РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Стара Загора, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Неделина М.
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина М. Гражданско дело №
20255530101207 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД.
Искът е предявен от Д. Н. Н. от гр.Стара Загора срещу Община Стара Загора. С
исковата молба се твърди, че на 17.01.2025г. ищецът пътувал в автомобил „........., управляван
от ...... Движили се по път 66027 – общински път на територията на община Стара Загора,
като на км. 2+850 внезапно пред автомобила се появил земен насип, необозначен по никакъв
начин, като за водача на МПС не било възможно да предотврати удара. След инцидента
сигнализирали на полицията и на спешна помощ. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН на
...... И. технически ръководител на обекта. Ищецът вследствие на ПТП загубил съзнание и
получил травматични увреждания по тялото. Бил приет за лечение в Клиника по
неврохирургия на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора, където бил лекуван до
20.01.2025г. Травмите, които били констатирани, били: Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма; Счупване на друга метакарпална кост. Получените травми причинили
на ищеца болки и страдания, наложило се да приема медикаменти за един продължителен
период от време. Не било възможно да извършва елементарни дейности и трябвало да
получава помощ от член на семейството. Ищецът се чувствал безпомощен и депресиран.
Изпитвал страх, получавал пристъпи на паника, постоянно си спомнял за инцидента. През
нощта сънувал кошмари, свързани с инцидента. Изпитвал психологически дискомфорт при
пътуване. Променил се нормалния му начин на живот, като ищецът ограничил социалните
си контакти, станал много раздразнителен и чувствителен. Ищецът счита, че е претърпял
значителни неимуществени вреди в резултат на бездействието на ответника. Пътят, на който
се е случил инцидентът бил общинска собственост и ответникът имал задължението да го
поддържа с необходимата сигнализация и пътна маркировка. Ответникът не е проявил
1
необходимата грижа и отговарял за вредите, причинени от лицата, на които е възложил
работите по ремонт и поддръжка на пътя. ПТП настъпило поради наличието на земен насип,
който представлявал препятствие по пътя по смисъла на ЗДвП. Задължение за отстраняване
и за обозначаване на препятствието било на ответника.
Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 500,00лв., част от общо претендираните
15000,00лв. за причинени болки и страдания, вследствие на травматично увреждане,
настъпило при инцидент на 17.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск бил
неоснователен по основание и размер. Твърди, че на процесния участък се изпълнявал
проект по изграждане на нов пътен надлез от ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ и „Трейс Груп Холд“ АД, като ответникът не бил страна по договора. Във
връзка с постъпило заявление била издадена заповед на кмета на Община Стара Загора за
временна организация на движението, като работния участък е затворен, а движението се
осъществява по временен път за периода от 19.07.2024г. до 04.06.2025г. Изпълнителите на
проекта е трябвало да съблюдават новата организация на движението, като същите носели
отговорност за обезопасяването и сигнализирането на препятствия и неравности по пътното
платно. Отделно от това нямало доказателства за механизма на ПТП, нито за причинно
следствената връзка между ПТП и претърпените от ищеца вреди. Нямало данни по делото с
каква скорост се е движило МПС, нито дали ищецът е бил с предпазен колан. Водачът не бил
спазил задължението си по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Предвид изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди направените разноски по делото.
Ответникът е поискал и съдът е допуснал привличането на трето лице – помагач ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и на трето лице – помагач „Трейс
Груп Холд“ АД. Третото лице помагач на ответника ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и
моли да бъде отхвърлен. Третото лице помагач на ответника „Трейс Груп Холд“ АД не
изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От приетите като писмени доказателства по делото копия на: Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от .....г., Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„Проф.Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора, се установява, че на 17.01.2025г. ищецът е
претърпял инцидент като пътник в лек автомобил, при който получил следните травми
Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; Счупване на друга метакарпална
кост. Ищецът е била лекуван в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян
К.ич“ гр.Стара Загора в периода от 17.01.2025г. до 20.01.2025г. Тези обстоятелства не се
оспорват от ответника.
За установяване на механизма на увреждането и времето за възстановяване съдът е
назначил комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, заключението на
която съдът е приел като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението
2
на вещите лица, вследствие на ПТП на 17.01.2025г. ищецът е получил телесни увреждания:
Мозъчно сътресение; Счупване на носни кости; Счупване на средната част на диафизата на
четвърта метакарпална кост на дясната китка. Периодът за възстановяване на уврежданията
е, както следва: Мозъчното сътресение е с период на възстановяване четири седмици, като е
с период на интензивни болки до края на първата седмица и затихващи до края на месеца;
счупването на носните кости е с период на възстановяване три седмици, интензивни болки
до 3-5 ден, затихващи до края на третата седмица; счупването на средната част на диафизата
на четвърта метакарпална кост на дясната китка е с период на възстановяване до три месеца,
интензивни болки до края на първата седмица и затихващи до края на втория месец.
Описаното от ищеца в исковата молба, полицейските и медицинските документи напълно
отговарят за време, място и вид на физическите увреждания на ищеца при процесното ПТП.
Механизмът на ПТП е следният: На 17.01.2025г., около 17,50ч. по път SZR1181 (стар
№66027) в посока от север на юг се е движил т.а. ...... управляван от ........ На дясната седалка
до водача е пътувал ищецът. Било е в тъмната част на денонощието. Участъкът от пътя не е
бил осветен от улично или друго осветление. Времето е било мъгливо, а пътната настилка е
била мокра. Поради ремонтни работи в процесния пътен участък във връзка с изграждането
на нови пътни съоръжения е имало временна организация на движението. По технически
причини, свързани с доставка на фрезован материал, необходим за полагане на временен път
„Горно Ботево – Дълбоки“ се наложило депонирането на мястото на временния път и
отварянето на асфалтовия път. Временната сигнализация била такава, че основният път е
затворен и водачите трябва да продължат движението си по временния/черен път. Водачът
на т.а. „.....“ е нямал техническата възможност да възприеме своевременно насипа от земна
маса с височина около 40-50 см., разположен на платното за движение и на км.2+850 е
настъпил удар с предните състави на МПС в него. В резултат на ПТП е пострадал ищецът, а
на МПС са нанесени материални щети. Причините за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са субективните действия на техническия ръководител на обект „Проектиране и
изграждане на един нов пътен надлез на км.114+730 и на един нов пътен надлез на
км.119+450 в жп участък Калитиново – Хан Аспарухово“ – И. И., който не е взел
своевременно мерки за отстраняване или сигнализиране по установения начин на
препятствие на пътя – значително количество насипана земна маса /пръст/, която се е явила
препятствие за движението на т.а. „........
Във връзка с установеното от вещото лице по автотехническата експертиза
местоположение на ПТП, съдът прие като писмени доказателства копия на Заповед №.......г.
на кмета на Община Стара Загора, Договор за дарение №......г., Протокол за приемане и
предаване на недвижими имоти от .....г., извадки от КАИС, и назначи съдебно-техническа
експертиза, която да установи точното местоположение на ПТП по кадастралната карта и
съответно собствеността на имота, в който е настъпило ПТП.
От заключението на вещото лице Г. И. Р., което съдът прие като добросъвестно и
компетентно, се установява, че местоположението на ПТП попада в имот с идентификатор
........ В кадастралния регистър за собствеността на имотите, като собственик на имота е
записана Държавата чрез ДП „НКЖИ“ с Акт за публична държавна собственост №......г.
Имотът е с трайно предназначение на територията: Територия на транспорта; начин на
трайно ползване: За линии на релсов транспорт. Към заключението си вещото лице
представя акта за държавна собственост, от който е видно, че за същия имот е имало и
3
предходен акт за публична държавна собственост №........г.
Съдът намира, че заключението на вещото лице не противоречи на констатациите на
вещото лице по приетата автотехническа експертиза, тъй като вещото лице Т. П. е
установила, че по документите от сектор Пътна полиция настъпилото ПТП е отразено на път
SZR1181 (стар №66027), но от изготвената от вещото лице П. скица е видно, че ПТП не е
настъпило на самия път, който безспорно е общинска собственост, а на временния обход,
създаден във връзка с временната организация на движението поради извършвания ремонт.
Т.е. ПТП не е настъпило на общинския път, а в имота, в който е изграден обходния маршрут,
който имот се установи от вещото лице Г. Р., че е имот с идентификатор .... и е публична
държавна собственост, предоставен в управление на ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск по чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди. За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже фактическия състав на
непозволено увреждане, а именно че в резултат на неизпълнените задължения по
отстраняване и сигнализация на препятствие на път – общинска собственост, по отношение
на което Общината има задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на
което са нанесени неимуществени вреди на ищеца - болки и страдания вследствие на
причинените травми.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се доказа, че на процесната
дата – 17.01.2025г. ищецът, като пътник в МПС .... е претърпял ПТП, от което е получил
травматични увреждания. Отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително – гаранционна
функция. Възложилият другиму работа отговаря за вредите, които изпълнителят причини
при или по повод на нея.
За да може да отговаря обаче и възложителят, лицето, на което е възложена работата,
трябва да изпълни фактическия състав на чл.45 ЗЗД. В този смисъл е и т.6 на ППВС
№7/1959г., в което се казва, че отговорността по чл.49 ЗЗД е „за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия“ и „произтича от вината на натоварените с извършването
на работата лица“. Безспорно пътят, който е бил в ремонт и по отношение на който е
създадена временна организация по безопасност на движението, е местен по смисъла на
чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска собственост съгласно
чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от
ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър
стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била
длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. Същевременно обаче, бе
категорично установено от заключенията на двете назначени по делото експертизи, че
мястото на ПТП не е на общинския път, а попада в имота, в който е изграден временен обход
и този имот не е общинска собственост, а публична държавна и е в управление на третото
лице-помагач ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Поради тази
причина ответната община не носи отговорност за създадената в този имот организация на
4
движението и неговата сигнализация, както и за техническото изпълнение на ремонтните
дейности. Не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.49 ЗЗД във връзка
с чл.45 ЗЗД. Поради тази причина, дори и да са налице останалите предпоставки – вреди и
причинна връзка между вредите и увреждащото деяние, то фактическият състав на тази
хипотеза на непозволеното увреждане не е изпълнен и искът срещу ответника се явява
неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 350,00лв., както и направените разноски за възнаграждение за вещо лице в
размер на 640,00лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр....... срещу ОБЩИНА
СТАРА ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №107,
представлявана от кмета на общината, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 500,00лв., част от общо претендираните 15000,00лв. за причинени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, настъпило при ПТП на
17.01.2025г., при който автомобил ...... управляван от ........, се е блъснал в препятствие –
насип на обходния маршрут на път SZR1181 (стар №66027), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Н. Н., ЕГН ********** с адрес: гр......... да заплати на ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА, ЕИК *********, с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №107,
представлявана от кмета на общината, сумата от 990,00лв. (деветстотин и деветдесет лева),
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Сердика, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №110, представлявано от
Александър Веселинов Вецков и третото лице „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул.“Никола Образописов“ №12,
представлявано от Боян Стоянов Делчев, като помагачи на страната на привлеклия ги
ответник ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5