Решение по дело №1151/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от А. А. И., подадена чрез адв. С. С. срещу решение № 445 от 08.04.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110204904 /2024 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 24-0445-000549/13.09.2024г. на Началника на група ОД МВР-гр. Варна, с което на касатора е наложено в пункт първи административно наказание "Глоба" в размер на 150 лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, в пункт втори административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и в пункт трети административно наказание "Глоба" в размер на 50лв. на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП. С решението са присъдени на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН разноски в полза на ОД МВР гр. Варна за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което процесното НП бъде отменено, с присъждане на направените по делото разноски.

Пред настоящата инстанция в съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа жалбата. По съществото на спора сочи, че вменените нарушения, не са установени и доказани по безспорен и категоричен начин, че са извършени от касатора. Напротив, същите не са доказани и от събраните гласни доказателства, а именно: в хода на съдебното заседание, проведено на 03.04.2025г., актосъставителят многократно заявява, че няма абсолютно никакъв спомен относно установеното от него нарушение, т.к. това се е случило преди една година. По отношение на следващото нарушение, че не е спрял пред знак „В 2“, с което е създал предпоставка за извършване на ПТП, актосъставителят посочва, че е предполагал, че е имало превозно средство, но това предположение не е подкрепено с никакви доказателства, дори и в самия АУАН и в НП не е посочено, с кое превозно средство е създадена предпоставка за ПТП и на кое превозно средство е отнето предимство. По отношение на нарушението за неизползван обезопасителен колан са събрани гласни доказателства, от които се установява, че И. е бил с поставен обезопасителен колан по време на спирането му от органите на реда.

По отношение на нарушението за управление на технически неизправно МПС също не са събрани доказателства, същият да е знаел, че управлява техническо неизправно превозно средство. Предвид на изложеното, се отправя искане за отмяна на решението на Районен съд-Варна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени оспореното НП. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 11269/02.07.2025г., от Началник група РУ Аксаково при ОД МВР Варна, чрез гл. юрисконсулт А. се оспорва касационната жалба. Изразява се становище, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което се отправя искане да бъде оставено в сила с присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендиран от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което дава заключение, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А. А. И. от гр. Добрич, против Наказателно постановление № 24-0445-000549/13.09.2024г. издадено от Началника на група ОД МВР-гр. Варна, РУ Аксаково, с което са му наложени административни наказания: в пункт първи на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 150 лв., в пункт втори на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева и в пункт трети на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 50лв.

С Решение № 445 от 08.04.2025 г., постановено по АНД № 20243110204904 /2024 г., Варненски районен съд, е потвърдил НП издадено от Началника на група ОД МВР-гр. Варна.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че от текста на съставения АУАН според административнонаказващия орган на 03.07.2024г. в управлявал лек автомобил с ДК №[рег. номер], като на слизане от АМ Хемус не спазил знак Б2/стоп/ отнемайки предимството и създавайки предпоставки за ПТП. Водачът не използва обезопасителен колан и се движи с незначителна техническа неизправност на ППС. Съставен бил АУАН, след което било издадено атакуваното наказателно постановление.

Настоящата инстанция констатира, че в решението не е изложена фактическата обстановка, която е приел съда. ВРС не е спазил служебното начало за изясняването й. Не са обсъдени всички изложени в жалбата възражения. В решението липсват ясни и конкретни мотиви, нито са обсъдени свидетелските показания на св.В. П., както и тези на св.А.. На следващо място в решението и неговия диспозитив е посочено, че издател на оспореното НП е Началник група ОД МВР-гр.Варна, а оспореното НП е с издател Началника на група ОД МВР-гр. Варна, РУ Аксаково.

Решаващия съдебен състав на ВРС постановява решението при формирано вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивнита инстанция е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.

В случая липсва, каква фактическа установеност е приел ВРС, не са обсъдени възраженията, релевирани с въззивната жалба, не са разгледани и обсъдени доказателствата приети по делото, а някои от тях всъщност отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и изложени мотиви от съда за това. Като краен резултат въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от Административния съд е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба относно съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от касационната инстанция контрол за законосъобразност. Недопустимо е касационната инстанция да постанови акт, който да замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона.

По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Варна, който да обсъди всички факти и обстоятелства и да съобрази своето решение с относимите разпоредби на закона. Ясно следва да се разграничи доказателствената тежест в процеса и служебно да се извърши от ВРС цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление като се посочи и неговия издател.

Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Произнасяне по разноските следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 445 от 08.04.2025 г. на ВРС, постановено по АНД № 20243110204904 по описа на ВРС за 2024г.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна, при съобразяване с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

 

Решението е окончателно.