№ 462
гр. Дупница, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100882 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. К. срещу „Сити Кеш“ ООД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит № 1167530
от 16.10.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 600 лв. Намира договорът
за заем за недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК не било посочено кои разходи формират ГПР по ясен и разбираем за потребителя
начин, както и не отразявал действителният ГПР при съобразяване на всички дължими по
договора разходи (в т.ч. предвидената в договора неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение). Навежда аргументи за противоречие на
договора с добрите нрави и принципите на добросъвестност, справедливост и
еквивалентност на престациите, предвид размера на уговорената възнаградителна лихва.
Счита, че с оглед недействителността на договора, ищцата дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, която в случая била платена изцяло, поради което смята
задължението си за погасено чрез плащане. Моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи сумата от 600 лв., представляваща
подлежаща на връщане като чиста стойност на кредита сума по договора.
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава наличието на
сключен между страните договор за кредит, но смята същият за действителен. Отрича
клаузата за неустойка да е недействителна, съотв., че цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради което възразява, че размерът й следва да бъде включен в ГПР. Оспорва клаузата за
възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави. Изтъква наличието на 14
1
сключени договори между същите страни. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищцата по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на правен
интерес от предявяването на иска, а именно че е налице извънсъдебен спор между страните
по повод съществуването на процесните задължения, както и погасяването чрез плащане на
възникналото в полза на ответната страна вземане. В тежест на ответника е да докаже, че
твърдените уговорки са уговорени индивидуално, респ. наличието на валидно основание за
получаване на процесната сума.
В случая между страните не е налице спор, че между тях е налице сключен договор за
потребителски кредит № 1167530 от 16.10.2024г., по силата на който бил отпуснат заем в
размер на 600 лв., с посочен ГПР в размер на 55,47 % и фиксиран лихвен процент в размер
на 45 %. Не е оспорено и това, че съгласно договора ищцата се задължава да предостави
обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение в нейна тежест
възниква задължение да заплати неустойка в размер на 481,90 лв. (чл. 11).
Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по
който въпрос съдът намира следното:
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, от съдържанието на процесния договор (чл. 5) е видно, че получаването на
заема е било обусловено от предоставянето на обезпечение, отговарящо на изискванията на
заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител, отговарящ на
предвидените критерии или безусловна банкова гаранция), множеството специфични
критерии, на които следва да отговаря обезпечението (изпълнението на част от които,
подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи,
вкл. официални такива), прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (3-
дневен), предвиждането на неустойка в необоснован размер (481,90 лв.), подлежаща на
разсрочено плащане съобразно приложения към договора погасителен план навеждат на
извода, че в случая, чрез уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването
на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита
възнаградителна лихва“. При това положение, следва да се приеме, че уговорената
неустойка следва да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на
„общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 55,47 %, като
при включването на посочената неустойка (равняваща се на 481,90 лв. при кредит в размер
2
на 600 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за
кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
За пълнота на изложението следва да се посочи, че договорът не отговаря и на изискването
по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден, а
неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на минималното
съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за посочване на лихвения
процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения процент на ден (т. 20). В
актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на информацията по чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява на потребителя да изчисли
размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни),
която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1 ЗПК, като по този начин
прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него последици. Поради това
неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено чрез посочване
единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по кредита. В този
смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II т.о.
По изложените съображения следва да се приеме, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая между страните не е налице спор, че отпуснатият по договора кредит е в размер на
600 лв., а от приложената от ответника справка по движението по кредита (л. 35-42) е видно,
че същият не оспорва, че ищцата е заплатила на ответника по договора сума, която
надвишава дължимата чиста стойност от кредита в размер на 600 лв.
При това положение следва да се приеме, че задължението на ищцата за връщане като чиста
стойност на кредита сума по договора в размер на 600 лв. е погасено чрез плащане.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищцата за платената от нея държавна
такса в размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Н. М. К.,
3
ЕГН: **********, адрес: гр. Бобов дол, кв. *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 сумата от 600 лв., дължима по сключен между страните
договор за потребителски кредит № 1167530 от 16.10.2024г.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5 да заплати на Н. М. К., ЕГН:
**********, адрес: гр. Бобов дол, кв. *** сторените по делото разноски, а именно: 50 ЛЕВА
– държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4