№ 6723
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Х. Г. Г. срещу решение №
20104416/02.10.2023 г. по гр.д. № 23342/2020 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от жалбоподателя
срещу „А.Н.Л.“ – дружество, регистрирано в Република Малта под № С308, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 20000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – уронване на честта,
достойнството, авторитета на ищеца в обществото, включително в социалния и
професионалния му кръг, както и психологически и физически дискомфорт,
вследствие на публикувана на 27.01.2019 г. статия в интернет сайт –
„www.timesofmalta.com“, със заглавие: „Милиарди евро по транзакции в Сатабанк са
твърде подозрителни“, и съдържание: „Така предходните случаи на пране на пари
изглеждат като детска игра.“; „Преди банката да получи лиценза си в Малта
българският съсобственик на банката – Х. Г., имал бизнес с електронни пари в
Люксембург. Оттогава той е бил субект на редица международни разследвания за
предполагаеми престъпления.“
1
Жалбоподателят – Х. Г. Г., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
първоинстанционният съд е стигнал до неправилен правен извод за недоказаност на
претенцията, предвид допуснати процесуални нарушения в изготвения доклад, както и
в процеса на събиране на доказателства. Счита, че по делото е налице доказано
клеветническо твърдение в процесната статия, насочено спрямо него, за което следва
да отговаря ответникът, в качеството му на възложител на автора на статията, предвид
претърпените от него неимуществени вреди. Ето защо, моли обжалваното решение да
бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „А.Н.Л.“, оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Х. Г. Г. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника „А.Н.Л.“ да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до погасяването, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди – уронване на честта, достойнството, авторитета на ищеца в
обществото, включително в социалния и професионалния му кръг, както и
психологически и физически дискомфорт, вследствие на публикувана на 27.01.2019 г.
статия в интернет сайт – „www.timesofmalta.com“, със заглавие: „Милиарди евро по
транзакции в Сатабанк са твърде подозрителни“, и съдържание: „Така предходните
случаи на пране на пари изглеждат като детска игра.“; „Преди банката да получи
лиценза си в Малта българският съсобственик на банката – Х. Г., имал бизнес с
електронни пари в Люксембург. Оттогава той е бил субект на редица международни
разследвания за предполагаеми нарушения.“
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали е налице противоправно
поведение, изразяващо се в изнасяне на клеветнически твърдения за Х. Г. Г., за които
ответникът да носи отговорност, в качеството на възложител на работата, а именно -
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил изготвянето на
процесната статия, която съдържа неверни и позорни обстоятелства за ищеца.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и
правна страна за липсата на основание за ангажиране на отговорността на ответника,
които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща
2
изцяло към тях.
В допълнение и във връзка с доводите за неправилност на решението,
релевирани във въззивната жалба, следва да се посочи:
По делото се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
изнесени клеветнически твърдения в статия от 27.01.2019 г., публикувана в интернет
сайт – „www.timesofmalta.com“, отнасящи се до ищеца, а именно, че същият е бил
субект на редица международни разследвания за предполагаеми нарушения.
Трайноустановена е съдебната практика във връзка с отговорността за разпространени
чрез печатно произведение твърдения и оценки, обективирана и в постановените по
реда на чл. 290 ГПК - решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV
г. о., ГК, решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III г. о., ГК,
решение № 581 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г. о., ГК и др., че
когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана,
за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно
произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението
при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице,
когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан
с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в
случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на
печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по
една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението
обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите
твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи
отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят
носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и само доколкото
издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери
достоверността на разпространената информация.
С оглед изложените критерии съдът счита, че дружеството, издател на
процесната статия, не следва да носи отговорност за процесните изрази. Същите по
същество представляват твърдения за настъпили факти, а именно, че ищецът е бил
субект на международни разследвания за извършени нарушения във връзка с
осъществяван бизнес с електронни пари в Люксембург, но никой от релевираните в
исковата молба изрази не съдържа пряка обида или клевета към ищеца, изпълваща
3
състава на престъпленията по чл. 146 и чл. 147 НК. Никъде в процесната статия и
релевираните в производството изрази, част от нея, не съдържат обидни изрази към
ищеца, засягащи неговата лична чест и достойнството, както и позорни обстоятелства
или такива, чрез които се приписва извършването на конкретно престъпление.
Съгласно събраните по делото писмени доказателства, по своята същност
заглавието на статията и поместеното в нея съдържание, отнасящо се до ищеца,
отразяват верни факти, а именно – че ищецът е един от акционерите в малтийска
банка „Сатабанк“, че същата е била обект на разследване от страна на компетентните
малтийски държавни органи във връзка с извършвани транзакции, както и че
дейността на ищеца е била предмет на проверка на компетентните надзорни органи на
финансовата система на Люксембург за извършени правонарушения. Видно от
представената разпечатка от интернет страницата на малтийския финансово
регулаторен орган, действително малтийска банка „Сатабанк“ е била обект на
извършени разследвания, като след препоръка на Малтийския орган за финансови
услуги към Европейската централна банка на 30.06.2020 г. е взето решение от страна
на Европейската централна банка за отнемане на лиценза на „Сатабанк пи ел ес“,
считано от този ден. Съгласно постъпилото по делото писмо от Малтийската служба за
финансови услуги, „Сатабанк“ е била обект на надзорна проверка, проведена от
службата, в качеството на регулатор на финансовите услуги, като службата е обменяла
информация с Комисия по надзор на финансовия сектор на Люксембург и относно
ищеца Х. Г. Г..
Също така, не е оспорено обстоятелството, че ищецът е имал бизнес с
електронни пари в Люксембург. Действително, съгласно постъпил отговор на властите
в Люксембург с оглед издаденото съдебно удостоверение, не се предоставя
информация, дали са налице извършени проверки за правонарушения от страна на
ищеца, тъй като правото на Люксембург не позволява разкриване на професионална
тайна. Същото обаче не означава, че действително не са налице такива проверки
спрямо ищеца. Само по себе си твърдението за извършена проверка за спазване на
законодателството във връзка с извършване на професионална дейност, свързана с
електронни пари, не представлява нито позорящо обстоятелство, нито такова с
клеветнически характер.
Действително, както е посочено във въззивната жалба, твърдението за „пране на
пари“ има клеветнически характер, но от съдържанието на статията не може да се
формира извод, че авторът свързва ищеца с предходни случаи на „пране на пари“,
визирани в статията. Същите касаят дейността на самата банка, като, както беше
посочено по-горе, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
дейността на „Сатабанк“ е била предмет на проверки, като именно в резултат на
същите е отнет лиценза на банката, т.е. изнесената информация почива на официален
4
източник и е вярна.
Следва да се посочи също така, че на базата на събраните писмени
доказателства може да се направи извод, че ответникът е положил дължимата грижа
преди отпечатването на процесната статия да провери достоверността на
разпространената в статията информация, като допускането на отделни фактически
неточности не може да доведе до възможност за ангажиране отговорността на
издателя, предвид сложността на описаните търговски взаимоотношение в статията.
Следователно, ответникът не следва да носи гражданска отговорност за
цитираните по-горе фактически твърдение, поместени в процесната статия, предвид
обстоятелството, че по делото не се установява да е налице противоправно поведение
от страна на служителите при ответника, участвали в изготвянето на
журналистическия материал. Не се установява авторът на процесната статия да е
осъществил твърдяното от ищеца противоправно поведение спрямо него. След като не
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на автора на статията, не
отговаря и възложителят на работата, поради което и предявеният иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При посочените мотиви обжалваното решение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на 3000 лв. – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. В тази връзка, възражението на въззивника
за прекомерност на разноските на ответника по жалбата е основателно, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция и минималния
размер, предвиден в НМРАВ, посоченото възнаграждение се явява справедливо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104416/02.10.2023 г. по гр.д. № 23342/2020 г.
по описа на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА Х. Г. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на „А.Н.Л.“ –
дружество, регистрирано в Република Малта под № С308, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 3000 лв., представляваща разноски по производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
5
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6