РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Пловдив, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330106941 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Б. К. Л., ЕГН ********** против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди да е мрежови клиент с кл. № ********** за имот с ИТН ...., с
адрес: .....
През м. май 2022 г. получил писмо с фактура № **********/03.05.2022 г. за
сумата от 4399,55 лева с ДДС, представляваща стойността за ел. енергия и мр. услуги
за корекционен период 01.11.2020 г. – 14.02.2022 г. В уведомителното писмо било
записано, че на 01.11.2020 г. била извършена проверка от служителите на ответника,
като електромерът бил демонтиран и предаден на БИМ за експертиза. Било
констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита ел. енергия.
Оспорва едностранната корекция по основание и размер, в т.ч. да е извършена
на годно правно основание. Твърди, че върху измервателното устройство не е
извършвал никаква манипулация. На 14.02.2022 г. служители на ответника подменили
електромера, за което бил съставен КП 646912/14.02.2022 г. В деня на проверката СТИ
било с показания по дневна и нощна тарифа, а впоследствие в КП на БИМ №
119/06.04.2022 г. имало показания и по трета тарифа. Счита, че тези показания са били
въведени след демонтажа на електромера и преди предаването му в БИМ. Липсвало
1
облигационно правоотношение с ответника по доставка на ел. енергия, при което само
ЕВН ЕС имало право да претендира заплащане на доп. начислената сума, не и
ответникът – като оператор на мрежата. Същият бил лицензиран само да извършва
разпределение на ел.ен., но не и продажбата й. Задължение на ответника, като
собственик на електроразпределителната мрежа, било да поддържа в изправност СТИ,
поради което отговорността за състоянието на електромера и последиците при
евентуално неизмерване, неотчитане били за него. Начисленото доп. количество ел.
енергия било непоискана доставка на стока по см. на чл. 62 от ЗЗП и чл. 27 от
Директива 2011/83/ЕС, поради което сумата била недължима. Поддържа да е налице
противоречие на ПИКЕЕ със ЗЕ, ЗНА и Директива 2009/72/ЕО. Моли за уважаване на
иска и признаване недължимостта на доп. начислената сума като корекция на сметка.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията.
Била извършена проверка на СТИ на 14.02.2022 г., като служители подменили
електромера, в съответствие с чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. Бил съставен КП. Електромерът
бил предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза. Заключението било,
че е установена разлика от 60 906,3 kWh между сумата от дневна и нощна тарифа и
контролната сумарна тарифа, като това било количеството ел. енергия, реално
потребено в обекта на ищеца, но неотчетено и незаплатено от същия. За извършената
проверка от БИМ бил изготвен КП. Били спазени изискванията на чл. 55, ал. 1 и ал. 2
ПИКЕЕ, при което и корекцията – законосъобразна. Стойността била изчислена в
съответствие с чл. 56, ал. 1 и ал. 3 ПИКЕЕ. Считано от 04.05.2019 г. били в сила нови
ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел. енергия се извършвало от
операторите на съответните ел. мрежи. Нямало противоречие на ПИКЕЕ с твърдените
норм. актове. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищецът е мрежови
клиент на отв. дружество с кл. № ********** за имот с ИТН ..., с адрес: ....; във връзка
с едностранна корекция на сметка е издадена фактура № **********/03.05.2022 г. за
доп. сума от 4399,55 лева с ДДС, която не е платена /вж. Определение по чл. 140 ГПК
№ 8502/05.08.2022 г. – л.28-29/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
2
В констативния протокол е посочено, че представители на „ЕР ЮГ” ЕАД са
извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на
потребителя, в негово присъствие, като електромерът е свален за експертиза. Няма
спор, че потребителят е присъствал на проверката и подписал протокола. Разпитан е св.
Д.Р. – с. на ответника, който потвърждава извършеното при проверката, вписаните
данни в протокола и присъствието на ищеца. Показанията му се кредитират като
непосредствени и ясни, вкл. след съобразяване изискването на чл. 172 ГПК.
СТИ е предадено за проверка в БИМ, като е съставен КП от 06.04.2022 г. В него
са отразени показания по тарифи – 1.8.1; 1.8.2; 1.8.0. Направен е извод, че при
направен вътрешен оглед не са констатирани следи от нерегламентирана намеса.
Установена е обаче разлика от 60906,30 kWh между сумата от 1.8.1+1.8.2 /нощна и
дневна тарифи/ и сумарната тарифа на 1.8.0. Променена е тарифната таблица по часови
зони, като – между 9 и 10 ч. – същият не натрупва ел. енергия /ЕЕ/ на нито една от
двете тарифи, от 10 до 15 ч. – отчита по дневна тарифа, а след 15 ч. не отчита ЕЕ по
нито една от двете тарифи. Заключено е, че СТИ не съответства на метрологичните и
технически изисквания.
Прието е заключение на СТЕ, в което вещото лице, след подробен анализ и
конкретни аргументи, сочи, че – според данните от протокола на БИМ, може да се
направи заключение, че е установена променена тарифна таблица, изразяваща се във
въведена нова /нерегламентирана/ часова зона в рамките на денонощието, в която
натрупаните ежемесечно количества ЕЕ не се четат и фактурират. В електромера
програмно е заложено да регистрира отчетените в денонощието количества ЕЕ в 2
часови зони – нощна – 1.8.1; дневна – 1.8.2. За контрол на този процес, има и една
обща зона 1.8.0, в която натрупаните количества консумирана ЕЕ трябва във всеки
момент да са равни на сбора от количества по регламентираните дневна и нощна
тарифни зони. В случая, това равенство е нарушено, поради въведена нова часова
тарифна зона 1.8.3 в часовете от 9 до 10 ч. и след 15 ч., когато електромерът не отчита
ЕЕ по нито една от двете тарифи, по които тя се фактурира. Горното водело до
частично измерване на реално консумираната ЕЕ.
Относно приложената методика на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ за изчисляване на
неотчетеното кол. ЕЕ, вещото лице сочи, че – от монтирането на СТИ на 24.11.2017 г.
/вж. протокол – л.26/ в ИТН, измерената и натрупана ЕЕ в регистър 1.8.3 е 60 906 kWh.
При изготвяне на справката за коригиране на сметка от ответника, за определяне на
измерените, но нефактурирани кол. ЕЕ от невизуализирания регистър, е работено с
данни, съхранени в паметта на електромера за последния 15 месечен период /видно от
изготвена и приложена таблица/. По този начин, измерена, но нефактурирана ЕЕ, е
начислена като 20541 kWh. Експертът сочи, че методиката на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ е
правилно приложена, като от измерените количества ЕЕ по регистър 1.8.3 в
изчислението участват само тези 20541 kWh, за които все още има данни в паметта на
3
електромера. Той имал капацитет да съхранява информация за регистрирани
ежемесечни самоотчети в период от 15 месеца назад. Те съдържали информация за
всички регистри – регламентирани и нерегламентирани, ако са налични такива. В
таблица 1 към заключението подробно са изнесени данни и направени разбивки на
отразените отчетени и съхранени в паметта на електромера показания от месечните
отчети по регистри – общ 1.8.0; 1.8.1 нощен; 1.8.2 дневен, 1.8.3 нерегламентиран.
Направен е извод, че количеството 60906,30 kWh ЕЕ, регистрирано в паметта на
електромера в регистър 1.8.3, е ЕЕ, реално доставено на клиента. От него /видно и от
изготвената от ответника справка за коригиране на сметка/ допълнително е
остойностено и фактурирано само това количество от 20541 kWh ЕЕ, за което има
съхранени данни в паметта на електромера за 15 месеца назад.
Не било възможно да се установи кога е настъпил началният момент на
натрупване на ЕЕ по нерегламентирания регистър 1.8.3, т.к. нямало данни за това кога
е променена тарифната таблица.
В процесния период, през който било натрупано кол. ЕЕ от 20541 kWh по
регистър 1.8.3, в действие били 2 цени на ЕЕ, определени с Решения на КЕВР. След
разбивка на елементите и собствени изчисления, ВЛ е посочило, че остойностеното
неизмерено кол. ЕЕ е извършено правилно, съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ и в
съответствие с определените от КЕВР цени на ЕЕ за ценовите периоди. Допълнено е,
че електромерът е преминал законовите проверки по ЗИ и носи знаци от тях, като при
тези проверки са спазени сроковете по Заповед на Председателя на ДАМТН от
11.09.2018 г.
В устния си доклад пред съда, ВЛ допълва, че тарифа 1.8.3 не се вижда на екрана
на електромера /тоест невизуализирана е/, там имало само тарифи 1 и 2. Констатирал,
чрез преглед на самоотчетите 15 месеца назад, че е налице такава трета,
нерегламентирана тарифа. Нямало данни за това кога е началото на отчитане на тази
енергия, т.к. програмно СТИ пазел 15 месечни самоотчета назад във времето.
Съдът кредитира заключението изцяло, като го намира за ясно, компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения, отговарящо на поставените въпроси в
пълнота, при подробни доводи, анализ, данни и аргументирани изводи. Възраженията
на ищеца не се споделят. ВЛ никъде не е посочило, че в случая става дума за
манипулация, а навсякъде говори за – реално доставена ЕЕ, която обаче не е отчетена,
начислена, остойностена, като конкретни данни за самото количество е открил при
преглед на данните в самия електромер, в който се съдържат точните цифри на тази
ЕЕ, съхранени като информация по трета, нереглементирана тарифа. Неточно, според
съда, както в устните състезания, така и в писмената защита, се акцентира върху това,
че в КП на БИМ нямало данни за такава трета тарифа, поради което и нямало
съвпадение с приетото заключение. Напротив. Двете доказателства трябва да се
4
разглеждат заедно, при логическа взаимовръзка и общ краен резултат. От КП на БИМ е
ясно, че има установено реално доставено и консумирано кол. ЕЕ, който извод е
направен при съпоставка на дневна и нощна тарифа и общата такава 1.8.0, като е
констатирано, че има това съществено разминаване в количествата. Двете заедно не
правят общото. Именно това е посочил и ВЛ по СТЕ – че отчетените данни в дневна и
нощна тарифи не са равни на общата контролна – 1.8.0. Логично и обяснимо е
констатираното обстоятелство, че след като има съществена разлика между сбора на
дневна и нощна и отчета на общата контролна, е налице допълнителна тарифа,
регистър, който обаче пази данните от тези неотчети по регламент. Според съда
разминаване в изводите няма. Налице е припокриване и доразвитие. Фактът, че ВЛ е
констатирал за тези 15 месеца, в които се пазят данните, как точно част от
установените от БИМ 60 906 kWh, а именно – процесните фактурирани - 20541 kWh, са
съхранени като памет – в допълнителна, нерегламентирана тарифа 1.8.3, не означава
различен извод. Това само потвърждава, че има доставено кол. ЕЕ, което е потребено,
но не е остойностено, следователно – платено. Данните на ВЛ са допълнение към
констатациите на БИМ, като заключение са еднакви – дневна и нощна не дават общата
контролна тарифа, като единствено детайлизират как и къде точно се съхранява
съответната информация – която доказва разликите и на база на която е направена и
корекцията на сметка. Тези данни трябва да се разглеждат в последователност, пълнота
и като доразвитие за яснота на фактите, а не да се твърди противоречие помежду им –
такова няма.
Не се споделят и възраженията в ПЗ относно заключението – макар да бе
оспорено относно изводи по два въпроса, ищецът не поиска изготвяне на допълнително
или повторно такова. Мотиви относно липсата на разминаване между него и
констатациите на БИМ бяха изложени, а относно остойностяването, ще бъдат
впоследствие.
Приема се за ирелевантно акцентирането на липса на установеност на
нереглементирана намеса и манипулация. Ответникът не се и позовава на подобна
хипотеза на ПИКЕЕ – чл. 55, ал. 1 – никъде не говори за наличие на такава намеса, не
изисква установяване или не на извършването й и прочие. Що се касае до това, че само
служители на ЕР можели да променят програмно СТИ, да въвеждат доп. тарифа и т.н. –
подобни твърдения не почиват на никакви ангажирани доказателства по делото.
Категорично е доказано, че електромерът е преминал съответните проверки и е могъл
да отчита кол. ЕЕ – наличието на доп. тарифа /в която обаче се съхраняват данни за
преминалата и консумирана ЕЕ/ сама по себе си не прави уреда негоден за
предназначението му, както се твърди в ПЗ. Той отчита количествата, които
преминават по двете тарифи – дневна и нощна, но поради добавена трета, не всичката
консумация се декларира, визуализира външно. Същевременно обаче доставената, но
отчетена по доп. тарифа на практика е съхранена като информация, т.е. уредът не е
5
негоден. Няма никакви данни за механична, техническа неизправност на СТИ, а
единствено за несъответствие на състоянието му с метрологичните и технически
изисквания, което са различни неща.
Отделно и основно - в настоящия казус следва да се обърне внимание на
съществен въпрос – установените от БИМ, ВЛ и тн. количества, които са
фактурирани от ЕР, касаят реално доставена, потребена електроенергия от абоната
за процесния период. Тоест – той е консумирал едно благо точно в това
количество, което му е начислено /макар и впоследствие/, но не е престирал насреща
– не е платил цената за това свое потребление. Не става дума за прогнозни сметки,
начисляване на количества съобразно анализ на потребление за аналогичен предходен
период и пр. други възможности по ПИКЕЕ – а единствено за остойностяване на
реално доставено количество ЕЕ, потребено от ищеца, което е установено като
факти и с цифри – разлика от 60 906 kWh и впоследствие – остойностено, съобразно
приложимите цени на ДКВЕР около 1/3 от него. В случая – за ущърб на потребителя
изобщо не може да става дума. Изисква му се плащане на ЕЕ, която действително е
консумирал в своя полза, като същевременно – не цялото установено неотчетено
количество му е начислено, а единствено това от 20541 kWh – за което има доказуеми
данни в паметта на електромера за 15 месеца назад. Ищецът е потребил пълната
констатирана от БИМ разлика на ЕЕ, но не цялата й стойност му се търси за плащане.
Изисква се такова на посочените 20541 kWh, които са реално доставени и
консумирани в периода. Наличието им се доказва по категоричен начин, както и
фактът на реалната доставка, както от анализа данните на БИМ, така и от
заключението на СТЕ, което се цени изцяло.
Според съда няма законово и фактически обосновани аргументи, които да
отрекат дължимостта на търсената сума, която представлява равностойност на
потребеното за периода благо от ищеца. Реално полученото, но не платено, подлежи
на плащане.
Относно останалите доводи и възражения в ИМ, УС, ПЗ.
За материалноправната легитимация на ответника -
С оглед датата на проверката – 14.02.2022 г. приложими са ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.
25 от 30.04.2019 г./. В раздел IX са посочени редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като се доразвива законовата постановка на ЗЕ,
въведена с измененията на ДВ, бр. 54 от 2012 г., относно възможността за извършване
на едностранна корекция на сметките за предоставена електрическа енергия. С новите
ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа, като това негово право се извежда от изричните
норми на чл. 56 ал. 1 и ал. 2, съгласно които – „в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел, операторът на
6
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по
реда на ал. 1.“.
Титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното
дружество, в случая - ответникът, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“
/легална дефиниция в § 1, т. 41а от ДР към ЗЕ/. Такъв е крайният потребител, в случая -
ищецът, който потребява електрическа енергия, като притежаваният от него имот е
снабдяван именно чрез електроразпределителната мрежа на ответното дружество.
Основанието за начисляване на процесната сума за ЕЕ не е наличието на облигационна
връзка по доставка на електрическа енергия, а самият подзаконов нормативен акт -
ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на клиент при
различни предпоставки.
В тази насока е формираната нова практика на ВКС /напр. Решение № 50178
от 07.10.2022 г. по гр. д. № 3603/2021 г. на ВКС; Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр.
д. № 2708/2021 г. на ВКС; Решение по гр.д. № 339/22 г. на ВКС и др . – цитирани и в
ОИМ на ответника/, съобразно която - материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ,
легитимиращи оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има
право да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да
начислява суми за реално потребена електрическа енергия, са в рамките на законовата
делегация и не противоречат на нормативен акт от по - висока степен.
Ето защо, именно ответното дружество има право да претендира плащане на
суми поради извършена корекция на сметка на абоната за ЕЕ за минал период и това
негово право не противоречи на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. А ЗЕ, в която връзка не се
споделят твърденията на ищеца за недължимост на сумата поради липса на
облигационна връзка между страните. Не тя е определяща, а самото право на оператора
при установено несъответствие между измерените количества ЕЕ и заплатените
такива, да преизчислява същите по реда на Правилата, които не противоречат на ЗЕ, в
какъвто смисъл е и становището на ВКС.
За да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното
дружество следва да е спазило реда, разписан в ПИКЕЕ. Установява се от
доказателствата, че е била извършена проверка на обекта на ищеца, резултатите от
която са обективирани в констативния протокол, подписан от служители на
дружеството и самия потребител, при което са спазени изискванията на чл. 49, ал. 2
ПИКЕЕ.
7
Съобразно доказателствата, анализирани поотделно, при взаимовръзка и
съвкупност, съдът приема, че в случая – правилно е била приложена относимата
разпоредба според фактическата обстановка за извършеното от ЕР начисляване – чл.
55, ал.1 и ал. 2 ПИКЕЕ. Те гласят, че – ал. 1 - в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри; ал. 2 - преизчисляването по ал. 1 се извършва
въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.
49.
Всички предпоставки са спазени. Установено е измерено кол. ЕЕ – измерено е
точно, защото има данни за конкретното му количество - 60 906 kWh /макар да е
фактурирано и да се търси плащане на около 1/3/. Касае се за такава именно в
невизуализиран регистър – ВЛ е категорично, че тази доп. тарифа 1.8.3 не се вижда на
екрана на електромера, като принципно – такъв регистър не е програмно въведен
изначално в СТИ – такива са само регистрите за отчети по дневна, нощна тарифа –
съответно – контролната за доказване на сбора им. Съответните данни се съхраняват в
този невизуализиран регистър, видно от прил. таблица в заключението на СТЕ. Тъй
като въпреки констатираната разлика от 60 906 kWh, няма възможност за фактическо
установяване на количества след монтажа /както сочи ПИКЕЕ/, са остойностени само
тези, за които има реални данни в паметта на СТИ и неговите самоотчети – процесното
количество от 20541 kWh за исковия период. Отново следва да се подчертае, че става
дума за 20541 kWh – реално потребени от ищеца количества ЕЕ, които не са
платени, макар да са консумирани. Преизчисляването е извършено след метрологична
проверка на СТИ, извършена от БИМ и КП, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ /както
бе посочено по – горе/.
Измерените, но нефактурирани кол. ЕЕ от невизуализирания регистър са
определени, съобразно данните, съхранени в паметта на електромера за последния 15
месечен период, като в изчислението участват само тези 20541 kWh.
Споделя се доводът в ОИМ, че в случая – ПИКЕЕ не регламентират ограничение
на срок, за който следва да се отнася корекцията. Правилата говорят единствено за
остойностяване и начисляване на установени измерени, но неплатени кол. ЕЕ, без да
обвързват тази хипотеза с времеви рамки. Това е и логично, т.к. се цели възмездяване
на реална доставка и консумация на ЕЕ, тоест правилен и точен баланс при
насрещните престации – установената да е доставена и потребена ЕЕ следва да се
плати. В казуса е налице и по – благоприятно положение за потребителя от заложената
в ПИКЕЕ възможност – макар да е установено по – голямо доставено и потребено кол.
ЕЕ в невизуализирания регистър, начисленото за процесния период е по – малко -
20541 kWh – само относно които има фактически данни в самоотчетите на СТИ. Не се
8
претендира количество от датата на монтаж, макар да е явно, че консумацията на тези
60 906 kWh датира доста време преди периода.
Следователно, изискванията на сочената разпоредба на ПИКЕЕ са спазени, а
корекцията – направена на база реални данни, за реална консумация, при спазени
правила относно самата процедура.
В тази връзка, не споделят възраженията на ищеца в УС за приложение разп. на
чл. 53 ПИКЕЕ и свързания с нея начин на остойностяване на ЕЕ. Тази норма говори за
повреда или неточна работа на тарифен превключвател, при което ЕЕ не се регистрира
точно по тарифите. Видно от съдържанието на ал. 2 – хипотезата касае наличие на
установена техническа неизправност. По делото – нито има такива надлежни
твърдения, нито каквито и да е доказателства, които да установяват неизправност на
тарифен превключвател.
В ИМ възражения за приложение на чл. 53 ПИКЕЕ няма. Няма ангажирани
доказателства, нито фактическа или правна причина да се приеме относимостта й в
случая. Ищецът не е поставил въпроси към ВЛ в такава насока, нито има приобщени
други доказателства, които да навеждат на извод за настъпило измерване по доп.
тарифа, заради повреда или неточна работа на тарифен превключвател. Самите
възражения на ищеца се приемат освен за недоказани и за преклудирани – заявени едва
в устните състезания и ПЗ. Не са въведени в ИМ /макар страната да е била наясно на
коя хипотеза на ПИКЕЕ се позовава ответникът – изрично посочена в писмото на ЕР,
приложено към ИМ/, като не са подкрепени и от док. по делото. За пълнота се
отбелязва, че указания по чл. 146, ал. 2 ГПК не са били дължими – първо, защото при
предявения ОУИ – док. тежест е само за ответника, второ – защото в ИМ липсват
подобни твърдения.
Ето защо, съдът приема ЕР правилно да е приложил именно относимата към
случилото се разпоредба на ПИКЕЕ – чл. 55, ал. 1, за да извърши корекцията.
Относно остойностяването на потребеното кол. ЕЕ по фактурата – правилно е
извършено съобразно чл. 56 ПИКЕЕ, в т.ч. – съгласно определените от КЕВР цени на
ЕЕ за двата ценови периода – в този смисъл и СТЕ.
Не се споделят възраженията на ищеца за неправилно включени елементи в
цената, приложени правила на чл. 56 ПИКЕЕ и тн. Неточно, според съда, нормата на
чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ се анализира и изтъква самостоятелно, без да се държи сметка за
цялостно регламентирания подход на законодателя за изчисляване на дължимата сума,
вкл. взаимовръзката с ал. 1 на разпоредбата.
чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ – сочи, че при начисляването, операторът предоставя на
ползвателя фактура и справка за кол. ЕЕ, както и информация за дължимите суми за
мр. услуги и за „задължения към обществото“.
9
Тоест – има поне три съставни елемента - дължимо е както кол. ЕЕ, така и
останалите изброени в нормата компоненти, които подлежат на плащане.
Сочената ал. 3 единствено регламентира как се изчислява един от тези
компоненти – „електрическата енергия по ал. 1“ как се фактурира, по каква цена. Тя
никъде не изключва приложението на ал. 1, нито възможността да бъдат начислявани
оспорваните от ищеца доп. компоненти към ЕЕ. Напротив – тяхната дължимост е
изрично определена като част от сумите при преизчисление, ведно с ЕЕ, а само за
последната – ал. 3 задава параметри, на които следва да отговаря нейната стойност.
Поради горното, не се приемат доводите, че процесното количество било
неправилно определено – от ангажираните от ответника доказателства се установява
имено правилността на остойностяването – приложени са коректните и действащи
цени на ЕЕ според Решенията на КЕВР за отделните периоди, като са начислени и доп.
суми, които са дължими от абоната – винаги при подобно преизчисление – както сочи
чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ.
С оглед изложеното, съдът приема, че всички предпоставки за дължимост на
сумата са налице, като самата процедура по корекция е надлежно извършена, а
ответникът – материален носител на вземането. За него, в качеството му на оператор
на електроразпределителната мрежа, е възникнало правото да начисли и изиска за
плащане от потребителя процесната стойност на ЕЕ за периода, която е реално
консумирана от него, но не е платена.
Няма основание да се отрече дължимостта й. Аргументите на ищеца, макар
обосновани, подробни, обясними като защитна позиция, не могат да бъдат споделени.
Цитираната от него съд. практика вече е променена, вкл. след приемането на новите
ПИКЕЕ, в каквато връзка са и посочените по – горе Решения на ВКС.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък, като са
представени док. за сторени такива от 200 лева – деп. СТЕ /няма данни за плащане на
деп. за св./. Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде определено в
минимален размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с
чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Б. К. Л., ЕГН **********
10
против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен
иск за признаване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 4399,55
лева - стойност на корекция на сметка за доставена ел. енергия за периода 01.11.2020 г.
– 14.02.2022 г., за която е издадена фактура № **********/03.05.2022 г. за обект,
находящ се в ....., къща, ИТН .....
ОСЪЖДА Б. К. Л., ЕГН **********, с адрес: ...... да плати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 300 лева /триста
лева/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11