Решение по дело №7411/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264623
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20201100507411
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 09.07.2021 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 15.04.2021 г. в състав:

                                                           Председател: Мариана Георгиева

Членове: Димитър Ковачев

Мл. с-я Мирослав Стоянов                                                                                 

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 7411/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А.“ ООД, ЕИК ********срещу Решение 16730 от 20.01.2020г., постановено по гр. д. № 39111/2019г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателя, предявения от „В. АД, ЕИК ********“ иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата 2016 лева цена на стока – материал „велпапе“, доставена от ищеца на жалбоподателя на 01.06.2018г. и на 04.06.2018г, ведно със законна лихва от 09.04.2019г.

В жалбата се правят бланкетни оплаквания за неправилност на решението с доводи, че не е извършено всестранно и пълно разследване по случая и са останали неизяснени относими към спора факти.

Не се посочва, какви конкретни факти са останали неизяснени и поради какви процесуални нарушения на СРС.

Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

В съдебно заседание страните не са се явили.

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и  допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

С оглед на липсата на конкретни оплаквания в жалбата въззивния съд дължи проверка на правилността на решение само с оглед на нарушения на императивни материални норми.

СРС е сезиран с иск за заплащане на остатък от цената на доставени от ищеца на ответника стоки, чиято правна квалификация с оглед на качеството на страните като търговци е по чл. 327, ал. 1 от ТЗ. За основателността на иска следва да се докаже предаване на стоката от ищеца на ответника и цената.

Ответника е оспорил сключване на договора и е твърдял евентуално, че платеното от застрахователя на ищеца напълно покрива цената.

По делото са представени  три броя фактури на обща стойност от 5016 лева

От неоспорената СЧЕ се установява, че и трите фактури са осчетоводени при ищеца и при ответника.

Установено е, че ищецът е получил застрахователно обезщетение на стойност 3024 лева.

При тези данни СГС намира решението за правилно.

СРС е дал пълен отговор на възраженията на ответника и не е налице неизясненост на делото от фактическа страна.

Фактурите са подписани за получил и са осчетоводени, като по тях е ползван и данъчен кредит по ЗДДС. С оглед на това обстоятелство СГС споделя напълно изводите на СРС, че стоката е доставена, но не е платена. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК).       

Ето защо и правилно искът за главница е уважен и решението следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само въззиваемия – ищец.

Същият обаче е представил доказателства за изплащане реално по банков път на уговорения хонорар на адвокат от 420 лева и сумата следва да му се присъди

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение 16730 от 20.01.2020г., постановено по гр. д. № 39111/2019г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което е уважен предявения от „В. АД, ЕИК ******** срещу „А.“ ООД, ЕИК ********иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата 2016 лева цена на стока – материал „велпапе“, доставена от ищеца на жалбоподателя на 01.06.2018г. и на 04.06.2018г, ведно със законна лихва от 09.04.2019г.

ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ********ДА ЗАПЛАТИ НА „В. АД, ЕИК ******** 420,00 лева – разноски за адвокатски хонорар за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, предл. 2 от ГПК-делото е търговско.

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                   2.