РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 31.05.2023г.
Софийски градски съд, II-A въззивен състав
в откритото съдебно заседание на 09.03.2023 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана
Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Христина Кръстева, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 274/ 2021 година,
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 от ГПК.
Образувано е по подадена от ГД“Гранична
полиция“ въззивна жалба срещу Решение 137171/01.07.2020г. на Софийски районен
съд, 141 с-в по гр.д. 54021/2019г., с което са уважени исковете на К.Ю.Б., ЕГН **********
по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата
от 778,78 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна за
периода 01.07.2016г.-30.07.2018г.; сумата от 151,77 лева лихва за забава върху
тази сума; сумата от 923,05 лева – възнаграждение за положен извънреден труд под
формата на нощен труд за периода 01.07.2016г.-30.07.2018г., получена при
преизчисляване с коефицент от 0,143 ведно с лихва от 18.02.2020 г. и ведно с
изтекла законна лихва в размер на 179,39 лева върху тази главница за периода от
края на месеца, следващ всяко тримесечие до исковата молба.
Изложени са аргументи за
неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Счита изводите на СРС
за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за неправилни. Посочва,
че са приложими са само наредбите издадени по ЗМВР и съответните заповеди на
министъра и не следва да има приравняване на нощен труд към дневен и плащането
му като извънреден, както се предвижда по Кодекса на труда. По отношение на
осъждането да заплати извънреден труд поф формата на време за инструктаж преди
всяка работна смяна посочва, че съгласно наредба от 2020г. то е част от
отработеното време. Неправилно били кредитирани показания на свидетел, който
укрил факта, че има дела с въззивника със същият предмет.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на исковете.
Постъпил е отговор на жалбата, с
който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност
на същото намира следното:
Фактическата
обстановка е безспорно установена по делото и няма спор за нея. Ищецът е
служител на ответника на длъжност младши инспектор/старши полицай/ за искови
перидо. СЧЕ безспорно установява броя работни смени, както и отчетените часове
извънреден труд. Безспорно установява и, че време за инструктаж не е отчитано
от ответника като работно време за исковия период. Спора по делото е правен и е
свързан с въпросите дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове
в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл.
187, ал. 1 ЗМВР (доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017г.) нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5- дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3).
Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7/ работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като
възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за
положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на
труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения
при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно
чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер - с негова заповед.
През исковия
период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба №
81213-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на
ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., изм., бр. 41 от 08.05.2020г., отм., бр.
93 от 30.10.2020г.). И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно
която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
През релевантния
по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от
04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г./ и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г.
/издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019г.,
в сила от 04.10.2019г./ за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него от 22, 00 до 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9
от Наредба № 8121з- 1059/26.09.2019г.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016г., в сила от
13.12.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.),
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл. 31, ал. 2 на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи - действала в
периода 19.08.2014г. - 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба,
са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. /в
сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално
отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за
отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно
задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело №
1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е
прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН,
която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата
НСОРЗ (обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г.), поради което
следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от
02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално
отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице
липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено
е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал
предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството
на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен
труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по -
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на
тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответствува и
на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз №
С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по
относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т.
49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня.
Изложеното
налага обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период по
отношение на служители в структури на МВР не е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време и нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, което води до извод за неоснователност на предявения
главен иск за сумата 923,05 лева, а като последица от това и на акцесорния иск
за заплащане на мораторна лихва от 179,39 лева..
Тъй като
районният съд е достигнал до други изводи, решението в тази му част следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което тези искове да се
отхвърлят.
По отношение на
иска за сумата 778,78 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд под формата на време за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна
за периода 01.07.2016г.-30.07.2018г.; сумата от 151,77 лева лихва за забава
върху тази сума.
Както бе
посочено, по делото не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „младши
инспектор/старши полицай/“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари,
сектор „Летищна сигурност“, както и че е полагал труд при 12-часови дежурства,
както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията е извършван
инструктаж.Извършването на инструктажа е изрично признато в отговора на
исковата молба и възраженията в жалбата относно установяването на това
обстоятелство със свидетелските показания са преклудирани. Признато е и че
инструктажа е бил преди началото на дежурството (работната смяна). Ответника е
и посочил и съответната инструкция с която това е уредено. Вещото лице също е
извършило проверка и е установило, че не е отчитано като отработено време време
за явяване и инструктаж преди всяка смяна. Няма оспорване изобщо на продължителнсотта
на времето за инструктаж преди смяна (половин час). То се установява косвено о
представения „ежедневен инструктаж“ за период извън процесния (л.84 и сл. )
По делото
представена заповед №4064з-828/08.08.2016 г. на директора на ГД „Гранична
полиция“, с която е определена организацията на работното време на отделните
структури и дейности в РДГП „Аерогари“, като за служителите, заемащи длъжността
на ищеца в ГПУ – София, разпределението на работното време е както следва:
дневна смяна – от 08:00 ч. до 20:00 ч. и нощна смяна – от 20:00 ч. до 08:00 ч.,
с включени 30 мин. време за хранене в посочените 12 часа.
В хода на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б.. Крайно некоректно е
твърдението в жалбата, че свидетелят е укрил обстоятелството, че има дела с
ответника. видно от съдебния протокол това не е така.
Наличието на
съдебно дело между свидетеля и ответника не е основание за игнориране на
показанията му които и установяват провеждането на иснтруктаж и неговата
продължителност. Показанията му кореспондират с писменото доказателство ,
„ежедневен
инструктаж“ за период извън процесния (л.84 и сл. )предствено от ответника, от
което се установява 25 мин продължителност поне.
Свидетеля
установява, че изискванията за провеждане на инструктаж в "Гранична
полиция" задължават служителите да се явят в 07, 30 ч. или в 19. 30 ч.,
когато започва инструктажът. След като бъдат инструктирани, те могат да
започнат работа в 08, 00 ч. или в 20, 00 ч., т. е. дежурството е от 08. 00 ч.,
а инструктажът от 07. 30 ч., като това се повтаря и за дневни, и за нощни
дежурства. Свидетеля заявява, че не е възможно служител да застъпи на смяна без
да е проведен инструктаж, като тези изисквания били установени в разпореждания
на работодателя.
След преценка по
реда на чл. 172 ГПК, доколкото посоченият свидетел е служител в "Гранична
полиция", въззивният съд намира, че не са налице основания да не кредитира
така дадените показания. Същите са логични, последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля и не се разколебават от други доказателства по делото
(вкл. от приетата и неоспорена от страните Заповед № 4064з-828/08.08.2016 г.
относно организацията и разпределението на работното време на отделните
структури и дейности в РДГП - "Аерогари"). От факта, че свидетелят е
ищец по гражданско дело, образувано със същия предмет срещу ответника, не може
да се приеме, че показанията му са недостоверни, а и ответникът не представя
доказателства, че инструктажите на служителите са извършвани в рамките на
работното им време, съответно че ищецът не е присъствал на инструктажите, които
са задължителни.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР в релевантната редакция, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а съгласно
ал. 6 този труд се заплаща с 25 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Настоящият
въззивен състав намира, че по делото се установява от описаните по-горе писмени
и гласни доказателства, че ежедневният инструктаж преди започването на всяка
смяна е бил задължителен, както и фактът на неговото провеждане, поради което и
следва да се приеме, че тези 30 мин. преди началото на работното време ищецът е
бил длъжен да е на работното си място.
Нормата на чл. 2
Директива №2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време дава легална дефиниция на понятието
„работно време“, а именно: всеки период, през който работникът или служителят
или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност
или задължения в съответствие с националното законодателство и/или практика.
Ето защо, следва
да се приеме, че времето, през което ищецът е присъствал на задължителния
инструктаж преди всяка работна смяна, който е част от задълженията на служителя
и се е извършвал в работно време, и присъствието на него е било задължително,
представлява част от работното време и следователно следва да се отчита като
такова, съответно при превишение следва да се отчита като извънреден труд по
смисъла на чл. 143 ал. 1 КТ.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което
настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че през
процесния период общият брой отработени от ищеца смени е 250 бр., като времето
за инструктаж за тези 250 бр. смени е 125 ч., т.е. ищецът е положил 125ч.
извънреден труд, като размерът на дължимото му се възнаграждение за тези часове
извънреден труд е в общ размер на сумата от 778,78 лв., а размерът на лихвата
за забава – 151,77 лв. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск е
основателен за пълния му размер.
Основателността
на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. За изпадането на ответника в забава по отношение вземанията за
извънреден труд не е необходима покана, доколкото заплащането му е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок
/месечно или при тримесечно сумарно отчитане на работното време/. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се
заплати съответното възнаграждение, поради което съдът приема, че за претендирания
период ответникът е бил в забава. Размерът на обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за исковия период е определен със заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
Като е достигнал
до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер на 45,80 лева, от които 18,30 лева за
държавна такса и 27, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение според
отхвърлената част от исковет и при опредделен размер от 50,00 лева, който е
съобразен с действителната фактическа и
правна сложност на делото, която при наличие на тълкувателно решение на ВКС по
част от спорните въпроси е под обичайната.. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро от ГПК не
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля
максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/. СГС намира,
че справедлив е размерът от 50,00 лева от който се присъжда посочената по-горе
сума 27,50 с оглед на изхода на спора.
Предвид изхода
на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в производството над
размер от 172,87 лева (при уважени 45 % от исковете) , както и в частта, в
която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на СРС разноски за държавна такса над размер от 53,13 и над размера от
129,65 лева за вещо лице.
В полза на
ответника следва да се присъдят разноски за производството пред СРС в размер на
сумата от 27,50 лева - юрисконсултско възнаграждение по идентични съображения
изложени по горе относно въззивното производство.
В полза на ищеца
следва да се присъди адвокастки хонорар за въззивното дело в размер съобразно
отвхърлената част от жалбата (55 %) и конкретно 143 лева.
С оглед цената
на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното
СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
137171/01.07.2020г. на Софийски районен съд, 141 с-в по гр.д. 54021/2019г., в
частта, в която са уважени предявените от К.Ю.Б., ЕГН ********** срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР обективно кумулативно съединени искове,
както следва: по иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл.
179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР - за сумата от 923,05 лева -
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.07.2018г. след превръщане на
отработените часове нощен трду в дневен труд и по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 179,39 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главното парично вземане от 923,05 лева за периода от края на месеца,
следващ всяко тримесечие до исковата молба, както и в в частта, в която
ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е осъден да заплати на
ищеца съдебни разноски в първоинстанционното производство над размер на 172,87 лева
и в частта, в която ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СРС сума над размер от 53,13 и над размера от
129,65 лева за вещо лице., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.Ю.Б., ЕГН **********, с адрес *** срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ при МВР, гр. София, бул. “*****, Булстат *****обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 187, ал.
5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане
на сумата от 923,05 лева - представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до
30.07.2018г. получени след преобразуване на нощен в дневен труд с коефициент 1.
143 и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 179,39 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главното парично вземане от 923,05 лева за периода от края на месеца,
следващ всяко тримесечие до исковата молба.
Потвърждава решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Ю.Б.,
ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР сумата
от 27,50 лева - съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата
от 45,80 лева - съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, гр. София, бул. “*****, Булстат *****да заплати на К.Ю.Б.,
ЕГН ********** сумата 143,00 лева -
съдебни разноски във въззивното производство.
Председател
: Членове :
1.
2.