Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр.Никопол, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД в открито
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА
при секретаря Десислава Бунева, като разгледа докладваното гр.д.№ 425 по описа на
съда за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с ИМ подадена от П.Д.И. ***,
ЕГН: **********; Ц.Б.М. ***, ЕГН: **********;
В.Б.М. ***, ЕГН: **********; Д.И. ***, ЕГН: ********** и Л.И.Р. ***, ЕГН: ********** против М.М.М. ***,
ЕГН: **********; М.С.М. ***, ЕГН: **********; К.М.М. ***,
ЕГН: ********** с правно основание
чл.124, ал.4 от ГПК.С която се иска от съда да признае за установено неистиността на акт за гражданско състояние поради вписани
неверни данни в Акт за раждане N 1/01.01.1932г. на М.
И.М. относно произхода от баща поради липса на сключен брак между майката П.Д.В.и
посочения за баща И.В. М., както и поради липса на припознаване на детето от
страна на последния и да се укаже на Община *** да извърши съответните поправки
в същия.
По делото е постъпил отговор от
ответника Община гр.Никопол и М. М.М. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, в които се твърди, че
иска е не допустим и не основателен.
От събраните
по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
От
представените по делото удостоверения за наследници на И.В. М., поч.
на 30.06.1983г., с изх.№ 294 /24.07.2018г.
издадени от Община ***, видно, че М. И.М.
е записан като син на И.В. М..
От представения
по делото акт за раждане N 1 на М. И. В.М. е записано, че е роден на ***г. в дванадесет часа
в домът на Г.К.Р. от с.Гаурени от майка П.Д.Ив.В., по
народност- българка, поданица- българка по мъж И.В. М. на 20 години и баща И.В.
Ф.М. на 18 години, народност – българин, поданик - българин.Записано е още, че
обявяването на раждането се прави от майката П. И. В. М., която е заявила, че
детето е родено от нея и съпругът й И.В. М..
От
представените по делото свидетелства за венчане
/стр.8 и 9 от г.д.17/2019г./ и акт N 26 за женитба на И.В. М. и Р.Ф. е видно, че на 8.11.1931г.
е сключен брак между двамата, като И. М. е бил на 16 години, а Р.Ф. на 19
години, като и за двамата е записано, че по народност на румънци, а поданици: българско.А в свидетелството за венчане издадено от Българска Екзархия е записано, че И.В. М.
е на 17 години.Като и в двата акта е записано, че мрака между тях е първи и за
двамата.
От личния
регистрационен картон е видно, че И.В. М. е роден на ***г. в гр.***, женен за Р.Ф.
М., който брак е първи по ред и има записани родни три деца: П., А. и Л..
От
представеното по делото удостоверение от Община гр.*** / стр.10 от делото/ е
видно, че за периода от 1927 до 1931г.,не са намерени документи за сключен брак
между И.В. М. и П.Д.В..
От
представеното по делото удостоверение от Община гр.*** / стр.63 от делото/ е
видно, че В.Ф.М. няма записан внук М. И.М..
От Предстaвен акт N 16/1932г. за
женитба на П.Д.Ив.В. е видно, че на 28.02.1932г.е сключила брак с Г.К.Р на 23
години. Като за Г.Р.е втори по ред брак, а за П. В. първи по ред брак.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.
4 ГПК.
Съобразно разпоредбата на
чл.124, ал.4 от ГПК, може да се предяви иск за установяване истинността или
неистинността на един документ. И.М. оспорва верността на акт за раждане
№1221/19.08.2004г. в частта касаеща произхода от баща
на детето К.. Предвид събраните писмени доказателства и признанията на ответниците, може да се направи единственият извод, че
ищецът е оборил формалната доказателствена сила на
акта за раждане, поради което е налице неистинността, на отразеното от
длъжностното лице по гражданско състояние вписване в графа „Бележки” към акт за
раждане №1 от 1932г. по отношение произхода на детето М. И. В.М. от баща И.В. М..
Актът за раждане, като
официален документ може да е автентичен, ако е издаден от надлежно длъжностно
лице, овластено за целта, но по съдържание да е
неистински и да засвидетелства неверни обстоятелства. В този случай засегнатите
от такъв документ лица, каквито са ищцтите, имат
правен интерес да установят неверността на вписванията, които правят документа
неистински. По изложените съображения съдът приема, че искът е допустим.
Акт за раждане №1 от 1932г. на
детето М. И. В.М. както е записано в него е съставен само по заявление на
майката, която е заявила, че роденото дете е от нея и съпруга й И.В. М..Но от
събраните по длеото доказателства се установи, че към
01.01.1932г. И.В. М. е имал сключен брак не с П.Д.В.,
а с Р.Ф. М.. Освен рова се установи, че между П.Д.В. и И.В. М. никога не е
сключван граждански брак, т.е. двамата никога не са били съпрузи и това вписано
обстоярелство съдът счита, че е неистинско.
Съдът счита, че действително
е вярно твърдението, че липсата на брак не води автоматично до извода, че
дадено лице не е баща на дете родено извън брака. Но в конкретния случай е
предявен иск за, с който се иска да се установи, че а акта за раждане са
вписани неистински обстоятелства, а именно, че детето М. И.М. е родено от
съпрузите П.Д.В. и И.В. М., което според съда се установи по категоричен начин.
А ако става дума, че детето е родено извън брака, в такъв случай съдът счита,
че не са спазени изискванията на закона за съставяне на акта за раждане, тъй
като по тогава действащия закон за лицата, когато детето е родено от незаконно
съжителство, обявяването трябва да съдържа сведения само за родителя или
родителите, които обявяват раждането.И ако това обявяване в направено лично
само тогава, то е равносилно на припознаване. В конкретния случай И.В. М. не е
направил лично обявяване на раждането, т.е. той не припознал детето.По делото
няма данни И.В. М. да е припознал роденото дете М. за свое, ното
това да е станало със съдебно решение.
По изложените съображения съдът
счита, че иска е основателен и следва да бъде уважен.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
да заплатят на ищците: Ц.Б. М. 500 лв. за заплатен адвокатски хонорар и В.Б.М.
– 500 лв. За заплатен адвокатски хонорар.Не уважава искането за заплащане на
500 лв. за заплатен адвокатски хонорар от П.Д.И., тъй като от представеното по
г.д. 17/2019г.пълномощно не е посочено да е заплатен никакъв хонорар.
Съдът
констатира, че по делото не е била внесена държавна такса за разглеждането му и
предвид изхода от спора ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на НРС д.т. в размер на 50 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.М. ***,
ЕГН: **********; М.С.М. ***, ЕГН: **********; К.М.М. ***,
ЕГН: ********** *** представлявана от Кмета неистинността на данни по акт за
раждане № 1 от 1932г. съставен от Гуаренска община /Общиан гр.***/,
че детето М. И. В. М. е родено от баща И.В. М. съпруг на П.Д.Ив.В. по мъж П. И.
В. М..
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК М.М.М. ***,
ЕГН: **********; М.С.М. ***, ЕГН: **********; К.М.М. ***,
ЕГН: ********** *** представлявана от Кмета да за платят на направените
разноски по делото на ищците Ц.Б. М. 500 лв. за адвокатски хонорар и В.Б.М. –
500 лв. за адвокатски хонорар.Отхвърля искането в останалата част за заплащане
на разноски в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар направени от П.Д.И..
ОСЪЖДА М.М.М. ***, ЕГН: **********; М.С.М. ***, ЕГН: **********; К.М.М. ***, ЕГН: ********** *** представлявана от Кмета да
заплатят по сметка на НРС д.т. в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: