Присъда по дело №1873/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД № 1873 по описа за 2025 год. на Районен съд –
Варна, НО, ХХХVІІ – ми състав.

От Районна прокуратура - Варна срещу подсъдимия Р. Д. К., ЕГН
********** е повдигнато обвинение: по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с
чл.194, ал.1 от НК:

За това, че: На 14.09.2023 г., в гр. Варна, в условията на опасен рецидив,
отнел чужда движима вещ - 1бр. бутилка 1 литър уиски „Джони Уокър“, син
етикет на стойност 649.00 лв. от владението на П. П. В., собственост на
„Джъмбо –ВМ“ ЕООД, представлявано от Д. П. И., без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.

Представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа в с.з.
обвиненията като доказани по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК] пледира за наказания,
определени по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а именно ЛОС, които да бъдат
ефективно изтърпени при първоначален „строг“ режим, предвид законовата
забрана за приложение на чл. 66, ал.1 от НК. Моли съда да наложи наказание
за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК в размер на
три години лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата на чл.58а. от НК
да бъде редуцирано с една трета, като същото бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим .

До започване на разпоредителното заседание, редовно призована
пострадалата от деянието Д. И. не се явява, като правата и на пострадала са
надлежно разяснени чрез вписването в съобщението по чл. 247б., ал. 4 НПК.
1

Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, дава съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК-"съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция". Предвид това, съдът, с две отделни
определения, както следва: 1.) На осн. чл. 372, ал.3, вр. с чл. 371, т.1 НПК
прие, че действията по извършеното разследване в досъдебното производство
са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри
изразеното от подсъдимия и неговия служебен защитник адв. В. Й., ВАК,
изрично съгласие досежно това да не се провежда разпит на свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на
протокола за разпит на свидетел и писмените експертни заключения по видео-
техническа и лицево-идентификационна и оценъчната експертиза; 2.) На
осн.чл. 372, ал.4, вр.с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по
несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото,
поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата
без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия също
намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и определяне на наказание
ЛОС при условията на 58а., ал.1, от НК за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК , чийто конкретен размер пледира към
възможният минимум, като излага конкретни доводи.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл. 373, ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Д. К., ЕГН **********, с основно образование,
неженен, работи, с постоянен адрес в гр.Варна, осъждан многократно
/четиринадесет отделни влезли в сила присъди и споразумения/,.

2

Подсъдимият Р. Д. К. бил осъждан многократно, като едно от
последните му осъждания било с присъда № 147/13.07.2022 г. в сила от
29.07.2022 г. по НОХД № 2467/2022 г. по описа на ВРС с която му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което да търпи при първоначален „строг“ режим. Наказанието,
наложено му с горе цитираната присъда е било изтърпяно на 13.07.2023 г.

На 14.09.2023 г. подсъдимия Р. К. около 09.00 ч. влязъл в магазин за
продажба на алкохол и тютюневи изделия, находящ се на ул.“Д-р Любен
Попов“, гр.Варна. Магазинът бил собственост на дружеството „Джъмбо –
ВМ“ ЕООД, със собственик В. П. М. Последният упълномощил св.Д. П. И.,
която била управител на дружеството и го представлявала във връзка с
неговата дейност.

На посочената дата като продавач в магазина работела св.П. П. В.
Когато подсъдимия влязъл в магазина св.В. работела на касата и забелязала, че
той се насочил към щанда с алкохол. К. застанал зад колона така, че В. да няма
видимост към него и извадил от кутията, в която се намирала бутилка уиски от
1 литър, марка „Джони Уокър“. Взел бутилката и я поставил в найлонова
торбичка. След това преминал през касовата зона, където все още стояла св.В.
без да заплати бутилката уиски, която взел.

Действията на Р. К. били заснети от охранителните камери, които
били монтирани в магазина.

По случая било образувано ДП № 1217/2023 год. по описа на Второ
РУ при ОД МВР – Варна.

В хода на образуваното ДП № 1217/2023 год. по описа на Второ РУ
при ОД МВР – Варна, е била изготвена видео - техническа и лицево –
идентификационна експертиза, обективирана в Протокол № 297/25.04.2018 г.
на „БНТЛ“ при ОД МВР – Варна. Съобразно заключението и след извършения
преглед на 1 бр. ДВД, поставен в плик за дискове и предаден с протокол за
доброволно предаване. Не са установени следи от манипулация /намеса/
върху записаната информация. При направената оценка на извлечените от
видеозаписите снимкови кадри, се установява: Лице от мъжки пол заснето на
3

14.09.2023 г. в 09.00 часа влизащо в магазина е категорично подсъдимия Р. Д.
К., ЕГН **********, като се вижда как той взема 1 бутилка уиски от стилажа в
магазина.

Видно от изготвената съдебно – оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на 1 бутилка уиски „Джони Уокър“ – син
етикет, 1 литър е в размер на - 649.00 лева.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 1217/2023 год. по описа на Второ РУ при ОД МВР –
Варна, писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели и писмено експертно заключение на вещото лице по извършените в
ДП СЛИЕ и СОЕ експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.

Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл. 372,
ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка, и при отчитане на
заложеното в чл. 373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия Р. К., е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението "кражба" по смисъла на НК, описано в
обвинителния акт, за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да
бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът
да действа с намерение противозаконно да присвои вещта - обстоятелства,
които са налице предвид конкретните негови действия.

Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано
като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията на
опасен рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.1 НК, от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с
отделни влезли в сила присъди, като анализирайки последните от тях - НОХД
№ 2025/2024 г. на РС – Варна, НОХД № 3522/2024 г. на РС - Варна, съдът
направи извод за това, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки
за квалификация на настоящото му деяние, като извършено при условията на
„опасен рецидив“, тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т.7
НК - например престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК е наказуемо с ЛОС от 2
4

до 10 г.; 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване
от свобода - наложено е наказание 2 г. ЛОС; 3.) изпълнението на това
наказание не е отложено по реда на чл. 66 от НК.

Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК,
тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание ЛОС.

При индивидуализацията на наказанието, при спазване на
императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия К. следва да бъде определено съгласно правилата
на чл. 58а. от НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието - първата е по ал.1, а
втората по ал.4 - вариант, който в случая би бил по-благоприятен, с оглед
възможността за определяне на наказанието под специалния минимум, за
което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство.

В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи
в хипотезата на чл. 58а, ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице
нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината
обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат отчетени ниският размер на
причинените вреди, както и тежкото материално и социално положение на
подсъдимия.

Съдът счита, че липсва основание за приложение разпоредбата на чл.
55 НК при определяне на наказанията на подсъдимия с оглед наличието на
значими отегчаващи обстоятелства. В случая се касае за престъпления с
висока степен на обществена опасност. Наред това липсват изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства. Съдът намира в съответствие с
константната практика на ВКС, че в случая самопризнанието на дееца,
направено под формата на волеизявление по чл. 371, т.2 НПК не следва да се
интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализиране на санкцията; същото не е довело до съдействие за
своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител в хода на досъдебното производство; което разкриване е
логично следствие от ефективната дейност на компетентните органи
/Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по тълк.д.№ 1/08 г. на ВКС, Решение
№ 372/04.10.2011 г. по н.д.№ 1881/2011 г. на ВКС, Решение № 377/26.09.2011 г.
5

по н.д.№ 1765/2011 г. на ВКС/.

Размерът на наказанието съдът определи по правилата на чл. 54 НК на
многократно извършилия престъпления против собствеността и изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е
достатъчен и адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и
генералната превенция на наказанието – поправяне на извършителя и
възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото.

В хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимия К. изразява
формално своето признание за извършеното престъпление, което в случая е и
предпоставка за провеждане на диференцираната процедура и определяне на
по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. От друга страна съдът
отчете като отегчаващи вината обстоятелства съдебното миналото на
подсъдимия, извън осъжданията взети предвид при квалификацията на
настоящото престъпление. Следва да се отбележи също, че инкриминираното
престъпно деяние е извършено в много кратък срок след изтърпяване на
последното наказание ЛОС, което показва, че подсъдимия не се е поправил и
предишните налагани ефективни наказания лишаване от свобода не са оказали
своето поправително и превъзпитателно въздействие. Именно предвид това
негово съдебно минало, действията му по настоящото дело са квалифицирани
значително по-тежко като извършени при условията "опасен рецидив" .
Следователно, касае се не за инцидентна престъпна проява, а за поредно
престъпно посегателство върху чужда собственост, мотивирано изцяло от
начина на живот на подсъдимия.

Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 196, ал.1, т.1 НК е от 2 до 10 г. ЛОС, поради което и отчитайки
наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл. 54 НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства го определи в тези рамки, в размер към
специалния минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн. чл. 58а., ал.1 НК
редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от
една година и четири месеца лишаване от свобода. По отношение на така
определеното наказание „лишаване от свобода“, съдът взе в предвид
предишните осъждания на дееца, по които е прекарал определен период от
живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е
поправил, както и обстоятелството, че деянието по настоящето дело е
извършено в един кратък срок от излизането му от затвора, счита, че за да
бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага
неговото ефективно изтърпяване.

Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при
условията на чл.66, ал.1 от НК, а и това дори да е възможно не би могло да
даде необходимия целен положителен резултат. Съдът прецени по-горе
високата обществена опасност на дееца, както и с високата обществена
опасност на деянието намира, че не е възможно постигане целите на
6

генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС /Решение № 401/2002 год. на ВКС, Решение №
528/1993 год. на ВКС, Решение № 386/1973 год. на ВКС и др./.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от осъдения при
първоначален "строг" режим.

Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия Р. Д. К. да заплати сумата от 408.09 лв. - в полза
на ОД МВР – Варна.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:

7

Номер на акта:	191
Дата:	25 юни 2025 г. (в сила от 11 юли 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20253110201873
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2025 г.

Присъда по дело №1873/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите