РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на шести декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров
в.гр. дело № 2936 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от ищеца по делото „К.” ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. И.И., с надлежно учредена представителна власт по делото,
против Решение № 456044 от 23.07.2018 г., постановено по гр. дело № 32008/2017
г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 141-ви състав, с което са отхвърлени
предявените срещу „П.е.П.м.” ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждането на ответника
за заплащане на сумата от 18815,84 лв., представляваща сбора от неизплатената
продажна цена на стоки, обективирана във фактури, както следва: № 7906/03.10.2012
г. в размер на 1998,65 лв. с ДДС; № 7910/04.10.2012 г. за сумата от 2572,66 лв.
с включен ДДС; № 7911/04.10.2012 г. за сумата от 780,02 лв. с ДДС; № 7912/04.10.2012
г. за сумата от 429,99 лв. с ДДС; № 7915/05.10.2012 г. за сумата от 413,82 лв.
с ДДС; № 7916/05.10.2012 г. за сумата от 1026,71 лв. с ДДС; № 7922/06.10.2012 г.
за сумата от 323,32 лв. с ДДС; № 7923/06.10.2012 г. в размер на 478,84 лв. с
ДДС; № 7933/10.10.2012 г. за сумата от 1430,43 лв. с включен ДДС; № 7934/10.10.2012
г. за сумата от 1536,37 лв. с ДДС; № 7935/10.10.2012 г. за сумата от 912,00 лв.
с ДДС; № 7936/10.10.2012 г. за сумата от 353,44 лв. с ДДС; № 7937/10.10.2012 г.
за сумата от 1546,51 лв. с ДДС; № 7938/10.10.2012 г. за сумата от 634,21
лв. с ДДС; № 7939/10.10.2012 г. за сумата от 98,15 лв. с ДДС; № 7944/12.10.2012
г. за сумата от 1468,48 лв. с ДДС; № 7969/18.10.2012 г. за сумата от 1479,24
лв. с ДДС; № 7970/18.10.2012 г. за сумата от 1333,00 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане общо на сумата от 4386,80 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава в плащането на горепосочените
главници по
всяка една фактура, начислена за периода от датата
на издаване на съответната фактура до датата
на предявяване на исковата молба
пред съда или общо за
периода от 03.10.2012г. до 22.01.2015 г.
Със същото решение „К.” ЕООД е осъдено
да заплати на „П.е.П.м.” ЕАД по предявения насрещен иск на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД сумата 3328,78 лв., представляваща платена без правно
основание
сума, представляваща стойността на фактура №
**********/23.10.2012г., издадена от
трето лице за спора - фирма
с наименование ЕТ „С.-Е.Г.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и сумата от 233,15 лв., представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в производството по делото във
връзка с предявения насрещен иск.
Решението в частта, имаща характер на
определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от
ищеца против ответника осъдителен иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата
2959,62 лв., претендирана като цена на
доставени стоки, отразена въвфактура № 7978/
19.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2015 г., до погасяването на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца
сумата 681,57 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за
периода от 19.10.2012г. до 22.01.2015г., начислена върху горепосочената главница, не е обжалвано
от ищеца и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат оплаквания, че обжалваното
решение е неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се,
че в доклада по чл. 146, ал. 1, т.4 ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи
от доказване обстоятелствата, че по част от процесните фактури е извършил доставка
на стоки, както и заплащане от страна на ответното дружество общо на сумата от
60000,00 лв. по възникналите договори за търговска продажба на стоки, но
необосновано е приел, че същите, както и по останалата част от процесните
фактури, ищецът е заплатил продажната цена. Изтъква, че от изслушаната по
делото ССчЕ се установява наличие на вземания на
ищеца в размер на сумата от 31880,48 лв., включваща и вземанията по процесните
фактури, както и че неправилно първоинстанционният съд прилагайки правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД е приел, че ответникът е погасил същите. Сочи още, че по делото
ищецът по насрещния иск не е установил, че е превел по неговата сметка сумата
от 3328,78 лв., именно по фактура № **********/23.10.2012г., поради което и изводът на СРС за основателност на претенцията е
необоснован. Моли съда да отмени решението като уважи предявените искове и
отхвърли насрещния иск.
Въззиваемият-ответник по главниите искове и ищец по насрещния иск -
„П.е.П.м.” ЕАД, чрез законния си представител в законоустановения
срок е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения. Моли
съдът да остави без уважение същата и потвърди обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение СРС
е приел, че от събраните по делото доказателства /двустранно подписани стоки
разписки, заключението на вещите лица по изслушаните СГрЕ
и ССчЕ, приетото за част от фактурите по чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК като безспорни обстоятелства/, ищецът е установил твърдението си,
че е извършил обективираните в процесните фактури доставки на стоки. Приел е,
че ответното дружество е заплатило на ищеца общо сумата от 60000,00 лв., като
след приспадане на признатите с влязло в сила решение на СГС по гр.д. №
14410/2015 г. плащания на обща стойност 12350,90 лв., остатъкът от 47649,10 лв., прилагайки правилото на чл.
76, ал. 1 ЗЗД, е достатъчен да покрие общия размер на установените в процеса
задължения в размер на 18815,54 лв. По отношение на предявения насрещен иск е
приел, че фактура №
**********/23.10.2012г., издадена от
трето лице за спора - фирма
с наименование ЕТ „С.-Е.Г.“
на стойност 3554,45 лв. е била погрешно осчетоводена в счетоводството на „П.е.П.м.”
ЕАД като задължение към „К.” ЕООД и същата е била част от платената на „К.”
ЕООД сума от 60000,00 лв., поради което е уважил този иск.
Настоящата съдебна инстанция намира за
обоснован извода на първоинстанционния съд, че по делото ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК доставките на стоките, обективирани в процесните, представени по
делото данъчни фактури, т.е. възникването и изпълнението от страна на ищеца – продавач
на задълженията му по процесните договори за търговска продажба.
В тази връзка следва да се отбележи, че
с отговора на исковата молба ответното дружество е признало доставките по
фактури № 7911/04.10.2012 г. на стойност
от 780,02 лв. с ДДС; № 7912/04.10.2012 г на стойност от 429,99 лв. с ДДС; №
7915/05.10.2012 г. на стойност от 413,82 лв. с ДДС; № 7922/06.10.2012 г.
на стойност от 323,32 лв. с ДДС; № 7923/06.10.2012 г. на стойност от 478,84 лв.
с ДДС; № 7936/10.10.2012 г. на стойност от 353,44 лв. с ДДС; №
7938/10.10.2012 г. на стойност от 634,21 лв. с ДДС; № 7939/10.10.2012 г.
на стойност от 98,15 лв. с ДДС; № 7944/12.10.2012 г. на стойност от 1468,48 лв.
с ДДС, като единственото му възражение за недължимост
на продажната цена е твърдението за извършеното плащане по същите.
По отношение на останалата част от
процесните фактури, а именно № 7906/03.10.2012 г. на стойност от 1998,65 лв. с
ДДС; № 7910/04.10.2012 г. на стойност от 2572,66 лв. с включен ДДС; №
7916/05.10.2012 г. на стойност от 1026,71 лв. с ДДС№ 7933/10.10.2012 г. на
стойност от 1430,43 лв. с включен ДДС; № 7934/10.10.2012 г. на стойност от 1536,37
лв. с ДДС; № 7935/10.10.2012 г. на стойност от 912,00 лв. с ДДС; №
7937/10.10.2012 г. на стойност от 1546,51 лв. с ДДС; № 7969/18.10.2012 г. на
стойност от 1479,24 лв. с ДДС и № 7970/18.10.2012 г. на стойност от 1333,00 лв.
с ДДС следва да се посочи, че към същите са представени индигирани
копия на стокови разписки, като съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната СГрЕ, което настоящият състав на съда
намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява,
че с изключение на разписка № 2139/04.09.2012 г., която е извън процесния
период, всички са подписани от името на ответника от едно и също лице. Нещо повече, видно от съдържанието на индигираните копия на стокови
разписки, част от оспорваните доставки са извършвани
в един и същи ден заедно с неоспорваните
такива, т.е. стоката е приемана при идентична фактическа обстановка. След като едно и също
лице /дори и в един и същи ден/
е приемало доставяната
от ищеца на ответното дружество стока, както по оспорените доставки, така и по неоспорените
такива, е
законосъобразен и обоснован изводът на СРС, че подписалото стоковите разписки
лице се е явявало фактически надлежно, по недвусмислен начин, овластено да приеме
доставката. Такава е била
установената между страните трайна
търговска практика, което се установява от показанията на свидетеля Славчо Коцаков, които преценени по реда чл. 172 ГПК настоящият
състав на съда намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от
събраните по делото писмени доказателства и в този смисъл за обективно дадени,
поради което кредитира с доверие. Същият подробно описва механизма на заявка и
доставка на стоките, както и изградения начин на предаване на счетоводните документи
и лицата, които са подписвали същите. Но дори и ответното дружество да не е било надлежно
представлявано при поръчване
на стоките, то е узнало към
момента на приемането на продуктите
за извършените заявки от негово
име, като не само не
се е противопоставило незабавно по см.
на чл.301 ТЗ, но е и приело доставките, за което е положен
подпис във всяка от представените
по делото стокови разписки. Последното съставлява и своеобразно признание за вече възникналите
облигационни връзки, чиито параметри са очертани в подписаните
от получателя стокови разписки. В същите се съдържа
описание по вид и количество на поръчаната и приета стока и цената, за която
страните са договорили. Ето
защо съдът приема, че
подписаните от едно и също лице от
името на „П.е.П.м.” ЕАД стокови разписки, осчетоводяването от ответника на някои от издадените въз
основа на стоковите разписки данъчни фактури, показанията на св. Коцаков, както и редовно воденото от страна на ищеца
счетоводство по смисъла на чл. 55, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
182 ГПК, което се установява от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, са надлежно
доказателство за възникналите облигационни правоотношения по договори за търговска продажба на стоки, обективирани в оспорените фактури.
Обстоятелството, че процесните оспорени фактури не са
заприходени в счетоводството
на ответника, както е посочено и в заключението на
изслушаната ССчЕ, не водят до извод за недължимост
на цената на получените стоки,
тъй като това е едностранно действие на ответника
и има само счетоводни последици, но не
рефлектира върху задължението за заплащането на продажната цена. Цената се дължи
не защото са издадени фактурите,
а защото са извършени доставките. Това е така, защото
сама по себе
си фактурата не е основание за плащане на
цената на една стока. Основания
са сключените множество неформални договори за покупко
– продажба,
обективирани в процесните фактури и издадените двустранно подписани стокови
разписки.
Настоящият състав на съда приема за
основателно оплакването в жалбата за необоснованост на извода на СРС, че
вземанията по процесните договори за търговска продажба, обективирани в процесните
фактури са погасени чрез извършено от страна на ответника плащане. В тази
връзка следва да се отбележи, че от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, което настоящият състав на съда намира за компетентно
и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че за периода от
01.09.2012 г. до 27.10.2012 г. при ищеца има осчетоводени доставки към
ответното дружество в размер на 99030,73 лв., както и постъпили плащания от
ответника в размер на сумата от 60000,00 лв.
В счетоводството на „П.е.П.м.” ЕАД пък има осчетоводени доставки на
стойност 61006,13 лв., както и извършени плащания по сметка на ищеца общо за
сумата от 60780,55 лв. Отчитайки, че съгласно заключението на в.л. към
осчетоводената като платена фактура № 7745/01.09.2012 г. на стойност 780,55 лв.
не е представен РКО със съответния фискален бон, то същата не следва да се
счита като платена, т.е. и в двете
счетоводства е отразено като платена на „К.” ЕООД общо сумата от 60000,00 лв.
От счетоводните записванията на ищеца за доставки към ответника на обща стойност
99030,73 лв. обаче следва да се извади сумата от 7150,25 лв., за която с влязло
в сила съдебно решение по гр.д. № 14410/2015 г. на „ІІІ“ В състав е установено,
че не са извършени доставки, макар и фактурите да са били осчетоводени от ищеца
– арг. чл. 297 ГПК. При това положение общата
стойност на всички доставки към ответника за периода от 01.09.2012 г. до
27.10.2012 г. възлиза на 91880,48 лв. От тази сума следва да се извади и сумата
от 12350,90 лв., за която с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 14410/2015
г. на „ІІІ“ В състав – арг. чл. 297 ГПК е установено,
че са били погасени поради плащане част от задължения на ответника към
ответника по конкретни фактури описани
на лист 8 от заключението на ССчЕ /лист 127 по
делото/, извън процесните такива. Или вземането на ищеца от ответника за
периода от 01.09.2012 г. до 27.10.2012 г. по останалите издадени фактури за
периода от 01.09.2012 г. до 27.10.2012 г. е в размер 79529,58 лв. От тази сума
следва да се извади и остатъка по фактура № 7978/19.10.2012 г. на стойност
1909,92 лв., доколкото с цитираното съдебно решение претенцията на ищеца е била
отхвърлена изцяло по фактура № 7978/19.10.2012 г., която е на обща стойност
2959,62 лв. поради плащане на същата, т.е. вземането на ищеца към ответника е общо
в размер на 77619,66 лв. Имайки предвид, че общо постъпилите от ответното
дружество плащания по издадените от ищеца фактури за периода от 01.09.2012 г.
до 27.10.2012 г. са в размер на 60000,00 лв., то от тази сума следва да се
приспадне сумата 12350,90 лв. за която с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№ 14410/2015 г. на „ІІІ“ В състав е установено, че са били погасени поради плащане
конкретни фактури, т.е. остатъкът за разпределяне на постъпилите плащания във
връзка с извършените от ищеца доставки и издадените въз основа на тях данъчни
фактури за периода от 01.09.2012 г. до 27.10.2012 г. е в размер на 47649,10 лв.
От тази сума следа да се приспадне и остатъка по фактура № 7978/19.10.2012 г.
на стойност 1909,92 лв., доколкото в цитираното по-горе съдебно решение по
гр.д. № 14410/2015 г. претенцията на ищеца е била отхвърлена изцяло по фактура
№ 7978/19.10.2012 г. поради плащане. Или остатъчната сума по постъпилите
плащания за периода от 01.09.2012 г. до 27.10.2012 г. възлиза на 45739,18 лв. С
тази остатъчна сума са погасени най-старите задължения по
правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, доколкото ответникът не е посочвал
в
представените платежни нареждания конкретни основания /фактурите/ при извършването на преводите, т.е.
никое плащане не е отнесено към
съответна сделка /фактура/. Ето защо от вземането на ищеца към ответника възлизащо на
77619,66 лв. следва да се приспадне заплатената от ответното дружество сума от 45739,18
лв., с която сума по правилото на чл.
76, ал. 1, изр. 3 ЗЗД са погасени задълженията на ответника към ищеца по
издадените фактури за периода от 1.09.2012 г. до 02.10.2012 г., т.е. по фактура
№ 7743/01.09.2012 г. до фактура № 7900/02.10.2012 г., която е погасено
частично, което се установява от колона 8 на Таблица № 4 от заключението на вещото
лице по изслушаната ССчЕ. Изложеното налага обоснован извод, че с
извършените от ответника плащания не са погасени задължения по процесните
фактури, което се установява от колона 9 на Таблица № 4 от кредитираното от
съда заключение на вещото лице по изслушаната ССчЕ. В
тежест на ответника е доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението
си за заплащане на продажната цена по процесните фактури.
С оглед правните изводи на въззивната
инстанция предявените от ищеца обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ за осъждането на ответника за заплащане на сумата от 18815,84
лв., представляваща сбора от неизплатената продажна цена на стоки, обективирана
във фактури, както следва: № 7906/03.10.2012 г. в размер на 1998,65 лв. с ДДС;
№ 7910/04.10.2012 г. за сумата от 2572,66 лв. с включен ДДС; № 7911/04.10.2012
г. за сумата от 780,02 лв. с ДДС; № 7912/04.10.2012 г. за сумата от 429,99 лв.
с ДДС; № 7915/05.10.2012 г. за сумата от 413,82 лв. с ДДС; №
7916/05.10.2012 г. за сумата от 1026,71 лв. с ДДС; №
7922/06.10.2012 г. за сумата от 323,32 лв. с ДДС; № 7923/06.10.2012 г. в
размер на 478,84 лв. с ДДС; № 7933/10.10.2012 г. за сумата от 1430,43 лв. с
включен ДДС; № 7934/10.10.2012 г. за сумата от 1536,37 лв. с ДДС; №
7935/10.10.2012 г. за сумата от 912,00 лв. с ДДС; № 7936/10.10.2012 г. за
сумата от 353,44 лв. с ДДС; № 7937/10.10.2012 г. за сумата от 1546,51 лв.
с ДДС; № 7938/10.10.2012 г. за сумата от 634,21 лв. с ДДС; №
7939/10.10.2012 г. за сумата от 98,15 лв. с ДДС; № 7944/12.10.2012 г. за сумата
от 1468,48 лв. с ДДС; № 7969/18.10.2012 г. за сумата от 1479,24 лв. с ДДС; №
7970/18.10.2012 г. за сумата от 1333,00 лв. с ДДС са основателни и доказани да
пълния предявен размер, а като законна поледица в полза на ищеца следва да се
присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на оплакване във възивната жалба, касаещо предявените акцесорни искове следва
да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Денят на забавата се определя съобразно общите правила на чл. 84 ЗЗД,
съгласно които, когато денят на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му – ал. 1. В конкретния случай процесните задължения на
ответника, обективирани в процесните фактури имат срочен характер, като
съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ ответникът е бил длъжен да плати изцяло цената при
предаване на стоката, т. е. на датата на издаване на процесните данъчни фактури,
от когато същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва, считано от датата
на издаване на посочените фактури до подаване на исковата молба. Съгласно колона
11 на Таблица № 4 от кредитираното от съда заключение на вещото лице по изслушаната
ССчЕ, общият размер на дължимата мораторна лихва за по процесните
фактури за процесния период възлиза на 4391,61 лв., поради което предявените
искове са основателни и доказани за пълния предявен размер от 4386,80 лв.
Основателни са оплаквания в жалбата за
неправилно приложение и необоснованост на обжалваното решение и в частта, с
която е уважен предявения от „П.е.П.м.” ЕАД насрещен иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3328,78 лв., представляваща вземане за връщане
на платена без правно основание
стойност на фактура № **********/23.10.2012г., издадена
от трето лице за спора
- фирма с наименование ЕТ „С.-Е.Г.“. Това е така, тъй като по отношение на „К.”
ЕООД е налице валидно правно основание за получаване на суми доколкото „П.е.П.м.”
ЕАД е имал и продължава да има парични задължения към „К.” ЕООД, а и в
представените платежни нареждания не е посочено конкретното основание - фактура № **********/23.10.2012г.
при извършването на преводите, т.е. в никое от извършените от „П.е.П.м.” ЕАД по сметка на „К.” ЕООД плащане не е отнесено към
съответната
фактура, което се установява от представените от „П.е.П.м.” ЕАД платежни
нареждания. Ирелевантно е обстоятелство как „П.е.П.м.” ЕАД как е осчетоводил в
своето счетоводство плащането по фактура №
**********/23.10.2012г., издадена от
трето лице за спора - фирма
с наименование ЕТ „С.-Е.Г.“,
а и това плащане е било взето предвид при осчетоводяване от страна на „К.” ЕООД
на постъпилите от „П.е.П.м.” ЕАД плащания от ответника по възникналите договори
за търговска продажба на стоки общо в размер на сумата от 60000,00 лв. Ето защо
така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като правните изводи на настоящата
съдебна инстанция не съвпадат с тези на СРС обжалваното решение следва да се
отмени изцяло, като предявените от ищеца кумулативно обективно съединени осъдителни
искове следва да се уважат изцяло, а предявеният насрещен иск следва да се
отхвърли.
При този изход на спора ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя ищец на основание чл.
78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК реално направените в производството
пред СРС разноски в размер на 3614,00 лв., както и сумата от 530,63 лв.,
представляващи разноски за държавна такса пред СГС.
С оглед цената на иска въззивното
решение по процесното търговското дело
– арг. чл. 286, ал.2 ТЗ не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 2, т. 1 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 456044 от 23.07.2018 г., постановено по
гр. дело № 32008/2017 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 141-ви
състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.е.П.м.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на „К.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 18815,84 лв., представляваща сбора от неизплатената
продажна цена на стоки, обективирана във фактури, както следва: №
7906/03.10.2012 г. в размер на 1998,65 лв. с ДДС; № 7910/04.10.2012 г. за сумата
от 2572,66 лв. с включен ДДС; № 7911/04.10.2012 г. за сумата от 780,02 лв. с
ДДС; № 7912/04.10.2012 г. за сумата от 429,99 лв. с ДДС; № 7915/05.10.2012 г.
за сумата от 413,82 лв. с ДДС; № 7916/05.10.2012 г. за сумата от 1026,71
лв. с ДДС; № 7922/06.10.2012 г. за сумата от 323,32 лв. с ДДС; №
7923/06.10.2012 г. в размер на 478,84 лв. с ДДС; № 7933/10.10.2012 г. за сумата
от 1430,43 лв. с включен ДДС; № 7934/10.10.2012 г. за сумата от 1536,37 лв. с
ДДС; № 7935/10.10.2012 г. за сумата от 912,00 лв. с ДДС; № 7936/10.10.2012 г.
за сумата от 353,44 лв. с ДДС; № 7937/10.10.2012 г. за сумата от 1546,51
лв. с ДДС; № 7938/10.10.2012 г. за сумата от 634,21 лв. с ДДС; №
7939/10.10.2012 г. за сумата от 98,15 лв. с ДДС; № 7944/12.10.2012 г. за сумата
от 1468,48 лв. с ДДС; № 7969/18.10.2012 г. за сумата от 1479,24 лв. с ДДС; №
7970/18.10.2012 г. за сумата от 1333,00 лв. с ДДС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.01.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4386,80 лв., представляваща мораторно обезщетение
за забава в плащането на главниците по гореописаните фактури,
начислено за периода от датата
на издаване на всяка една от посочените
по-горе фактури до датата на
предявяване на исковата молба пред съда или
общо за периода
от 03.10.2012г. до
22.01.2015 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от 3614,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, както и сумата от 530,63 лв., представляващи
разноски за държавна такса пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ предявения „П.е.П.м.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата
от 3328,78 лв., представляваща
вземане за връщане на платена
без правно основание стойност по фактура №
**********/23.10.2012г., издадена от
трето лице за спора - фирма
с наименование ЕТ „С.-Е.Г.“
Решението в частта, имаща характер на определение, с което е
прекратено производството по делото по предявения от ищеца против ответника
осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата 2959,62 лв., претендирана като цена на
доставени стоки, отразена въвфактура № 7978/
19.10.2012г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.01.2015 г., до погасяването на сумата, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на
ищеца сумата 681,57 лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода
от 19.10.2012г. до
22.01.2015г., начислена върху
горепосочената главница, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: