№ 49
гр. Велики Преслав, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно
наказателно дело № 20253610200188 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба
от Министерство на земеделието и храните, ЕИК *********, чрез пълномощник -
гл.юрисконсулт В. Н. срещу Наказателно постановление № НЯСС-46/25.03.2025 г.,
издадено от председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39
от Закона за водите, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от
Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като
издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и материалния закон, за което се
излагат подробни подкрепящи посоченото аргументи, като се иска същото да бъде
отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосоновано.
В съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща процесуален представител,
подадена е молба, чрез която се заявява, че жалбата се поддържа въз основа на
наведените в нея доводи. Моли се за отмяна на атакуваното НП. Претендират се и
разноски, прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-
Шумен не изпраща представител в съдебно заседание, като в нарочна молба от
пълномощник, наказващия орган развива становище по същество и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено, както бъдат присъдени и разноски
за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 8.08.2023 г. при извършване на проверка от служители на ДАМТН на
яз.“Тича“, собственост на Министерството на земеделието и храните, съгласно съотв.за
това Актове за публична собственост, сред които бил и св.Р., гл. инспектор“ в РО
НЯСС „Североизточна България“, офис Шумен при ДАМТН, се констатирало въз
основа на документи, при обход и оглед на място, че по трите броя берми и
1
прилежащите им скатове са изпълнени бетонови отводнителни канавки за отвеждане
на повърхностните води. Канавките по бермите били със стеснен напречен профил и
нарушен надлъжен наклон, в резултата на което не са могли да изпълняват
предназначението си, а при обилни валежи се задържала вода, която влияе на отчетите
на част от пиезометрите за известен период от време, което не е давало възможност за
правилна оценка на нивото на депресионната крива. Дадено е предписание, да се
възстанови експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на
въздушния откос, със срок за изпълнение до 31.05.2024година, отразено в Констативен
протокол №05-03-73/08.08.2023 г.
При осъществена на 28.08.2024 г. контролна проверка на посочения участък,
св.Р. констатирал, че даденото предписание не е изпълнено и състоянието на
отводните канавки по бермите на въздушния откос е останало непроменено спрямо
предходната проверка, извършена на 08.08.2023г. и даденото предписание „да се
възстанови експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на
въздушния откос“, със определен срок за изпълнение – 31.05.2024г., не е изпълнено. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол №05-03-70/28.08.2024 г.
След преценка от административнонаказващия орган касателно констатираното,
на Министрество на земеделието и храните, на 1.11.2024 г. бил съставен и АУАН за
неизпълнение в срок даденото на осн.чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание и въз основа
на същия и било съставено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на осн.чл.201,
ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение по
чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите била наложена имуществена санкция в
размер на 1 000,00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели - св.Р. и св. С., са напълно безпротиворечиви,
допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед
и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на
разпитаните свидетели, считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните
писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от компетентни
органи, противно на релевираните в тази връзка от страна на жалбоподателя доводи.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с процесното
предписание контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност
съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, доколкото същото се явява
неотносимо към настоящата конкретика, респективно съответно обхвата на
Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ, тъй като административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен
орган. Това предписание няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е
налице е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение. В този
смисъл Определение № 2157/18.02.2021 г. по адм. д. № 1319/2021 г. по описа на ВАС
на Р България.
При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал.
2
4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Като несъстоятелен
съдът намира изтъкнатия аргумент на жалбоподателя в тази връзка за
незаконосъобразността на издаденото НП, с оглед липсата на конкретно описание на
обстоятелствата, при които е извършено деянието. Актовете въз основа на които е
издадено процесното НП, както и то самото съдържат посочване на всички
обстоятелства, на база наличието на които е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Съдът, противно на посоченото от въззивника, счита и че съставените
АУАН и НП съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е
посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата,
проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от
административно наказващия орган административно- наказателен състав. Безспорно
установено е, че при извършване на контролната проверка на 28.08.2024 г. от
служители на ДАМТН, не е изпълнено даденото такова предписание със срок до
31.05.2024 г. , жалбоподателя да предприеме действия по възстановяването на
експлоатационното състояние на отводнителните канавки по бермите на въздушния
откос, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно - неизпълнение на
задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез
непредприемане на дължимите действия (бездействие).
С нормата на чл. 200, т. 39 от ЗВ е предвидено административно наказание -
глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 ат ЗВ или задължение по чл.190а, ал.2, в
чиято именно и хипотеза попада и разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
В случая предписанието е дадено на Министерство на земеделието и храните,
със срок за изпълнение - до 31.05.2024 г. Предписанието не е оспорено и е влязло в
сила, а по делото спор няма относно неизпълнението на така даденото предписание,
като възражения свързани с предприети действия от въззивника за изпълнение на
предписанието, но неосъществени предвид необходимост от значителни капиталови
средства и спазване на редица законови изисквания е изцяло ирелевантно.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на посоченото в НП административно нарушение по Закона за
водите, а именно - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона
за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво
установено.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е безпредметно да се
изследва субективната страна - налице е обективна безвиновна отговорност съобразно
чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано
трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението,
като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в
3
случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да
се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на
вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които
могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици,
при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие от непочистването на сочените зони, за които е даденото
конкретното предписание, което не е самоцелно и лишено от основание, тъй кат
неизпълнението на същото крие потенциална опасност съобразно оценката на риска от
човешки жертви, икономически, социални и екологични щети.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН критерии и според настоящия състав, същата съответства на характера на
извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието,
като с оглед конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за
наложената санкция настоящият състав намира, че определеното наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на
делото такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/
лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-46/25.03.2025 г.,
издадено от председателя на ДАМТН, с което на Министерство на земеделието и
храните, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на
осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ДАМТН, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4
5