Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 843 09.03.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18846 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Л.Н.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.Н., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 100 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение за извършено престъпление и сумата от 800 лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за защита срещу това незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.06.2017 г. до окончателно им изплащане.
В исковата молба е посочено, че с постановление от 25.04.2016 г. по ДП № 797/ 2014 г. на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 1664/ 2014 г. на РП- Пловдив, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК- за това, че на 25.04.2012 г. в гр. Пловдив съзнателно се ползвал от неистински документ- протокол на медицинска комисия от 12.03.2012 г., за да докаже пред органите на МВР- Пловдив, че за периода 12.03.2012 г.- 25.04.2012 г. е бил на домашно лечение. Преди това в хода на ДП лицето бил разпитан като свидетел, били събрани гласни и писмени доказателства, както и приета съдебно- почеркова експертиза. Била му взета и мярка за неотклонение „подписка“. В съда било внесено постановление за освобождаването му от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, като по случая било образувано а. н. дело № 6495/ 2016 г. на ПРС, I нак. с-в. Делото приключило в две с.з. и с решение от 03.11.2016 г. ищецът бил признат за виновен в съответното престъпление, като му била наложена глоба в размер на 1 500 лева. След обжалване на решението, въззивният съд отменил изцяло решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който отново осъдил ищеца, като след повторно обжалване, с решение от 01.06.2017 г., постановено по В. н. а. дело № 825/ 2017 г. на ПОС ищецът вече бил признат за невиновен. Воденото наказателно производство причинило неимуществени вреди на лицето. Делото продължило повече от една година, което го поставило в състояние на душевен стрес и страх от налагане на наказание лишаване от свобода. Притеснявал се за бъдещето на семейството и децата си, близките му също били разтревожени. Бил емоционално напрегнат, започнал да страни от компании и приятели, чувствал се безпомощен и опозорен, били накърнени личната му чест и достойнство. Делото му причинило и имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защитата, общо в размер на 800 лева. Претендира присъждане на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 100 лева, както и за имуществените такива, ведно със законна лихва. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да били в причинна връзка с действията на ответника, като ангажираните доказателства не установявали действително претърпени вреди, които да са пряк резултат от воденото наказателно производство. Липсвали и незаконосъобразни действия от страна на ответника. Твърди се още, че размерът на претенцията бил прекомерно завишен и исканото обезщетение не било съобразено с вредите, конкретния казус, икономическия стандарт в страната и съдебната практика. Прави се възражение и за съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Наказателното производство приключило в разумен срок- за около една година, спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение, нямало наложени никакви ограничения спрямо ищеца. Оспорва се и искът за имуществени вреди, като се твърди, че липсвали доказателства за платен хонорар, доколкото не били приложени договорите за правна защита. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Представя и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 797/ 2014 г. на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 1664/ 2014 г. на РП- Пловдив, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК, по което е образувано а. н. дело № 6495/ 2016 г. на ПРС, I нак. с-в и по него ищецът е бил осъден. Решението обаче е отменено от въззивната инстанция поради процесуални нарушения, като делото е върнато и при новото му разглеждане от друг състав ищецът пак е бил признат за виновен по а. н. дело № 946/ 2017 г. на ПРС, XXVI нак. с-в, но след обжалването този път въззивната инстанция с решение от 01.06.2017 г., постановено по В. н. а. дело № 825/ 2017 г. на ПОС, е признала ищеца за невиновен.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 18.02.2020 г.). Св. С.В.Ч.- приятелка на ищеца, заявява, че с него по принцип редовно поддържали връзка, но наказателното дело го променило- станал мълчалив, затворен, изолирал се от останалите, престанал да се вижда с приятелите си, избягвал срещи. Изпитвал страх и притеснения, знаел, че е невинен, не искал дори да се събират за празници, а и след оправдаването му продължил да страни от компанията, макар че всички там му давали подкрепа и спрямо него нямало негативно отношение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според
нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан след двукратно разглеждане на делото в съда. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства- гласни и писмени.
По делото е разпитан един свидетел- близка приятелка на ищеца, която описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, нервност, изолация. Показанията й потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение за изхода от делото, несигурност за бъдещето и неспокойство, нежелание за контакти и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват твърденията в исковата молба за опозоряване на ищеца спрямо околните или пък за загубено реноме и обществено доверие към човек, който е бил уважаван и добре приет сред хората. Дори напротив- близките му приятели през цялото време са го подкрепяли, никой не го е обвинявал, липсвала е негативна реакция на останалите. Няма и доказателства за конкретно създадени негативни настроения срещу ищеца от страна на околните, нито пък се посочват съответни случаи на проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали само, защото е обвиняем. В този смисъл съдът приема, че реакцията на душевността на лицето по отношение на обвинението е била в рамките на обичайната при досег на един подсъдим с правосъдието, без да остави някакви трайни следи и без да е повлияно към момента негативно от факта на приключилото наказателно преследване срещу него.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е имало каквато и да е негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай ДП е било образувано на 01.08.2014 г., разпитан е като свидетел на 24.11.2014 г., но е бил привлечен като обвиняем чак на 25.04.2016 г. Постановлението за освобождаването му от наказателна отговорност е от 12.10.2016 г., първото осъдително решение е от 10.11.2016 г., първото въззивно отменително е от 13.02.2017 г., второто решение на РС е от 15.03.2017 г., а окончателното оправдаване е настъпило на 01.06.2017 г. На лицето е била наложена най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него да са прилагани каквито и да е други ограничения от страна на разследващите. Продължителността на процеса в ДП се е дължала на изцяло на обективни причини, свързани със събирането на доказателства, а не на неоснователно забавяне на органите на разследването. Самото разглеждане на делото в съдебната фаза, въпреки връщането на делото за повторно разглеждане, е приключило в сравнително кратки и съвсем разумни срокове. Както вече се посочи, обвинението не е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно
по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5
от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от
незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от
отговорност. От материалите по досъдебното и съдебно производство не може да се
направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия/
подсъдимия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е
възпрепятствало хода на разследването (укриване от властите, неявяване на
разпити, отказ от даване на показания). Дори точно обратното- още от самото
начало ищецът е оказал съдействие на разследващите, дал е обяснения, като не се
е признал за виновен и не е променял тази своя позиция. Оттук следва, че не
може да се приеме, че по какъвто и да е начин той е допринесъл за настъпване на
вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от изхода на делото за бъдещото на лицето и неговото семейство, както и липсата на яснота от развитието на разследването, трябва да бъдат овъзмездени. Следва да се има предвид обаче и сравнително кратката продължителност на наказателното производство по отношение на лицето (само около една година- от повдигането на обвинението до оправдаването), доколкото времетраенето на незаконното обвинение също влияе при определяне на размера на обезщетението. Последното задължително следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че то в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване. В тази връзка съдът намира, че обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца следва да се определи на сумата от 1 500 лева, като искът до пълния му предявен размер от 5 100 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан и сумата се присъди ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателното решение- 01.06.2017 г., доколкото до тогава още няма хипотеза на незаконно обвинение.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим. Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ пред разследващите органи и съда, няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По ДП № 797/ 2014 г. на Второ РУ при ОД на МВР- Пловдив (лист 149) е наличен договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен *** И.Н. да защитава обвиняемия, при договорено и заплатено възнаграждение от 300 лева. По а. н. дело № 6495/ 2016 г. на ПРС, I нак. с-в, също е представен договор за правна защита и съдействие (л. 16), според който отново е бил упълномощен *** И.Н. да защитава вече подсъдимия, при договорено и заплатено възнаграждение от 500 лева. При положение, че въпросните суми от общо 800 лева са били реално направени за защита на лицето, те следва да се присъдят в негова полза в пълен размер.
С
оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции,
на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като
същите изрично се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Внесената сума от общо 20 лева за държавна такса (листове 4 и 12 от делото)
следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско
възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед
отхвърлената част от претенциите, като според представения договор за правна
защита и съдействие (л. 25) заплатеният хонорар възлиза на сумата от 600 лева,
от която следва обаче да му се присъдят само 176, 47 лева по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Л.Н.С., ЕГН: **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК, по което е било постановено оправдателно решение по В. н. а. х. дело № 825/ 2017 г. на ПОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над 1 500 лева до пълния предявен размер от 5 100 лева, както и ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата от общо 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- разноски за осъществена защита в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.06.2017 г. до окончателно им изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Л.Н.С., ЕГН: **********,***, направените от ищеца разноски по делото в размер на сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и в размер на 176, 47 (сто седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД