№ 3076
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231100112394 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Т. Г. С. срещу
„Янекс 75“ ЕООД с ЕИК 20572284 за установяване по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на
поземлен имот с идентификатор 68134.708.219, при съседи имоти с
идентификатори: 68134.708.161; 68134.708.257; 68134.708.393; 68134.708.22;
68134.708.121; 68134.708.279; 68134.708.258;
В исковата молба са изложени съображения, че от пролетта на 2000г.
трайно, непрекъснато и необезпокоявано ищецът, а преди това баща му,
упражнявал фактическата власт върху поземления имот, първоначално като
пасище за животните, които гледал за лично ползване–коне, крави, кози и
овце, а от 2008г., когато спира да отглежда животни, го използва за ливада за
окосяване, като след окосяване и изсушаване на тревата, същата се дава на
частни лица за изхранване на животни през зимата. От пролетта на 2013г.
използва част от имота отново за пасище, като негови приятели пасат
животните си, а върху друга част складира различни строителни материали,
които впоследствие реализира. Към момента в имота съхранява основно
пръст, изкопана от различни строителни обекти. От 2008г. до настоящия
момент никой по никакъв повод не се е противопоставял на упражняваната от
ищеца фактическа власт върху чужд имот. В началото на април 2023г. при
1
проверка в имотния регистър установява, че на 08.10.2020г. О.П.К. с ЕГН
********** се е снабдил с констативен нотариален акт по реда на
обстоятелствена проверка за процесния имот и на 26.10.2020г. го продал на
ответника. Преди 08.10.2020г. в имотния регистър не са вписвани актове за
придобиване на имота.
Ответникът в писмения си отговор излага съображение за
неоснователност на исковете. Оспорва ищецът да е владял от пролетта на
2000г. непрекъснато и необезпокоявано процесния имот. Твърди, че ищецът
никога не е упражнявал фактическа власт върху имота. Излага, че въз основа
влязло в сила решение № 610А/16.09.99г. с изх. №440042/17.09.1999г. на
Поземлена комисия „Слатина“, по заявление на М.П.Г. на наследниците на Г.
Н. Г. е признато правото на собственост в същестуващи (възстановими) стари
реални граници върху процесния имот, представляващ нива от 13 900 кв.м. С
договор за покупко-продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД от
20.10.2015г. Н. Г. Г., в качеството му на наследник на Г. Н. Г., продава на
О.П.К. своето наследство, оставено от Г. Н. Г., като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, в това число и процесния имот. С
договор за покупко-продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД от дата
20.10.2015г., Н. Г. Г., в качеството му на наследник на М.П.Г., продава на
О.П.К. своето наследство, оставено му от М.П.Г., като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, в което е включен процесния имот. С
нотариален акт от 08.10.2020г. за собственост на недвижим имот, придобит
чрез покупко-продажба на наследствени права, О.П.К. е признат за собственик
на процесния недвижим имот, въз основа на решение № 610А от дата
16.09.99г. с изх. № 440042/17.09.1999г. на поземлена комисия „Слатина“ и
двата договора за продажба на наследство от 20.10.2015г.
Излага доводи, че с договор за покупко-продажба, оформен в нотариален
акт от 26.10.2020г., О.П.К. продава на „ЯНЕКС 75“ ЕООД, с ЕИК: *********
процесния недвижим имот, с които се легитимира като собственик на
процесния имот, но при условията на евентуалност заявява и допълнително
основание, а именно, че е придобил имота по давност чрез непрекъснато и
необезпокоявано владение, с намерението да го свои, като присъединява
владението и на праводателите си.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От писмените доказателства, приложени към писмения отговор се
установява, че с договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт от
26.10.2020г., О.П.К. продава на „ЯНЕКС 75“ ЕООД, с ЕИК: *********
поземлен имот с идентификатор 68134.708.393 с площ от 13 900 кв.м.
Продавачът се легитимира като собственик с нот.акт№176, томII, рег.№ 7701,
дело№ 317/08.10.2020г. , който е приложен към писмения отговор и от
съдържанието му се установява, че представлява констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба на
наследствени права. С посоченият нотариален акт О.П.К. е признат за
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.708.393 с площ от 13
900 кв.м. въз основа на Решение № 610А/16.09.99г. с изх.
№440042/17.09.1999г. на Поземлена комисия „Слатина“ и два договора за
покупко-продажба на наследствени права по чл. 212 от ЗЗД от дата
20.10.2015г., като с договор вписан в книгите за вписване с рег.№ 68199, том
XIV, №64 Н. Г. Г., в качеството му на наследник на Г. Н. Г., продава на О.П.К.
своето наследство, оставено му от Г. Н. Г., като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, а с договор за продажба на
наследствени права , вписан в книгите за вписване с рег.№ 62205, том XIV,
№65 Н. Г. Г., в качеството му на наследник на М.П.Г., продава на О.П.К. своето
наследство, оставено му от М.П.Г., като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения.
Ответникът оспорва автентичността на договорите за продажба на
наследство, по отношение подписа на продавач, поради което е открито
производство по чл.193 от ГПК и са приети единична и тройна съдебно-
почеркови експертизи.
Вещото лице по единичната съдебно-почеркова експертиза допуска, че
подписите, положени от името на Н. Г. Г. за „ПРОДАВАЧ” в двата договора не
са положени от Н. Г. Г., както и допуска, че ръкописният текст, съдържащи се
в изписаното под думата „Продавач” име „Н. Г. Г.”, в двата договора, обекти на
изследването, не са изпълнени, от Н. Г. Г..
На основание чл.201 от ГПК е допусната трйна съдебно- почеркова
експертиза, по която вещите лица установяват конкретно посочени съвпадения
3
в общите и частните признаци на изследвания подпис и почерк, които са
напълно достатьчни, за да се направи категоричния извод, че имената ,,Н. Г.в
Г.'‘, разположени под подписите за „ПРОДАВАЧ:" в изследваните два договора
за покупко-лродажба на наследствени права от 20.10.2015г., са нзпълнени от
Н. Г. Г.. Направено е заключение, че подписите за „ПРОДАВАЧ“ в двата
договора за покупко-продажба на наследствени права са положени от Н. Г. Г.,
както и че ръкописно изписаните имена „Н. Г.в Г.“ под подписите за
„ПРОДАВАЧ:" в двата договора за покупко-продажба на наследствени права
по чл.212 от ЗЗД - обекти на експертизата, са изпълнени от Н. Г. Г..
Съдът кредитира заключвението на вещите лица по тройната съдебно-
почеркова експертиза, тъй като е обективна и обоснована, направен е
категоричен извод за автенртичност на докумнетите, коийто е подробно
мотивиран от вещите лица в констативно съобразителната част. От
посчоеното заключение следва да се приеме, че оспорването автентичността
на договорите за продажба на наследство по отношение подписа на продавач
не е доказано.
Приета е съдебно-техническа експертиза, по която е направено
заключение, че процесният имот е възстановен с решение №610А/16.09.1999г.
на наследниците на Г. Н. Г.. Установява се идентичност между имот с
идентификатор 68134.708.219 и имот пл. №390 по Решение на ПК“ Слатина“
№610А/1999г. Вещото лице констатира, че няма данни за реституционни
претенции от трети лица, извън наследниците на Г. Н. Г., на които е
възстановен.
Във връзка с твърдението на ищеца за придобиване по давност на
процесния имот са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х.А. Х. дава показания, че познава ищеца от детството от
40г. Не са съседи, но свидетелят е местен, от квартала. Знае имота, за който се
води делото, който се намира на Източна тангента. Представлява празна
зелена площ, на която стоката им пасяла трева. Те са скотовъдци от времето на
баща му. Пряка видимост към този имот от неговия личен имот няма, но с Т.
дружали и затова знае имота. Там ритали топка като деца, а после като
станали по-големи минавал по Източна тангента. Намира се на изхода на кв.
„Христо Ботев“ в посока „Дружба“. Преди много години баща му ползвал
имота със стоката, а после Т. продължил да го ползва. Имало прасета, едно
4
конче и една крава. Но предимно били коне. Там ги отглеждали. Парцелът е
голям. Няма стопански сгради в имота, свинарникът бил около 1м.-1.3м.,
малки свинарници. Семейството на Т. живеели на 30 м. от имота, който в
момента не се ползва, защото на табелите, които са на техния имот пише
„Делта гард“, така че не се ползва от него. Сега е заграден с плътна ограда,
която не е на Т. и е поставена преди около година. Баща му гледал животните,
а Т. по-късно бил с колите. До имота имало едни кравари, които той ги пускал
и там си пасяли. Договорили се с кравара на „Христо Ботев“ там да си храни
стоката, като има предвид за времето, когато били деца и спрели да тичат в
имота. Там имало доста сигнали за животните, които пресичали Източната
тангента и често, докато работел в районната администрация, имали тези
сигнали за животни, които са на пътя и постоянно трябвало да реагират.
Имотът бил заграден с пастир. Не знае дали тези животни са нощували в
имота. В него имало свинарник, но за коня не знае къде е нощувал. Кравара си
имал краварник, просто там само пасяли кравите и после си ги превеждал. Не
знае дали всяка година са правили това. Може да е имало някакво прекъсване,
но предимно в квартала се знае, че имотът си е на Т.. Не е виждал друг човек,
който да заявява претенции за имота. Даже и в момента, както е заграден и са
само тези табели на „Делта гард“, но няма хора там. Не е виждал други от
неговото семейство да ползват имота. Сестра му живее много близо на 30
метра. Имотът представялва зелена площ, ползвана за пасище.Не е виждал
дървета. Имало свинарник, но не и стопанска постройка. Свинарникът бил на
поляната. Не знае точно кога е починал бащата на Т., но поне до 2002-3/ 2005г.
имало стока. Не знае точно кога бащата на Т. е ползвал имота, но било в
периода 2001-2002г. Не знае от къде са преминавали животните, за да отидат в
имота, но ги виждал вътре в него. По принцип от Т. знае, че свинете са техни и
стоката също. На моменти имало по две-три прасета.
Свидетелят Б.И.К. познава Т. от 2001-2002г., идвал в едно кафе, където
живее. Знае за имота, който Т. ползва в кв. „Слатина“. Стопанисвал го доста
време, главно животни гледали в този имот – коне, крави, кокошки виждал
през годините. Баща му гледал прасета преди да почине. Цялото му семейство
гледали животните – Т., сестра му, баща му преди да почине бил там, зет му.
Имота бил заграден. Насипан бил по едно време. Имало момент, в който
имало дървени заграждения с една жица, като пастири, за да не бягат
животните. Знае, че са гледали животни, защото постоянно били в имота.
5
Баща му гледал прасета. Тяхната къща е на другата улица, срещу имота.
Прасетата виждал в имота да нощуват. Конете също нощували там. За крави
не знае. Постройки в имота няма. Виждал нещо като фургон по едно време в
имота, но към момента го има този фургон. За прасетата имало заграждение.
Те били на открито и ги продавали. Агнета също продавали за Гергьовден.
Парцела се вижда от улицата, като отиваш към летището се вижда и се намира
от лявата страна на пътя за летището при движение в посока от кв.“Левски“
към кв.“Дружба. Има един паркинг с коли, зад паркинга се намира имота.
Прекъсване в позлването на имота от Т. и семейството му станало сега от
около година. Някакви багери започнали да влизат там, охранителна фирма
дошла и започнали те да го владеят. Бутнали загражденията. Влезли
насилствено в имота. Тогава имало коне вътре и си ги прибрали. Т. никога не
се крил, че владее имота. Често минавам покрай имота, два пъти на
седмицата, и знае, че в момента няма животни. Коне имало от 15г. там. Намира
се до пътя за летището – Терминал 1.
Свидтелят И.А.К. познава Т. от дете и знае имота в район „Слатина“. От
момче познава и баща му, тъй като е съсед. На това място винаги имало
животни – крави, коне. Даже като малки ходели там в междучасието с брата на
Т. и яздели конете. Имало и овце, кози. Неговият баща поддържал мястото.
Там искали да изхвърлят и боклуци от квартала, но баща му не позволявал.
Винаги е имало животни, бил като ранчо. Даже имало постройка на тази
поляна, направена от баща му. От неговата къща има пряка видимост към
парцела. Първо баща му ползвал парцела, а после Т. от 20-25 години насам.
Гледали прасета, кози, овце, крави. Имало постройка- две стаички, но не
помни точно, направена била от зидария. Имало и постройки за коне и за
прасета. Не знае овцете къде са нощували–но били там. Имотът бил като
пасище. Не знае някой да е имал претенции към парцела. През 2023г. гледал
кучетата, които били в парцела. Имало нещо като фургон и последния ден
свидетелят е нападнат от цивилни полицаи. Сега не знае дали има нещо на
този парцел, но е ограден. Преди бил ограден с мрежа. Къщата на свидетеля е
по диагонал на парцела – на 20-30 м. от другата страна. Постоянно ги виждал
на парцела, там живеели на 30 м.
Свидетелят Н. Г. Г., дава показания, че единственият имот, който е
притежавал се намира в кв. "Христо Ботев“ между Южна тангента и оградата
на летището, може би 7-8 м. През 1999 г. след решение на поземлена комисия
6
е възстановен наследствен имот от баща му. След 1999 г., когато взел
решението организирал геодезист, който да фиксира пределите на имота и
малко след това направил една семпла ограда от дървени колове и тел,
доколкото се простирали възможностите му и още малко след това с приятели
организирали едно багерче с гребло, което да подравни терена. За периода от
1999 до 2015 г., докато владял имота, тревата била оскъдна, на островчета
наистина имало трева, но счита за абсурдно там да се изхранват животни. В
самия район не е виждал животни. Когато излязло решението, живеел в с.
Бусманци, а след това се преместил в кв.“Люлин“. Минавал през имота, с
изключение на зимните месеци, когато почти не е минавал. Главното, което
правил там е да почиства битови отпадъци и много често крадяли колчетата.
Този имот е във формата на буква П, като двата края опират в Южна тангента.
Вътре нещо подобно на правоъгълник, било на Д., които виждал само по време
на регулацията. Не е виждал животни в парцелите на съседите. Геодезист
викнал 1999 г. след решението, може би 15-20 дни до месец. Багера дошъл
през 2000 г. Оградата я изградил след геодезиста от 1999г. от колчета и тел
около 1.50 м. висока.
Всичките години, докато бил във владеение, почиствал имота. Помагали
му приятели, включително и О., на когото продал наследството. Не е имало
сгради за животни на парцела. До 2015 г. не е имало нищо за нощуване на
животни. Отделно, когато получил решението от Поземлена комисия, там
било споменато, че в този район, понеже е с особен статут – близко до
летището, не могат да се отглеждат дори и животни, високо строителство и
т.н. В имота ходил докато продал наследството на О.. След това, в единични
случаи помагал на О. и ходил, защото са приятели от преди.
Свидетелят Х.Б.М. познава Н. Г. и О.К., тъй като е собственик на
съседен имот. Той пръв купил имот в този район, който към днешна дата
функционира като паркинг и Н. Г. и О.К. са му съседи. Имотът си има от
началото на 2011 г., като 2010г. водил преговори с Н. Г. и О.К. за закупуване и
на техния имот, който се намира в кв.“Христо Ботев“ и е заключен между
оградата на летището и Източна тангента, с неправилна П-образна форма,
като двата края стъпват на Източната тангента, а гърба стъпва на задната
улица, която го разделя от оградата на летището. Не е виждал там животни.
Няма как да се отглеждат според него, тъй като целият район е със специален
7
статут, заради Източна тангента и летището и отглеждането на животни,
както и по-високо строителство от два етажа не са разрешени. Това е още от
1947 г. Тогава всичките тези имоти са определени за разширение на летището
с Царски указ, като летището се е разширило до определен период от време,
където е сегашната ограда и тези имоти, които са останали отвън от летището
никога не са отчуждавани. Никога не е виждал там да се отглеждат животни.
Паркингът бил негова собственост от 2018г. до 2019г. През това време не е
виждал никакви животни да се отглеждат там. Имотът на О. и на Н. бил с
паянтова ограда - с дървени колове и тел, но вътре животни никога не е имало.
В самия парцел нямало достатъчно трева за отглеждане на животни. То в
целия район няма трева, не е като ливада или нещо подобно. Няма трева,
защото като го придобил Г. вкарал голям багер, който го изтъргал, изравнил и
било пръст, без трева и той същото направил. Не познава Т. и не е чувал за
него. Не е виждал хора с животни там, които да имат някакви претенции за
този парцел. През 2010г. оглеждал имотите и тогава Н. Г. бил собственик на
парцела.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Уважаването на установителен иск за собственост се обуславя от
доказването от страна на ищеца, че е собственик на процесния имот според
твърдяното в исковата молба придобивно основание.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот с идентификатор
68134.708.219, на оснвоание придобвна давност, като от пролетта на 2000г.
трайно, непрекъснато и необезпокоявано упражнява фактическата власт
върху същия.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот е идентичен с този, който е възстановен с
решение№610А/16.09.1999г. на ПК „Слатина“ на наследниците на Г. Н. Г.. От
писмените доказателства се установява, че Н. Г. Г., е продал наследството си,
останало от Г. Н. Г. и съпругата му М.П.Г. на трето лице, което се снабдява с
констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния
недвижим имот, въз основа на решението на ПК „Слатина“ и договорите за
продажба на наследство. Както е посочено по-горе, оспорването
автентичността на договорите за продажба на наследство по отношение
8
подписа на продавача не е доказано, поради което не е опровергана
доказателствана стойност на нот.акт №176/2020г. От изложеното следва, че
праводателят на ответното дружество по договора за покупко-продажба,
оформен в нот. Акт№199/2020г. е бил собственик на имота към датата на
продажбата, поради което същият легитимира ответното дружество като
собственик на процесния недвижим имот към датата на исковата молба.
Между страните не е спорно и от доказателствата се установява, че решението
на поземлената комисия е влязло в сила на 03.10.1999г., видно от
отбелязването върху него. По своята правна същност решението представлява
стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което
се разпростира както по отношение на обекта -земеделската земя, така и по
отношение на субекта - легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността и действа за бъдеще, съглсно т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 26 /
13.02.2012 г. по гр. д. № 706 / 2011 г., II г.о.
На следващо място, разглеждайки спорове, по които на реституирания
собственик се противопоставя възражение за придобивна давност ВКС
последователно прилага принципа, че давност не тече срещу този, който не
може да се защити, затова при реституция по административен ред, срещу
възстановения собственик давност започва да тече от момента на
възстановяване на собствеността. Следователно е налице правна възможност
за придобиване по давност на процесния имот след влизане в сила на
решението на поземлената комисия на 05.11.1999г.
Ищцът излага твърдения за упражнявана фактическа власт върху процесния
недвижим имот, чрез постоянно и спокойно владение, продължило повече от
десет години, считано от 2000г. Съгласно чл.68 от ЗС владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично
или чрез другиго, като своя. Според чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10
години. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт –
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
9
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната давност. В този смисъл
тълкувателно решение № 4/2012 на ОСГКВКС.
Във връзка с твърденията на ищеца за придобиване на процесния имот по
давност са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели на
ищеца и трима свидетели на ответника.
Свидетелят Х. познава ищеца от над 40 години и знае имота, за който се води
делото, както и че същият се ползвал от бащата на Т., където гледал прасета,
коне и една крава. Свидетелят и Т. ритали топка в този имот. До имота имало
едни кравари, които бащата на Т. пускал в същия имот да си пасат животните.
Според този свидетел в имота не е имало стопански постройки, в които да
нощуват животните, а се изполвал само за пасище. Според свидетеля мястото
било заградено с телена ограда, поставена на дървени колове.
Свидетелят К. също познава Т. от 2001-2002г. и придружавал Т. до процесния
имот. Знае, че там те гледали коне, крави, кокошки, отглеждани от баща му
преди да почине. В един момент поставили ограда от една жица, като пастир,
на дървени колове. Според този свидетел отглежданите от бащата на Т.
прасета са нощували в имота, конете също нощували, но не е виждал
постройки там, само по едно време бил поставен там един фургон. Прасетата
живеели на открито и имали само заграждения. Агнета също продавали за
Гергьовден. През цялото време, след смъртта на баща му, Т. владял имота до
края на 2023г. началото на 2024г., когато бил изтласкан от него от
охранителна фирма, като оградата била разрушена.
Според свидетеля К., който също познава от дете ищеца, тъй като живее в
съседство, имотът се ползвал от бащата на Т., който гледал животни там.
Дори имало постройка на поляната, сигурно две стаички от зидария за конете
и за прасетата. Гледали и овце, но не знае къде са нощували. През 2023г.
имало една каравана в имота, а свидетелят се грижел там за кучетата, но бил
изгонен от имота, била премахната телената ограда и парцела е ограден с
друга в края на 2023 началото на 2024г.
10
От показанията на разпитаните свидетели, доведени от ищеца , не се
установява по какъв начин е установена фактическа власт върху процесния
недвижим имот, който е с площ от 13,9дка., през пролетта на 2000г., и то
постоянно, непрекъснато, явно, както и в каква част от този имот са
отглеждани животни. Противоречиви са показанията на свидетелите относно
това дали в имота е имало постройки, в които са отглеждани животните. От
това, че ищецът или неговия баща са ползвали процесния имот, за да пасат
различни животни, не може да се направи извод да са извършени
целенасочени действия по установяване на фактическа власт с намерение да
владеят имота като свой, различни от това да ползват същия за паша на
животни, които са отглеждани в съседен имот, възползвайки се от това, че
процесният имот е заграден с лесно преодолима ограда и не е ползван
постоянно, нито охраняван.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите в частта, в която
свидетелстват за това, че в имота са изградени постройки, в които са
отглеждани прасета и коне, тъй като са противоречиви, както и че ищецът или
баща му са направили телена ограда на имота, тъй като липсват твърдения и
доказателства за това как е установено владение върху целия имот и как е
определена площта, която е ползвана за паша на животни и тя да съвпада
точно с площта на процесния имот. Показанията на свидетелите на ищеца не
си противоречат с показанията на доведените от ответника свидетели по
отношение на обстоятелството, че процесният имот е бил ограден с телена
ограда, опъната на дървени колове, след 2000г. Според свидетелите на
ответника, телената ограда е поставена след възстановяване на собствеността
върху имота и извършване на геодезическо заснемане за уточняване границите
на имота на място. Показанията на свидетеля Г. следва да се преценява по реда
на чл.172 от ГПК, като се вземе предвид, че е страна по договорите за
продажба за наследство и реституиран собственик на процесния имот, по
отношение на показанията му за предприетите от него действия след
възстановяване на собствеността, и следва да се кредитират, тъй като
съответстват на събраните по делото доказателсва и са напълно логични и
обосновани. Същият свидетелства, че след влизане в сила на решението на
ПК“Слатина“ извикал геодезист за определяне границите на имота, след което
е изградена телена ограда, опъната на дървени колове. Същата, за която
свидетелстват доведените от ищеца свидетели, че се намира в имота и
11
свидетелстват, че е ограден. По делото обаче се установява, че процесният
имот е ограден от собственика след възстановяване на собствеността с
решение на ПК „Слатина“, след което Г. минавал през имота да го наглежда и
да почиства болкуци. Показанията на свидетеля Г. са потвърдени от тези на
свидетеля М., който е собственик на съседен имот и направил паркинг в
съседния имот през 2018 -2019г., като свидетелства, че никога не е виждал в
съседния имот да са отглеждани животни. Свидетелят Д. знае имота от 2020г.,
когато го придобил Я. и не е виждал там да има животни.
От събраните гласни доказателства се установява, че след възстановяване
собствеността върху процесния имот с влязло в сила решение на 05.10.1999г.,
свидетелят Н. Г. като наследник на Г. Г. и собственик на основание земеделска
реституция направил геодезическо заснемане, установил границите на имота,
по които направил телена ограда. От показанията на свидетелите, доведени от
ищеца се установява, че бащата на ищеца ползвал същия имот за паша на
отглеждани от него животни, но не е изградил постройки, където да нощуват,
като е ползвана земеделската земя за паша, след което животните са
извеждани. Непротиворечиви са показанията на свидетелите, че имотът е бил
ограден след 2000г. с телена ограда на дървени колове, но се установи, че
същата е изградена от собственика по земеделска реституция, съобразно
очертанията/границите на възстановения имот.
От покзанията на свидетелите на ответника се установява, че
реституираният собственик е посещавал от време на време оградения имот в
топлите месеци, като почиствал боклуците, натрупани в него. Тъй като
ищецът и баща му, по думите на свидетелите, са ползвали имота за паша на
животни, е възможно при посещенията си реституирания собственик да не е
забелязвал, че имотът му се ползва от трети лица. От това следва да се
напарви извод, че упражняваната от ищеца и баща му фактическа власт върху
имота не е била постоянна, непрекъсната, явна, несъмнена и с намерение да се
владее имота като собствен.
По скоро в случая става дума за търпими действия, които не могат да се
оприличат на фактическа власт, а са израз на действия по ползване на
неохранявана нива, заградена с лесно преодолима ограда, от живеещите в
съседство хора, според техните нужди, като ищецът и баща му са отглеждали
животни в съседен имот и са изполвали процесния за пасище. С тези си
12
действия те не са установили владение по смисъла на чл.68 от ЗС, въз основа
на което да придобият имота по давност.
Предвид изложеното съдът приема за недоказани твърденията на ищеца,
че е собственик на процесния недвижим имот на основание придобивна
давност, поради което предявеният положителен установителен иск следва да
се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи
на ответника направените по делото разноски в размер на 2600,00лева
възнаграждение за вещи лица и 9800,00лева възнагарджение за адвокат.
Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на
делото и цената на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. С. с ЕГН ********** срещу „Янекс 75“
ЕООД с ЕИК 20572284 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
установяване по отношение на отвтеника, че ищецът е собственик на
основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор
68134.708.219, при съседи имоти с идентификатори: 68134.708.161;
68134.708.257; 68134.708.393; 68134.708.22; 68134.708.121; 68134.708.279;
68134.708.258;
ОСЪЖДА Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплати на „Янекс 75“ ЕООД с
ЕИК 20572284 на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски в размер на 2600,00лева възнаграждение за вещи лица и 9800,00лева
възнагарджение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13