РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Силистра, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500160 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 136/15.03.2022г., постановено по гр.д. №
949/2021г., СРС е признавал за установено по отношение на А. Х. Х.
от с. Брадвари, общ. Силистра, и С. Х. Х. от гр. Дулово, че И. Н. Б. от
с. Брадвари, общ. Силистра, е собственик, на основание давностно
владение, на ПИ с идентификатор 06032.52.444 по кадастралната
карта и регистри на с. Брадвари, общ. Силистра, одобрени със заповед
№ РД-18-1747 от 23.10.2018 г. на ИД на АГКК с площ от 1935 кв.м.,
представляваща урбанизирана територия, находяща се в с. Брадвари,
м. „Алфатарски път“. Осъдил е А. Х. Х. и С. Х. Х. да заплатят на И. Н.
Б. направените по делото разноски в размер на 50 лв. за ДТ и 600 лв.
за адвокатски хонорар. Отхвърлил е искането на А. Х. Х. и С. Х. Х. за
присъждане на направените по делото разноски.
Недоволни от постановеното решение, са останали А. Х. Х. и С.
Х. Х., които чрез процесуален представител го обжалват в
законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно и
1
незаконосъобразно, поради което молят съда да го отмени и постанови
друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендират
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата И. Н. Б. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по
делото, прие за установено следното:
Предявен е иск по чл.124 ГПК.
Видно от представения договор за покупко - продажба,
обективиран в НА № 74, т. 9 по описа на РС - Силистра за 1996 г.
/стр.6/, на 5.12.1996г. ищецът и неговите родители закупуват от
наследодателите на ответниците по ½ ид.ч. от дворно място с площ от
1573 кв.м., ведно с находящата се в него полумасивна жилищна
сграда, за който имот е отреден УПИ 9, пл. № 444, кв. 32 по
регулационния план на с. Брадвари, действащ към момента на
продажбата. През 2020г. Н. Б. М. и съпругата му Ф. А. М. на свой ред
се разпореждат със своята 1/2 ид. ч. от имота чрез договор за покупко
- продажба в полза на другия съсобственик – ищеца И. Н. Б. /НА за
покупко-продажба на стр7/.
Ищецът твърди, че при сключване на първоначалния договор с
наследодателите на ответниците страните са се споразумели и за
продажбата на още едно дворно място, разположено в съседство с
първото, а именно процесното - ПИ с идентификатор 06032.52.444 по
кадастралната карта и регистри на с. Брадвари, общ. Силистра,
одобрени със заповед № РД- 18-1747 от 23.10.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1935 кв.м.,
представляваща урбанизирана територия, находяща се в с. Брадвари,
м. „Алфатарски път“ (съгласно характеристиките му по актуалната
кадастрална карта), като уговорената цена по договора за покупко -
продажба от 1996г. включвала и стойността на това дворно място,
като едва наскоро разбрал, че то не е описано като предмет на
сделката, поради което в кадастралните регистри се води на името на
прехвърлителя и наследодател на ответниците - Х. Х. Ю., но още от
1996г. именно той и неговото семейство обработват имота и се грижат
за него като за свой. Сочи се, че през 2020г. родителите му Н. Б. М. и
Ф. А.М. на свой ред се разпоредили със своята 1/2 ид. ч. от имота чрез
договор за покупко - продажба в негова полза. /НА за покупко-
продажба на стр7/.
Ответниците и настоящи жалбоподатели А. Х. Х. и С. Х. Х.
2
оспорват твърденията на ищеца, че техните родители са
възнамерявали да включат и процесния имот в предмета на договора
за покупко - продажба, обективиран в НА № 74, т. 9 по описа на РС -
Силистра за 1996 г., и заявяват, че в семейството им този имот винаги
се е считал за техен, като по този начин го възприемал и самият ищец,
тъй като миналата година им отправил предложение да го закупи от
тях. Твърдят, че последният никога не е обработвал имота, а че
първоначално това правел техният баща, който след като започнал да
изпитва затруднения в грижите за него, го предоставил за ползване на
бащата на ищеца - около 2013 г., който го стопанисвал в качеството на
държател и нито той, нито ищецът са осъществявали някога владение
върху същия по явен за ответниците и за третите лица начин. Твърдят
също, че по отношение на процесния имот в полза на ищеца не би
могла да тече придобивна давност както поради закупуването на
съседното дворно място през 1996 г., така и поради обстоятелството,
че в периода от 2013 г. до 2020 г. този имот е собственост на Община
Силистра.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира показанията на
неговата съпруга – св. С. Ш., и на брат му - Д. Б., които заявяват, че
предмет на договарянето между страните при сключване на договора
за покупко - продажба от 1996 г. се явявал както имотът, описан в
нотариалния акт, така и спорния имот, понастоящем с идентификатор
06032.52.444, като уговорената и реално заплатена продажна цена
включвала и двата имота, поради което купувачите били убедени, че
процесното дворно място е включено в предмета на документа им за
собственост /НА № 74 от 1996 г./.
Свидетелката Ш. пояснява, че предвид факта, че имотът бил
закупен от бащата на ищеца за неговия син, който към този момент е
бил на сравнително млада възраст, документите по сделката били
прибрани за съхранение от нейните свекър и свекърва, като тя и
съпругът й нямали достъп до тях до сключването на втория договор за
покупко - продажба от 2020 г., когато станало ясно, че ПИ с
идентификатор 06032.52.444 не е включен в първоначалния титул за
собственост. Разпитаните свидетелите изразяват убеждението си, че
при воденето на преговорите имотът съвсем недвусмислено бил
обсъждан като предмет на предстоящата продажба, ведно с мястото с
изградената жилищна сграда, тъй като продавачите им посочили на
място границите на подлежащата на продажба площ, които обхващали
и имота с настоящ идентификатор 06032.52.444. Св. Б. обяснява, че
семейството е нямало интерес да придобие единствено имота с
3
жилищната сграда, която е била и в лошо техническо състояние, а
този имот бил закупен от тях единствено заради желанието им да
придобият ПИ с настоящ идентификатор 06032.52.444, който искали
да обединят с техен съседен имот. Свидетелства се, че веднага след
сделката младото семейство (ищецът и св. Ш.) започнали да
обработват имота, като го засявали с различни селскостопански
култури - слънчоглед, царевица, тикви, люцерна, и продължили да го
стопанисват без прекъсване до настоящия момент, т.е. в период над 24
години. Свидетелката Ш.заявява, че нейният свекър не е полагал
грижи за тяхната градина поради наличието на здравословни
проблеми. Тези изявления се потвърждават и от св. Б., който добавя
също, че самият той е изоравал мястото заедно със собствения си
съседен имот. Свидетелите са категорични, че през целия период след
сключване на сделката през 1996 г. нито бащата на ответниците, нито
самите те са проявили интерес към имота, никой от тях не
осъществявал дейности по неговото стопанисване, а и не е предявявал
някакви претенции спрямо него. Нещо повече, свидетелите сочат, че
ответникът С. Х. е пребивавал в Турция след 1990 г., където по - късно
се е преместил и неговият баща. Свидетелката Ш. конкретизира, че
претенциите на ответниците към имота се появили от момента, в
който тя и съпругът й установили, че не разполагат с документ за
собственост за процесното място и че то се води на името на техния
баща, което ги мотивирало да потърсят съдействие от наследниците
на Х. Хюсеин за снабдяването си с титул за собственост, като
първоначално дори срещнали подкрепата на ответника А. Х., който
също бил на мнение, че имотът от много години им принадлежи.
Разпитаният по искане на ищеца свидетел С. М./далечен роднина на
неговото семейство/ също потвърждава позицията му, че през
последните 24 - 25 години имотът е обработван единствено от него, че
други лица извън семейството му не са извършвали селскостопански
дейности в него, нито са оспорвали по какъвто и да е начин
собственическите му права.
В противоположен смисъл на показанията на свидетелите на
ищеца са показанията си свидетелката А. Х. - съпруга на ответника С.
Х., която заявява, че процесният имот не бил предмет на договаряне
при осъществяване на продажбата от 1996 г., тъй като още тогава
нейният свекър, както и съпругът й обяснявали, че мястото е отделено
за нея и съпруга й, за да могат в бъдеще да си построят нещо върху
него. Заявява също, че свекър й Х. Х. продължил да обработва мястото
няколко години след 1996 г., но после поради напредналата си възраст
4
не бил в състояние да го поддържа и взел решение да го предостави за
ползване на бащата на ищеца - Н. Б. М., който имал имот в съседство
с процесния. Същевременно пояснява, че семейството на С. Х.
пребивавало в Турция от 1990 г., където се преместил и баща му за
известно време след 1996 г., като семейството останало в тази държава
до 2012 г. - 2013 г., след което се завърнало в България и установило
местоживеенето си в гр. Дулово, като Х. също се е завърнал.
Разпитаният по искане на ответниците свидетел Б. М., жител на с.
Брадвари, потвърждава показанията на предходната свидетелка, че Х.
Х. е обработвал имота няколко години след 1996 г. и след това
предоставил ползването му на Н. М., което му споделил именно
бащата на ответниците в годината, когато му предоставил царевичака
от тази нива, тъй като не се нуждаел от него. Св. Мехмет споделя, че
след този момент грижите за имота поел Н. М. когото многократно
забелязвал да го копае заедно със собственото си дворно място, без
участието и помощта на други лица. Третата водена от ответниците -
свидетелка Ф. М. също заяви, че мястото е отстъпено за ползване на
Н. М. от 1996 г., като след този момент обработването му се
осъществявало изключително и само от него и семейството му.
При така събраните писмени и гласни доказателства правилно
СРС е приел, че предявеният иск за установяване на собственическите
права на ищеца върху спорния имот се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване. Съдът задълбочено е изследвал всички
показания на свидетелите и се е аргументирал защо възприема изцяло
показанията на ангажираните от ищеца свидетели като
непротиворечиви и последователни, представящи относимите факти в
тяхната житейска свързаност и обоснованост, за разлика от тезата на
ответниците, за която липсва логично обяснение относно
продължителния период, през който имотът е бил предоставен за
ползване на Н. М., без собствениците му да проявят какъвто и да е
интерес към неговото състояние и правен статут. Всички разпитани по
делото свидетели посочват, че периода, през който семейството на
ищеца се е грижило за имота, е твърде дълъг - около 22 - 24 години,
като тази продължителност е достатъчна за да опровергае тезата, че
първоначалният собственик си е запазил правата върху него, при
положение че през всички тези години нито той, нито синовете му са
поддържали връзка с ползвателите, за да установят дали и как се
стопанисва дворното място, да споделят плановете си за него, да се
уверят, че собственическите им права не се оспорват, съответно да
уредят по формален начин неговия статут. Установената по делото
5
ситуация потвърждава изцяло обяснението на свидетелката Ш. –
съпруга на ищеца, че ответниците не са се противили по никакъв
начин на своенето на имота от тяхното семейство докато ищецът не ги
е уведомил, че документално иска да узакони собственическия си
статут. По делото липсват каквито и да е данни до този момент някой
от тях да е извършвал собствени селскостопански дейности в имота,
да е планирал бъдещото му застрояване или че под някаква форма е
дал израз на своите собственически правомощия, както и данни
въобще някой да се е интересувал от дейностите, извършвани в имота
от семейството на ищеца.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът счита, че по
безспорен начин е установена упражняваната от ищеца и неговия
баща фактическа власт над имота от 1999г. до настоящия момент.
Всички свидетели, дори тези на ответника, заявяват, че Х.и се е
отказал от обработването на имота и го е предоставил на грижите на
семейството на ищеца, като до разговора преди делото между ищеца и
ответниците по повод документалното оформяне на собственическите
му права, никой от тях, а преди смъртта на наследодателят им и той
самият, не е демонстрирал такива или е оспорвал демонстрираното
своене от И. лично и чрез баща му.
В хода на съдебното производство пред СРС също така се
установява, че ищецът разполага с документите за собственост върху
имота на първоначалния собственик Х. Х. - решение на ПК за
възстановяване на правото на собственост, скица и протокол за въвод
във владение, които според свидетелката Шефкет били съхранявани
от нейния свекър заедно с всички документи по сделката от 1996 г.
Наличието на тези документи в държане на ищеца повдига въпроса
защо те са били предоставени на баща му, ако не с цел да се
удостоверят собственическите права на бъдещия продавач Х. Хюсеин
при един планиран договор за покупко - продажба.
Чл. 79, ал. 1 ЗС гласи, че правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. От изложените по - горе факти стана ясно,
че ищецът е владял спорния имота в период с продължителност над 20
години, като по този начин е осъществил предпоставките,
обосноваващи възникване на собственически права върху него на така
посоченото оригинерно основание. Следва да се приеме, че той е
упражнявал фактическата власт върху имота в своя полза с оглед
разпоредбата на чл. 69 ЗС, който въвежда презумпзията, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
6
другиго. Както стана ясно по делото липсват категорични
доказателства, че ищецът е наложил фактическата си власт не като
владелец, а като държател на вещта, тъй като не се установи, че
имотът е предоставен на него или на неговия баща за ползване
съобразно твърденията на насрещната страна. От свидетелските
показания по делото е видно, че след като узнал, че не разполага с
нотариален акт за имота, ищецът действително е разговарял с
ответниците за документалното уреждане на неговия статут, но не се
установи да е отправял предложение за неговото закупуване,
съставляващо индиректно признание на техните собственически
права. От представените от ответниците доказателства се установява,
че с АОС № 6453 от 13.09.2013 г. процесният имот е бил актуван като
общински на основани чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, който гласи, че общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, като след влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост. Със заповед № 1405 от 05.10.2020 г. имотът е деактуван и
вписан кадастралните регистри като собственост на наследниците на
Х. Хюсеин, но въпреки това ответниците се позовават на
собственическите права на Община Силистра в периода от 2013 г. -
2020 г., за да обосноват невъзможността за придобиването му по
давност от ищеца с оглед действащият мораториум по § 1 от ЗД на ЗС.
Правилно СРС е посочил, че актовете за общинска собственост /АОС/
нямат конститутивно действие, а единствено удостоверяват
реализирането на конкретно придобивно основание в полза на
общината, поради което съставянето на АОС за спорния имот не
поражда собственически права в полза на тази институция, ако такива
не са възникнали съобразно регламентираните в закона основания. В
конкретния случай е видно, че основанието за придобиването на
имота по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ не се е осъществило, тъй като правото на
собственост върху имота е възстановено на Х. Х. с решение на ПК -
Силистра № 2 от 09.11.1993 г., което означава, че той няма статут на
нереституирана земеделска земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това сочи, че
макар и актуван, същият не е бил собственост на Община Силистра
през посочения от ответниците период от 2013 г. - 2020 г., поради
което възражението им, че през този период придобивната давност за
него е спряла да тече, се явява неоснователно.
Давността е изтекла за ищеца преди този период.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че ищецът не
7
е бил владелец на имота, а само негов държател, както и че същият не
е доказал да е променил намерението си от държане във владение,
демонстрирайки това пред ответниците. Действително съгласно
трайната практика на ВКС владението не може да бъде съмнително, а
то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали
владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да
държи имота като свой.
В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че
демонстрираното владение от страна на ищеца е явно както за
останалите живущи в село Брадвари, така и за самите ответници.
От всички свидетелски показания, включително и свидетелите
на ответниците, става ясно, че след 1999г. само семейството на ищеца,
включващо и баща му, е своило имота. Х. Хюсеин е заминал за
Турция през 1996г., но след всяка зима се е връщал в селото, като към
2009 – 2010г. се е прибирал окончателно в България – с. Брадвари,
където живее и другият му син и ответник по делото А.. Следователно
през всички тези години те са виждали, че явна фактическа власт
върху имота се упражнява от семейството на ищеца, но не са проявили
какъвто и да е интерес към него, нито пък са се противопоставяли на
демонстративните действия на последния. Фактът, че през всички тези
години те „си знаели, че имотът си е техен, защото се води на името
на Х. Х.“, независимо че се свои от трети лица, сам по себе си не води
на извод, че никой друг не може да го завладее.
Както и сами сочат във възивната си жалба, ответниците
проявяват интерес към имота едва през 2020г., когато той преминава в
урбанизирана територия и вече в него може да се строи.
Предвид всичко изложено до тук, съдът счита че СРС е
постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция на
жалбоподателите не следва да се присъждат деловодни разноски. На
ответника също не следва да се присъждат такива, тъй като липсва
надлежно доказателство за направени разноски пред СОС. На стр.16 е
представен договор за правна защита и съдействие, но в него не е
посочено кое дело касае, както и от коя дата е.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/15.03.2022г., постановено по
гр.д. № 949/2021г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Н. Б. от с. Брадвари, общ. Силистра
за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, при условията на чл. 280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9