Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1542
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1542/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу
решение №450265 от 13.07.2018 г постановено по гр.д.№4332/18 г на СРС , 157 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да
бъде признато за установено , че Й.Л.Р. ЕГН ********** от гр.София му дължи разликата над 3876,40 лева до
предявения размер от 7465,41 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г –
м.04.2015 г ; за апартамент
№25 в
гр.София , бул.*******,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата
от 1749,11 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 15.09.2014
г – 21.07.2017 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 23.08.2017 г по ч.гр.д.№56844/17 г на СРС , 157 състав ;
- и по въззивна жалба на Й.Л.Р. ЕГН **********
от гр.София / неправилно озаглавена „насрещна“ / срещу посоченото решение на
СРС , но в частта , в която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД , че дължи на “Т.С.”
ЕАД *** сумата от 3876,40
лева - незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; за апартамент
№25 в
гр.София , бул.*******,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.08.2017 г по ч.гр.д.№56844/17 г на СРС , 157 състав.
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС /в обжалваната от него част/ , тъй като сумите за периода
м.05.13 г – м.07.2014 г не са погасени по давност – издадена е фактура от
31.07.2014 г със срок за плащане до 15.09.2014 г и от този срок тече давността
за целия период . Според чл.32 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след изтичане на периода ,
за който се отнасят . Относно мораторните лихви СРС не е указал на въззивника ,
че следва да представи доказателства за публикуване на общите фактури .
Въззивникът Й.Л.Р. излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея част / , тъй като ищецът
не е доказал , че е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ – собственик
или вещен ползвател на процесния имот .
По отношение на въззивната жалба на “Т.С.”
ЕАД Р. счита , че същата е неоснователна .
Погасителната давност тече от датата за плащане на прогнозните сметки , а по
чл.33 ал.2 от ОУ на ищеца те трябва да се заплащат всеки месец . Издаването на
обща фактура не променя началния срок на погасителната давност . Клаузата за
срока на задълженията за топлинна енергия – че зависи от публикуване в интернет
от ищеца – е неравноправна и вменява на потребителя задължение да има достъп до
интернет т.е. да прави „допълнителни инвестиции“ . Поради това Р. не се дължи
лихви за забава , а и липсват доказателства общите фактури да са били
публикувани .
“Т.С.”
ЕАД не е подала писмен
отговор на въззивната
жалба на Р. .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 23.07.2018
г и е обжалвано в срок на 06.08.2017 г . Решението на
СРС е връчено на въззивника
Р. на 25.09.2018 г и е обжалвано в срок на 08.10.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочените части .
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да уважи частично исковете
СРС е приел , че
ответникът е потребител на топлинна енергия по § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /отм./ като
собственик на процесния имот , което се
доказва от протокол от общо събрание на собствениците на ЕС от 26.12.2002 г. за
избор на фирма за извършване на дялово разпределение. Върху протокола ответникът
е положил подпис за собственик срещу процесния абонатен номер, с което е
признал този неизгоден за него факт. Спрямо ответника са в сила ОУ на ищеца , а
подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот,
в периода от м.05.2013 г. – м.04.2015 г., за който е предявен искът, се
установява от съвкупната преценка на приетите като писмени доказателства по
делото документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия
и заключението на съдебно - техническата експертиза. Установителният иск за
цената на доставена топлинна енергия е доказан по основание за периода м.05.2013
г. – м.04.2015 г. Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на
цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и
дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените
задължения. Като последица от заявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност част от тези задълженията за главница са погасени по давност . Задълженията за плащане на
цената на доставяната топлинна енергия представляват задължения за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с изтичане
на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията,
които независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно
чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при
които окончателният общ размер на задължението се определя в края на отчетен
период по реда на чл. 155, ал.1, т.1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера
на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на това
дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу
плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна
енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни
падежи. Изложеното предпоставя, че вземанията за главница и лихви, които са
станали изискуеми три години преди 18.08.2017 г. - датата на подаване на
заявлението на ищеца по чл. 410 ГПК, са погасени по давност. С погасяването на
част от вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват и лихвите за
забава, дължими по отношение на тези вземания, включително за периодите, по
отношение на които тригодишната давност не е изтекла – чл. 119 от ЗЗД. Непогасени
са вземанията за доставена топлинна енергия в имота на ответницата, които са
станали изискуеми след 18.08.2014 г. Общият размер на тези вземания възлиза на
сумата 3876.40 лв. / съгласно заключението на ССЕ/, дължима за доставена
топлинна енергия в периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г. Установителният
иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за посочения размер и
период.
Според СРС съгласно чл.32, ал.2, вр.
чл. чл.33, ал.1 от ОУ длъжникът изпада в забава, в случая за сумите по общата
фактура за потребено количество на база изравнителни сметки, за посочения по –
горе период след изтичане на 30 дни от публикуване на кредитното известие на
интернет страницата на дружеството. Следователно длъжникът изпада в забава след
покана - публикуването на известието. По делото не са ангажирани доказателства
от ищеца, който носи тежестта, че е канил длъжника съобразно уговореното в ОУ,
поради което съдът приема, че ответникът не е в забава преди връчване на
заповедта за изпълнение и искът за лихва върху главницата, която не е погасена
по давност е неоснователен.
Решението на СРС е частично неправилно . Съгласно чл.153 ал.1 ЗЕ „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия...“ и имат това
качество до датата на прекратяване по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ на
топлоснабдяването за абонатната станция на сградата или за нейно отклонение
(чл.153, ал.3 ЗЕ). Качеството потребител следва
от притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху
този имот , като собственикът или ползвателят имат качеството на потребител
на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и
съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни
отношение с ищцовото дружество . От друга страна с Тълкувателно решение №2/2017 г от
17.05.2018 г на ОСГК на ВКС се допусна и правни
субекти извън посочените в чл.153 ЗЕ /собственици и ползватели на
топлофицирани имоти/ да бъдат потребители на топлинна енергия . ОСГК на ВКС
коментира и „съдбата на договора за продажба на топлинна енергия сключен със
собственика или титуляра на вещно право на ползване „ , като посочва , че в
зависимост от постигнатото съгласие с тези лица може да има : прекратяване на
действието на договора , встъпване в дълг /чл.101 ЗЗД/ и заместване в дълг
/чл.102 ЗЗД/ . Ако липсва уредба , то ще трябва да се изхожда от договорното
отношение между собственика /ползвателя / и третото лице и дали волята
на страните е старият длъжник да бъде освободен от отговорност или
да отговаря солидарно заедно с новия
.
В случая пред СРС и пред настоящия съд
не са представени убедителни
доказателства /нотариален акт или заместващ го документ , договор за наем ,
заявление за откриване на партида / , че ответникът е собственик или вещен
ползвател на имота , или че на друго основание е потребител на топлинна енергия /наемател , заемател за послужване и
пр./ .
При изрично оспорване на ответника в
отговора на исковата молба , че е потребител на топлинна енергия за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г, подписът му върху списък към
събрание на ОС на ЕС от 26.12.2002 г за избор на топлинен счетоводител не
може да се счете за достатъчно доказателство за това му качество . Подписът под
списъка нито доказва вещно право , нито има отправено изявление до ищеца за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия . С определението си по чл.140 ГПК от 13.04.2018
г съдът изрично е указал на ищеца , че е в негова доказателствена тежест да
докаже , че ответникът е страна по договор за доставка на топлинна енергия , но
други доказателства не са представени от
ищеца . Няма и категорични данни , че ответникът ползва имота , тъй като
според служебна справка от 2003 г се
намира в САЩ . Следователно и само на това основание исковете се явяват
неоснователни .
Само за пълнота трябва да се отбележи
, че настоящият съд споделя мотивите на СРС за неоснователност на иска за лихви
за забава при действието на ОУ /2014 г / поради липса на данни за публикуване
на общите фактури в интернет .
Неоснователни са доводите на
въззивника “Т.С.” ЕАД , че по ОУ /2014 г/ издаването на обща фактура изменя падежа
на ежемесечните плащания и поради това искът му за главница не е частично
погасен по давност . Тези доводи са в пряко противоречие с текста на чл.33 ал.1
ОУ , като по ОУ /2014 г/ не се дължат лихви върху прогнозни сметки , но самите
прогнозни сметки продължават да се дължат ежемесечно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва
да се отмени в частта , в която е уважен частично иска за главница , както и да
се присъдят на ответника разноски пред СРС в пълен размер и разноски пред СГС .
В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №450265 от 13.07.2018 г постановено
по гр.д.№4332/18 г на СРС , 157 състав , в частта , в която е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД , че Й.Л.Р. ЕГН ********** от
гр.София дължи на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 3876,40 лева - незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2013 г – м.04.2015 г ; за апартамент
№25 в
гр.София , бул.*******,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.08.2017 г по ч.гр.д.№56844/17 г на СРС , 157 състав ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.С.”
ЕАД *** срещу Й.Л.Р. ЕГН **********
от гр.София , който иск е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД ; в частта да бъде признато за
установено , че Р. дължи сумата от 3876,40 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г –
м.04.2015 г ; за апартамент
№25 в
гр.София , бул.*******,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 23.08.2017 г по ч.гр.д.№56844/17 г на СРС , 157 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в частта , в която са отхвърлени описаните искове на “Т.С.”
ЕАД *** срещу Й.Л.Р. ЕГН **********
от гр.София да се признае за установено , че се дължи разликата над 3876,40 лева до предявения
размер от 7465,41 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2013 г –
м.04.2015 г ; за апартамент
№25 в
гр.София , бул.*******,
ведно със законната лихва от 18.08.2017 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 1749,11 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 15.09.2014 г – 21.07.2017 г ; за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.08.2017 г по ч.гр.д.№56844/17 г на СРС , 157
състав ; както и в частта , в която Т.С.” ЕАД *** е осъдено да заплати на Й.Л.Р. сумата
от 47,51 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Й.Л.Р. ЕГН ********** от гр.София , освен присъдените от СРС 47,51
лева разноски пред СРС , още 652,49 лева разноски пред СРС и 605 лева
разноски пред СГС .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.