№ 34
гр. Бургас, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20242100501926 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 46357/05.11.2024г. на К. С. С., с ЕГН **********, с
адрес: обл. ***, общ. ***, с. ***, ул. „***“ **, адрес за кореспонденция: гр.***,
ул. *** № *, чрез пълномощник адвокат Данаил Средков - Адвокатска колегия
- Бургас гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 9, ет.4,ап.21, срещу Решение №
2081/11.10.2024г. по гр. д. № 6087 / 2024 г. на БРС, с което малолетното дете
В.И.К. с ЕГН ********** е НАСТАНЕНО в Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул.
„Кооператор“ №35, за срок от седем месеца, считано от 02.08.2024 год., или до
настъпване па законови основания за прекратяване или промяна на мярката за
закрила.
Във въззивната жалба се заявява, че обжалваното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно,моли се отмяната му и
постановяване на решение, с което бъде постановено връщане на детето,
респективно- да се намали срока за настаняване.Намира, че повече от 4 месеца
детето е извън семейството „…под изначално благовиден предлог за
спасяване и съхранение на неговото здраве, който обаче е отпаднал и по този
начин не му се осигурява по - добър и сносен живот.“.Твърди, че възникналият
пожар е резултат от неизправност в ел. инсталацията на тогава наетата
квартира,но не е пострадало нито едно от децата. Изтъква се, че *** К. С. има
подкрепяща среда в лицето на близки, роднини и бившият си *** Д.Ж., с
който продължават да съжителстват на семейни начала и който също е
1
съпричастен и желае да отглежда децата, а също така *** разполага и с
подходящи условия за отглеждането на детето на адрес: гр.***, ул. *** № *. За
детето не съществувала опасност за живота и здравето му, а доводът за липса
на капацитет за отглеждането на детето поради липса на постоянни доходи у
родителите оставали само едно предположение и този довод може да бъде
преценяван за в бъдеще, но не и да бъде основание за отнемане на детето.
Освен това детето изразило желание да бъде върнато при *** му,което било
част от интересите на детето. По същество твърди, че не са налице
основанията, предвидени в чл. 25 ал. 1 т. 3 от Закона за закрила на детето
/ЗЗакрД/ доколкото понастоящем нямало каквито и да е обосновани данни,
налагащи отделяне от родителите му. Обстоятелството, че *** има заболяване,
към което тя самата се отнася отговорно и се лекува, не може да бъде повод за
расистко отношение и дискриминация и за отнемане на детето.От
доказателствата по делото се налагал извода, че още с извеждането на детето и
преглеждането му в медицинска среда, спешната необходимост от защита е
преодоляна, поради което към момента на провеждане на настоящето съдебно
производство липсвали фактически основания, обосноваващи спешност на
необходимостта от защита на детето.Касаело се за случайно възникнал
инцидент, който е отминал;не била налице хипотеза, при която извеждане
извън семейството е допустимо когато преди извеждането родителите,
настойниците или попечителите без основателна причина трайно не са
полагали грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат.Моли се постановяване на Решение, с което да се отмени
обжалваното първоинстанционно Решение и да се върне детето на ***
респективно да бъде намален срока за настаняване, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
Препис от жалбата е изпратен за отговор на ДСП-Бургас,като такъв не е
постъпил в законовия срок. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание юрисконсулт Даракчиева оспорва жалбата, представя социален
доклад,възложен по в.гр.д.№ 1928/2024г. на БОС, за който сочи, че по
съдържание е изцяло относим и по настоящето в.гр.д.Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение.
Препис от въззивната жалба е изпратен до заинтересованата страна И.
К., който не заявява становище по същата, не се явява и не се представлява
пред БОС.
Постъпило е становище от Окръжна прокуратура-Бургас, в което се
сочи, че въззивната жалба е неоснователна и се моли оставянето й без
уважение.
Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение на
Районен съд-Бургас:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269
ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и
допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
2
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Пред РС-Бургас е била предявена молба от Директора на Дирекция за
“Социално подпомагане”-гр. Бургас, с която се иска постановяване на съдебно
решение за настаняване на малолетното дете В.И.К. с ЕГН **********, с ***
К. С. С., ЕГН ********** и *** И. П. К., ЕГН **********, в социалната
услуга за резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, ул. „Кооператор“ №35, за
подходящ срок. Представена е Заповед № ЗД/Д-А-125/02.08.2024 г. на
директора на ДСП Бургас, с която детето е настанено в кризисния център по
административен ред до произнасяне на съда.
В проведеното пред БРС съдебно заседание ДСП-Бургас поддържа
молбата; прокурорът пледира молбата да се уважи; *** И. К. не оспорва
молбата,като е представено заявление от същия до Директора на ДСП-
Бургас,с което се заявява желание децата /В., М. и А./ да бъдат настанени в
Центъра за срок от шест месеца / л.9 от делото на БРС/.
В съдебно заседание на БРС *** К. С., чрез своя процесуален
представител оспорва молбата.
В съдебно заседание на районния съд детето В.К. е изслушана по реда
на чл. 15 от Закон за закрила на детето,като заявява,че иска да бъде при *** си,
защото при нея се чувства най-добре.
Настаняването от ОЗД/ДСП-Бургас на малолетното дете В. в кризисен
център било предизвикано от битов инцидент, настъпил на 30.07.2024г. в
апартамент в гр.Бургас,к-с“Меден рудник“, при който три деца,едно от които е
В., са били изведени от горящ апартамент,без опасност за живота,който
случай бил отразен в електронно издание на вестник“24 часа“.Електронната
публикация предизвикала самосезирането на социалната служба и
извършване на спешна социална проверка, при която било установено , че
децата и тяхната *** К. С., болна от ** ** ****,са били заключени в дома си,
когато в жилището е избухнал пожар, а децата са викали за помощ през
прозорец на терасата.Възоснова на обективен и всестранен анализ на
представените по делото писмени и гласни доказателства,обсъдени във връзка
със доклада на социалната служба и при спазване на процесуалните
изисквания за изслушване на малолетното дете В. и лица от обкръжаващия го
кръг, районният съд е постановил изцяло правилно и законосъобразно
съдебно решение, към мотивите на което настоящата инстанция препраща,
като по този начин ги прави и свои мотиви.
В допълнение към тях,с оглед въведените в жалбата доводи и извършени
от въззивната инстанция процесуални действия по изслушване на
малолетното дете В. в открито съдебно заседание и представен от ДСП-Бургас
социален доклад, следва да се допълни само следното:
От изслушването на малолетното дете В. в открито съдебно заседание
на 15.01.2025г. въззивният съд формира непосредствени лични впечатления
относно свободно заявеното желание на детето В. да остане в Центъра,в който
3
е настанена, тъй като там се чувствала по-добре и искала да остане там
колкото е необходимо.Детето сочи, че в Центъра живее заедно със сестра си и
брат си,там се грижат добре за тях, като тя със сестра си са в една
стая.Заявява,че ходи на училище и се учи добре,както и че е посещавана от
*** си.
От представен социален доклад на ДСП-Бургас,същият изготвен на
13.01.2025г. по в.гр.д.№ 1928/2024г. по описа на БОС, се установява,че с
Решение № 2082/11.10.2024г. по гр.д.№ 6089/2024г. на БРС *** на В.-
малолетната М. с ЕГН **********, също е настанена в Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания в гр.Бургас, ул.“Кооператор“№35 за
срок от 7 месеца, начиная от 02.08.2024г. От изложените в социалния доклад
обстоятелства става ясно, че в този Център на същата дата и за същия срок е
настанен и *** А. ,ЕГН **********.От проверката,извършена и отразена от
ДСП-Бургас в социалния доклад се установява, че *** на децата К. С.
понастоящем живее на свободен наем със съжителя си Д.Ж. на адрес гр. ***
ул. *** № *,като жилищните условия са незадоволителни за отглеждане на
дете.Жилището се намирало на приземен етаж, с нисък таван,прозорците били
на нивото на улицата,липсвало достатъчно пространство и
светлина,жилището миришело на влага и мухъл. Установено е, че *** К. С.
няма активен трудов договор, като доходите й се формират от пенсия за общо
заболяване в размер на 493,48 лева и тя понастоящем не е обект на
подпомагане от ДСП-Бургас.Установява се,че предвид здравословното си
състояние *** К. С. обективно не може да полага адекватни грижи за децата
си,респ.- за детето В..
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид установените пред
районния съд и пред настоящия съд факти и обстоятелства достига до
следните правни изводи:
Закон за закрила на детето дава приоритет на отглеждането на децата
в тяхната семейна среда /чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт/, като в изключителни
случаи отглеждането може да стане извън семейството, ако важни причини
налагат това. Съгласно разпоредбата на чл. 25, т. 1 ЗЗДт, дете може да бъде
настанено извън семейството в случаите, когато родителите му са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, а съгласно т. 2 и т. 3 - в случаите, при които родителите,
настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
В настоящия случай категорично се установява обективна
невъзможност на *** предвид здравословното й състояние, да полага
адекватни на възрастта на детето В. грижи по отглеждането и възпитанието
му. Безспорно е установена и липсата на подходящи битови условия за живот в
жилището, понастоящем обитавано от *** и съжителят й в гр. *** ул. *** № *
, с оглед на което изцяло неоснователно е твърдението в тази насока, заявено
във въззивната й жалба. *** И. К. не заявява становище пред настоящата
инстанция по въззивната жалба, но от изложеното в социалния доклад от
13.01.2025г. на ДСП-Бургас става ясно,че същият живее в дома на свой
4
приятел, не съобщава адреса си,както и не съобщава някаква промяна на
обстоятелствата във връзка с настаняването на децата в Центъра.В случая
БОС отчита и собственоръчно написано заявление от *** К. до Директора
на ДСП-Бургас / л. 9 от делото на БРС/ - за временно настаняване и на трите
деца в ЦНСТДБУ ул.Кооператор“№35, гр.Бургас за срок от 6 месеца. Така
установените обстоятелства ,преценени и с категорично заявеното пред
въззивния състав желание от детето В. - да продължи да живее в Центъра/
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в гр. Бургас, ул.
„Кооператор“ №35/,мотивират БОС да потвърди първоинстанционното
решение ,като на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към мотивите на
районния съд.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2081/11.10.2024г. по гр. д. № 6087 /
2024 г. на БРС.
Решението е окончателно, на основание чл.28,ал.6 от ЗЗДт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5