Присъда по дело №2299/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта:	24
Дата:	13 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия:	Ралица Йорданова Русева

Дело:	20234520202299
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Русе, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
СъдебниГАЛИНА М. ШОПОВА

заседатели:ТАТЯНА Д. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
и прокурора С. В. В.
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Наказателно дело от общ
характер № 20234520202299 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Т. И. М., роден на24.01.1979 г. в гр.Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи,
ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че през периода от месец август 2016г. до месец
декември 2017г. в гр.Силистра и гр.Русе противозаконно присвоил чужди
движими вещи- влекач „МАН“, с рег.№ **** и рама № ***, влекач „МАН“, с
рег.№ *** и рама № ****, и влекач „МАН“, с рег.№ *** и рама № ****,
собственост на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД, ЕИК ***, на обща стойност 51
020 лева, които владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и
на основание чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му налага
наказание и ЛИШАВАНЕ ОТ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.58 а ал.1 от НК намалява с 1/3, като
1

определя за окончателно изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
НА основание чл.206 ал.3 пр.1 от НК вр. чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК
СЪДЪТ ЛИШАВА подс. М., с установена самоличност от ПРАВО да заема
държавна или обществена длъжност, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, както и ЛИШАВА от ПРАВО да
упражнява професия или дейност, свързана с управление и пазене на чуждо
имущество за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
СЪДЪТ не налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на
част от имуществото или на цялото имущество.
НА основание чл.66 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишава от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като определя
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
СЪДЪТ постановява приложените по делото веществени доказателства-
свидетелство за регистрация част II за влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама
№****; свидетелство за регистрация част II за влекач „МАН“, с рег.№ **** и
с рама №****; 2 бр. регистрационни табели с № ****, да бъдат върнати на
собственика- „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД с ЕИК ****.

ОСЪЖДА подсъдимият Т. И. М., с установена самоличност, да заплати
в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Русе сумата от 227.46 лева за
направени на досъдебното производство разноски.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15- дневен срок от
днес, пред Русенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 2299/2023 г. по описа на Русенски
районен съд, Х н.с.

Русенска районна прокуратура е обвинила Т. И. М. от гр.Русе в извършване
на престъпление по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че през периода от
месец август 2016 г. до месец декември 2017 г. в гр.Силистра и гр.Русе
противозаконно присвоил чужди движими вещи- влекач „МАН“, с рег.№ ***
и рама № ****, влекач „МАН“, с рег.№ *** и рама № ****, и влекач „МАН“,
с рег.№ *** и рама № ****, собственост на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД, ЕИК
*****, на обща стойност 51 020 лева, които владеел, като обсебването е в
големи размери.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
При проведеното съкратено съдебно следствие съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т. И. М. е български гражданин, роден на **г. в гр.Русе, със
средно образование, работи, неженен, не е осъждан.
На 31.03.201 1г. било регистрирано дружество „ТРАНС ФАМИЛИЯ“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
обл.Сливен, ул.„***. Управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството била св.С.Т.С. Впоследствие, през месец януари 2013 г. св.С.
продала на П.И.А. (майка на съпруга ú св.С.Т.С.) дружествения си дял от
„ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД и последната станала едноличен собственик на
капитала и управител на търговското дружество.
През месец януари 2013 г. П.А. в качеството си на управител и едноличен
собственик на капитала на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД упълномощила св.С.
С. да извършва всякакви дейности от името на търговското дружество и да го
представлява.
Представляваното от св.С. С. дружество „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД се
занимавало с международен транспорт (превоз) на товари. В тази връзка
дружеството притежавало влекачи. Част от тези влекачи били:
1. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, жълт на цвят;
2. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, зелен/тъмно сив на цвят;
3. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, зелен/тъмно сив на цвят.
В дружеството като шофьори работели св.С.С. и подс.Т. И. М..
Последният управлявал един от горепосочените три влекача.
На 13.03.2015 г. било регистрирано дружество „ГОЛД ТРАНС
ЛОДЖИК“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
обл.Русе, ул.****. Управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството била св.В.И.М. (сестра на подс.Т. М.). Св.В. М. създала
дружеството по искане на М., който желаел самостоятелно да започне бизнес
1

с международен транспорт (превоз) на товари. По- късно, през месец март
2015 г. св.М. продала на Х.К.Д. част от дружествения си дял от „ГОЛД
ТРАНС ЛОДЖИК“ЕООД. На 30.03.2015 г. в търговски регистър били
отразени съответните промени, като съдружници в преобразуваното като
ООД дружество останали св.В. М. и Х. Д., управители и представители-
заедно и поотделно.
На 11.05.2015 г. св.В. М. в качеството си на управител на „ГОЛД
ТРАНС ЛОДЖИК“ООД упълномощила Т. М. да извършва всякакви
дейности от името на търговското дружество и да го представлява. Св.М. и Х.
Д. били документално управители на дружеството, но фактически
дружеството било управлявано от подсъдимия, тъй като същото било
създадено по негово искане.
На „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ ООД бил издаден лиценз на Общността
за извършване на превоз на товари № 13533, който впоследствие бил
прекратен със Заповед № РД- 01- 777/18.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Във връзка с желанието си да започне бизнес с международен транспорт
(превоз) на товари, подс.Т. М. се договорил със св.С. С. и св.С.С. да бъдат
отдадени под наем на „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД три влекача,
собственост на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД. Св.С. и св.С. се съгласили и
така, на 12.11.2015 г. в гр.Сливен бил сключен договор за наем на
автомобили между „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД и „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“
ООД. Договорът бил подписан от св.С. С. като представител на „ТРАНС
ФАМИЛИЯ“ ЕООД, и св.В. М. като представител на „ГОЛД ТРАНС
ЛОДЖИК“ООД. При сключването на договора присъствали и св.С.С., както и
Т. М.. По силата на горепосочения договор „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД
отдавало под наем на „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД следните три влекача:
1. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, жълт на цвят;
2. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, зелен/тъмно сив на цвят;
3. влекач „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, зелен/тъмно сив на цвят.
Съгласно т.2 от договора „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД трябвало да ползва
влекачите във връзка с дейността си- международен транспорт на товари.
Договорът бил сключен за срок от 1 година, считано от 12.11.2015 г.
Наемната цена за ползването на трите влекача била 450 лева без ДДС, като
същата трябвало да се плаща по банков път до 30- о число на месеца, следващ
ползването им. При сключването на договора на подс.Т. М. били предадени
документите и ключовете само за два от трите влекача (които по това време
били на паркинг в Германия), тъй като третият влекач заедно с документите и
ключовете за него вече били във владението му, защото го ползвал, като
шофьор в „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД. Съгласно т.8 от договора всички
разноски за ползването на влекачите- техническо обслужване, текущи
ремонти, заплащане на данъци и застраховки, били за сметка на наемателя
(„ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД).
2

След подписването на договора подс.Т. М. и шофьори, наети от „ГОЛД
ТРАНС ЛОДЖИК“ ООД, започнали да ползват горепосочените три влекача.
Въпреки че били извършвани курсове с процесните три тежкотоварни
автомобила, „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ ООД не заплатило нито една вноска
по договора. Св.С.С. редовно разговарял с подс.М. относно неизпълнение на
задълженията по договора, като последния винаги му обещавал, че ще отиде
до гр.Сливен, за да плати задълженията, но това не се случвало. Св.С. и св.С.
С. били запознати с трудностите в бранша, поради което дори и след
изтичането на срока на договора изчакали подс.Т. М. да организира
изпълнението на задълженията на „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ ООД към
„ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД относно наема на процесните три влекача.
През август 2016 г. подс.Т. М. имал финансови затруднения, поради
което решил поетапно да присвои процесните три влекача и да се разпореди с
тях.
В изпълнение на горното решение на 11.08.2016 г. Т. М. закарал влекача
„МАН“, с рег.№ *** и с рама № ****, в гр.Силистра, където го продал за
части на „СЕК ПАРТС“ООД, ЕИК ****, представлявано от св.К.С.К.. По
време на сделката подс.М. се представител за собственик на влекача. За
продажбата бил изготвен Договор за покупко- продажба на камион от дата
11.08.2016 г., като за продавач се подписал подсъдимият. За продажбата на
влекача той получил сумата от 8 000 лева.
През месец август 2017 г. Х. Д. продал на М.П.К. дружествения си дял
от „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД. На 04.09.2017 г. били отразени в
търговския регистър промените относно дружество. Съдружници в
дружеството били вече св.В. М. и М.К., а управител на дружеството била само
св.М.. Последната продължавала да бъде документално управител на
дружеството, а фактически негов управител бил подс.Т. М..
В изпълнение на горното решение през периода месец ноември 2017 г.-
месец декември 2017 г. подс.Т. М. започнал да се разпорежда с различни
части на влекача „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****. Така подсъдимият се
разпоредил с двигателя и скоростната кутия на влекача. Наред с това той
премахнал от влекача хладилника му, който впоследствие през месец април
2018 г., също продал. На 03.11.2017 г. подсъдимият се договорил със
св.А.Г.Н.- управител на „БРЕНДИ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК **** да продаде
на представляваното от св.Николов дружество влекача „МАН“, с рег.№ *** и
с рама №****, без горепосочените негови части. Подс.М. изпратил на св.А.Н.
снимки на влекача и го уверил, че всичко е редовно с вещта. С оглед на това
св.Николов дал на обвиняемия авансовo сумата от 1 200 лева, за което бил
изготвен разходен касов ордер №16/03.11.2017г. Впоследствие, на 05.12.2017
г. подс.Т. М. в качеството си на представител на „ГОЛД ТРАНС
ЛОДЖИК“ООД, продал на „БРЕНДИ КЪМПАНИ“ЕООД, представлявано от
св.А.Н., влекача „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****, без горепосочените
негови части, за сумата от 10 200 лева. За продажбата бил съставен Договор
3

за покупко-продажба на моторно превозно средство /лек/товарен автомобил/
от дата 05.12.2017 г., който бил подписан за продавач от подсъдимия. На
същият ден- 05.12.2017г., подс.М. получил сумата от 4 000 лева, за което бил
изготвен разходен касов ордер №17/05.12.2017 г. Впоследствие, на 16.12.2017
г. подсъдимият получил остатъка от сумата до 10 200 лева (5 000 лева), за
което бил изготвен разходен касов ордер №18/16.12.2017 г.
На 14.12.2017 г. влекачът „МАН“, с рег.№ *** и с рама № ****,
управляван от св.Н.М.Н., се върнал от курс в България и бил оставен на
паркинг, посочен от подс.Т. М.. Впоследствие, на неустановена дата през
месец декември 2017 г. в гр.Русе, в изпълнение на горното решение, Т. М. се
разпоредил по неустановен по делото начин с влекача „МАН“, с рег.№ *** и с
рама № ****. Преди това той премахнал от влекача хладилника му, който
впоследствие през месец април 2018 г., също продал.
До 07.02.2019 г. на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД все още не била
заплатена нито една наемна вноска за ползването на процесните три влекача,
а наред с това от 2017 г. не били плащани и данъците за влекачите. В тази
връзка П.А. в качеството си на управител на „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД,
изготвила покана до „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ ООД, с която искала да
бъдат заплатени на представляваното от нея дружество наемните вноски от
2015 г. до месец януари 2019 г. включително за ползването на процесните три
влекача, както и да бъдат върнати трите товарни автомобила. Горната покана
била изпратена до два различни адрес в гр.Русе, като на 11.02.2019 г. и двата
екземпляра на поканата били връчени лично на подс.Т. М.. Въпреки това М.
не предприел никакви действия- нито да уведоми представители на „ТРАНС
ФАМИЛИЯ“ ЕООД какво е направил с процесните три влекача, нито да
заплати дължимите месечни наемни вноски.
Тъй като „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД не получило нито дължимите
наемни вноски, нито процесните три влекача, на 22.03.2019 г. св.С. С. подала
жалба в Районна прокуратура- Сливен. По случая била възложена проверка. В
хода на проверката били снети обяснения от подс.Т. М. и св.В. М.. Подс.М.
заявил на полицейския служител- св.П.И.Д., че процесните три влекача се
намират на паркинг в гр.Русе, както и че лично е получил поканите от
„ТРАНС ФАМИЛИЯ“ЕООД. Св.М. не се занимавала с дейността на
дружеството, тъй като цялата дейност се ръководела от брат ú- подс.Т. М..
Поради това тя не знаела, какво е извършил той, а именно, че вече се е
разпоредил с процесните три влекача. С оглед на обясненията, които следвало
да даде, тя поискала изясняване на факти от брат си- подсъдимият М., който
изложил пред нея невярна информация, идентична на дадената от него пред
полицейските служители.
В хода на разследването били изготвени техническа експертиза,
съдебно ценова- икономическа експертиза и допълнителна съдебно ценова-
икономическа експертиза.
Към заключението на техническата експертиза била приложена на
4

хартиен носител информация, предоставена от „Еконт Експрес“ООД.
От заключенията на съдебно ценовата- икономическата експертиза и
допълнителната съдебно ценова- икономическа експертиза се установява, че
стойността на процесните три влекача към 2017 г. е: на влекача „МАН“, с рег.
№ *** и с рама №**** – 16 610 лева; на влекача „МАН“, с рег.№ *** и с рама
№****- 17 430 лева; на влекача „МАН“, с рег.№ *** и с рама №****- 17 430
лева. Общата стойност на процесните три влекача е 51 020 лева.
През месец септември 2019 г. св.В. М. и М.К. продали дружествените си
дялове от „ГОЛД ТРАНС ЛОДЖИК“ООД на подс.Т. С.. На 24.09.2019 г.
били отразени в търговския регистър промените относно дружество.
Дружеството вече било преобразувано в ЕООД, а негов управител и
едноличен собственик на капитала бил обв.М..
През месец юни 2021 г. „ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД било обявено в
ликвидация, като за ликвидатор бил назначен св.С.С..
Относно описаните фактически обстоятелства са налице направени
самопризнания от страна на подс.Т. И. М., които се подкрепят от
приложените на досъдебното производство доказателства- протоколи за
разпит на св.С. С., св.С.С., св.В. М., св.А.Н., св.К.К., св.И.И., св.И.С., св.Д.Х.
св.Й. М., св.Н.Н., св.И. И., св.М.В. св.Н.Н., св.Д.К. св.С.И. и св.П.Д., съдебно
ценова-икономическа експертиза и допълнителна съдебно ценова-
икономическа експертиза,техническа експертиза, протоколи за очна ставка,
писмо от ИААА, писмо и справки от ОД на МВР Русе, копия на
пълномощни, известия за доставяне, договори и разходни касови ордери,
заверени копия на договор за наем на автомобили, свидетелства за
регистрация и покана, протоколи за доброволно предаване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С действията си подс.Т. И. М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК за това, че през
периода от месец август 2016 г. до месец декември 2017 г. в гр.Силистра и
гр.Русе противозаконно присвоил чужди движими вещи- влекач „МАН“, с
рег.№ *** и рама № ****, влекач „МАН“, с рег.№ *** и рама № ****, и
влекач „МАН“, с рег.№ *** и рама № ****, собственост на „ТРАНС
ФАМИЛИЯ“ЕООД, ЕИК *****, на обща стойност 51 020 лева, които владеел,
като обсебването е в големи размери.
От обективна страна деянието е осъществено с действие, изразяващо се
в противозаконно задържане на владението на чужди вещи, предоставени за
ползване, както и разпореждането в свой интерес със същите.
От изготвените по делото съдебно ценова- икономическа експертиза и
допълнителна съдебно ценова- икономическа експертиза се установява, че
общата стойност на процесните три влекача е 51 020 лева. Съгласно т.1 от
Тълкувателно решение №1/30.10.1998г. на ВКС по тълк.н.д.№1/1998г. на
ОСНК квалифициращият признак „големи размери“ за различните видове
5

престъпления в НК е налице, когато паричната равностойност на предмета на
престъплението надхвърля седемдесет пъти минималната работна заплата за
страната към момента на извършване на деянието. Към 2017г. минималната
работна заплата в България е била 460 лева, т.е. за да е налице
квалифициращия признак „големи размери“, предмета на престъплението
трябва да надхвърля сумата от 32 200 лева. Имайки предвид, че стойността на
процесните три влекача (51 020 лева) надхвърля сумата от 32 200 лева, е
налице квалифициращия признак на чл.206 ал.3 пр.1 от НК.
От субективна страна подс.Т. М. е извършил престъплението умишлено
с пряк умисъл.Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал (целял)
настъпването им.Подсъдимият е съзнавал, че се касае до чужди вещи,
предоставени му само за ползване, но воден от мотив за обогатяване по
неправомерен начин, се разпоредил с въпросните превозни средства в своя
полза.
При установените факти и налагащи се правни изводи, за да
индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното
деяние, съдът съобрази следното:Според правната си квалификация деянието
е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години,
лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК, като съдът може да постанови
конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът съобразява
продължителният период на разследване, а отегчаващи такива не са налице.
Това мотивира определяне на наказанието лишаване от свобода при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималният законов размер
от три години, като на основание чл.58 а ал.1 от НК същото наказание
подлежи на намаляване с 1/3 поради направените самопризнания по
обвинението.Така, за изтърпяване от подс.М. за извършеното престъпление
се налага наказание лишаване от свобода за срок от две години.Спрямо
същото са налице основанията по чл.66 от НК за отлагане на изпълнението
му, защото срокът не е по- голям от 3 години, лицето е неосъждано, а липсата
на данни за други висящи производства или противообществени прояви дава
основание на съда да приеме, че целите на наказанието ще се постигнат и без
ефективното му изтърпяване. В този смисъл, изпълнението на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ се отлага за
изпитателен срок ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Като отчита горепосоченото смекчаващо отговорността
обстоятелство, но в същото време- съобразява и упоритостта в умисъла на
подс.М., съдът намира, че предвидените наказания по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от
НК следва да бъдат определени за срок от 2 години по отношение на всяко от
тях.Така на Т. М. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА заема
държавна или обществена длъжност, свързана с управление на чуждо
имущество, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА упражнява професия или
6

дейност, свързана с управление и пазене на чуждо имущество.
Отчитайки данните за имотното положение на подс.М., съдът
намира, че не следва да налага кумулативно предвиденото наказание
конфискация на част от имуществото или на цялото имущество, доколкото
същото би се явило несъразмерно тежко на стореното и не би било съответно
на целите и критериите на наказанията според действащите разпоредби.
Приложените по делото веществени доказателства- свидетелства за
регистрация на процесните влекачи, както и регистрационни табели, следва
да бъдат върнати на собственика- дружеството“ТРАНС ФАМИЛИЯ“ ЕООД, а
на подсъдимия са възложени направените в производството разноски, с оглед
изхода от делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

7