ПРОТОКОЛ
№ 119
гр. Бургас, 06.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Георги Хр. Ханджиев
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600083 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.25 ч. поради участие на членове
от състава на съда в разглеждане на предходното НДВ № 98/2025 г. в
същата зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Георги
Ханджиев.
Подсъдимият В. А. Д., редовно призован, се явява лично и с
упълномощените си защитниците адв. Е. Х. от АК-Б. и адв. Р. К. от АК-Б..
Жалбоподателите граждански ищци и частни обвинители М. А. А. и С.
П. К., редовно призовани, се явяват лично. За двамата се явява адв. П. Н. от
АК-Б., който представя пълномощно за въззивната инстанция.
Свидетелят И. Г. И., редовно призован, не се явява.
Свидетелят К. И. Б., редовно призован, не се явява.
Свидетелката Р. М. Д., редовно призована, се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Страните поотделно заявиха, че са получили преписи от въззивните
жалби на насрещните страни.
Съдът, с определението си за насрочване на делото се е произнесъл по
повод направеното от двамата защитници на подсъдимия в жалбите
доказателствено искане, като е постановил, че оставя без уважение искането
за назначаване на повторна комплексна психолого-психиатрична експертиза.
Същевременно, служебно е констатирал необходимост от разпит на
подсъдимия в случай, че същият желае да даде обяснения, както и
извършването на допълнителни, респективно повторни разпити на
свидетелите: И. Г. И., К. И. Б., Р. М. Д., М. А. А. и С. П. К..
Съдът снема самоличността на явилите се свидетели, както
следва:
М. А. А. – роден на *** г. ***, *** гражданин, ***, живее на
съпружески начала със С. П. К., ***, граждански ищец и частен обвинител по
настоящото производство;
С. П. К. – родена *** г., ***, *** гражданка, ***, живее на семейни
начала с М. А. А., граждански ищец и частен обвинител в настоящото
2
производство.
Свидетелите предупредени за отговорността, която носят по смисъла
на чл. 290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът констатира, че свидетелката Р. М. Д. е със снета по делото
самоличност.
На свидетелката Р. Д. бяха разяснени и правата й по чл. 121, ал.1 и чл.
122, ал.1-2 от НПК.
Съдът дава ход на съдебно следствие
Съдът покани подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения, но ще сторя това след като
бъдат разпитани всички свидетели.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Съпруга съм на подсъдимия В. Д.. Известно ми
е, че като негова съпруга мога да откажа да свидетелствам. Желая да дам
показания.
Съдът изведе свидетелката Р. Д. от съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля М. А. А..
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Конкретно за деня на инцидента – 11.08.2022 г.,
мога да кажа следното. Със съпругата ми държим обект за бързо хранене,
който се намира в приходяща сграда към нашата къща в гр. *** Там работим
двамата. На посочената дата бяхме отворили обекта, като съпругата ми
обслужваше клиенти. Това се случва около 10.30 ч., като аз бях в двора,
съпругата ми в беше в обекта.
Въпрос на съда: Опишете какво представлява обектът, който
стопанисвате, помещенията в него, достъпът на клиенти в него.
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Обектът представлява пристройка, клиентите не
3
влизат вътре, обслужват се само отвън. Продаваемата част е просто един
прозорец, до него си има врата, от която може да се влезе и излезе, откъдето
съответно и внасяме необходимите за работата ни продукти.
Това помещение е с врата за вход и изход, която е само за работещите в
обекта, не е за клиенти. Клиентите нямат достъп до помещението, обслужват
се през прозореца. Помещението има и вход, който води към нашия двор.
Дефакто са два входа – към главната улица и към нашия двор.
Този ден аз бях в двора, когато чух Р. Д. на висок тон да казва на
съпругата ми, която беше вътре в обекта, че много ни лаело кучето, имаме
куче пинчер, което беше в двора. Аз тръгнах да влизам в обекта, понеже бях в
двора, просто чух Р., когато се обясняваше за кучето. Когато влязох, тя каза, че
нашият син 365 дни в годината й пречи, като постоянно повтарял на английски
„oh, my God“. Аз й казах просто, че в това няма нищо лошо, че няма лошо
синът ни да учи английски.
Р. беше отвън до прозореца, който е продаваемата част, на главната
улица. Тя беше с бебето си в ръце.
Помещението в обекта е на две нива, продаваемата част е малко по-
горе, а където приготвяме продуктите се пада малко по-долу, като нивата се
свързват със стъпала, за да се стигне до продаваемата част. Обектът не е
голям, той е около 2.5-3 х 3 метра.
Когато Р. се оплакваше, ние двамата бяхме долу. От там аз говорих на
Р., когато й казах, че няма нищо лошо в това детето да научи английски език.
Комуникирахме с Р. през прозореца на обекта – ние сме вътре в обекта,
тя е отвън на улицата. Никой няма право да влиза в обекта, освен ние двамата
със съпругата ми, чужди хора нямат право да влизат. Клиенти също нямат
право да влизат по закон, такъв е обектът, че продаваме само на клиенти,
които са извън обекта.
След като и казах това, Р. просто измърмори нещо, не разбрах какво
каза, обърна се и си тръгна.
На претенциите на Р., че се чува шум у нас, аз казах, че няма нищо
лошо в това детето да научи английски език. Абсолютно нищо повече не съм
коментирал. Преди това не знам какъв разговор са водили със съпругата ми,
може и да са си казали нещо, нямам представа. Впоследствие съпругата ми ми
4
каза, че Р. имала претенции за лая на кучето, което лаело денонощно. Това са й
претенциите и това, което каза за сина ми, аз вече го чух лично.
Съпругата ми сподели, че е отговорила на Р. по повод на претенциите й,
конкретно за шума на кучето, като и казала, че ако иска да си отглежда някъде
детето на по-тихо място, има си такива тихи места, примерно и в гората също
става, може да си отглеждате детето там, ако държи на тишина. Това е, нищо
повече.
Същият ден след обяд около 15.30 ч. двамата със съпругата ми бяхме в
обекта, нямахме клиенти в този момент. Дойде В. Д., крещейки на прозореца
отвън „няма да заплашвате съпругата ми“. В този момент веднага реших да
изляза от обекта.
Въпрос на съда: Защо излязохте от обекта? Вие със съпругата му сте
разговаряли през прозорчето. Какво Ви накара да излезете и да разговаряте с
В. извън обекта? В кой момент излязохте от обекта?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Съпругата му си тръгна веднага в момента, в
който й казах, че няма нищо лошо в това детето да научи английски език,
затова не съм излизал извън обекта.
Излязох веднага в момента, в който В. дойде крещейки „няма да
заплашвате съпругата ми“, защото по всяко едно време могат да дойдат
клиенти и не е приятно някой да вика на щанда и да всяваме паника, за това
излязох. Казах му да се дръпнем на една страна, за да се уточним за какво
става въпрос, защото ние в нито един момент не сме заплашвали съпругата
му, когато тя беше при нас.
Въпрос на съда: В какво състояние беше В. и Вие как подходихте към
него, опитахте ли да проведете разговор, физически контакт имахте ли?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Той беше в състояние, в което просто дойде и се
развика на самия щанд, на висок тон крещеше. Аз излязох и му казах да се
дръпне настрана, може би съм го хванал за ръка, просто да му покажа на къде
да се дръпне, за да не пречим, ако дойдат клиенти.
Въпрос на съда: На какво разстояние от обекта се преместихте?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Ние дори не успяхме да се преместим. В
момента, в който излязох и отидох към него да му кажа да се преместим,
започнаха ударите. С дясната ръка започна целенасочено да ме удря в корема
5
и в гърдите, като първият конкретен удар беше със силна пареща болка в
корема. Последваха още няколко удара, три или четири удара, от които аз се
пазех с ръце.
Въпрос на съда: Пазейки се с ръце, Вие нанасяхте ли му удари?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Пазейки се с ръце, аз в нито един момент не съм
нанасял удар, само съм се пазел. В този момент видях, че държи нож и посяга
с него към мен и видях, че по лявата ми ръка се стича кръв. Това беше, след
като вече няколко удара ми беше нанесъл.
Въпрос на съда: В кой момент видяхте, че В. държи нож в ръка?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: До този момент, когато видях кръвта по ръката
си, не бях видял нож, просто си мислех, че ме удря с юмруци и се пазех. В
следващия момент, виждайки ножа, извиках, че ме наръга, тъй като съпругата
ми беше точно до мен, зад мен се падаше.
Въпрос на съда: Кога излезе съпругата Ви навън?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Съпругата ми след мен излезе. Аз излизам и тя
веднага след мен излиза. Тя беше зад мен, до мен, в момента, в който разбра,
че съм наръган, защото аз извиках „наръга ме“ и тя застана между нас
двамата. Предполагам, че тогава е получила нейното намушкване. Веднага я
избутах настрани, изблъсках я с дясната си ръка, хванах В. за раменете и го
съборих на земята.
През цялото това време той нанасяше удари с ножа. Паднахме и
двамата, аз бях върху него и той продължи да нанася удари.
Въпрос на съда: Към този момент Вие какво правихте? Вие нанасяхте
ли удари на В.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Не, аз просто го съборих, защото цялата ми лява
ръка беше в кръв, течеше обилно. Започнах да се притеснявам, дали нямам
засегната артерия. Веднага се изправих, видях, че той все още държи ножа в
ръка и двамата със съпругата ми скочихме, едновременно скочихме върху
него, като тя се опита да му притиска главата с тяло.
Въпрос на съда: Вие казахте, че го събаряте на земята и лягате върху
него. Защо се изправихте?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Аз го съборих на земята и легнах върху него, но
аз се изправих, защото той все още е с нож. Не успях да му хвана ръката.
6
Съответно, скочихме и двамата със съпругата ми, тя го хвана за главата и го
притискаше, аз с дясната си ръка успях да му избия ножа, като му блъсках
ръката в тротоара.
Въпрос на съда: В каква позиция беше съпругата Ви върху главата му?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Съпругата ми може би му беше застанала
странично и с ръце и с тяло го задържаше на земята. Успях да му избия ножа,
като с дясната си ръка му блъсках неговата в тротоара и той го изпусна, но
ножът беше на съвсем малко разстояние паднал до гумата на автомобила,
който беше паркиран на улицата и беше на една ръка разстояние ножът. Оттам
започнахме да викаме за помощ и двамата.
Въпрос на съда: Ножът, който е паднал от ръката на В., остана ли
на тротоара?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Ножът, който падна от ръката му остана на
тротоара, там падна и никой не го е пипал до този момент. Аз лично не съм
пипал нож.
Започнахме да викаме за помощ, съпругата ми много викаше за помощ.
Аз виках някой да дойде и да ми превърже ръката, защото се притеснявах, че
ще има голяма кръвозагуба. В. се опитваше да се изправи в това време. С
тежестта на тялото ми, с дясната си ръка, със съпругата ми двамата се
опитвахме да го задържим колкото е възможно по-ниско долу до земята,
защото той правеше опити да стигне до ножа. Няма как да преместим ножа,
пусна ли го аз, съпругата ми не може да го удържи. Двамата го държахме.
Появи се една жена, която не познавам, от чистотата. Беше с работна
риза, веднага си я свали и ме превърза набързо. В този момент, докато ме
превързва виждам, че В. е взел отново ножа. Пак със сетни сили успях да го
притисна на земята да не се изправи. Същата тази жена, която ме превърза,
отиде и му изтръгна ножа от ръката с ритник. Тя изрита от ръката му ножа.
В този момент от вкъщи се появи синът ни П., който се нахвърли върху
В.. Една-две секунди по-късно се появи още един мъж с бяла тениска, който
също се хвърли върху него. Хвърлят се буквално върху него, няма никакви
удари, лягат върху него да го притискат, да не може да се движи, защото
виждат, че съпругата ми не успява сама да го задържи на земята.
В този момент помолих жената, която ме превърза да ми стегне още
7
повече превръзката, защото не спираше кръвта. Аз си държах постоянно
ръката вдигната.
Появи се още един мъж с черна тениска и той се хвърли върху В..
Отвсякъде го бяха вече застопорили за земята, нямаше никакъв шанс да
мръдне.
Въпрос на съда: Видяхте ли някой от присъстващите да нанася удари
на В., за да го укроти?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Не видях никой да му нанася удари, за да го
укроти, просто се хвърлиха отгоре му. Всеки по някакъв начин го притискаше
с тяло, с ръце, но никой не съм видял да му нанася удари.
Накрая се появи съпругата на В., излезе от дома им, пак с детето в ръце.
Обърна се към него и каза "В., какво направи, сега ще те изкарат най-големия
убиец“. Оттам нататък започна да ми прилошава, защото бях загубил много
кръв.
Въпрос на съда: Какво направи съпругата му, освен че е отправила
реплика към В.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Освен тази реплика, която каза, не знам какво е
направила съпругата му, нямам представа, защото през това време казах на
съпругата ми, че трябва да тръгваме за спешния център, не можем да чакаме
линейка, защото ми прилоша, което и направихме. С нашия автомобил
тръгнахме към спешния център в гр. П., оттам с линейка ме откараха в
УМБАЛ-Б..
Въпрос на съда: Когато видяхте, че жената от чистотата е избила
ножа, Вие видяхте ли след това тя дали го е взела и го е поставила някъде?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Не, не съм видял жената от чистотата, след като
изби ножа, дали го е взела или поставила някъде.
Въпрос на съда: Мъжете с бяла и черна тениска, които поменахте, че
са се притекли на помощ, Вие познавате ли ги ?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Впоследствие се оказа, че момчето с черната
тениска ни е комшия, който живее отсреща на около 50 метра от нас, казва се
П. К.. Момчето с бялата тениска не разбрах кой е, предполагам, че е бил
турист.
И. Г. И. е друг комшия, който живее по-скоро срещу тяхната къща,
8
защото ние сме на калкан. Те са примерно от дясната страна, той живее точно
срещу тях.
Въпрос на съда: Вие разбрахте ли, съседът И. И. дали е видял какво се
случва?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Впоследствие разбрах, преди това, не. Самата
ситуация става много бързо. Аз също виках за помощ, надявах се някой да
дойде и да помогне, защото сигурно са минавали хора, няма начин. Странно
беше, че никой не идва на помощ.
Когато съпругата на подсъдимия дойде на мястото, всичко вече беше
приключило, те, момчетата, го държаха на земята. Тя дойде, това, което каза
беше точно така, както го казах: "В., какво направи, сега ще те изкарат най-
големият убиец“. Това ми се е набило в главата. Не знам дали съм го споменал
това в показанията си пред разследващия, не помня. В болницата беше, когато
първо ми снемаха обяснения, аз тогава бях и под упойка и в неадекватно
състояние, може би съм го пропуснал.
Въпрос на съда: Някой от присъстващите влизал ли е в контакт,
комуникация със съпругата на подсъдимия, когато тя идва с детето?
Нейното поведение какво беше в този момент?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Оттам нататък, дали е имало други реплики
просто не знам, защото по възможно най-бързия начин с жена ми се качихме в
колата и тръгнахме. Не съм стоял, просто се разминахме, дори полицаите
когато пристигаха, ние тръгвахме с колата и те ни пуснаха да продължим към
болницата.
Въпрос на съда: Разкажете за отношенията Ви с подсъдимия, след
като започва разследването по случая. Възниквали ли са конфликти между
вас?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: По принцип, винаги сме избягвали някакъв
контакт с тях. Ние сме съседи, няма как да не се виждаме.
След този инцидент, конкретно В. започна да ни отправя заплахи към
края на месец май 2023 година за първи път.
Въпрос на съда: Опишете при какви обстоятелства сте се срещали и
какви заплахи Ви е отправял В.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Ситуацията в повечето случаи беше, когато
9
предполагам се е прибирал от работа. Нашите къщи се падат точно на ъгъл,
тоест, главната улица „К. Б.“ и една задънена улица, която идва от морската
алея. В. минаваше с колелото покрай обекта и в движение, без да спира,
измърморваше под носа си „ще ви затрия, ще ви убия“ и заминаваше, въобще
не се е спирал. С колелото минаваше и през прозорчето на обекта ние със
съпругата ми го чувахме.
Въпрос на съда: Колко е голям прозорецът на обекта?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Прозорецът е може би метър на 60 см и е изцяло
отворен. Минавайки с велосипеда, той промърморваше нещо и продължаваше.
Това става няколко пъти, може би три или четири пъти, до началото на месец
август.
Следващите пъти пак по същия начин си действаше, измърморваше пак
същото.
Въпрос на съда: Винаги ли успявахте да чуете какво той измърморва?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Той може да е минавал и друг път, просто да не
сме го виждали.
Всеки път едно и също повтаряше - или „ще ви убия“, или „ще ви
затрия“ и подминаваше, просто в движение с колелото. Казваше го, карайки
колелото, без да спира.
Въпрос на съда: Свидетели на случващото се имало ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Наоколо може и да е имало хора, които са се
движили по тротоара. Дали са чули - нямам представа, нито мога да знам, кои
са били тези лица, защото това е туристически сезон, минават всякакви лица.
Подсъдимият преминаваше с велосипеда покрай обекта ни след 16.00
часа до към 17.00 часа. Не бих казал, че тогава е най-интензивния трафик на
граждани по улицата. Тогава се връщат от плажа обикновено, но има хора по
улицата. Винаги има хора по улицата, това е главна улица. Интензивният
трафик е след 18.30 часа.
Въпрос на съда: Колко са случаите, в кои В. Ви е отправял заплахи?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Още поне три до четири пъти, не съм ги броил
точно колко са.
Началото на август месец вече, беше петъчен следобед, лично дойде
10
пак пред прозореца, без велосипеда, беше пеш, когато отправи вече директни
заплахи. Нямаше хора наоколо, поне аз не съм видял. Пак казвам, възможно е
да е имало. Аз и за самия случай, за инцидента, съм сигурен, че е имало хора,
но никой не е дошъл да помогне с нещо. Постоянно има хора, главна улица е,
възможно е тогава да е имало хора. Конкретно за нашия случай нямаме
клиенти при нас, които да са спрели и да са присъствали на случката.
Тогава, в началото на август, В. дойде и директно ни заплаши, като каза
„скоро ще ви се случи нещо, да знаете“, поглеждайки към земята „и двамата
сте за там, ще ви убия“. Това му бяха думите, след което той си тръгна.
Въпрос на съда: Вие как реагирахте, съпругата Ви присъстваше ли
тогава?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Да, бяхме двамата със съпругата ми. Как да
реагира човек в такива ситуации, просто изпада в ступор. Нищо не му
отговорих, той просто си тръгна. Повече няма да направя грешката да излизам
да се разправям, да участвам пак в такива неща.
Тогава В. просто дойде. Това беше в петък, около 16.30 часа, може би.
Всеки път по едно и също време минаваше, с изключение на последната
заплаха, която беше по обяд - между 13.30-14.00 ч.
В понеделник следващата седмица, тогава съпругата ми беше сама в
обекта и ми се обади по телефона, пак Ви казвам, около 14.00 часа е било.
Последната заплаха беше на 07.08., което означава, че на 04.08. е била
тази заплаха, за която ви обясних, че бяхме двамата със съпругата ми – петък,
когато дойде между 16.00-17.00 часа.
Последната заплаха е на 07.08., когато е отишъл при съпругата ми и
отново е заплашил директно нас, като е казал „няма да ми вземете етажа, ще
ви свърша и двамата“. Впоследствие разбрахме, че етажът му е запориран по
повод на делото, което се води срещу него. Това беше последната заплаха,
след която вече подадохме жалба, но тогава съпругата ми е била сама в обекта
и тя ми сподели това. Обади ми се веднага по телефона, беше разстроена и
така решихме директно да подадем жалба.
Не подадохме жалба в полицията, а отидохме директно при
разследващия, защото това е човекът, който беше запознат с нашето дело и
най-добре знаеше за какво става въпрос и можехме да се доверим.
11
Съдът констатира противоречия между показанията на свидетеля М.
А., дадени днес и дадените такива от него на ДП, в разпита му от 10.08.2023 г.,
относно броя на отправяните спрямо него и съпругата му заплахи от страна на
подсъдимия В. Д..
Съдът запитва страните дали са съгласни показанията на свидетеля М.
А., дадени от последния на 10.08.2023г. пред разследващия орган, да бъдат
прочетени в съдебно заседание.
Съдът разясни на подсъдимия Д., че прочетените показания могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат прочетени показанията на
свидетеля М. А..
АДВ. Н.: Също не възразявам да бъдат прочетени.
АДВ. Х.: Съгласни сме.
АДВ. К.: Съгласни сме
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ С. К.: Съгласна
съм.
Съдът намира, че са налице основанията по чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от
НПК за прочитане показанията на свидетеля М. А., депозирани от него на
10.08.2023 г. в хода на ДП, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля М. А. А., депозирани от него в
протокол за разпит на свидетел от 10.08.2023 г., съдържащ се в том 3, лист 475
от досъдебното производство.
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Казал съм, че В. ни е отправял заплахи 6-7 пъти.
12
Днес казах 3-4 пъти, като имах предвид, че това е до последните две заплахи,
които бяха директни към нас. Три-четири пъти той минаваше с колелото и си
измърморваше нещо. След това, предпоследната заплаха е в петък, когато
дойде пак след обяд, но без колелото и последната, когато е заплашил
съпругата ми.
Това, което съм казал тогава е вярно, сега го поясних.
Това си беше опит за убийство, няма как да не се притеснявам след
случая. Тревогите не могат да изчезнат. Аз лежах един месец в болница, имам
14 операции. Едва прескочих трапа, как да живея спокойно? Живеем на
калкан, живеем един до друг, но какво трябва да направя, да се преместя
специално заради това, че човекът живее до нас ли? Да, виждаме се визуално,
отдалече. Избягваме въобще да влизаме през нашия вход. Използваме входа на
обекта, който е.
След случая ние избягвахме да се срещаме и разминаваме с
подсъдимия. В повечето случаи просто сме на разстояние. Нашите две входни
врати са на метър разстояние, но ние не използваме нашата входна врата. В
99% от случаите използваме вратата на обекта, който е на около 10-11 метра
от тяхната входна врата. Избягвам просто да влизам през нашата входна врата.
Нашият обект за хранене се намира на 10-11 метра от входната врата за
жилището ни, а входната ни врата за жилището е на около метър разстояние
от входна врата за жилището на подсъдимия, може би ги разделя една колона.
Не мога да посоча свидетели на отправените ни от подсъдимия закани.
Възможно е да е имало свидетели наоколо, но не вярвам някой да е чул,
защото той когато минава с колелото, конкретно за случаите с колелото,
просто се обръща на една страна, казва и заминава. Измърморва си го под
носа. Няма как някой страничен човек там да чуе.
В случаите, в които дойде лично, когато бяхме със съпругата ми, след
това, когато тя е била сама, тогава точно не сме имали клиенти. Дали е имало
някой пешеходец на тротоара - възможно е да е имало. Не вярвам някой да се
заслушва във всеки един магазин или обект като минава. И да има, никой не е
предприел никакви действия, така че да ни покаже, че е станал свидетел на
случилото се.
13
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
Въпрос на адв. Х.: Преди инцидента идвала ли е съпругата на В. или
той, за да ви отправят забележки за шума, който се вдига?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Преди датата на инцидента, съпругата на
подсъдимия – Р., или самият подсъдим, никога не са ни отправяли забележка
за шума в дома ни.
Въпрос на адв. Х.: Говорите, че 6-7 пъти той минавал с колелото,
измърморвал закани, които обяснихте на съда. Защо не се обадихте на тел.
112 след всяка конкретна закана и защо не отправихте писмена жалба, а
това се случва едва, вие казвате „когато получил връчено съобщение за
възбрана на имот“. Откъде знаете това обстоятелство?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Това впоследствие го разбрахме. Конкретната
закана беше „няма да ми вземете етажа“. Аз в този момент не знаех за какво
става въпрос. Впоследствие от адвоката разбирахме, че евентуално е пусната
възбрана.
Първо, още след първия случай, когато ми отправи заплаха минавайки
с колелото, веднага се свързахме с нашия адвокат, който ни посъветва да не
подаваме жалба, защото няма директна заплаха към нас, а нямаме и свидетели
и няма как да го докажем. След всички тези случаи, които споменах с
колелото, винаги сме се обаждали първо на адвоката да се консултираме с
него, защото се води следствие, нормално е първо да искаме неговото мнение.
Впоследствие, първата конкретна заплаха, която беше отправена към
нас двамата, когато бяхме в обекта на 4.08., веднага отново се свързахме с
адвоката. Той каза, че отсъства в момента, не може да дойде да отреагира
веднага. Каза, че ще пусне веднага жалба, но просто да изчакаме да се върне
към средата на следващата седмица и заедно с него да отидем да подадем
жалба. Помоли ни да напуснем гр. П. за почивните дни, да не сме там наоколо,
което и направихме – събота и неделя отидохме на село. В понеделник, когато
стана последната заплаха срещу съпругата ми, когато е била сама в обекта,
отново се свързахме с адвоката и това беше последният път, когато вече след
нея подадохме жалба.
14
Не подадохме жалба веднага, защото чакахме адвоката да се прибере.
Искахме с него да подадем заедно жалбата, за да можем да я конкретизираме и
да съобразим по какъв начин да я направим така, че да не бъде отхвърлена.
Въпрос на адв. Х.: И кога е пусната жалба, кой я подаде?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Писмена жалба конкретно не съм подал, просто
отидохме при разследващия следовател и дадохме показания.
Въпрос на адв. Х.: Защо отидохте при разследващия, а не в
полицията?
АДВ. Н.: Възразявам на така зададения въпрос.
Съдът отхвърля възражението на адв. Н..
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Пак казвам, защото имахме доверие на
следователката, понеже беше запозната с нашия случай. В полицията на
дежурен полицай нямам доверие. Имам повече доверие на следователката.
Въпрос на адв. Х.: Знаехте ли, че има камери по това време около
къщата, поставени от В.?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Да, знаех че има камери поставени от В..
Въпрос на адв. Х.: Подавали ли сте жалба, Вие или съпругата Ви, към
Комисията за защита на личните данни, че камерите нарушават личното Ви
пространство, тъй като са насочени към входа и павилиона Ви?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Да, подал съм жалба към Комисията.
Въпрос на адв. Х.: Имате ли отговор от Комисията, образувана ли е
преписка там?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Да, получихме отговор, мисля че от Комисията
са реагирали своевременно и посоката на камерите беше преместена. Тази,
която е на входа им, беше директно насочена към нашия вход.
Въпрос на адв. Х.: Към месец август, когато твърдите, че са ви
отправяни закани, камерите бяха ли насочени към Вашия вход?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Конкретно в този случай, нямам представа. Аз не
си спомням, кога сме подавали жалба и кога са преместили камерите. Аз знаех,
че има камери. Още първия ден, в който се прибрах от болницата, видях че
има поставени камери.
15
Въпрос на адв. Х.: Защо казахте „няма да направя втори път тази
грешка да излизам да се разправям“? Какво имахте предвид?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Защото видях, че с човек като В. не можеш да
водиш разговор. Разправянето, за което говоря, е в това, да изляза и да
уточним с какво сме заплашили конкретно съпругата му, но видях какво се
случи.
След случая се обърнахме към конкретна телевизия. Конкретният повод
беше, че според нас, това си е лично наше виждане, че самото ДП се движи
много бавно. Обърнахме се конкретно към Нова телевизия, която направи
репортаж за нашия случай, като по този начин се надявахме нещата да се
задвижат по-бързо.
Като казвам „нещата да се задвижат по-бързо“, имам предвид, че като
стане достояние на всички, разследването ще тръгне по-бързо. За нас просто
се движеше прекалено бавно ДП. Ние усещахме, лично това са си наши
чувства, че нещо не е както трябва, не се движи както трябва. Просто се
движеше за нас бавно, може би е нормално, но ние никога не сме попадали в
подобни ситуации. Адвокатът ни каза как върви процеса и за това просто
решихме със съпругата ми, че нещата се движат бавно.
Потърсихме пресата, за да обявим нашия случай и по този начин
евентуално да се обърне внимание.
Имахме страх, че подсъдимият не е задържан под стража, но при
положение, че не е задържан, ние нямаме какво да направим. Ние сме просто
пострадали. Аз не мога да принудя някой от прокуратурата да го задържи.
Мисля, че адвокатът ни е правил искания до прокуратурата да бъде задържан
под стража подсъдимия, но са били отхвърлени. Не съм напълно убеден.
Нашата идея не беше да бъде задържан. Идеята беше да започне това
дело, за да се види кой е прав и кой е крив. Да стигнем по-бързо до края му,
защото предполагам, че на никой не му се занимава вечно с дела във времето
и така да ни минава животът в ходене по съдилища. Това е единственото,
което сме искали.
Въпрос на адв. К.: Бихте ли ми казали, приблизително, от нивото на
земята, до нивото на долната част на рамката на този прозорец, през
който Вие продавате на Вашите клиенти, колко е високо?
16
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Приблизително между 70-80 см, до метър
максимум. Разстоянието от земята до основата на прозореца и началото на
видимата част е приблизително 70-80 см, до един метър.
Въпрос на адв. К.: Когато на 11.08.2022г. В. дойде и започна Вашата
вербална комуникация преди да излезете, той ръкомахаше ли?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Той викаше.
Въпрос на адв. К.: Имаше ли някакви движения с ръцете му, някакви
движения въобще – главата, тялото?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Не, не е имало движения . Просто викаше „няма
да заплашвате жена ми“. Към този момент той не е извършвал никакви
движения към мен.
Въпрос на адв. К.: Освен тези реплики, които току що казахте, той
отправял ли е и други заплахи, че сега ще ви убие, ще ви заколи, ще ви тури в
земята?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: В този момент, когато той дойде, извън
споменатата реплика, други нямаше.
Въпрос на адв. К.: Кога лично Вие за първи път видяхте ножа?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Ножът го видях след четвъртия или петия удар,
който ми беше нанесен от негова страна.
Въпрос на адв. К.: Бихте ли казали, след като сте го видели в този
момент, точно как беше захватът на ръката му с ножа?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Държеше го напред, острието беше насочено
напред.
Въпрос на адв.К.: Тоест, каква беше видимата част от ръката, на
острието? Приблизително дължината, ако можете да кажете?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Виждаше се острието. Дължината на острието
беше около 15 до 20 см.
Въпрос на адв. К.: Спомняте ли си, кой беше последният момент в
протежение на целия инцидент, когато видяхте ножа и той къде се
намираше?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Последният момент, в който видях ножа е,
когато жената, която ме превърза, го изрита от ръката му.
17
Въпрос на адв. К.: И къде се спря ножът, след като той беше
изритан?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Беше на тротоара и това е последният момент, в
който аз възприех ножа.
Въпрос на адв. К.: Въобще, по време на целия инцидент, Вие,
съпругата Ви и който и да е било от присъстващите, нанасял ли е каквито и
да е било удари на подсъдимия?
СВИДЕТЕЛЯТ М. А.: Някой от всички присъстващи ли? Не, не съм
видял.
АДВ. К.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът прекъсна съдебното заседание в 12.25 часа, като съобщи на
страните, че същото ще продължи в 12.30 часа.
Съдебното заседание продължава в 12.35 ч. в присъствието на
страните.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката С. К..
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: На 11.08.2022 г. аз бях в обекта, който е в дома
ни и където работим със съпруга ми. Някъде около 10.30-11.00 ч. бях сама в
обекта и обслужвах клиент.
По принцип ние приготвяме хамбургери, които правим с гръб към
клиентите, в ниското. След като ги направим изкачваме две стъпалца и тогава
вече е високият щанд, на който продаваме. Тя разликата не е толкова голяма,
но ние се падаме в ниското. В този момент аз работех, бях с гръб към
прозореца и чух вик „Т. да си озаптите кучето“. Кучето ни много лаело. Аз
същевременно, понеже обслужвах клиент, не й отговорих на Р.. Аз мълчах
през това време. Исках да си обслужа клиента. Аз работех и съм с гръб към
прозореца, но ние се познаваме по гласове. Тогава тя викаше, пак казвам, че аз
нищо не отговорих, обслужих клиента, спомням си, че имаше поръчка за
пържени картофи и човекът си замина. Р. продължи да вика. За мен, това не
беше човек, който беше дошъл да разговаря, а да се кара. Тя беше на тротоара
пред обекта. Тя държеше детето в ръце и буташе бебето напред, докато
18
говореше. Говореше, че кучето ми лае, че детето се стряска, но пак казвам, тя
не говореше, тя викаше, караше се. В такъв момент, може би грешка от моя
страна, казах й „ами, в случая нищо не мога да направя. Намерете си някъде
по-спокойно място, щом толкова ви пречим“. Казах й „намерете си някакво
по-спокойно място като ви пречим, в гората е по-спокойно“, може би. Никога,
бога ми, абсолютно никога не съм наричала детето „копеле“. Аз също съм
майка, така че, няма как да се обърна към едно бебенце, тогава беше, да се
обърна по този начин.
Тогава тя продължи „синът ви 365 дена ни пречи, постоянно го слушам
как на английски казва „oh, my God“. Тогава, понеже самият павилион има
друг вход към двора, който излиза, мъжът ми беше там и то се чува,
разговорите се чуват. В този момент, когато тя казваше, че синът ни й пречи
365 дена в годината, мъжът ми влизаше в магазина. Тогава, единственото,
което М. е казал беше „какво толкова лошо има, че детето ще научи
английски“. Нито е влизал в някакъв спор с нея, нито я е заплашвал.
Абсолютно никога не сме заплашвали Р. с каквото и да е било.
Тя в този момент измърмори нещо и тръгна видимо ядосана. Личеше си
просто, че беше ядосана. Но пак искам да отбележа, че за мен тя не дойде да
проведе един нормален разговор, защото ние, в деня, в който стана
инцидентът, ние тогава разбрахме, че пречим на тези хора с нещо. За първи
път разбираме. Никога, никой от тях – нито В., нито Р., никой не е дошъл за
хубаво или за лошо при нас. Това се чудим с мъжа ми, толкова ли беше трудно
да дойдат и да кажат. Аз не казвам, че не е лаело кучето ни, но в никакъв
случай не е лаело до такава степен, че детето да не може да спи.
Въпрос на съда: Други поводи за конфликти имали ли сте със
семейството на подсъдимия?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Преди този инцидент, ние с тях никога не сме
комуникирали някак приятелски, не сме имали междусъседски отношения.
Честно казано, тези хора, те почти са скарани и със съседите им от другата
страна. От 2006 г. срещу В. има административно наказателно дело, защото
той посегна на сина на съседката от другата страна.
Имам предвид, че ние отбягваме комуникация с тях, но не сме се
карали до степен такава, че да не могат да дойдат да ни кажат, ако има
проблем.
19
Не сме влизали в директен конфликт с тях. Ние не сме разговаряли с
тях, за да влизаме в конфликти.
Директно с мен, имам един спомен за конфликт, понеже парцелите ни
са съседни и ние си бяхме направили едни стъпала, за да влизаме и на първия
етаж отзад, които граничат с техния двор. Тогава В. дойде, понеже тези
стъпалата с 2-3 см малко бяха влезли явно в тяхното място, ние не сме го
мерили, да ни каже, че трябва да къртим. Пак беше с викове тогава си
спомням, но ние общо взето не влизаме в конфликт. Да, направихме го както
искаше, за да няма конфликти.
Конкретно за кучето оплаквания за шума, преди тази дата, никога не
сме имали. Ние тогава разбрахме, че им пречим на тези хора. Преди това на
няколко пъти, но пак казвам, това не е било директно, аз не мога да го свържа,
се е чувало да се блъска по стените, но не знам повода какъв е бил.
Синът ни в момента е на *** години. Компютърни игри е много силно
казано, че играе, защото никога не е било компютърни игри, съвсем друго
нещо е било, това е било негова работа и е било в рамките на нормалното. Пак
казвам, ние също чуваме редовно бебето им като плаче, то се чува. Да тръгне
мъжът ми „бебето ви плаче“ в 03.00 часа сутринта, ами то е нормално, то се
чува през стените.
Синът ни не учи английски език посред нощ, той знае перфектно
английски език.
Обяснихме на Р. с любезен тон, не беше иронично в никакъв случай, не
беше с ирония.
Стигнахме до момента, в който тя си тръгна и някъде към 15.30 ч.,
бяхме с мъжа ми в обекта, когато В. дойде на обекта. Той доста силно викаше,
не говореше нормално, просто викаше „няма да заплашвате жена ми“. В
обекта нямаше клиенти в този момент. Тогава мъжът ми излезе, искам да
уточня, че за да разговаряш с един човек, аз поне така ги виждам нещата, е
добре да излезеш и спокойно да говориш с човека, защото прозореца все едно
е някаква граница.
Когато разговарях с Р., не съм излизала от търговския обект, мъжът ми
също не е излизал. Аз казах, че обслужвах клиент тогава. В момента, в който
човекът тръгна, аз бях долу в ниското и си подреждах, тогава имах работа, а в
20
случая, когато дойде В., ние нямахме никакви клиенти.
След като клиентът, който обслужвах, си тръгна, не излязох навън при
Р., защото видимо тя беше готова да тръгва вече.
Когато В. дойде, мъжът ми излезе от вратата и само го попита „кой, с
какво е заплашвал жена ти“. Това бяха думите от негова страна. В този
момент, малко след като той излезе, аз също излязох и застанах зад тях.
Двамата въобще не са разговаряли. В момента, в който мъжът ми му
каза „кой, с какво е заплашвал жена ти“, аз в този момент излизам навън, и
всичко стана за секунди. Малко след като излезе съпругът ми, той излезе
първо, излязох и аз и застанах зад него. В този момент В. започна да го удря в
корема, аз поне това виждах. Аз бях зад гърба на съпруга си, но то се вижда,
вижда се, че В. замахва. Само виждах как мъжът ми се пази. Той само се
пазеше, той оттам има толкова наранявания по ръката. Той се пазеше през
цялото време, не го е пипнал. В един момент обаче, мъжът ми извика „наръга
ме“, той си вдигна ръката и аз тогава вече видях, как от ръката му шурти кръв.
В този момент аз застанах между тях двамата, защото разбрах, че В. държи
нож. Някаква реакция от моя страна беше, страх, че ще го убие. Най-вероятно
в този момент и аз съм била наръгана.
Пак казвам, всичко стана толкова бързо – докато застанах там, си
спомням как М. ме изтласка настрани, хвана го за раменете и го събори на
земята, като падна върху него тогава. С целия си ръст М. падна върху В.. В.
продължаваше да размахва ножа. Тогава М. се изправи и видяхме, че ножът е в
ръката на В., продължаваше да го държи. Точно тогава си спомням, как и
двамата се хвърлихме върху В.. Аз се хвърлих повече към главата му и мисля,
че му държах ръката, обаче той много буйстваше. Аз съм жена, той е мъж.
Каквото и телосложение да има, той толкова сила имаше в него, че аз не
можех да го удържам. Моите сили до такава степен се губеха, че ако трябваше
да го държа, не можех да викам за помощ. Или си насочваш енергията да го
държиш, или го пускаш и викаш.
Виждах М. как държи ръката нагоре, тя кървеше през цялото време, а
аз го изпускам В., той просто се отскубваше, а ножът вече, когато беше
паднал, ножът беше на сантиметър от ръката му и той правеше опити да го
вземе този нож. Той постоянно правеше опити с ръката, за да го вземе този
нож. Не го удържах вече тогава, молих се някой да дойде. Естествено имаше
21
хора, повечето бяха такива, които гледаха отстрани. В този момент си
спомням, че имаше една жена, която е от чистотата. Аз само й виках „моля те,
превържи му ръката“ и даже си спомням, че с поглед посочих на кого да
превърже ръката. Жената много бързо, в движение си свали работната риза,
върза му ръката на М..
В този момент, това което си спомням е, защото аз го изпусках, че
излезе синът ми. Почти веднага след него, даже синът ми като излезе, той
беше в шок, защото, кой очаква да ме види цялата в кръв. Спомням си, че му
казах нещо от рода „уби ни мамо, ще го убие“, нещо такова. Синът ми се
хвърли върху В..
Нещо, което си спомням, че това момче с бялата блуза бягаше, то
просто бягаше и направо му се хвърли отгоре на В.. Секунди след това е
дошло другото момче, което установихме, че ни е съсед.
Момчетата като дойдоха му се хвърлиха вече отгоре, защото аз, дори и
последното момче като дойде, той продължаваше да рита, правеше всячески
някакви опити да стане от тази земя.
Не съм видяла някой от момчетата, които дойдоха, да е удрял В..
Съпругът ми също не го е удрял. Съпругът ми, ако Ви кажа, че той през цялото
време се пазеше. Пак казвам, че никой не е очаквал. Той за това и ръцете му са
наранени, той има много прободни рани от този нож.
След това, когато видях вече, че дойде и другото момче, то вече
нямаше как да реагира и легна просто на земята, М. в този момент ми извика
„прилошава ми“, че не можем да чакаме линейката, да го закарам в болницата.
Спомням си, че когато тръгвахме, ножът беше на масичка. Пред обекта имаме
масичка, на която клиентите да сядат. Ножът беше оставен на тази работна
масичка. Пластмасова е масичката и по мой спомен, там беше ножът, когато
тръгнах да качвам мъжа ми в колата. Не съм видяла кой го е поставил там, аз
бях съсредоточена просто да не го изтърва В..
Когато дойде жената от чистотата, аз само й виках „моля те, превържи
го“ и до там. Те бяха все пак малко по насам. Аз изцяло бях съсредоточена
върху това да държа В., защото малко оставаше да го иззпусна. Когато синът
ми излезе, В. беше почти изправен. Аз почти го бях изтървала. Не съм гледала
настрани.
22
Искам да кажа още нещо, след като К. – момчето с черната блуза, след
него, когато вече той се хвърли върху В., преди да тръгнем за болницата, това
го видях с очите си, защото аз вече се изправях, да кажа, че бях по-спокойна,
защото вече имаше кой да го държи, излезе Р. Д.. Тя държеше бебето в ръце,
застана до нас, погледна само В., имаше и други хора, сигурна съм, не беше
само тя, и само му каза „какво направи В., сега ще те изкарат най-големия
убиец“, а на момчето с бялата блуза каза нещо от рода „пусни го, не го дръж
така“. Каза това на момчето с бялата блуза, което дойде и се хвърли върху В.,
тя каза на него да пусне В., да не го държи.
След това вече качих мъжа ми в колата, отидохме в спешното в гр. П., а
оттам по спешност го откараха УМБАЛ-Б.. Тридесет и два дена беше там с
опасност за живота.
Въпрос на съда: Разкажете са отношенията Ви с подсъдимия след
случилото се.
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Отправяше ни заплахи. Тези всички заплахи
ставаха в различен период.
В края на май месец 2023 г. беше първата заплаха. Първите няколко
устни заплахи бяха в движение. Ние сме си в обекта и най-вероятно той е
гледал ние като нямаме клиенти. Обектът ни се намира на около 10 метра
разстояние от входната им врата. Той минава през нашия обект, когато е без
колата, за да стигне до тях. Всичко беше в движение. В движение просто се
обръщаше, нито е викал, просто през зъби, ако мога така да го кажа, казваше
„ще ви убия, ще ви затрия“. Аз имах чувството, че той се опитва психически
да ни въздейства.
Когато минаваше покрай обекта, подсъдимият беше с едно колело.
По принцип, ние в обекта се падаме малко в ниското. Мисля, че караше
колелото, но как го караше толкова бавно не знам, но мисля, че беше качен
върху колелото. Това са част от заплахите, това са може би три или четири от
този тип, като всички стават в период между 16.00 – 18.00 часа.
Вече в началото на месец август, ние го видяхме пред обекта, без
колело. Видимо беше ядосан и през зъби пак обаче, без да вика каза „скоро ще
ви се случи нещо, виждате ли земята“ и погледна с поглед надолу „и двамата
сте за там, ще ви убия“. М., каквото и да казва, той се уплаши. Нито един мъж
23
няма да си признае, но аз виждах в него уплаха. Аз замръзнах. В. си тръгна и
това беше предпоследната заплаха.
Последната заплаха беше по обяд, аз бях сама тогава. Той дойде пред
обекта и каза „няма да ми вземете етажа, ще ви свърша и двамата“.
Още след първата заплаха ние се свързахме с адвоката. Нормално е да
му обясним как са се случвали нещата, как са казани заплахите. Адвокатът ни
каза, че по принцип не ги вижда, че са целенасочени към нас, защото е било в
движение и най-малкото, че няма и свидетели. В. не се е обръщал към нас с
име, заплахите бяха отправяни в движение.
Адвокатът ни посъветва, че няма смисъл на този етап да ходим да
пускаме жалба, просто да изчакаме, но все пак да бъдем предпазливи.
Репортажът, който беше излъчен в пресата, е по наша инициатива.
Ходихме веднъж в гр. С..
Пак казвам, че на нас за първи път ни се случва такова нещо. Вече се
уверихме, че е нормално, дори, че бързо се движат нещата при нас, но тогава
ни се струваше, че бавно се движат нещата по разследването.
Искам нещо да обясня. Ние към медиите се обърнахме, защото мисля,
че точно тогава беше един бум на междусъседски отношения, най-малкото, за
да предпазим и други хора, защото малко преди нашия случай, имаше един
случай, в който беше убит човек, защото столът му скърцал на съседа му.
Обърнахме се към медиите не във връзка с конкретното към момента
поведение на подсъдимия, а защото нашето усещане беше, че нещата се
движат бавно от гледна точка на разследването.
Ние отидохме в гр. С.. Не мога да конкретизирам в момента точни
дати, мисля, че В. беше в ареста, но мисля, че беше под домашен арест, не си
спомням, просто ние търсихме някаква помощ от някъде. Ние живеехме в
страх, когато го бяха пуснали под домашен арест, защото за нас, това е един
човек, който – значи ти един път правиш опит за убийство, втори път идваш да
отправяш устни закани. Значи ти не си проумял какво си направил и
продължаваш, значи този човек е опасен.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.
Въпрос на адв. Н.: Госпожо К., когато излезе Р., можете ли да
обясните, на мястото на извършване на деянието, кои лица вече бяха там,
24
кои присъстваха?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Когато излезе Р., освен мен и М., бяха синът
ми, беше момчето с бялата блуза - К. и К..
Въпрос на адв. Н.: Имаше ли някое лице, което да е дошло след това,
след Р.?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Вече не си спомням, защото ние след това вече
тръгнахме с колата. Всички бяха преди това. Жената от чистотата беше дошла
преди Р., тя дойде първа. Р. когато беше там, двете момчета бяха там, синът ми
беше там, аз бях, защото ние го държахме и може би е имало и други хора.
Въпрос на адв. Н.: Можете ли да обясните на съда, Р., какво точно би
могла да възприеме с оглед нейното пристигане? В кой момент от
развитието на действието, тя се появи?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Доколкото знам, те живеят на един етаж с
бащата на В., като там се пада в гръб, съвсем от другата страна на къщата са
стаите, които те обитават и където живеят. Много трудно по принцип ще се
чуе в тези помещения какво се случва навън. Трудно се чува там. Ако е била
вътре в жилището си, предвид стаите които обитава и техният изглед, няма
как да чуе и види конфликта, който е отвън. Тя излезе последна.
Въпрос на адв. Х.: За да се прибере в къщи В. с велосипед от центъра
на гр. П. по ул. „К. Б.“, трябва ли да мине покрай Вашия павилион?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Да, трябва, защото когато В. се прибира без
колата, той се прибира по алеята. Там, където В. работи, аз съм работила
също, четири години сме работили заедно с него. Той се прибира по алеята,
която свързва старата част на града с новата част на града. Той оттам се
прибира с колелото, къщата ни е на ъгъл. Той се прибира по ул. "Д.", където е
от страна на нашия двор. Ъгълът минава първо през нашия обект и 10 метра
след нашия обект, е входът и гаражът им. Той си прибира колелото в гаража.
Въпрос на адв. Х.: Ако трябва да минавам по главната улица „К. Б.“,
трябва ли да минем през Вашия обект?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Ако иска – ще мине, ако иска – може и да не
мине, то вече си е негово решение.
Въпрос на адв. Х.: Вратата, входната, откъм центъра на гр. П.,
преди Вашия павилион ли е и В. може ли да си влезе във вратата и в гаража?
25
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: По принцип той от две места може да влезе.
Ако реши да тръгне от центъра да се прибира, му е по-близко входната врата.
Въпрос на адв. Х.: Вие водихте ли частен характер дело в
Поморийския съд за Вашите наранявания и как приключи това дело срещу В.
по частна тъжба?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Да, водих дело и го спечелих.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетелката К..
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката Р. Д..
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Запозната съм с правото ми да откажа да дам
показания, тъй като съм съпруга на подсъдимия, но заявявам, че желая да дам
показания.
Разпитвана съм пред първата инстанция. Поддържам казаното пред
първата инстанция.
Въпрос на съда: След като на 11.08.2022 г. споделихте пред съпруга си
за разговора, който сте водили със съседите си и за техните думи към Вас,
как реагира той. Съпругът Ви спокоен ли беше, ядоса ли се, разгневи ли се,
как напусна дома Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Конфликтът ни със съседите е от доста години,
доста години те вдигат шум. Наистина, търпяхме ги – лай на куче ли не беше,
шум от сина им ли не беше. Търпях ги, просто на калкан сме, бях принудена
да търпя. Затваряхме си ушите, не обръщахме внимание.
Преди тази дата с тях сме разговаряли за този проблем, доста преди,
бях бременна тогава. Съжалявам много, 02.00-03.00 часа през нощта съм се
будила от шума на сина им и през деня, отворен е прозорецът, ние сме на
главна улица, постоянно е шумно. Казах „съжалявам много, вземете някакви
мерки, защото не може да се спи“. Събуждала съм се от тропане и такива
звуци. С. казваше „трябва изолация“. Аз от нашата страна имам изолация,
„просто намалете шума“. Просто наистина не се живее. Търпях, видях, че
нямаше никакви мерки, нищо не се предприема, продължава. На моменти – ту
по-силен, ту по-лек шум. Принудих се да търпя, разбрах, че няма нищо да
стане.
26
Когато споделих на съпруга си за разговора със С., той много се ядоса.
Беше много ядосан, разгневен, промени му се физиономията. Аз до сега, не го
бях виждала с такава физиономия, когато е толкова много ядосан. Като му
казах думите, които ми казаха, те с много думи ме обидиха, но като казаха
„отивай си гледай копелето в гората“ и други, но това ми се наби в главата и
тази гора, той много се ядоса. Аз съм майка, как ще отида да си гледам детето
в гората, при условие, че е чакано толкова години. Търпяхме шума. Съответно
отидох и казах „много се извинявам, детето не може да спи, стряска се“.
Бях много разстроена, когато говорих със съпруга ми и му споделих,
той също се разстрои, при условие, че наистина сме го чакали и искаме всичко
да направим за това дете да живее спокойно.
Говорихме, опитахме се с добро да кажем за проблема. Нищо не се
предприе, продължаваше шума до тази дата.
Мъжът ми беше много ядосан, физиономията му се промени. Започна
да обикаля из стаята, да нервничи, свиваше си юмруците. Казах му „успокой
се, няма да се променят нещата, разбери“. Аз не бях го виждала толкова
ядосан.
Аз бях с детето, занимавах се с него и чух, че той излезе. Оттам, чу се
някакъв шум, викове, крясъци. Аз като излязох видях, че се сборичкваха с М.
и мъжът ми падна на земята.
Въпрос на съда: Какво точно видяхте, като излязохте на улицата?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Видях сборичкване. Аз видях, че моят мъж В.
се буташе с някакви хора, с някакъв едър мъж. В. беше изправен.
Впоследствие видях как той пада. Аз в гръб не можах да го разпозная
първоначално М., но като се обърна, видях че е той. Телосложението с това на
моя мъж, видимо се различават. Видях, че мъжът ми падна на земята и
охкаше. Видях ножа, беше до него.
Имаше много хора, когато излязох. Другите хора се опитваха някак си
да ги разтървават, които се биеха. То в суматохата, не можеш да разбереш кой
какъв е, но имаше много хора. Видях, как двама-трима се опитваха да ги
разтървават. Бяха в схватка, но аз първоначално не видях, че има нож. Когато
се опитаха да ги раздалечат - М. от В., защото ги видях как се сборичкваха –
юмруци, ръце, но единият беше в гръб, а моят мъж, аз си го знам. Дори и в
27
гръб да е, аз си го разпознавам. Видях, че се сборичкват и ги разтърваха.
Видях, как моят мъж пада. От суматохата обаче, не видях кой кого бута и чак
след като падна мъжът ми, хората се отдръпнаха, дойдоха полицаите и аз
тогава видях, че всъщност до него има нож. И не можах да разбера, откъде
дойде този нож.
Ножът беше на тротоара, малко настрани от моя мъж. Дойдоха
полицаите и питаха къде е ножът. Аз видях, как една жена от къщата на
съседите ни го беше хванала със салфетка и го прибра вътре. Като дойдоха
полицаите, го изкара този нож отвън и го остави на тротоара.
Предполагам, че тази жена е приятелка или някаква братовчедка на С.,
не знам, не ги познавам хората, но тази жена мисля, че беше май приятелката
на сина й – едно младо момиче. Полицаите дойдоха и казаха „къде е ножът“ и
чух някой да казва „аз сега ще го изкарам“. Този нож не съм го изкарала аз. Аз
не съм го пипала и не съм го давала на полицаите. Полицаите, когато дойдоха,
ножът вече беше отстрани. Аз видях лично, как тази жена го хвана с бяла
салфетка, някой каза „хванете го със салфетка“, хвана го и го занесе вътре в
техния вход. Имам предвид жилището на частните обвинители. Ние сме врата
до врата, на калкан. Когато дойдоха полицаите жената каза „ножа ли търсите“,
хвана го със салфетка и го пусна на земята и полицаите там вече си свършиха
нещата.
Въпрос на съда: Виждали ли сте ножът да стои върху маса в близост
до мястото на инцидента?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Не съм виждала ножът върху маса.
Въпрос на съда: Вие на какво разстояние стояхте, когато отидохте
там на място?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Долу-горе на два-три метра и вече, когато
дойдоха полицаите, успях да се приближа повече до мъжа ми. Той беше с
много силни болки и едвам-едвам, понеже те му поискаха съответно
документи, едва успя да промълви къде са ключовете на колата, за да му дам
документите.
Въпрос на съда: Когато Вие отидохте при останалите, детето беше
ли с Вас? Някой посегна ли към Вас, отправи ли Ви някакви закани от
присъстващите, който и да е от тях?
28
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Когато отидох там, аз бях с детето на ръце.
Аз стоях и казах, „моля ви се, помогнете, обадете се на полицията, на
пожарната“. Аз също виках, то беше такава суматоха, всички викаха
„помогнете, помогнете“. Казаха, че са извикали полиция и линейка. Аз чак
тогава, като чух линейка, тогава разбрах, че всъщност и М. бил наранен и
пострадал.
Ножът, който видях до съпруга си, не го разпознах като наш. Това не е
наш нож, домакински.
Долу-горе, около 20 см е целият нож. Имаше кръв по ножа.
Видях моя мъж, беше наранен, по краката имаше наранявания. М. само
го видях как, аз когато слязох, дойде линейката и го отведоха. Не можах да
разбера, казаха „наръган е“.
Въпрос на съда: Някой от присъстващите нанасял ли е удари на
съпруга Ви, докато Вие бяхте там? Видяхте ли някой да удря съпруга Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Аз лично не съм видяла някой друг да удря
мъжа ми, но видях да хвърчат някакви ръце, юмруци. Така като си спомням,
все пак мога да разгранича по-едър мъж от по-дребен мъж, видях просто
някаква по-едра ръка да се размаха, да се удря. Удари по тялото на съпруга ми
не видях.
Въпрос на съда: Можете ли да си спомните, кои хора бяха там като
отидохте на мястото на инцидента?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Там бяха М., С., съпругът ми и още двама
мъже, които не ги познавам. Бяха с по-едро телосложение. Единият беше с по-
тъмни дрехи, с къси панталони, с тъмен цвят тениска.
По моя преценка, след като излязох на улицата и възприех случилото
се, до 2-3 минути на място дойдоха полицейските служители.
Твърдя, че не съм жената, която е предала на полицейския служител
ножа. Аз излязох, те може би са видели жена с дете, да, това бях аз, но ножа не
съм го изкарвала от вкъщи.
Въобще не съм пипала ножа, не съм имала никакъв досег с ножа. Аз
бях с детето на ръце. Само видях ножа, без да го пипам.
Въпрос на прокурора: Тези мъже, които Вие видяхте до съпруга Ви, в
29
какво положение бяха?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Изправени бяха всички. Те се опитваха да
разтървават двамата. Аз слизам, виждам суматоха, виждам как се бият и в
момента, в който вече приближавам, виждам тези двамата мъже, и като се
обърнах видях, че и М. беше там, видях как хвърчаха юмруци. Видях в един
момент моят мъж да пада. Линейката дойде, грабнаха М. и тези двамата
останаха до съпруга ми да се опитват, с някакви юмруци посягаха. Аз им
виках „недейте, недейте“. Опитваха се някак си да му извият ръцете, но той
вече беше в безпомощно състояние.
След като мъжът ми падна, тези двамата мъже стояха отстрани, дойде
полицията и взеха ножа. Мъжът ми остана час и нещо да лежи долу на земята.
Въпрос на съда: Камерите, които сложихте след инцидента, те с
какъв първоначален обхват бяха?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Обхватът на камерите беше точно до входната
ни врата. Настрани тротоарът, включително и където е обектът, в който
работят М. и С., не се вижда. Те са най-обикновени камери да засичат
входната врата. Камерата не обхващаше техния обект.
Въпрос на частния обвинител С. К.: Кога дефакто е излязла Р.?
Когато го качвахме М. в колата, преди това ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Когато слязох, видях че има борба между
няколко мъже. Разпознах единствено моя мъж, останалите, не. В момента, в
който се обърнах, хвърчаха някакви юмруци. Видях, как моят мъж пада, а в
този момент дойде линейката и отвеждат М.. Тогава разбрах, че той е бил
наранен и го отвеждат с линейката, обаче, кога се е случило това, не разбрах?
Въпрос на съда: Видяхте ли М. да е бил отведен с частния си
автомобил, съпругата му да го е качила в автомобила, или линейката
видяхте за първи път?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Линейката видях. Дойде една линейка и С.,
после разбрах, че и тя е пострадала, нея отведоха с частен автомобил. Аз така
го видях.
Мъжът ми лежеше долу в безпомощно състояние и казах на полицаите
„добре, за него няма ли линейка“. Те ми отговориха „Изчакайте, първо той е
по пострадал, да го откарат и тогава ще дойдат за Вашия мъж“. Тогава чак се
30
обадиха повторно на спешна помощ, за да дойде линейка и за моя мъж. Той
първоначално беше отказал линейка.
Въпрос на съда: Когато слязохте долу и видяхте суматохата, нещо
казахте ли на съпруга си, реагирахте ли по някакъв начин?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Казах му „какво си направил, какво стана,
защо отиваш да се разправяш, защо ходиш да се биеш“, аз, защото виждам, че
лежи на земята и първата ми асоциация е, че явно са се сбили. Казах му „защо
ходиш да се разправяш, какво се е случило, какво си направил“. Това ми бяха
думите.
Въпрос на частния обвинител С. К.: Нека отговори кой дефакто даде
ножа на полицаите и какво каза? Тази жена, за която разказа, какво казва,
когато дава ножа?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Каза „това ли търсите, това ли търсите, ето го
ножа“. За тази жена твърдя, че е или приятелка или братовчедка на сина на С.,
не ги познавам наистина.
Въпрос на съда: Има ли други жилища в сградата, в която живеете,
освен вашето и на съседите? Вие казвате „два входа, на калкан“.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Няма други жилища, само ние сме си. В единия
вход живеем ние, в другия са те - съседите.
Въпрос на адв. Н. към свидетелката Р. Д.: Нека да обясни още веднъж,
как падна съпругът ви, поради какво? Как се случи падането на съпруга Ви?.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Падането на съпруга ми - видях юмрук, по-
едър, в сравнение с моя мъж, видях как един юмрук хвърчи към тялото му и
той съответно падна на земята, на тротоара.
Въпрос на адв. Н.: Сам ли беше съпругът Ви паднал, в легнало
положение в този момент, който Вие сте възприела?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Той падна и имаше хора наоколо.
Въпрос на адв. Н.: М. в какво положение беше тогава?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: М. тогава беше прав.
Въпрос на адв. Н.: Съпругът Ви в какво състояние беше в този
момент – подвижен, неподвижен, буен? Опишете, ако можете, след
падането на земята?
31
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: След падането съпругът ми беше в
неподвижност. Падна и лежи, без никой да има до него, лежеше си така. Даже
имаше сътресение на мозъка, имаше епикриза.
Въпрос на съда: Имаше ли в този момент някой, който да лежи върху
съпруга Ви или по друг начин да го придържа към земята?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Имаше хора. Мъжът ми лежеше на тротоара,
имаше хора, видях, единият беше М. и другите двама – хора, които не
познавам. В този момент М. седеше прав, тези двамата се опитваха някак си
да се надвесват над моя мъж. Дойде линейката и М. си тръгна.
Видях, че някой го натискаше мъжа ми. Мъжът ми седеше, нищо не
правеше. Мъжът ми лежеше на земята, двама или трима човека го притискаха
къде за ръката, къде за крака. Когато погледнах, защото и детето се въртеше,
видях М. с гръб вече беше се обърнал и го качваха в линейката, а другите
двама притискаха мъжа ми на земята.
Въпрос на адв. Н.: Можете ли да отговорите, ножът къде беше по
това време, когато мъжът Ви е паднал, притискали са го хора отгоре?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Ножът беше на тротоара.
Въпрос на адв. Н.: Казахте, че съпругът Ви и М. някой ги е разтървал
докато са били прави и са се бутали. Можете ли да посочите, кое лице беше
това?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Аз не ги познавам тези двамата мъже. Само
силуета видях на М. и когато се обърнах видях, че наистина го откарват към
линейката. Другите двама бяха средно телосложение, по-набити бяха, но не ги
познавам.
Въпрос на адв. Н.: Казахте, че когато са били прави, са се бутали и
някой се е опитал да ги разтърве и ги е разтървал. Можете ли да кажете кое
беше това лице, да опишете това лице? Как беше облечен, как изглеждаше?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Това лице беше М..
Не си спомням, аз съм била толкова разстроена, че едва ли съм
обърнала внимание, не си спомням.
Въпрос на адв. Н.: Семантиката на тази дума, която свидетелката
употребява - „бутаха се“, нека да я изясни? Какво означава „бутаха се“?
32
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Бутаха се, спречкваха се, гледах как хвърчаха
ръце, ръкомахания. Аз бях и по - надалече, не бях съвсем близо до тях, че да
виждам кой, какво прави, все пак съм и късогледа.
Видях, че има сборичкване, побоища, ръкомахане на ръце, удари, обаче,
аз на 1-2 метра не можах да видя в детайли кой, какво прави.
Въпрос на съда: Обяснете отново колко жилища има в сградата, в
която живеете?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Сградите са две еднофамилни къщи на калкан.
В едната къща, в нашата, живеем аз, съпругът ми, баща му и детето ни, а в
другата къща живеят М., С., майка й, баща й, и синът им с някаква приятелка.
Еднофамилна къща е, входът е един, на няколко етажа. Няма отделни
жилища. Ние сме си само в нашата къща. Друг не живее в нашата сграда.
Живеем само ние и от време на време, понеже аз не съм от гр. П., имам гости.
С два отделни входа са къщите.
Въпрос на съда: Към инкриминираната дата, имали ли сте гости в
дома си?
СВИДЕТЕЛКАТА Р. Д.: Да, имала съм гости. Към датата на инцидента
имах гости - роднини.
Имах една приятелка, която идва всяка година на гости да ни види,
беше с мъжа си. По време на случилото се тях ги нямаше там. Те ми бяха на
гости, но към момента на инцидента не бяха изобщо в района, не са били в
сградата.
Бащата на мъжа ми живее там, но към момента на инцидента също не
беше в сградата. Към момента на инцидента бях аз и детето ми в къщата и
мъжът ми дойде по-късно.
Не знам дали в съседната къща е имало някой друг, освен хората, които
споменах, че живеят там.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ. К.: Нямам въпроси към свидетелката.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
33
Със съгласието на страните, съдът освободи свидетелката Р. Д..
Съдът констатира необходимост от допълнителен разпит на
свидетелката С. К..
Въпрос на съда: На 11.08.2022 г., кои лица пребиваваха в дома Ви?
СВИДЕТЕЛКАТА С. К.: Към тази дата, точно когато стана инцидентът,
единствено синът ми беше у дома. Аз и съпругът ми бяхме в обекта, синът ни
беше горе в жилището. В този момент не сме имали други посетители или
гости.
По принцип, тогава беше на мъжа ми братовчед му в къщи, който
впоследствие ме закара и в болницата в гр. Б., но в този момент него го
нямаше.
Приятелката на сина ми също я нямаше. Пак казвам, че тогавашната
приятелка на сина ми беше немскоговоряща, български език не разбира, така
че въобще не мога да я сложа към случая, да има някакво отношение.
Чух какво каза свидетелката Р. Д., че приятелката на сина ми е изкарала
ножа и, че човекът, който е излязъл от нас, е казал на български език „това ли
е ножът, който търсите“. Нямаше такъв човек в къщи, друг. Няма как
приятелката на сина ми, която не знае грам български език, да каже „ето, този
нож ли търсите“ и каквото и да било. Синът ми горе е бил сам, ние бяхме в
обекта.
ПРОКУРОРЪТ: Да не се приключва съдебното следствие. Да се
призоват отново неявилите се свидетели, които да бъдат изслушани в съдебно
заседание.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, съдът служебно е поискал,
установил е необходимостта от допълнителен разпит на двамата свидетели.
Доколкото съдът вече е преценил, че трябва да изясни конкретни
обстоятелства, за което се иска техния разпит, моля да не се приключва
съдебното следствие и да бъдат призовани за следващото съдебно заседание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. К.: Присъединявам се към становището
на нашия повереник.
34
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М. А.: Присъединявам се към казаното от
нашия повереник.
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че следва да бъде
направен опит да се призоват за следващото съдебно заседание редовно
призованите свидетелите, които не се явяват, без да са посочили уважителни
причини, и които са преки очевидци. Според мен, правилно съдът е преценил,
че трябва лично да придобием непосредствени впечатления от техния разпит в
хода на съдебното следствие.
За това, моля да отложите делото за подходяща дата.
АДВ. К.: Присъединявам се към становището на колегата Х..
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към становището на моите
защитници.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след съвещание намира, че делото не е изяснено от фактическа
страна. Както беше докладвано в самото начало на производството, при
насрочването на делото, съдът е констатирал необходимост от провеждането
на допълнителен, съответно - повторен разпит на част от свидетелите, по
приложението към обвинителния акт.
С оглед на събраните в днешно съдебно заседание доказателства съдът
счита, че следва неявилите в днешно съдебно заседание свидетели да бъдат
разпитани и доколкото същите са редовно призовани и не са посочили към
настоящия момент уважителни причини за неявяването, по отношение на тях
следва да бъде постановено принудително довеждане и същите следва да
бъдат санкционирани с глоба в размер на по 200 лева за всеки един от тях.
Наред с това, съдът с оглед на депозираните в днешно съдебно
заседание показания от разпитаните свидетели намира, че следва да допусне
повторен разпит и на други свидетели, които са били разпитани в ДП и, които
по обясними причини, с оглед естеството на процедурата пред първата
инстанция, не са били разпитани непосредствено в съдебно заседание, а
именно свидетелите А. С. С. и П. Ж. М..
С оглед на изложените обстоятелства съдът счита, че съдебното
следствие не може да бъде приключено, а делото следва да бъде отложено,
35
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 08.07.2025 г. от 10.00 часа, която
дата и час се съобщи на прокурора, подсъдимия В. Д., защитниците адв. Е. Х.
и адв. Р. К., гражданските ищци и частни обвинители М. А. и С. К. и
повереника им адв. П. Н..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите А. С. и П. Ж. М..
ПОСТАНОВЯВА принудително довеждане на неявилите се в днешно
съдебно заседание свидетели И. Г. И. и К. И. Б., като НАЛАГА на същите
ГЛОБА в размер на по ДВЕСТА лева за всеки един от тях.
Препис от определението в частта относно принудителното довеждане
да се изпрати на Началника РД „Охрана“ – Бургас за изпълнение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
36