Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 14.02.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.01. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1397 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 1179/03.09.2019 г., постановено по гр. д.
№ 254/2019 г. по описа на Районен съд – С.З.,
с което е осъден ”Е.” ЕАД П., със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.***, представлявано от ***, ЕИК ***, да
заплати на „В.”ЕООД – гр.С.З., бул.***, ЕИК ***, представлявано от управителя ***,
ЕГН **********, чрез адв.Я.И. от АК-С.З., съдебен
адрес ***,офис2, сумата от общо 1782,38лева/хиляда седемстотин и осемдесет и
два лева и 38стотинки/ без включен ДДС по фактури, както следва: по фактура №
**********/15.01.2014г.–882,54лева, по фактура №
**********/31.01.2014г.–899,84лева,, представляващи недължимо платени от
ищцовото дружество суми за такси пренос по ел.разпределителната мрежа до обект
ниско напрежение – Помпена станция „О.” ИТ № 2939032, за периода 01.01.2014г. – 31.01.2014г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 07.01.2019г до окончателното заплащане
на сумата, както и сумата от 1327,28лева/хиляда триста двадесет и седем лева и
28стотинки/ направени по делото разноски.
Въззивникът “Е.” ЕАД - П.
излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, като излага
подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да
отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „В.”
ЕООД, с който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли да бъде
потвърдено решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, като по представените и приети като доказателства фактури за периода
01.01.2014г.–31.018.2014г., издадени от „Е.”ЕАД–П./платени
в цялост от ищеца/ са му начислени суми за пренос на ел.енергия – по фактура №
11064228663/ 15.01.2014г. – 4644,22лева, фактура № **********/ 31.01.2014г. –
4680,01лева, видно от детайлната разбивка по всяка една от фактурит
Между страните е водена кореспонденция във връзка с
идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанциите – писмо изх.№ 6053-30/24.09.2008г., на Е. България електроразпределение АД, писмо изх.№ 1784/ 23.10.2008г. на „В.”
ЕООД –С.З., писмо изх.№ 2013/ 05.12.2008г. на „В.” ЕООД –С.З., писмо изх.№ 01/
09.01.2009г. на Е. ЕАД. Ищецът е завел писмо с искане за отпадане на такса
пренос по ел. разпределителната мрежа изх.№ 9946/26.11.2014г., на което е
отговорен с писмо от 08.12.2014г., с указания как да се процедира за смяна на
меренето, което е заведено на 13.12.2014г. и на 29.12.2014г. им е отговорено,
че собствеността е на Община Т., а не на „В и К” ЕООД. С последващо
писмо от 12.01.2015г. са им изискани копия от актуален счетоводен запис за ДМА
на енергийния обект – трафопост, на което ВиК
отговорило с писмо от 21.01.2015г., като получили в отговор разяснително писмо
от 30.01.2015г., като на 19.11.2015г. и на 14.01.2016г. са извършени демонтажи
на електромери за смяна на меренето от ниво ниско напрежение на ниво средно
напрежение – за това са съставени констативни протоколи за техническа проверка
и подмяна на средствата за търговско измерван
За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани
свидетелски показания,които решаващия съд е кредитирал с довери Според
свидетеля А.Р.О., служител на ищеца от 1993г. от 2007г. – специалист в
Централно управление, а от 2015г. и понастоящем - Ръководител отдел
„Енергомеханичен”, през месец септември 2008г. във „В и К”ЕООД получили писмо
от „Е.” и с тях контактувал той след като получил писмо от ДКВЕР, които
изискали документи за собственост, кои обекти са захранвани.
Тези спорове произтичали от непризнаването на
собствеността на електропровод, захранващ две техни помпени станции в район Т.,
това са помпена станция „О.” и помпена станция „К.”. През 2008г. получили писмо
от „Е.” ЕАД гр.П. за идентификация на обекти със захранващи електропроводи на
обекти „В.”, захранване на собствени електропроводи. Във връзка с това за
четири от обектите предоставили документи удостоверяващи собственост върху тези
съоръжения и затова собствеността била призната от „Е.” ЕАД гр.П., а за други
два обекта им било отговорено, че с този набор от документи не могат да докажат
собственост. Документите които им предоставили били АКТ обр.16
на приемателната комисия за съответните помпени станции, акт на общината която
им дала безвъзмездно поддръжката на тези обекти, извлечение от активите на
дружеството и актуална скица на електропровода. Било им отговорено, че с тези
документи не могат да докажат собственост върху съоръженията, било им
предложено меренето да се премести в техните трафопостове, с което не били
съгласни, тъй като границите на собственост върху съоръженията се пада на
изхода на подстанция Т. от където се захранват техните съоръжения. През 2014г.
получили писмо от „Е.” ЕАД гр.П., че във връзка с Европейска програма за защита
на царския орел в района на Т. да окажат съдействие - всички въздушни линии
трябва да станат кабелни и поискали тяхното съдействие, тъй като тази въздушна
линия е собственост на „В.”. Други документи пред „Е.” ЕАД гр.П. не
представили, тъй като нямали други документи, за да удостоверят собственост.
Поддръжката на „В.” винаги е била на „В.” гр.С.З., това включвало подстанция „О.”
и подстанция „К.” които били захранени с кабелни линии. Всички разходи са за
сметка на „В.” гр.С.З.. „Е.” ЕАД гр.П. не са поддържали и не са извършвали
ремонти по тези обекти.
За изясняване
на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза. От констатациите на вещото лице при отговорите на поставените му
въпроси се установява, че през периода 01.01.2014г.–31.01.2014г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия по
процесните фактури за обект помпена станция „О.” ИТ № 2939032 се е извършвало
на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в
помпена станция „О.” собственост на ищеца. Измерването се е извършвало посредством
измервателна група в състав: средство за търговско измерване – статичен
трифазен тройнотарифен електромер тим ЕМИ LZQJ, ф.
номер№ 3368281, 5А/400V, клас на точност 1, знак за извършена метрологична
проверка М 13/045 02, срок за извършване на последваща
проверка 2017г. – токови трансформатори
– 3 броя , тип GANZ клас на точност 1, 600/5А, К 120, ф.№ 852804, ф.№ 856 804 и
ф.№ 854504 – модем за дистанционен отчет марка Gorlitz ф.№ *********, поставен
в метално електромерно табло тип ТЕПО.
Съгласно чл.120, ал.1 от ЗЕ и чл.27 от ОУ на Е.,
действали през процесния период, средствата за търговско измерване СТИ,
собственост на оператора на електрозапределителната
мрежа се разполагат до или на границата на имота на потребителя/ищеца/. При
собственост на ищеца върху електропровод „В.” 20кV, изходящ от подстанция „Т.”,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „В.” в ЗРУ на
подстанция „Т.” на ниво средно напрежени При надлежно
уведомяване на ответника за собствеността на ищеца върху електропровод „В.”
през процесния период, той е трябвало да монтира в подходящо ел.табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20кV на електропровод „В.” в
подстанция ”Т.” чрез одобряване на отделно поле „мерене” или в съществуваща
килия.
Тъй като измервателната група е следвало да бъде
поставена на ниво средно напрежение 20кV в ЗРУ на подстанция „Т.” ищецът не
дължи заплащане на пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно
напрежение 20кV/електропровод „В.”/ до обект помпена станция „О.” ИТ № 2939032
за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по този мрежа и
за дейностите по поддръжката и ремонтите й. Поддръжката и ремонтите са за сметка
на собственика/ищцовото дружество/, като той следва да заплаща загубите на
ел.енергия по нея чрез показанията на измервателната група, монтирана в
началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие
нямат разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод
„В.” и нямат основание да калкулират на ищеца цена за пренос на ел.енергия на
ниво средно напрежение през електропровод „В.”.
Дори и измервателната група да е монтирана на страна
ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция „О.” /както е в конкретния случай
през процесния период/, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена
за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните
фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена
станция „О.” и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежени Дори и да има такава, тя не е собственост на
ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонта й, а загубите на
ел.енергия по нея/или в ел.съоръженията на помпена станция „О.”/ се заплащат от
ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ„О.” на страна
ниско напрежени
По веригата на електрозахранване от подстанция „Т.”
110/20 кV, собственост на ЕСО към НЕК, през електропровод
„В.” 20кV, собственост на „В.”ЕООД – С.З., до помпена станция „О.”, собственост
на „В.”ЕООД – С.З., Е.”ЕАД и Е. ЕАД нямат никаква собственост. В конкретния
случай Е.”ЕАД се явява доставчик на електроенергия на ишеца
без никакви ангажименти, свързани с пренос на тази доставена ел.енергия по
електроразпределителната мрежа средно и ниско напрежение, с изключение на
задължението да монтира подходящи измервателни групи на границата на собствеността на ищеца. При
собственост на ищеца върху електропровод „В.” 20 кV,
изходящ от подстанция „Т.”, той не дължи цена за пренос на ел.енергия пред този
електропровод до ПС”О.” нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в ПС”О.”, нито при монтирана измервателна група на страна ниско
напрежение в ПС”О.”, нито при монтирана измервателна група на страна средно
напрежение в подстанция „Т.”. Е. ЕР няма собственост по цялата верига на елктроснабдяване на процесния
обект и не може да претендира за такса пренос по електроразпределителната мрежа
до обекта.
За изясняване
на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза. Според заключението на същата, стойността на таксата пренос по
процесните 2 фактури е 1782,38лева, както следва: по фактура № **********/
15.01.2014г. – 882,54лева, по фактура № **********/ 31.01.2014г. – 899,84 лева
– без включен ДДС, а с включен ДДС общата сума на такса пренос по фактурите е в
размер на 2138,86лева. Съдът възприема заключението, като следва да признае
цялата такса пренос за недължимо платена.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се регламентират от нормите
на Закона за
енергетиката, НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.)НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи,Правила за търговия с
ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД полученото
без основание подлежи на връщанНачална липса на
основание е налице, когато е получено нещо в следствие на нищожен акт. При
условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса ниско
напрежение и такса средно напрежение, каквото според него е дължима при положение,
че собствения му трафопост извършва преобразуването от СрН
в НН.
Съгласно решение № 75 от 25.03.2013 г. по гр.д. № 864/2012
г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на
собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения,
собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител
на електрическа енергия.
Към
момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско
напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие,
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяван Съгласно
чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя
от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в
хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата
на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежени
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в
случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При
това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество
измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г., и поради това
и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежени С начисляване цена за "достъп ниско
напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на дружеството. „Е.” ЕАД е
формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз
основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона.
Поради това разликата между заплатената цена за пренос на ниско напрежение и
действително дължимата цена за пренос на средно напрежение за процесния период,
се явява платена без основани
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1179/03.09.2019 г.,
постановено по гр. д.
№ 254/2019 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Е.”
ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. ***, да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** сумата от 360 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалван
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.