№ 2998
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110170843 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т-С” ЕАД срещу А.
М. С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата от 754,40 лева - главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 28,98
лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (02.06.2022 г.) до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 107,09 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 19.07.2023 г. и за сумата от
6,03 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода от 15.08.2020 г. - 19.07.2023 г.
Ищецът твърди че ответникът е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради
което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.
За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т-С“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на
Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните
1
дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода,
за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент №**, находящ се в гр. София,
*************, с абонатен № *******, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С” ЕООД. През отоплителния
сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер, като не оспорва факта, че ищецът е
предоставил топлинни услуги в процесния период с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба сума. Оспорва обаче да е в облигационни отношения
с ищеца, тъй като твърди, че липсват доказателства да е собственик на имота. Прави
възражение за погасяване по давност на задължението за плащане на цена за доставена
топлинна енергия за месец май 2020 г. на стойност 89,34 лв. Оспорва дължимостта на
цена за дялово разпределение в полза на ищеца, доколкото трето лице е осъществило
услугата. Оспорва се основанието за дължимост на претенциите за мораторни лихви.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Т.С“ ЕООД твърди, че дяловото разпределение
било извършено в съответствие с всички действащи през процесния период
нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
2
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Като доказателство по делото е представена декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 1, ал.
5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси с вх. №**********/21.07.2021 г.,
подадена от ответницата А. С., с която същата е декларирала пред данъчните служби
процесния недвижим имот като свой собствен.
Към декларацията е приложен и Нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по Закона за
териториалното и селищно устройство №75/12.03.1981 г., по силата на който М.С.С е
придобил следния имот: адрес ******, гр. София – процесния недвижим имот.
Представено е и саморъчно завещание от 10.11.1995 г., съставено от М.С.С, с
което същия завещава на съпругата си В.С всички движими и недвижими имоти и
покъщнина, които се намират в адрес *****, както и вила в Реброво, всичките си
спестявания и автомобил, който притежава. В завещанието е посочена волята на
завещателя М.С, че желае след смъртта и на двамата, апартаментът и цялото
имущество да остане за дъщеря му А. М. С..
От протокол за обявяване на саморъчно завещание се установява от 24.11.2003 г.
се установява, че завещателят М.С е починал на 26.08.2003 г., в резултат на което
процесният недвижим имот е станал собственост на В.П.С
От находящото се като приложение към декларацията по чл. 14 ЗМДТ
удостоверение за наследници с изх. №УГ01-6476/13.07.2021 г. се установява, че
лицето В.П.Се починала на 23.08.2007 г., като към момента на смъртта й нейни
наследници по закон са били децата й – А. М. С. и С.М.С. Последният е починал на
05.09.2015 г., като е оставил за свои наследници съпругата си – Е.С. и сина си М.С.С.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
3
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по
делото доказателства, съдът намира, че отговорността на ответницата А. М. С. следва
да бъде ангажирана за 1/ 2 част от претендираните суми. Това е така, тъй като след
смъртта на майка си В.С ответницата е придобила 1/ 2 идеална част от процесния
имот, като другата 1/ 2 идеална част е придобита от С.М.С.
Саморъчното завещание, съставено от М.С.С, настоящият състав намира, че е
нищожно на основание чл. 21, ал. 2 ЗН, доколкото съдържа разпореждане след смъртта
на В.П.С процесният апартамент да остане в собственост на дъщеря им А. М. С. не е
произвело действие, доколкото такова разпореждане е недопустимо съгласно
българското наследствено право (в този смисъл Определение № 103 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5935/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 308 от 21.III.1991 г. по гр. д. №
1346/90 г., I г. о., Решение № 1068 от 21.XI.1985 г. по гр. д. № 723/85 г., IV г. о на ВС).
В контекста на гореизложеното, отговорността на ответницата следва да бъде
ангажирана само за 1/ 2 от претендираните суми. С доклада по делото е отделено за
безспорно, че през процесния период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът е доставил
в процесния апартамент топлинна енергия на претендираната стойност от 754,40 лева,
която не е заплатена от ответницата. Предвид изложеното, отговорността на
ответницата следва да бъде ангажирана за ½ от тази сума, а именно – сумата в размер
на 377,20 лева.
Като безспорно с доклада по делото е отделено и обстоятелството, че третото
лице-помага „Т.С“ ЕООД е извършвало услугата „дялово разпределение“ за процесния
имот през процесния период 01.06.2020 г. - 30.04.2022 г., както и че стойността на
предоставената услуга е в размер на 28,98 лева, от които ответницата дължи сумата в
размер на 14,49 лева.
За задълженията за главници за исковия период, ответникът дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2019 г.
до м.04.2021 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т-С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енерегия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енерегия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
4
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 377,20 лв., то акцесорната
претенция се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
19.07.2023 г. възлиза в общ размер на 73,79 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно Тълкувателно решение
от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда– 27.07.2023 г., съдът намира, че вземанията за
главница и лихва, изискуеми до 27.07.2020 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по
давност /за главницата за топлинна енергия за м.05.2020 г./.
С уточнителна молба ищецът е посочил, че потребената в топлоснабдения имот
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 31.05.2020 г. е в размер на 66,70 лева,
5
поради което като взема предвид посочената сума и приетата от съда квота за
отговорността на ответницата, съдът намира, че отговорността на ответницата следва
да бъде ангажирана за периода м.06.2020 г. - м.04.2022 г. за сумата в размер на 344,10
лева. Лихвата за забава върху така определения размер на задължението се равнява на
сумата от 67,33 лева.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 6,03 лева се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по спора. Ищецът
претендира заплащането на разноски, както следва: 75 лева за държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК и като взе предвид
неголямата правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че на ищеца се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Като
предвид уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 83,07 лева.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №2095/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 35 състав в размер на 35,60 за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На ответницата следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част
от исковете. Същата не претендира заплащането на разноски по делото.
Процесуалният представител на ищцата- адв. К. претендира присъждане в своя полза
на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ответницата безплатна
правна помощ по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. регламентира заплащане на възнаграждение
6
при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява
присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата
делото страна по чл. 78 ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ГПК регламентира случаите, при
които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а
разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. урежда случаите, при които се предоставя безплатна
адвокатска помощ. В хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. липсва уговорен и реално
заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане). В този случай
съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение, ако
конкретна сума е посочена (в с. см. - определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., IV г.о.). Поради това, след като възнаграждението се определя от съда при
постановяване на окончателния съдебен акт. С оглед на изложеното и като взе предвид
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че справедливото
възнаграждение за осъществената от адв. К. правна защита в полза на ответницата по
делото е в размер на 400 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на адв. К. следва да бъде присъдена
сумата в размер на 210,13 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т-С“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу А. М. С., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 1) сумата в
размер на 344,10 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
представляващ апартамент №**, находящ се в гр. София, *************, с абонатен
№ *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
27.07.2023 г. до окончателното плащане; 2) за сумата в размер на 14,49 лева – главница
за услугата дялово разпределение през периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда (27.07.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; 3) сумата в
размер на 67,33 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 19.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 42196/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над 344,10 лева до пълния претендиран размер от 754,40 лева,
както и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. – главница за топлинна енергия за
7
процесния имот, за разликата над 67,33 лева до пълния претендиран размер от 107,09
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, за разликата над 14,49
лева до пълния претендиран размер от 28,98 лева – главница за услугата „дялово
разпределение“, кактои предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 6,03 лева – лихва за забава върху главниците за
дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. – 19.07.2023 г.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „Т-С“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******* сумата в размер на 83,07 лева – разноски за производството по гр.д.
№70843/2023 г. по описа на СРС, както и сумата в размер на 35,60 лева – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 42196/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т-С“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 38 ЗАдв. да заплати на
адв. К. сумата в размер на 210,13 лева – адвокатско възнаграждение за осъществената
в полза на ответницата А. С. безплатна правна помощ в настоящото производство,
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С”
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8