РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110110516 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу С.
ЕМ. Б., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „А.“ № ** /ново наименование „Ботевградски
проход“/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 202,97 лева, представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода 28.08.2018 г. до 25.02.2021 г. по партида с абонатен №
****** на адрес: град В., ул. „А.“ № ** ново наименование /„Ботевградски проход“/, ведно
със законната лихва върху главницата от 202,97 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението както и сумата от 31,71 лева, представляваща лихва за забава
изчислена върху главницата от 202,97 лева за периода от 27.10.2018 г. до 19.03.2021 г., , за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4193/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което е налице правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в
законоустановения едномесечен срок. Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК
услуги в посоченото количество за претендирания период от 28.08.2018 г. до 25.02.2020 г.
по партида с абонатен номер 1159372 на адрес: град В., ул. „А.“ № *** На основание чл. 23,
ал.1, т.3 от Общите условия, водомерът следва да се отчита два пъти годишно, тъй като
изисква зазимяване. Не е налице оспорване чрез писмено възражение по реда на чл. 40, ал.2
от Наредба № 4/14.09.2004 г. Твърди, че отчетникът като ползвател на В и К услуги не е
заплатил същите в 30 дневен срок след датата на фактурирането като и след изтичането на
1
този срок, същият е изпаднал в забава. Моли за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител, с който оспорва, че е потребител на ВиК услуги на
посочения адрес, че процесните количества вода реално са доставени и получени от него
като потребител и че същите са използвани от него. Твърди, че отчитането за процесния
период не е ясно дали е извършвано посещение на имота, уведомяван ли е и по какъв начин
за установеното, респ. начисленото количество вода. Не е ясно дали са издавани фактури и
дали същите са му били връчвани. Счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне.
По реда на чл. 143 ГПК ищецът, в съдебно заседание от 21.01.2022 г., уточнява, че
имотът на ищеца не представлява сезонна постройка, а къща с двор, поради което при тези
имоти водомерите се намират извън сградата, което води до необходимостта от зазимяване
на водомера с цел неговото предпазване.
По отношение на допустимостта на предявените искови претенции:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приобщеното ч. гр. д.
№ 4193/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
ответника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата
на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на
претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При
съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на
исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл.
415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и относимите правни
разпоредби, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като писмено доказателство е приета справка за недобора на частен абонат
– С. ЕМ. Б. относно обект на потребление, намиращ се в град В., ул. „А.“ № *** /ново
наименование на улицата „Б. п.“ № **/. Установява се, че са издадени фактури за периода от
27.09.2018 г. до 26.02.2020 г. на обща стойност 234.68 лева. От същата е видно, че тези
фактури са относно възникнали задължения за периода 28.08.2018 г. до 25.02.2020 г.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-018 от 09.06.2006 г. Съгласно общите условия /чл. 31, ал. 2/,
основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и Канализация - Варна" ООД, посочва,
че потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. Член 23, ал.1, т.3 от Общите условия посочва, че показанията на водомерите на
водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от два пъти
годишно – за водомери на сградни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ
2
зазимяване на обектите, имащ сезонен характер на ползване.
В съдебно заседание е приета като писмено доказателство предявена искова
претенция от С. ЕМ. Б., ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“
ООД, ЕИК ********* за признаване за установено, че не дължи сумата от 2549.58 лева,
представляваща главница за консумирана и неползвана вода по партида № 1159372 за
периода от 30.01.2002 г. до 21.07.2015 г., находящ се в град Варна, ул. „Ботевградски
проход“ № 18, по който е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8952/2015 г. като
погасени по давност.
Прието като писмено доказателство е възражение по реда на чл. 414 ГПК, подадено
от С. ЕМ. Б. по ч.гр.д. № 13745/2018 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което е
видно, че последният е възразил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение
поради плащане и поради погасяване по давност за част от периода – 29.06.2015 г. до
23.02015 г.
Като писмено доказателство е приет опис на отчет за абонатен номер 1159372 от
таблет до 21.01.2022 г.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от която се установява, че за
периода от 27.09.2018 г. до 26.02.2020 г. неплатените задължения възлизат на 202.97 лева, а
обезщетението за забава за периода от 16.05.2020 г. до 19.03.2021 г. – 31.71 лева. Посочено е,
че при посещение на адреса, външната врата е затворена с желязна верига, поради което не
са проверени данните от вещото лице. Към датата на проверката в счетоводството на ищеца
не са налични плащания по процесните фактури. Вещото лице в с.з. уточнява, че адресът
преди се е водел на ул. „Арабаконак“ № 18, но в последствие името е сменено на
„Ботевградски проход“ № 18.
За уважаване на исковите претенции в доказателствена тежест на ищеца е да
установи че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и
размера на претендираните суми за процесните периоди; датата на изпадане на ответника в
забава и размера на претендираното обезщетение за забава за процесния период. Липсата на
доказване, на който и да е от разпределените в доказателствена тежест на ищеца факти и
обстоятелства относно главната искова претенция, респективно относно акцесорната такава,
обуславя отхвърляне на претенцията.
Нормата на чл. 2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор посочва, че потребители на ВиК услуги са юридически и
физически лица – собственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги; юридически и физически лица, собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. В ал. 3 на същата е разпоредба е посочено, че потребител може да бъде и
наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното
правоотношение при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му това лице да бъде потребетил на ВиК услуги за определен
срок. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не
фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и чл.58 от ОУ.
Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви потребител
на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ.
Съвкупния анализ на представените по делото доказателства не установяват по
категоричен начин ответникът да е собственик на имота, или негов ползвател, или негов
3
наемател. Обстоятелството, че същият фигурира в представените от ищцовото дружество
частни документи като абонат не освобождава водопреносното дружество да установи,
качеството на лицето, което твърди да е негов потребител и да не е заплатило ползваните от
него услуги. В този смисъл е постановеното решение по в.т.д. № 102/2019 г. по описа на
Окръжен съд – град Варна.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се доказва, че
ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния имот по време на процесния период.
Не се представя доказателство, че същият е собственик, ползвател или притежател на
вещното право на строеж, нито че е наемател на обекта. Представените доказателства
депозирана искова молба и подадено възражение не доказват наличието на потребителско
качество на ответника, същите са доказателство за наличието на възникнал правен спор с
ищцовото дружество и за упражнени процесуални права. Единственото годно да установи
качеството потребител е справка от Агенция по вписвания по партидата на ответника, но
такива по делото не се представят. Ангажираните доказателства от страна на ищеца за
доказване качеството потребител на ответника са недостатъчни, тъй като не доказват по
безспорен и несъмнен начин, че същият е собственик, ползвател, притежател на вещното
право на строеж или че е наемател. В случая не е допуснато процесуално нарушение от
страна на съда по реда на чл. 146, ал.2 ГПК. В този смисъл решение № 287/08.02.2013 г. по
гр.д. № 472/2012 г. по описа на второ г.о. на ВКС, както и решение № 314/13.07.2012 г. по
гр.д. № 899/2011 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
Аргумент, че лицето е потребител в някоя от посочените хипотези не може да се
извлече и от извършените в заповедното производство справки за постоянен и настоящ
адрес. От една страна, последните не съставляват титул за собственост или за учредено
вещно право на ползване, нито се ползват с доказателствена сила относно собствеността на
регистрирания за местоживеене адрес. В този смисъл е постановеното решение по в.т.д. №
102/2019 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
Предвид липсата на доказване още на първият елемент разпределен в
доказателствена тежест на ищеца, следва изводът за неоснователност на главната искова
претенция. Съдът не следва да излага последващи мотиви относно останалите разпределени
факти и обстоятелства в доказателствена тежест на ищеца.
С оглед гореизложеното главната искова претенция подлежи на отхвърляне. Предвид
отхвърлянето на главната искова претенция на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
По отношение на разноските: С оглед изхода на настоящото производство, право на
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство, има ответникът. Същият
не претендира заплащането на такива, поради което и такива не му се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, адрес: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу С. ЕМ. Б., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „А.“ № 18 /ново наименование „Б. п.“/ с искане да се приеме
за установено в отношенията между страните, че С. ЕМ. Б., ЕГН ********** дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* сумата от 202,97 лева,
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 28.08.2018 г.
до 25.02.2021 г. по партида с абонатен № **** на адрес: град В., ул. „А.“ № ** /ново
наименование „Б.п.“/, ведно със законната лихва върху главницата от 202,97 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.03.2021 г. до
4
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 31,71 лева, представляваща
лихва за забава изчислена върху главницата от 202,97 лева за периода от 27.10.2018 г. до
19.03.2021 г.,за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 4193/2021 г. по описа на Районен съд, град Варна
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5