№ 749
гр. Перник, 10.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500334 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 25/13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 246/2022 г. на Р. районен
съд е отхвърлен предявеният от Р. Д. С. /А./, с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците Й. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, В. И. Г., с ЕГН: **********, с
адрес: с. *** М. С. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, С. И. Д., с ЕГН: **********,
с адрес: с. ***, Р. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. *** и В. М. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, а
именно: 331/2599 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена
част на с. ***, с площ от 2599 кв. м. незастроен, представляващ имот с планоснимачен
номер *** по кадастралния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.11.1969 г.,
при граници: имот с планоснимачен номер *** - двор, землищна градина, имот с
планоснимачен номер *** - двор, имот с планоснимачен номер *** - улица, с реално
ползване на частта от имота с площ от 331 кв. м, попадащи в парцел *** в кв. 22 по
дворищно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 595 от 30.12.1969 г.,
за който имот са отредени парцел *** в кв. 22 и парцел *** в кв. 22, като частта с площ
от 331 кв. м попада в парцел *** в кв. 22, а останалата част от имота с площ от 1442 кв.
м. е извън регулация.С решението на осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и по
разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Д. А., чрез
адвокат Б. Б., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че
същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Излага съображения, че съдът не е обсъдил с
1
необходимата задълбоченост и прецизност както събраните по делото доказателства,
така и направените от ищците доводи и възражения. Намира, че атакуваното решение
не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК.
Счита, че към решението са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не
отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първоинстанционния съд
като инстанция по съществото на спора, като се излагат подробни съображения в тази
насока. На следващо място с въззивнта жалба се твърди, че при постановяване на
съдебното решение, решаващият съд се е отклонил от задължителната практика на
ВКС. Правят се оплаквания, че съдът незаконосъобразно и необосновано е приел, че
направените искови претенции са неоснователни. По подробно изложени аргументи се
сочи неправилност на постановеното от първата инстанция решение. Отбелязва се, че
решаващият съд не е взел предвид представените по делото нотариални актове, от
които се установява, че Р. А. е собственик на процесните имоти. На следващо място се
сочи, че съдът не е взел предвид и депозирано от А. заявление за изработване на
подробен устройствен план – план за регулация за изменение на действащия план на с.
***, както и на заявление за процедиране и одобрение на проекта. В продължение с
въззивната жалба са наведени твърдения, че районният съд не е направил задълбочен и
прецизен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от
страните и се излагат подробни съображения в тази насока. По подробно изложени
аргументи за неправилност на атакуваното решение се иска същото да бъде отменено,
като се постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Прави се искане
за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответните страни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното
производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе възражения, и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно
релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която
въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.06.2024 г. от 10,50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
2
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3