да не напуска дома
си или мястото на настаняване в с. Съдиево, общ. Нова Загора, където ще пребивава за 14-
дневен срок с начална дата 22.04.2020 г., посочен в Предписанието, като деянието е
извършено по време на епидемия, пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни
случаи от COVID-19, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. във връзка
с разрастващата се пандемия на COVID-19 и Решение на Народното събрание от 07.04.2020
г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г. -
престъпление по чл. 355 ал.2 вр. ал.1 предл.1 от НК, поради което и при условията на чл.
54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и „ГЛОБА“ в размер на 10 000 /ДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.
1
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО Присъда № 43/13.09.2021 г., постановена по НОХ д № 207/2021 г.
година по описа на НЗРС, изготвени на 23.09.2021 година.


Производството е по чл. 271 и чл. 269, ал. 1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия Н. М. М. е по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 предл. 1 от НК
за това, че на 29.04.2020 г. в с. Съдиево, общ. Нова Загора, нарушил мерки издадени против
разпространението на заразна болест по хората със Заповед № РД-130/17.03.2020 г.
/изменена и допълнена със Заповед № 158/26.03.2020 г./ на Министъра на здравеопазването
на Република България във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната и на основание чл. 63 от закона
за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, като лице по т.1 от Заповедта – български гражданин пристигнал на
22.04.2020 г. от Федерална Република Германия, държава с регистрирани случаи на COVID-
19, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ-П
361/22.04.2020 г. на Регионална Здравна Инспекция - Видин, за срок от 14 дни, като на
29.04.2020 г. излязъл от дома си в с. Съдиево, общ. Нова Загора, ул. „Генерал Гурко“ № 21 и
посетил магазин в същото село, с което не изпълнил задължението си по т. 6 от Заповедта да
не напуска дома си или мястото на настаняване в с. Съдиево, общ. Нова Загора, където ще
пребивава за 14-дневен срок с начална дата 22.04.2020 г., посочен в Предписанието, като
деянието е извършено по време на епидемия, пандемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи от COVID-19, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19 и Решение на Народното събрание
от 07.04.2020 г. за удължаване на срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г.
Подсъдимият М. в досъдебното производство се признава за виновен.
Служебният защитник адв. Н.П. в с. з. пледира за налагане на наказание по
справедливост.
Представителят на РП Сливен в с. з. поддържа обвинението.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Н. М. М. е неосъждан. Към инкриминираната дата – 29.04.2021 г. е
живеел в ***
Преди 22.04.2020 г. подсъдимият М. се намирал във Федерална Република
Германия.
На 22.04.2020 г. същият пристигнал от Германия, като влязъл на територията на Р
България през ГКПП Видин Дунав мост. Към този момент на основание чл. 84 т.12 от
Конституцията на Република България по предложение на Министерския съвет, поради
разрастващата се пандемия от COVID 19, съгласно Решение от 12 март 2020 г. на 44-то
Народно събрание, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г. на територията на Република България било
въведено извънредно положение, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение
на Народното събрание от 07 април 2020 г. бил удължен срока на обявеното извънредно
положение до 13.05.2020 г. В тази в ръзка по повод усложняващата се епидемиологична
1
обстановка със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. /изм. И доп. Със заповед №
158/26.03.2020 г./ на Министъра на здравеопазването на Р българия била въведена
задължителна карантина за всички лица /граждани на Р България и чужди граждани/,
влизащи на територията на Република България от държави с регистрирани случаи на
COVID 19, след които и Федерална Република Германия. Същите били издадени на
основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.
Във връзка с посочените противоепидемични мерки на подс.Н.М.било издадено
Предписание за поставяне под карантина изх. № ДМ П 361/22.04.2020 г. на РЗИ Видин. В
документа било посочено, че подсъдимият се поставя под карантина и се задължава да
спазва ограничението да не напуска жилището на адрес с. Съдиево, общ. Нова Загора, ул.
„Ген Гурко“ № 21, за срок от 14 дни. Предписанието било връчено и подписано по
надлежния ред от М., с което същият поел задължението да спазва отразеното в
Предписанието. С реализиране на посочената процедура подсъдимият М. бил уведомен и за
наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на задължението да не
напуска адреса, на който е заявил, че ще пребивава за срока на карантината.
Контролът върху изпълнението на задължението на поставените по карантина лица
бил възложен на служителите на РУ Нова Загора, които периодично извършвали проверки.
На 29 април 2020 г. М. бил в дома си в с. ***. Въпреки че бил наясно, че срокът на
карантината му не е изтекъл и няма право да напуска дома си, той решил да наруши
предписаната мярка. Следобяд на горната дата подс. Н.М. излязъл от дома си. Между 15.00
часа и 15.30 часа същият минавал през селото в посока магазина, откъдето искал да си
закупи цигари, когато бил видян от двама служители в Кметство с. Съдиево, общ Нова
Загора – св. Н. СТ. Р. и св. В. АТ. В.. Свидетелите знаели че М. бил под карантина затова
уведомили кмета на селото – св.Л. Д. ВЛ. за неспазване на подсъдимия на наложената му
карантина. От своя страна кметът отправил сигнал към полицейския служители от РУ Нова
Загора. В 15.30 часа на същата дата – 29.04.2020 г. свидетелите Р. К. СТ. и КР. ИВ. К. –
служители в РУ Нова Загора посетили адреса на подсъдимия в с. Съдиево, с цел извършване
на проверка за спазване на наложената карантина. Отивайки на място двамата полицейски
служители не установили подсъдимия на адреса, като докладвали по съответния ред за
установеното нарушение на наложената на подс. М. карантина.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият Н. М. М., в
присъствието на защитник се признава за виновен.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. К.
СТ., св. КР. ИВ. К., св. Н. СТ. Р. и св. В. АТ. В., обясненията на подсъдимия М. от ДП, копие
на предписание на РЗИ Видин, Заповед на министъра на здравеопазването, свидетелство за
съдимост на подс. Н. М. М.о, характеристична справка, декларация.
Фактическата обстановка в с. з. не се оспорва от защитника.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че
подсъдимият Н. М. М. действително е осъществил състава на престъплението по
предявеното обвинение доколкото този извод кореспондира не само на направеното от него
самопризнание, но и на данните в писмените и гласни доказателствени материали, събрани
при воденото разследване по досъдебното производство. Действията във връзка с
напускането на конкретния адрес в село *** на който той е посочил, че ще пребивава през
съответния период, вписан в издаденото предписание с изх. № ДМ-П 361/22.04.2020 г. на
РЗИ Видин не са предмет на спор, а са категорично установени от приложените
2
доказателства. С оглед на това, следва да се приеме, че посредством тях той е осъществил и
състава на престъпление по чл. 355 ал.2 във вр. с ал.1 предл. 1 от НК от обективна страна,
тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично предвидена като мярка против
разпространението на посочената по-горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед
№ РД 01-130/17.03.2020 г. /изм. и доп. със Заповед № 158/26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Р България, С решение на Народното събрание от 7 април 2020 г. е
удължен срока на обявеното извънредно положение до 13 май 2020 г.
Деянието било извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл. 84 т.12 от Конституцията на Р България с
решение на народното събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща се епидемия
от COVID 19 на територията на страната. Предписанието на РЗИ Видин е връчено на
подсъдимия, който е бил запознат не само с обстоятелството, че е бил поставен под
карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на задълженията,
свързани с нея. Поради изложеното той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал
последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.
Имайки предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от
обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. чл. 355, ал. 2,
вр. ал. 1 предл. 1 от НК.
С предписание № 361/22.04.2020 г.на РЗИ Видин (л. 7) са били въведени
индивидуални мерки против разпространяването на заразна болест по хората, конкретно на
COVID-19 по отношение на подс. М., конкретно пребиваване под карантина на посочения
от лицето адрес. Предписанието е било издадено въз основа на Заповед № РД-01-
130/17.03.2020 г. /изм. И доп. Със заповед № 158/26.03.2020 г./ на Министъра на
здравеопазването на Р България, в която в т.1 се указва, че всички пристигащи от Федерална
република Германия се поставят под карантина.
На основание чл. 180 от АПК заповедта като общ административен акт с еднократно
действие (чл. 65 от АПК) има предварително изпълнение предвид едномесечния срок по
оспорването ? (чл. 179 от АПК), от което следва, че към момента на деянието е породила
правни последици чрез разпореждането на права и задължения.
Предписанието за поставяне под карантина представлява индивидуален
административен акт. От външна страна предписанието е било издадено в изискуемата от
закона форма, от компетентен орган и съобразно целите на закона.
Следователно съдът приема, че предписанието не е нищожен акт и е породил
целените с него правни последици. По същество съдържанието му също не противоречи на
материалноправна норма на Закона за здравето, Наредба № 21 от 2005 г. на МЗ или. др.
закон в широк смисъл.
С напускането на мястото за изолация подс. М. е осъществил изпълнителното
деяние "наруши" от състава на престъплението.
Действително с § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за здравето са били въведени като
понятия изолация и карантина, считано от 14.05.2020 г., но в предписанието са били
посочени конкретни мерки и срок, в които се изразява поставянето под карантина, а и
самата разпоредба на чл. 355 от НК не въвежда като съставомерни понятия карантина и
изолация.
Съдът счита, че разпространението на болестта е свързана със смъртни случаи и
3
това е ноторно известен факт, а ноторно известните факти не подлежат на доказване.
Решението за обявяване на извънредно положение е публикувано в ДВ, т. е. подс. М. е
осъществил квалифицирания състав на чл. 355, ал. 2 от НК.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той е действал с пряк
умисъл.
Подсъдимия Н. М. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искала настъпването им.
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че той напълно е
съзнавал всички съставомерни елементи.
Имайки предвид изложените мотиви подс. М. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства необремененото съдебно минало и добрите характеристични данни, а
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат безотговорното отношение към
епидемичната обстановка.
Не се установяват доказателства подсъдимия да е имал изключителна причина да
извърши престъплението.
На подс. Н.М. следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи за срок от три години, както и на „ глоба“
в размер на 10000 лв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
4
Съобщи за изтекли лични данни